Проектозаконът за занаятите раздели браншовите съюзи

Привържениците на нормативния акт очакват свиване на сивата икономика и качествени услуги

Проектозаконът за занаятите е готов за второ четене в парламента. Междувременно Българската търговско-промишлена палата (БТПП) изпрати декларация до Народното събрание от името на браншови съюзи, членуващи в палатата. В документа се възразява срещу някои принципи в законопроекта.

Какво урежда проектозаконът

Дефинират се понятията занаят и занаятчийско предприятие. Самостоятелното упражняване на занаят е разрешено само ако собственикът на занаятчийското предприятие е вписан в специален регистър на занаятчиите. Собственик може да бъде и юридическо лице, ако съдружник, член или отговорник за техническото ръководство е вписан като майстор. Регламентира се създаването на регионални занаятчийски камари (РЗК) и на Национална занаятчийска камара (НЗК) като юридически лица. Дефинират се три основни степени на занаятчийско обучение - чирак, калфа и майстор. РЗК провеждат изпити за признаване на занаятчийска квалификация и издават свидетелства за калфи. НЗК провежда изпити и издава майсторски свидетелства. Нарушенията по закона се наказват с глоба от 50 до 3000 лв. Към проекта е приложен списък на занаятите, в който са изброени 129 дейности.

Евентуалните предимства

Законът ще назове и идентифицира един реално съществуващ специфичен сектор на икономиката. Камарите ще следят за регистрация, правоспособност и повишаване на квалификацията на занаятчиите. На потребителите ще бъдат предложени стоки и услуги с гарантирано качество. Коректните занаятчии, които сега са ощетени от нелоялната конкуренция на фирми от сивия сектор, ще бъдат защитени. Това са водещите мотиви на вносителите.
“Наложително е да бъде приет закон за занаятите. Крайно време е да се върне доброто съдържание и смисълът на думата майстор, която загуби своята стойност, да бъдат легитимирани майсторите в тази държава. Обществото няма защитен механизъм срещу некачествени стоки и услуги. Проектозаконът урежда този въпрос - високото качество на предлаганите услуги ще бъде гарантирано”, преценява Мария Димитрова, председател на Асоциацията на частните работодатели в оптическия бранш.
“Регистрацията по Търговския закон няма да пречи на регистрацията по закона за занаятите. Ако някой не иска да организира дейността на своето предприятие по занаятчийски начин, не е задължен да се регистрира по Закона за занаятите. Но ако се регистрира, ще бъде с хора, които са в час, а не с чиновници. Ще влезе в система на саморегулиращи се структури - занаятчийските камари. Всеки, който се регистрира по закона за занаятите, ще може да заличи регистрацията си по Търговския закон. Тогава няма да бъде длъжен да води счетоводство и никой не може да го обяви във фалит”, коментира Борислав Белазелков, един от юристите, работили по законопроекта.
“Регистрацията по Търговския закон е непосилна за обикновения занаятчия. Той трябва да регистрира ЕТ, а това е свързано със съдебни разходи, да плаща патентен данък, да си купи касов апарат. Законът за облагане доходите на физическите лица дава възможност за намаляване на облагаемия доход с 35% нормативно признати разходи на лицата, упражняващи занаятчийски дейности. В бъдеще всеки, който е вписан в регистъра на занаятчиите, ще може да се ползва от това облекчение и няма да плаща патентен данък”, казва Емил Велчовски, член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти.

Възраженията

“Не сме против приемането на закон за занаятите, но предложеният проект е преди всичко закон за занаятчийските камари, а не за занаятчиите”, коментира Божидар Божинов, председател на БТПП. “Задължителната регистрация и членството в занаятчийските камари като условие за получаване на правото за извършване на занаятчийска дейност е недопустимо”, се казва в становището на БТПП. “В етапа, когато се говори и работи за ограничаване на държавните лицензионни, регистрационни и разрешителни режими, е парадоксално да се създават нови такива режими, с които да се натоварват неправителствени организации”, смятат членове на палатата. Според БТТП “приетият от нашата правна система принцип на доброволно членство в неправителствените организации съответства на специфичните български условия - начална пазарна икономика, нови по характер стопански и нестопански субекти и конкуренция между тях на пазара за име, качество на предлаганите стоки и услуги, цени и пр. Това е нормалният пазарен начин за утвърждаване на една неправителствена организация като такава на занаятчиите, а не създаването и налагането на монополното й положение със закон”. От палатата се опасяват също, че задължителните такси за регистрация в занаятчийските камари, както и таксите за получаване на предоставяните от тях услуги, естествено ще се калкулират в цените на занаятчийската продукция. “Разрешителният режим при извършването на занаятчийска дейност противоречи на идеята за свободата на предприемачеството”, се казва и в коментар на експертите на Института за пазарна икономика.
Има възражения и срещу определението на самото понятие занаят, дадено в проектозакона - смята се, че дава възможност за субективни тълкувания. Много дебати предизвиква и приложеният в проектозакона списък на занаятите. Председателите на някои браншови съюзи са убедени, че не там е мястото на техния сектор. “Безумие е за едно такова високотехнологично производство като месопреработването да се говори като за занаят и то да бъде обект на закона. Технологиите в месопреработката са отишли толкова напред, че не може да става дума за занаятчийство. Създаваме нова ялова администрация. Аман от регистрации”, казва Кирил Вътев, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България.
“Решително сме против присъствието на пивоварството в списъка на занаятите. Това е индустрия и при това много сериозна индустрия, а не обикновен занаят. Пивото не отговаря на нито един от критериите за занаятчийство, описани в проектозакона”, преценява и Петър Паунков, главен секретар на Съюза на пивоварите. Особено категорични са от Съюза на златарите. Неговите представители изпратиха подробно възражение до парламентарната икономическа комисия, в което директно заявяват, че са регистрирани по Валутния закон, което “обезсмисля всякакви други регистрации”, и че желаят да бъдат извадени от списъка. Същото желание са декларирали и от Съюза на зъботехниците в България. “От 1992 г. до днес сме претърпели три регистрации. Сега се водим медико-технически лаборатории по Закона за лечебните заведения. Нови пререгистрации не са желани от съсловието”, казва Владимир Кехайов, президент на Съюза на зъботехниците в България.
Присъствието в списъка означава само право на избор, а не задължение, уточняват юристи.
Неотдавна парламентът прие Закон за юридическите лица с нестопанска цел. Налице е Закон за малките и средните фирми. Някои от гилдиите имат нарочни закони, на които се подчиняват. Многообразието от регулации притеснява, казват предприемачи. В Народното събрание е депозиран проектозакон за браншовите структури. Някои се опасяват, че двата закона ще си съперничат, че занаятчийските камари ще изземват част от функциите на браншовите сдружения, че ще задейства синдромът на двата синода.
“В Германия членството в браншовите сдружения е доброволно. Това са гилдии, които отстояват тясно професионални интереси на бранша. Членството в занаятчийските камари е задължително. Те си партнират тясно и успешно с браншовите сдружения. Законът за занаятите няма да отнеме права от браншовите сдружения”, казва Ани Кирилова, ръководител на представителството на Занаятчийска камара Кобленц в София. Проектозаконът за занаятите е разработен с финансовата и консултантската помощ на Занаятчийската камара в Кобленц.
“Истинските занаятчии приветстват този закон. Противници са само тези, които са далеч от нашите проблеми”, категоричен е Емил Велчовски, член на Задругата на майсторите на народни художествени занаяти.


Регулирането не ограничава сивата икономика

- Наличието на механизъм за саморегулиране на този вид стопански субекти (в лицето на НЗК и РЗК) не означава автоматично ограничаване на нелоялната конкуренция на пазара. Съществува възможност лицата, упражняващи занаятчийска дейност, да се регистрират като търговци по смисъла на Търговския закон и да участват на пазара, без да членуват в НЗК и РЗК и да са вписани в техните регистри;
- Конкуренцията следва да се разбира като равен достъп и равни условия на пазара на всички потенциални участници. Когато законите гарантират еднакво отношение към всички пазарни играчи, тогава ресурсите се използват от най-ефективните предприемачи за задоволяване на най-желаните нужди на потребителите.
- Не звучи убедително твърдението, че членството в РЗК няма да оскъпи предоставяните услуги, тъй като в текстовете на законопроекта няма яснота относно механизма на финансиране на тези камари. Не е ясен и начинът на финансиране на НЗК, което в крайна сметка може да се окаже опасно, тъй като тя разрешава извършването на дейност чрез издаването на майсторско свидетелство. Едва ли регулирането на занаятчийската дейност чрез специално законодателство ще ограничи сивата икономика в тази област. В крайна сметка сивата икономика възниква не в резултат на липсата на регулиране, а именно поради прекалено регулиране.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    Учител
    • + 6

