Бракониери и ограничения тормозят отрасъла

Последните години бележат възраждане на сектора, очаква се забраната за износ в ЕС да отпадне

Рибарството:

Русалките се пенсионираха. Златната рибка се умори да изпълнява желания. Така се шегуват хората, занимаващи се професионално с риболов, когато обясняват промените в сектора.
В края на март стартираха преговорите на България с ЕС по глава 8 - “Рибарство”. На дневен ред е нова нормативна уредба, която ще смени Закона за рибното стопанство от 1982 г. Евросъюзът иска адекватно законодателство и структури, които да го прилагат.
Над 90% от рибовъдните предприятия и ферми са приватизирани. Търговията с риба и рибни продукти се извършва само от частни фирми. Заедно с лицензираните риболовци в Черно море и река Дунав броят на пряко заетите в отрасъла “Рибарство и аквакултури” надхвърля 7000.

Сладководното рибовъдство

Язовирите у нас са изграждани основно през 60-те години. След 1975 г. започва строителството и на специализирани рибовъдни басейни. По данни на Института по рибарство и аквакултури у нас има 300 000 дка язовири, 37 000 дка топловодни и 400 дка студеноводни басейни. От тези мощности за времето от 1982 до 1989 г. са произвеждани годишно по 12 000 - 16 000 тона риба за консумация (в т.ч. 1200 - 2000 тона пъстърва).
След 1990 г. производството на сладководна риба намалява. Инфлация и финансова несигурност тресат рибовъдните стопанства. Спасителните кредити се превръщат във воденичен камък. Язовири и водоеми се стопанисват единствено в името на моменталната печалба. Падението е през 1995 г. - произведени са само 2200 тона риба. Постепенно кривата се променя в обратна посока - отрасълът събира сили. През 1998 г. за първи път от десетина години бюджетът отпуска безвъзмездна помощ за внос на рибни екземпляри за подновяване на генофонда.
За 2001 г. се очаква производство на осем хиляди тона риба. “Но и през следващите години количествените показатели на рибовъдството ще останат ниски в сравнение с обема на продукцията от 80-те години независимо от възможностите на наличната материално-техническа база”, заяви на Националната конференция по аквакултури ст.н.с. д-р Грозю Грозев от Института по рибарство и аквакултури.
До 1990 г. България изнася на международния пазар около 500-600 тона замразена пъстърва годишно и 1200-1500 тона шаран за Европа. След 1990 г. основните пазари за замразена пъстърва са в Белгия, Германия, Чехия, Македония, Гърция. Количеството на изнасяната пъстърва обаче постепенно намалява, за да достигне през 1995 г. само 24 тона. Шаранът се експортира жив и основно за Гърция и Македония. Но в края на 1999 г. износът на риба от България за ЕС е забранен. Причините - санитарно-хигиенни условия, неотговарящи на европейските стандарти.
Отрасълът се приспособява бавно към условията на пазарното стопанство, отчитат специалистите. Вътрешният пазар е свит, а външният - ограничен. Възможностите за инвестиции не са многобройни. Мнозина производители на риба са недостатъчно компетентни и без нужната квалификация. Не се предлагат атрактивни видове риба и рибни продукти. Нарастват щетите, нанасяни на отрасъла от рибоядните птици (корморани).

Черноморски риболов

Количествата риба в Черно море намаляват. От 25 вида риба за промишлен улов през 1965 г. днес те са пет, предупреждават изследователи. Бракониери морят оцелелите калкани. Чужди риболовни съдове навлизат в наши води. В последните години тлее конфликт с рапанджиите. Причината е забраната да се ловят рапани с дънни тралове. Учените не са на едно мнение за вредите, които тези съоръжения нанасят на акваторията. Съществува принципно съгласие за извършване на научен експеримент, който да даде отговор за степента на влияние на дънните тралиращи и драгиращи уреди върху биоразнообразието в Черно море.
През 90-те години бизнесът с морски охлюви (рапани) достига промишлени размери. За Япония са изнесени десетки хиляди тонове. За голяма част от хората, особено по Северното Черноморие, това е единствен начин за препитание. Миналата година цената на килограм рапани достигна 40 цента. За една нощ с трал екипаж от четири души може да улови от един до три тона, разказва човек от бранша. Заради забраната риболовците искат да заведат дело в Страсбург.
Създаване на изкуствени рифове предлагат учените и настояват за разумно използване на природните ресурси.

Есетра и хайвер

Неотдавна свинете в една ферма в Хабаровск си похапнали добре черен хайвер, конфискуван от контролните органи заради изтекъл срок на годност, съобщи ВВС. По света луксът да се угояваш с черен хайвер се плаща подобаващо. Цената в западните магазини достига до 1500 долара за килограм.
Месото на есетровите риби е с пъти по-скъпо от това на шарана. Те са защитени като изчезващ вид и всички манипулации, свързани с тях и с черния хайвер, трябва да са придружени със сертификат.
В нашия участък на Дунав се хващат между 350-400 моруни и се добиват около 2200 кг черен хайвер. Всеки, който обработва и продава хайвер, е длъжен да финансира и зарибяването на водоемите - на всеки изкупен килограм хайвер от моруна трябва да пусне в Дунав определен брой есетрови риби, за да се запази популацията.
Единствената на Балканите ферма за отглеждане и развъждане на есетрови риби се намира в с. Болярци, Асеновградско. Собственост е на българин, емигрирал във Франция през 1969 г. На още две места се правят опити да се отглеждат при изкуствени условия есетрови риби - във водоеми край София, получени след вадене на баластра, и в язовир “Розов кладенец”.
Всяка година МОСВ определя квота за износ на черен хайвер. За 2001 г. тя е 500 кг - 80% от количеството се разпределя през март, останалата част - през есента.


Иван ФОРШИНОВ, главен секретар на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), пред “Капитал”

Готова ли е страната ни за успешно водене на преговори с ЕС по глава 8 - “Рибарство”?
- Водеща роля в преговорите имат Министерството на външните работи и Министерство на земеделието и горите (МЗГ). ИАРА е административната структура в рамките на МЗГ, която отговаря за приемането и прилагането на законодателството на ЕС в областта на рибарството. Позицията на ИАРА е, че страната ни е готова за започване на тези преговори, въпреки че отговорностите, които ще поемем, са много тежки. В ЕС въпросите, свързани с рибарството, заемат приоритетно място. В защита на това твърдение е фактът, че от 1983 г. рибарството се отделя от Общата селскостопанска политика на евросъюза и се обособява в самостоятелна Обща политика в областта на рибарството.
Каква е същността на Общата политика в областта на рибарството?
- Общата политика в областта на рибарството (ОПР) е широкообхватна система за запазване и управление на рибните ресурси. Основните й цели са защита на рибните ресурси от прекомерен улов, гарантиране нормален стандарт на живот за рибарите и осигуряване на постоянни доставки от риба за рибната промишленост и останалите потребители. ОПР изпълнява изключително важна роля за намиране на деликатен баланс между традиционно несъвместимите интереси на рибари и природозащитници. Въпреки големия внос на риба и рибни продукти в ЕС обемът на улова във водите на евросъюза е обект на постоянно увеличаващи се ограничения и контрол, за да се избегнат непоправими щети върху запасите от риба. Сред приоритетните въпроси е и разпределението на улова между страните - членки на ЕС, което е особено трудна задача поради постоянното намаляване на рибните ресурси и тяхната миграция от национални в международни води. По отношение на споразуменията и търговията с трети страни ЕС има силно влияние и договаря значително по-добри условия за улов, внос и износ, отколкото страните членки биха могли да договорят на индивидуална основа.
Кога България ще започне да прилага механизмите на Общата политика в областта на рибарството?
- Страната ни е предложила програма за постепенно въвеждане и прилагане на механизмите на ОПР до края на 2006 г. Определянето на сроковете в програмата не е случайно, а е породено от факта, че ОПР съдържа 284 нормативни акта. Страната ни предвижда процесът на хармонизиране на законодателството да приключи до края на 2005 г., а изграждането и усъвършенстването на административни структури, които ефективно да го прилагат, до края на 2006 г.
Все още има забрана за износ на риба и рибни продукти за ЕС заради лошите хигиенни и санитарни условия в предприятията. Това ще окаже ли влияние в преговорите по глава 8 - “Рибарство”?
- Позицията по глава №8 - “Рибарство” - не включва санитарно-хигиенните изисквания на ЕС по отношение на рибата и рибните продукти, тъй като те ще бъдат част от позицията на страната ни по глава №7 “Земеделие” (ветеринарни въпроси). В тази връзка забраната за износ на риба и рибни продукти в ЕС няма пряко влияние върху преговорите по глава №8 - “Рибарство”, и не се очаква да бъде пречка за тяхното бързо приключване.
Забраната, наложена в края на 1999 г. върху износа на риба и рибни продукти в ЕС, бе резултат от липсата на достатъчно ефективен и цялостен ветеринарен контрол върху здравния статус в рибовъдните стопанства и от занижените хигиенни условия в рибопреработвателните предприятия. Предстоящата мисия на експерти от ЕС през май тази година трябва да отчете предприетите мерки от българска страна за отстраняване на тези слабости и се очаква да завърши с положително становище. Много вероятно е забраната да бъде вдигната до началото на лятото.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал