Маркировката за съответствие става задължение на производителя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Маркировката за съответствие става задължение на производителя

Маркировката за съответствие става задължение на производителя

Очакват се още наредби за съществените изисквания, гарантиращи безопасността на продуктите

Мара ГЕОРГИЕВА
3154 прочитания

Сешоар, който гърми в ръката веднага след включването му в електрическата мрежа. Електрическа крушка, от която политат стъкълца. Избухливи конфети, забиващи се в очите. Примерите за опасни вещи за съжаление не са изключение. Допреди година контролът за безопасността на техническите стоки при внос и износ се осъществяваше от специалистите от дирекция “Граничен контрол на качеството на продукцията от внос и за износ” при тогавашния Комитет по стандартизация и по силата на две заповеди - колективно дело на няколко министерства - на митниците се контролираха изделия на електрониката, машини, горива, текстил, обувки, стъкло, превозни средства, строителни материали и пр. Заповедите бяха отменени на 7 януари миналата година. Девет месеца по-късно - на 18 септември 2000 г., отпадна изискването за задължително прилагане на всички стандарти, дори и на тези, които съдържат технически изисквания към продуктите, гарантиращи безопасността, живота и здравето на хората и опазването на околната среда. Спазването на стандартите стана доброволно. Отговорност за предлагането на безопасни изделия носят производителят или вносителят.
Законът за техническите изисквания към продуктите урежда задълженията на тези, които пускат продукти на пазара и/или ги въвеждат в действие. Законът все още не действа в пълния си вид. “Първото условие, за да стане това, е наличието на т. нар. съществени изисквания, гарантиращи безопасността на продуктите. В тях трябва да бъдат определени характеристиките и параметрите, чието спазване ще бъде доказателство, че изделието не застрашава живота на потребителя”, коментира Светлозар Толев, главен директор на главна дирекция “Надзор на пазара” в Държавната агенция по стандартизация и метрология (ДАСМ).
В Европейския съюз тези изисквания са определени в повече от 20 директиви от т. нар. нов подход. Става дума за директиви за електрическо оборудване, обикновени съдове под налягане, безопасност на играчки и т. н. У нас въвеждането им трябва да стане с наредби на Министерския съвет. Правилото е след приемането да се предвиди преходен период за адаптиране на предприемачите.
Когато съществените изисквания за безопасност към продукта са ясни, производителят може да пусне на пазара своите изделия само след оценяване на съответствието им с тези изисквания.
Най-общите правила изискват оценката на съответствието да се извършва от самия производител и/или от трета страна, получила разрешение за това - т. нар. нотифицирани (упълномощени) лица. Възможен е и комбиниран подход. Процедурата за оценяване на съответствието почива на един от осемте основни модула или техни комбинации, въведени в ЕС с т.нар. глобален (модулен) подход. Вариантът за оценяване на съответствието зависи от вида на продукта и възможната процедура се определя точно във всяка наредба.
Съответствието на продуктите със съществените изисквания се удостоверява с декларация за съответствие и/или с маркировка за съответствие. Тя се нанася от лицата, които пускат продукта на пазара и/или в действие. Маркировката за съответствие е определена в специална наредба на правителството и се състои от инициалите СО, като буквата О е вписана в долната половина на буквата С. В Европейския съюз разпространената маркировка за съответствие е СЕ. България не е член на евросъюза, затова, ако предприемачите ни сложат маркировка СЕ, тя няма да има юридическа стойност.
Досега у нас са приети три наредби за съществените изисквания и оценяване на съответствието - за газовите уреди, за строителни продукти и за радиосъоръжения и крайни устройства за далекосъобщения. Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на радиосъоръжения и крайни устройства за далекосъобщения е в сила от 1 февруари т. г. Това означава, че производителите или вносителите на подобни съоръжения, предназначени за граждански нужди, са длъжни да оценяват съответствието на продукта със съществените изисквания по описаните в наредбата процедури и да поставят необходимата маркировка. Наредбата за газовите уреди влиза в сила от 1 юни т.г., а за строителните продукти - от 14 ноември т.г.
Вече тече и процедура за издаване на разрешения на кандидати, които желаят да оценяват съответствието на продукти като трета независима страна. “Нотифицираният орган носи пълна отговорност за коректната оценка на съответствието на продукта. Отговорността на органа, издал сертификат, е обвързана и със застрахователни гаранции. При причинени щети от продукт, който е бил оценен като безопасен, сертифициращият орган е отговорен за покриване на щетите до размера на застрахователната отговорност”, коментира инж. Георги Сапунджиев, експерт “Продуктова безопасност” в “TUV CERT одитор” към “TUV Rheinland България”. Докато се изчаква въвеждането на наредбите със съществени изисквания за конкретния вид продукт, това не означава, че на пазара могат да бъдат предлагани изделия, застрашаващи живота на потребителите. Всички стоки се подчиняват на директивата за обща безопасност на ЕС и на директивата за отговорността за дефектни продукти, въведени в България чрез Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. Контролен орган за спазването на този закон е Комисията по търговия и защита на потребителите. Сега тя има право да санкционира вносители на неизправни електрически уреди например. Когато т. нар. нисковолтова директива на ЕС влезе в действие чрез съответна наредба и определи съществените изисквания към този род уреди, контролът върху тях ще се прехвърли от комисията към главна дирекция “Надзор на пазара” в ДАСМ.
Добре е производителите да познават и да спазват хармонизираните европейски стандарти за изделията, които произвеждат. Доброволното им приложение дава презумпция за съответствие на изделието със съществените изисквания на директивите. “Производителите, които мислят за бъдещето си, трябва да направят съответни изпитвания на своите продукти. Ако фирмата е малка и няма възможност да направи сама това, трябва да потърси помощ от акредитирана лаборатория. Така специалистите във фирмата ще имат информация за изделието и ще могат да отстранят евентуални несъответствия. Протоколът от изпитването е доказателство, че продуктът отговаря на съответния стандарт”, коментира Николай Попов, управител на “Елпром - ИЛЕП” ООД.


Светлозар Толев, главен директор на главна дирекция “Надзор на пазара” в ДАСМ, пред “Капитал”

Над какви продукти се осъществява надзор на пазара?
- Според европейското схващане надзор на пазара се осъществява за повече от 20 вида продукти, обхванати от т.нар. директиви от нов подход. Надзор се извършва и за хранителните и за фармацевтичните продукти, както и за продуктите, обхванати от директивата за обща безопасност извън посочените групи. Става въпрос за химически продукти, текстил, обувки, стъкло и др., за които има т. нар. директиви от стар подход в ЕС.
Кой печели от надзора на пазара?
- Надзорът на пазара се прави с цел да се защитят интересите не само на потребителите на продуктите, но също и интересите на самите стопански субекти от нечестна конкуренция.
Как практически ще се извършва надзорът върху пазар, когато наредбите със съществените изисквания за безопасност влязат в сила?
- Чрез наблюдения и планирани проверки в резултат на предварителен анализ и по сигнали органите по надзора на пазара ще следят за наличието на маркировка за съответствие върху продуктите. При липса или некоректно поставяне на маркировката проверката продължава върху декларацията за съответствие и техническото досие. Може да последва и евентуална трета мярка - вземане на проби или образци. Разходите при доказано несъответствие са изцяло за сметка на лицата, пускащи продукти на пазара и/или в действие. В обосновани случаи има спиране на опасния продукт, изземването му от пазара и информиране на обществеността за последиците от употребата му, ако вече е закупен. Много съществено е участието на митниците, които са първият филтър за опасни стоки преди достигането им до пазара.
Какви са санкциите за нарушителите?
- Санкциите са различни в зависимост от това на кой закон се подчинява контролът. В момента надзор на пазара може да бъде упражняван по силата на четири закона - Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за храните, Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. Съответно органите, които контролират пазара, са ДАСМ, ХЕИ, ДВСК, Комисията по търговия и защита на потребителите към МС, Изпълнителната агенция по лекарствата към МЗ. Специално по Закона за техническите изисквания към продуктите имуществените санкция са от 2000 до 15 000 лв.

Върху продуктите се нанасят различни видове маркировки - за съответствие СО (СЕ), знак за доказана сигурност (GS) и др. Маркировката за съответствие е задължителна. Върху някои изделия е нанесен и знакът на нотифициращия орган, оценил съответствието на продукта, даже когато не се налага това съответствие да бъде доказвано от трета страна. В този случай производителят си е платил допълнително и доброволно за услугата, защото знакът на сертифициращия орган му носи бонуси.
Маркировката за съответствие означава безопасност, но невинаги функционалност. Това, че компютърът например е безопасен, не означава задължително, че и работи безпроблемно.

1. Електрическо оборудване (нисковолтови съоръжения) 2. Обикновени съдове под налягане 3. Безопасност на играчки 4. Строителни продукти (приета) 5. Електромагнитна съвместимост 6. Машинна директива 7. Лични предпазни средства 8. Неавтоматични везни 9. Активни медицински устройства за имплантиране 10. Устройства с газово гориво (приета) 11. Нови бойлери за топла вода с течно или газово гориво 12. Експлозиви за гражданска отбрана 13. Медицински уреди 14. Оборудване, предназначено за използване в потенциално експлозивна атмосфера 15. Плавателни съдове за отдих 16. Асансьори 17. Изисквания за енергийна ефективност на домакински ел. хладилници, фризери и комбинации от тях (уреди за замразяване) 18. Оборудване под налягане 19. Телекомуникационни крайни устройства за наземни сателитни станции 20. Медицински уреди за диагностика in vitro 21. Радио- и телекомуникационни крайни устройства

Износителите трябва да се съобразяват с изискванията на страната, за която са предназначени продуктите. В момента особено голям е интересът към т. нар. нисковолтова директива 73/23/ЕЕС на Европейския съюз, която на практика покрива по-голямата част от употребяваните в бита електроуреди.
“Това е най-либералната директива на новия подход - тя не изисква задължително включване на трета независима страна при оценка на съответствието на продуктите”, уточнява инж. Георги Сапунджиев, експерт “Продуктова безопасност” в “TUV CERT одитор” към “TUV Rheinland България”.
“Първото условие за износителите на изделия, покривани от нисковолтовата директива, които предлагат продукцията си на европейския пазар, е да спазват хармонизирани или международни стандарти. Ако не използва нито един стандарт, производителят трябва да добави към техническото досие на продукта списък от приетите технически решения за гарантиране на безопасността му”, съветва инж. Сапунджиев.
Нисковолтова директива 73/23/ЕЕС определя няколко задължителни стъпки. Производителят след провеждане на изпитвания и чрез коректен вътрешнопроизводствен контрол гарантира, че продуктът изпълнява основните изисквания за безопасност. Подготвя техническото досие на продукта. Изготвя декларация за съответствие и поставя върху продукта маркировката СЕ. След това изделието се пуска на пазара на евросъюза.
Поставянето на маркировката СЕ може да стане по няколко начина. Първият - фирмата да спази изискванията и да сложи коректно маркировката, не е приемлив. България не е член на ЕС и подобно действие няма юридическа стойност. “Възможно е упълномощен представител на българската фирма с юридически адрес на територията на общността да сложи маркировката. Ако българският производител има директен контакт с чужда фирма, която проявява доверие, защото е убедена в коректността на поставяне на маркировката, контрагентът може да приеме за съхранение техническото досие на продукта и да го пусне на пазара без допълнителни формалности. В този случай чуждата фирма поема отговорност”, подчертава инж. Сапунджиев. Възможен е и друг вариант - чуждият контрагент проявява съмнение или не иска да носи отговорност за евентуален риск от продукта на българския производител. Тогава се налага оценка на съответствието от трета независима страна, въпреки че подобно изискване не се предявява от директивата 73/23/ЕЕС.

Сешоар, който гърми в ръката веднага след включването му в електрическата мрежа. Електрическа крушка, от която политат стъкълца. Избухливи конфети, забиващи се в очите. Примерите за опасни вещи за съжаление не са изключение. Допреди година контролът за безопасността на техническите стоки при внос и износ се осъществяваше от специалистите от дирекция “Граничен контрол на качеството на продукцията от внос и за износ” при тогавашния Комитет по стандартизация и по силата на две заповеди - колективно дело на няколко министерства - на митниците се контролираха изделия на електрониката, машини, горива, текстил, обувки, стъкло, превозни средства, строителни материали и пр. Заповедите бяха отменени на 7 януари миналата година. Девет месеца по-късно - на 18 септември 2000 г., отпадна изискването за задължително прилагане на всички стандарти, дори и на тези, които съдържат технически изисквания към продуктите, гарантиращи безопасността, живота и здравето на хората и опазването на околната среда. Спазването на стандартите стана доброволно. Отговорност за предлагането на безопасни изделия носят производителят или вносителят.
Законът за техническите изисквания към продуктите урежда задълженията на тези, които пускат продукти на пазара и/или ги въвеждат в действие. Законът все още не действа в пълния си вид. “Първото условие, за да стане това, е наличието на т. нар. съществени изисквания, гарантиращи безопасността на продуктите. В тях трябва да бъдат определени характеристиките и параметрите, чието спазване ще бъде доказателство, че изделието не застрашава живота на потребителя”, коментира Светлозар Толев, главен директор на главна дирекция “Надзор на пазара” в Държавната агенция по стандартизация и метрология (ДАСМ).
В Европейския съюз тези изисквания са определени в повече от 20 директиви от т. нар. нов подход. Става дума за директиви за електрическо оборудване, обикновени съдове под налягане, безопасност на играчки и т. н. У нас въвеждането им трябва да стане с наредби на Министерския съвет. Правилото е след приемането да се предвиди преходен период за адаптиране на предприемачите.
Когато съществените изисквания за безопасност към продукта са ясни, производителят може да пусне на пазара своите изделия само след оценяване на съответствието им с тези изисквания.
Най-общите правила изискват оценката на съответствието да се извършва от самия производител и/или от трета страна, получила разрешение за това - т. нар. нотифицирани (упълномощени) лица. Възможен е и комбиниран подход. Процедурата за оценяване на съответствието почива на един от осемте основни модула или техни комбинации, въведени в ЕС с т.нар. глобален (модулен) подход. Вариантът за оценяване на съответствието зависи от вида на продукта и възможната процедура се определя точно във всяка наредба.
Съответствието на продуктите със съществените изисквания се удостоверява с декларация за съответствие и/или с маркировка за съответствие. Тя се нанася от лицата, които пускат продукта на пазара и/или в действие. Маркировката за съответствие е определена в специална наредба на правителството и се състои от инициалите СО, като буквата О е вписана в долната половина на буквата С. В Европейския съюз разпространената маркировка за съответствие е СЕ. България не е член на евросъюза, затова, ако предприемачите ни сложат маркировка СЕ, тя няма да има юридическа стойност.
Досега у нас са приети три наредби за съществените изисквания и оценяване на съответствието - за газовите уреди, за строителни продукти и за радиосъоръжения и крайни устройства за далекосъобщения. Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на радиосъоръжения и крайни устройства за далекосъобщения е в сила от 1 февруари т. г. Това означава, че производителите или вносителите на подобни съоръжения, предназначени за граждански нужди, са длъжни да оценяват съответствието на продукта със съществените изисквания по описаните в наредбата процедури и да поставят необходимата маркировка. Наредбата за газовите уреди влиза в сила от 1 юни т.г., а за строителните продукти - от 14 ноември т.г.
Вече тече и процедура за издаване на разрешения на кандидати, които желаят да оценяват съответствието на продукти като трета независима страна. “Нотифицираният орган носи пълна отговорност за коректната оценка на съответствието на продукта. Отговорността на органа, издал сертификат, е обвързана и със застрахователни гаранции. При причинени щети от продукт, който е бил оценен като безопасен, сертифициращият орган е отговорен за покриване на щетите до размера на застрахователната отговорност”, коментира инж. Георги Сапунджиев, експерт “Продуктова безопасност” в “TUV CERT одитор” към “TUV Rheinland България”. Докато се изчаква въвеждането на наредбите със съществени изисквания за конкретния вид продукт, това не означава, че на пазара могат да бъдат предлагани изделия, застрашаващи живота на потребителите. Всички стоки се подчиняват на директивата за обща безопасност на ЕС и на директивата за отговорността за дефектни продукти, въведени в България чрез Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. Контролен орган за спазването на този закон е Комисията по търговия и защита на потребителите. Сега тя има право да санкционира вносители на неизправни електрически уреди например. Когато т. нар. нисковолтова директива на ЕС влезе в действие чрез съответна наредба и определи съществените изисквания към този род уреди, контролът върху тях ще се прехвърли от комисията към главна дирекция “Надзор на пазара” в ДАСМ.
Добре е производителите да познават и да спазват хармонизираните европейски стандарти за изделията, които произвеждат. Доброволното им приложение дава презумпция за съответствие на изделието със съществените изисквания на директивите. “Производителите, които мислят за бъдещето си, трябва да направят съответни изпитвания на своите продукти. Ако фирмата е малка и няма възможност да направи сама това, трябва да потърси помощ от акредитирана лаборатория. Така специалистите във фирмата ще имат информация за изделието и ще могат да отстранят евентуални несъответствия. Протоколът от изпитването е доказателство, че продуктът отговаря на съответния стандарт”, коментира Николай Попов, управител на “Елпром - ИЛЕП” ООД.


Светлозар Толев, главен директор на главна дирекция “Надзор на пазара” в ДАСМ, пред “Капитал”

Над какви продукти се осъществява надзор на пазара?
- Според европейското схващане надзор на пазара се осъществява за повече от 20 вида продукти, обхванати от т.нар. директиви от нов подход. Надзор се извършва и за хранителните и за фармацевтичните продукти, както и за продуктите, обхванати от директивата за обща безопасност извън посочените групи. Става въпрос за химически продукти, текстил, обувки, стъкло и др., за които има т. нар. директиви от стар подход в ЕС.
Кой печели от надзора на пазара?
- Надзорът на пазара се прави с цел да се защитят интересите не само на потребителите на продуктите, но също и интересите на самите стопански субекти от нечестна конкуренция.
Как практически ще се извършва надзорът върху пазар, когато наредбите със съществените изисквания за безопасност влязат в сила?
- Чрез наблюдения и планирани проверки в резултат на предварителен анализ и по сигнали органите по надзора на пазара ще следят за наличието на маркировка за съответствие върху продуктите. При липса или некоректно поставяне на маркировката проверката продължава върху декларацията за съответствие и техническото досие. Може да последва и евентуална трета мярка - вземане на проби или образци. Разходите при доказано несъответствие са изцяло за сметка на лицата, пускащи продукти на пазара и/или в действие. В обосновани случаи има спиране на опасния продукт, изземването му от пазара и информиране на обществеността за последиците от употребата му, ако вече е закупен. Много съществено е участието на митниците, които са първият филтър за опасни стоки преди достигането им до пазара.
Какви са санкциите за нарушителите?
- Санкциите са различни в зависимост от това на кой закон се подчинява контролът. В момента надзор на пазара може да бъде упражняван по силата на четири закона - Закона за техническите изисквания към продуктите, Закона за храните, Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина и Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия. Съответно органите, които контролират пазара, са ДАСМ, ХЕИ, ДВСК, Комисията по търговия и защита на потребителите към МС, Изпълнителната агенция по лекарствата към МЗ. Специално по Закона за техническите изисквания към продуктите имуществените санкция са от 2000 до 15 000 лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.