    Дами и Господа,
    Родители, педагози и възпитаници на професионални учебни заведения се обръщаме към институции и медии с молба за преразглеждане на Закона за занаятите и по-точно последните промени в него! От десетки години в Р.България съществуват професионални гимназии, колежи, ВУЗ- ове и курсове, даващи добра теоретична и практическа подготовка и професионална квалификация на възпитаниците им, благодарение преподавателския труд, усвоени учебни дисциплини и положени изпити. Според горепосочения закон възпитаниците на професионални учебни заведения, получили професионална подготовка и квалификация като нпр. фризьори, козметици, шивачи, дърворезбари, грънчари, фотографи, строителни работници, автомонтьори, електротехници, мебелисти и т.н., за да имат право да работят самостоятелно трябва да членуват в камарата на занаятчиите, а за да членуват в нея трябва да имат издадено от тях срещу изпит и такса от 350 лв. майсторско свидетелство, право на което се придобива след 3 години работа като чирак и 3 години като калфа при някой от членовете- майстори на камарата. Не се зачита професионалната подготовка и дипломи на завършилите професионални учебни заведения, регистрацията на фирма за извършване на дадената дейност, плащането на патентен данък и всичко онова според което хиляди хора можеха самостоятелно да практикуват своята професия. Въпросният закон е в противовес на закона за народната просвета и търговския закон. От една страна МОН издава дипломи за професионално обучение, а търговския закон дава право на хората да развиват бизнес, а от друга страна всичко това не се признава и се отрича от закона за занаятите. Освен това законът за занаятите няма връзка с реалните и съвременни условия, защото ако преди войната хората са се учили на занаят в градовете чрез чиракуване, сега има професионални учебни заведения, където благодарение на преподавателската работа, учебни дисциплини и материал, след определен обем от теоретични и практически знания и положени изпити се придобива професия. Следва да се направи разлика и между занаят и професия, защото професия се придобива в професионална гимназия, колеж, ВУЗ или учебен център( нпр.фризьор, козметик, дизайнер, шивач, сладкар, хлебар, монтьор, мазач и т.н.), а занаят се предава от майстор на чирак в случаите при които за дадения занаят не съществуват учебни заведения и учебници (нпр. кашничар, копаничар, ножар и др.). 129 професии са посочени като занаяти, което не е правилно. Майсторското свидетелство следва да е по желание, като наслагване и признание професионализма на дадения занаятчия. Получава се парадокс нпр. ако едно лице завърши професионален колеж със специалност мениджмънт във фризьорството и козметиката, от една страна получава най- високата квалификационна степен фризьор- козметик и квалификация фирмен мениджър с лигитимна диплома от МОН, а законът за занаятите не зачита професионалната му квалификация и го приравнява като калфа и за да може да работи самостоятелно като фирмен мениджър на салон за фризьорство и козметика за какъвто има диплома , следва да работи 3 години като калфа и съответно да се яви на изпит при някакъв мним ”майстор”, за да му издаде майсторско свидетелство даващо му право на самостоятелна дейност. Примерите могат да бъдат много за различните професии. Нпр.един висшист завършил технология на облеклото, хлебарството, винарството и пр. и имащ регистрирана фирма, не може да работи самостоятелно, ако не е чиракувал 3 години и няма въпросното свидетелство. Наред с всичко този закон е в противовес на малкия и среден бизнес сред младите хора. Дава основание за корупция и за право на работа само на малцина хора от които да зависи съдбата на хиляди професионалисти, които се третират като престъпници. Предприети са проверки искащи да докажат, че дори човек да има диплома за професионална квалификация / правоспособност, регистрирана фирма и законно да си плаща данъците, ако не е освидетелстван от камарата на занаятчиите след 6 години чиракуване на някой “майстор” и 350 лв.такса за безсмислен изпит, че е престъпник по чл. 324, ал.1 НК, което няма логика. Предвид хилядите фризьори, козметици, шивачи и пр., които до сега са имали възможността да работят след като имат завършени професионални курсове, гимназии и др., имат регистрирани фирми и си плащат данъците, сега следва ако имат над 6 години стаж да се явят на изпит за да се сдобият с майсторско свидетелство и да заплатят такса в размер на трицифрено число, а ако нямат този стаж дори и да имат дипломи- да работят като калфи и чираци, което само по себе си обезсмисля професионалното образование. Следва всеки имащ документ за професионално обучение, регистрирана фирмена дейност и спазващ общите изисквания, да има право да работи самостоятелно, а дали ще оцелее това зависи от професионализма и качеството на работата му. Не може един безсмислен закон да не признава професионалното образование и да е причина хиляди хора да затворят ателиетата си, защото са обявени за престъпници. Професионална правоспособност се придобива след завършване на определено професионално учебно заведение, което се отрича от закона за занаятите, според който професионална правоспособност има само този който е чиракувал при някой техен “майстор”, явил се е на изпит в камарата на занаятчиите и има майсторско свидетелство. В този ред на мисли следва да се закрият всички професионални учебни заведения, които според закона за занаятите произвеждат калфи, а не квалифицирани специалисти!? Нека всички ние, които имаме дипломи, регистрирани фирмени дейности и сме почтени данъкоплатци, да продължим да работим. Нека професионалните учебни гимназии в които преподаваме или учат нашите деца, да бъдат признати, а възпитаниците им да не бъдат третирани като калфи, а като квалифицирани кадри, които при желание д имат възможност да развиват самостоятелен бизнес !Оставаме с надежда, че този абсурд ще бъде прекратен!
    С уважение!

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал