Изложителите правят генерална репетиция за европейския пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Изложителите правят генерална репетиция за европейския пазар

Изложителите правят генерална репетиция за европейския пазар

Мара ГЕОРГИЕВА, Хановер - София
3279 прочитания

На Световното индустриално изложение в Хановер:

Най-голямото техническо изложение в света. Най-масовото участие на български фирми в задгранична експозиция. И двете определения са за “панаира на панаирите” - Хановер месе.
Тази година над 6900 изложители от 69 страни бяха окупирали 250 850 квадратни метра площ в 26 панаирни палати. И този път организацията бе превъзходна, а възможностите да срещнеш партньори от всички краища на земното кълбо - почти неограничени. И този път седем специализирани изложения събраха участници и надежди, сблъскаха мнения и интереси. Пренесени бяха тонове брошури, СD, дискети, касети, експонати. Десетки форуми и хиляди индивидуални срещи сблъскаха партньори и конкуренти. Всевъзможни всекидневни атракции по щандовете разнообразиха деловия стил на мобилни телефони и технически термини.

Тридесет и две български фирми

на двойно по-голяма площ в сравнение с миналата година (над 700 квадратни метра) защитаваха присъствието си в световния бизнес. Девет български участника дебютираха в Хановер. По традиция най-масово е участието на родни предприятия в палатите на поддоставчиците. Десет дружества мереха сили в специализирания панаир за подемно-транспортна и складова техника СЕМАТ, който се провежда през две години. Първите три дъждовни дни смутиха изложителите, подредили своите изделия на открити площи. Впоследствие слънцето коригира поведението си и компенсира настроението не само на производителите на електро- и мотокари. Две български фирми се представиха обяснимо самотно, но стойностно в панаира за промишлена автоматизация. С най-голяма площ от родните представители бе “Балканкар холдинг” (над 300 кв. метра). Група “Технология на металите” представи по традиция своите четири завода (“Осъм” - Ловеч, “Метаком” - Плевен, “Алуком” - Плевен, и “Центромет” - Враца). Седем български изложители получиха стабилно финансово рамо от германското Дружество за техническо сътрудничество (GTZ). Разноските по представянето на три български предприятия бяха поети от швейцарската програма SIPPO. “Тази година участниците от България са повече от участниците на Румъния, Словения или Гърция например, отчита Иван Георгиев, представител на “Дойче месе - Хановер” за България. Фирмите плащат 163 евро без ДДС на квадратен метър само за наем площ. Ъгловите щандове са с 25% по-скъпи.”
Пловдивската “Комеко” бе за трети път на изложението. “При първо участие посетителите на щанда проявяват интерес без нищо повече. Втората година искат оферти и мостри за тестване. След това идват и поръчките. От януари до март тази година за първи път, откакто съществуваме (13 години), продажбите за износ са повече от продажбите ни в страната. Трябва постоянство”, убеден е Владимир Сакалийски, управител на “Комеко”. “Хубаво е да участваш редовно на панаира, защото големите компании си водят статистика. Те се интересуват как се развиваш, следят колко пъти си бил тук и правят прогнози дали ще те има след 10 години”, припомня Мартин Мартинов, началник отдел в “Микропроцесорни системи” - София. “Нашата фирма е за втори път в Хановер. Не гледаме емоционално на тези участия. Представянето е неизбежна част от работата ни. Направил си нещо, трябва да го покажеш. Ситуацията в България е такава, че нямаме друг изход, освен да търсим пазари навън”, категоричен е Димитър Петров, управител на “Индустриален софтуер” - София.
За съжаление всеки български изложител сякаш беше донесъл заедно с мострите си и

Куфара с познатите проблеми

Безнадеждно свитият вътрешен пазар сочи единствената възможна врата - продажби зад граница. Това е възможно само при наличие на качествен продукт с всички необходими сертификати и на канали за реализация, знаят добре директорите. Засега българските фирми печелят заради доброто съотношение между качество и цена, гъвкавостта и коректността си.
“Трябва да сме напълно готови за времето след 5-6-7 години, когато България ще стане част от европейския пазар. Който не е известен, не си е създал контакти, няма сертифицирани продукти, няма структури - няма и шанс”, убеден е Владимир Сакалийски от “Комеко” - Пловдив. Фирмата анонсира създаването на смесено предприятие с немски съдружници, чрез което ще продава своите изделия зад граница. Необходимостта от джойнт венчър дошла след участията в Хановер и Дюселдорф. Още една българска фирма дължи на Хановер месе наличието на смесено дружество с немски съдружник. “Зебра” - Нови Искър, вече произвежда изделия за целия Балкански регион с марката “Крайбург”.
“От 1995 г., когато бе първото ни участие в Хановер, досега сме увеличили производството си три пъти. Истината обаче е, че за да сме в крак, трябват инвестиции. А това изисква банково кредитиране при нормална лихва”, припомня Митко Запрянов, търговски директор на “Капрони” - Казанлък.
“Не може машиностроителна фирма да работи без банкови кредити. Но такива просто няма. След като няма кредитиране, нека поне ни връщат в срок ДДС. Защото сега нашата малка фирма кредитира държавата с месеци. Не искаме преференции, искаме си нашите пари навреме”, настоява инж. Валери Илиев, изпълнителен директор на “Димекс” - Пловдив. “Имаме перфектна сделка за износ в Ирак, одобрена от Комитета по санкциите, с абсолютно гарантирано плащане чрез ООН. Трябва да платим авансово за вноса на окомплектовка и затова ни е нужен кредит. Само че банките искат за обезпечение хотели, апартаменти”, разказва Валентин Панайотов, ръководител направление “Износ” в “Балканкар подем” - София.

Държавата

Този път на Световния индустриален панаир в Хановер нямаше официално афиширано присъствие на представители на държавната администрация. Липсваше и щанд на централно българско ведомство. Панаирът помни и донесени килограми боршури, и семинари за инвестиционните възможности на страната ни, и посещения на български министри. Този път подобни екстри липсваха. Никой от изложителите не беше и чувал за онези 500 000 лв., предвидени за Агенцията за насърчаване на търговията специално за стимулиране на панаирни изяви. Въпроси като защо само чужденци финансират българско участие и дали нашите изложители са герои или сираци засега нямат еднозначен отговор.
“Вижте общите щандове на турските, китайските, корейските, чешките изложители. Направени са с мощната финансова и морална подкрепа на държавата. Нашето участие само доказва, че все още има български фирми, които се държат със зъби и нокти на повърхността. И все още дават работа на хора, наречени избиратели”, коментира Митко Запрянов, търговски директор на “Капрони” - Казанлък. “За тази година фирмата ни има договори за износ за над три милиона евро. На десет такива предприятия държавата да съдейства, това означава потенциален експорт за няколко десетки милиона евро”, преценява инж. Ангел Венински, изпълнителен директор на “Херку” - Пловдив.
“Не става дума за протекции, нито за пари кеш, а за елементарно отношение на чиновниците”, категоричен е Димитър Петров, управител на “Индустриален софтуер” - София. “В едно частно предприятие няма какво толкова да направи държавата, но ние издържаме някакви чиновници, а не знаем защо. В Германия има сериозни структури и на държавно, и на браншово ниво. Държавата по никой начин не ги информира за нашето участие”, казва инж. Славка Стефчева, изпълнителен директор на “Зебра” - Нови Искър.
В събота в 18.00 часа от всички палати на панаирния град се чуха ръкопляскания, дюдюкания и тропане по щандовете. Така изложителите отбелязват края на панаирните дни. Само няколко минути след това педантични работници в униформи вече скоростно навиваха на рула подвижните подови настилки. Други подхванаха да събират знаците за временни автобусни спирки в панаирния град. Мотокарите на спедиторските фирми започнаха да разнасят сандъци за експонатите. Хиляди изложители от десетки страни пък се захванаха да подреждат събраните мостри, оферти, визитни картички, надежди и настроения.

За четвърта поредна година Българската стопанска камара (БСК) със съдействието и подкрепата на германското Дружество за техническо сътрудничество (GTZ) организира участието на седем български фирми на Хановерския панаир на колективен щанд от 50 квадратни метра. “Това е част от програмата ”Насърчаване на икономиката и заетостта в България”, която се финансирана от федералното Министерство на икономическото сътрудничество и развитието на Германия. Средствата за наем площ, проектиране, изграждане, обзавеждане, подреждане и поддържане на щанда се плащат от немската страна”, разказва Тошо Киров, ръководител на отдел в БСК. “Седемте български фирми на нашия щанд осъществиха над 300 контакта, а регистрираните посетители с протокол от срещата са 182. Над 60 са перспективните запитвания за български износ. Очертават се възможности за над 40 сключени договора. Други фирми намериха свои доставчици. Възможен е внос на материали за български изделия за над 40 000 евро”, коментира Михаил Манев, референт към българо-немската програма.

Инж. Елисавета Николова, изпълнителен директор на “Елмот” - Велико Търново: Финансов лукс е да си на панаира в Хановер. Но ние инвестираме в бъдещето. Цялата ни продукция е за износ, защото на вътрешния пазар нищо не работи. Вече затворихме производствения цикъл с ново крайно изделие - телфер. Няколко фирми изявиха желание да станат наши генерални представители в чужбина.
Инж. Кяшиф Кяшиф, управител на “Джебел 96” - Джебел: Ние срещнахме едни от най-добрите си партньори в Хановер. Благодарение на изложението за една година удвоихме състава на фирмата. Едно участие не е достатъчно, защото означава случайно присъствие. Ние си оставяме даже част от експонатите в Хановер, защото ще дойдем пак.
Йосиф Спасов, изпълнителен директор на “Текстилмаш” - Габрово: Конкуренцията е жестока. Китайските фирми са дотирани до 40% от държавата си, цените на изделията им са безумно ниски. Поставени сме в страшни условия. Участието ни в Хановер е начин за оцеляване.
Пламен Георгиев, изпълнителен директор на “Технология на металите” - Плевен: Има интернет, но непосредственият контакт по време на изложението е много важен, тъй като партньорът се уверява, че фирмата е работеща. Водихме разговори с наши партньори за конкретни детайли. Знаем каква ще бъде съвместната ни дейност и обсъждаме конкретни проблеми за следващия период от пет години.
Инж. Бойко Цонев, изпълнителен директор на ковашко-пресов завод - Русе: За първи път сме на изложение зад граница. Нямаше да можем да се справим сами, без финансовата подкрепа на швейцарската програма SIPPO. Вътрешният пазар почти липсва, да не казваме, че е ликвидиран, защото не сме чак такива песимисти. Огромна част от мощностите ни не са натоварени.
Генади Георгиев, управител на “Алфа 3” - Плевен: Не чакаме веднага резултати от представянето си в Хановер. Участието ни в панаира е залог за бъдещето.
Милка Йорданова, управител на “Механичен завод” - Пловдив: Имаме свободен капацитет. Към нас проявиха интерес фирми, които са работили досега в Централна Европа и искат да изнесат производството си. Но за да имаме основание за самочувствие, трябва да имаме пари не само за работни заплати, а и за инвестиции.
Инж. Бойко Савов, изпълнителен директор на “Балканкар “Г. Костов” - София: От Хановер идват около 50% от новите ни клиенти. Миналата година фирмата отбеляза ръст от 25% в сравнение с предходната, което е значимо постижение за българските условия.
Инж. Любомир Трифонов, директор по техническите въпроси в “Котлостроене” - София: За първи път сме в Хановер. Самият факт, че сме тук, вече е основание за стимул. Идеята е да станем поддоставчици на западни фирми.
Христо Андровски, ръководител търговски отдел на “Гарант” - Бяла Слатина: Участието в Хановер позволява на всички изложители да сложат емблемата на панаира на своите интернет-страници. Така запазеният знак на Хановер месе носи дивиденти.
Даниела Кюлева, началник отдел “Задгранична дейност и реклама” в “Балканкар холдинг”: Тук сме, за да покажем, че “Балканкар” е жив. Самата марка е качество. Представяме нови изделия. Един от експонатите ни вече е продаден.
Панайот Найденов, началник отдел “Маркетинг и продажби” в РОССА - София: За първи път сме в Хановер. Технологиите се развиват. За нас е интересно да знаем къде сме и да набележим последващите си стъпки.
Михаил Обущаров, заместник изпълнителен директор на “Биомашиностроене” - Пловдив: Имахме интересни контакти с представители на фирми от Беларус, Саудитска Арабия, Холандия. Дори само 10% от проведените разговори да доведат до конкретен резултат, пак ще е добре. Оставихме данни за нашето предприятие в информационната система на Съюза на немските машиностроители.
Инж. Николай Топалов, управител на завод “Кирково” - Кирково: Основната ни цел е да търсим директни потребители, които да влагат нашите възли в своите машини. Ниската цена на изделията ни все още е плюс за нас, но това не може да продължава безкрайно.
Петър Иванов, ръководител на търговски отдел в “Алуком” - Плевен: Пазарът по принцип е затворен и разпределен, трябва да сме по-добри, за да изместим някого. Има движение, има търсене за среща на интереси.

На Световното индустриално изложение в Хановер:

Най-голямото техническо изложение в света. Най-масовото участие на български фирми в задгранична експозиция. И двете определения са за “панаира на панаирите” - Хановер месе.
Тази година над 6900 изложители от 69 страни бяха окупирали 250 850 квадратни метра площ в 26 панаирни палати. И този път организацията бе превъзходна, а възможностите да срещнеш партньори от всички краища на земното кълбо - почти неограничени. И този път седем специализирани изложения събраха участници и надежди, сблъскаха мнения и интереси. Пренесени бяха тонове брошури, СD, дискети, касети, експонати. Десетки форуми и хиляди индивидуални срещи сблъскаха партньори и конкуренти. Всевъзможни всекидневни атракции по щандовете разнообразиха деловия стил на мобилни телефони и технически термини.

Тридесет и две български фирми

на двойно по-голяма площ в сравнение с миналата година (над 700 квадратни метра) защитаваха присъствието си в световния бизнес. Девет български участника дебютираха в Хановер. По традиция най-масово е участието на родни предприятия в палатите на поддоставчиците. Десет дружества мереха сили в специализирания панаир за подемно-транспортна и складова техника СЕМАТ, който се провежда през две години. Първите три дъждовни дни смутиха изложителите, подредили своите изделия на открити площи. Впоследствие слънцето коригира поведението си и компенсира настроението не само на производителите на електро- и мотокари. Две български фирми се представиха обяснимо самотно, но стойностно в панаира за промишлена автоматизация. С най-голяма площ от родните представители бе “Балканкар холдинг” (над 300 кв. метра). Група “Технология на металите” представи по традиция своите четири завода (“Осъм” - Ловеч, “Метаком” - Плевен, “Алуком” - Плевен, и “Центромет” - Враца). Седем български изложители получиха стабилно финансово рамо от германското Дружество за техническо сътрудничество (GTZ). Разноските по представянето на три български предприятия бяха поети от швейцарската програма SIPPO. “Тази година участниците от България са повече от участниците на Румъния, Словения или Гърция например, отчита Иван Георгиев, представител на “Дойче месе - Хановер” за България. Фирмите плащат 163 евро без ДДС на квадратен метър само за наем площ. Ъгловите щандове са с 25% по-скъпи.”
Пловдивската “Комеко” бе за трети път на изложението. “При първо участие посетителите на щанда проявяват интерес без нищо повече. Втората година искат оферти и мостри за тестване. След това идват и поръчките. От януари до март тази година за първи път, откакто съществуваме (13 години), продажбите за износ са повече от продажбите ни в страната. Трябва постоянство”, убеден е Владимир Сакалийски, управител на “Комеко”. “Хубаво е да участваш редовно на панаира, защото големите компании си водят статистика. Те се интересуват как се развиваш, следят колко пъти си бил тук и правят прогнози дали ще те има след 10 години”, припомня Мартин Мартинов, началник отдел в “Микропроцесорни системи” - София. “Нашата фирма е за втори път в Хановер. Не гледаме емоционално на тези участия. Представянето е неизбежна част от работата ни. Направил си нещо, трябва да го покажеш. Ситуацията в България е такава, че нямаме друг изход, освен да търсим пазари навън”, категоричен е Димитър Петров, управител на “Индустриален софтуер” - София.
За съжаление всеки български изложител сякаш беше донесъл заедно с мострите си и

Куфара с познатите проблеми

Безнадеждно свитият вътрешен пазар сочи единствената възможна врата - продажби зад граница. Това е възможно само при наличие на качествен продукт с всички необходими сертификати и на канали за реализация, знаят добре директорите. Засега българските фирми печелят заради доброто съотношение между качество и цена, гъвкавостта и коректността си.
“Трябва да сме напълно готови за времето след 5-6-7 години, когато България ще стане част от европейския пазар. Който не е известен, не си е създал контакти, няма сертифицирани продукти, няма структури - няма и шанс”, убеден е Владимир Сакалийски от “Комеко” - Пловдив. Фирмата анонсира създаването на смесено предприятие с немски съдружници, чрез което ще продава своите изделия зад граница. Необходимостта от джойнт венчър дошла след участията в Хановер и Дюселдорф. Още една българска фирма дължи на Хановер месе наличието на смесено дружество с немски съдружник. “Зебра” - Нови Искър, вече произвежда изделия за целия Балкански регион с марката “Крайбург”.
“От 1995 г., когато бе първото ни участие в Хановер, досега сме увеличили производството си три пъти. Истината обаче е, че за да сме в крак, трябват инвестиции. А това изисква банково кредитиране при нормална лихва”, припомня Митко Запрянов, търговски директор на “Капрони” - Казанлък.
“Не може машиностроителна фирма да работи без банкови кредити. Но такива просто няма. След като няма кредитиране, нека поне ни връщат в срок ДДС. Защото сега нашата малка фирма кредитира държавата с месеци. Не искаме преференции, искаме си нашите пари навреме”, настоява инж. Валери Илиев, изпълнителен директор на “Димекс” - Пловдив. “Имаме перфектна сделка за износ в Ирак, одобрена от Комитета по санкциите, с абсолютно гарантирано плащане чрез ООН. Трябва да платим авансово за вноса на окомплектовка и затова ни е нужен кредит. Само че банките искат за обезпечение хотели, апартаменти”, разказва Валентин Панайотов, ръководител направление “Износ” в “Балканкар подем” - София.

Държавата

Този път на Световния индустриален панаир в Хановер нямаше официално афиширано присъствие на представители на държавната администрация. Липсваше и щанд на централно българско ведомство. Панаирът помни и донесени килограми боршури, и семинари за инвестиционните възможности на страната ни, и посещения на български министри. Този път подобни екстри липсваха. Никой от изложителите не беше и чувал за онези 500 000 лв., предвидени за Агенцията за насърчаване на търговията специално за стимулиране на панаирни изяви. Въпроси като защо само чужденци финансират българско участие и дали нашите изложители са герои или сираци засега нямат еднозначен отговор.
“Вижте общите щандове на турските, китайските, корейските, чешките изложители. Направени са с мощната финансова и морална подкрепа на държавата. Нашето участие само доказва, че все още има български фирми, които се държат със зъби и нокти на повърхността. И все още дават работа на хора, наречени избиратели”, коментира Митко Запрянов, търговски директор на “Капрони” - Казанлък. “За тази година фирмата ни има договори за износ за над три милиона евро. На десет такива предприятия държавата да съдейства, това означава потенциален експорт за няколко десетки милиона евро”, преценява инж. Ангел Венински, изпълнителен директор на “Херку” - Пловдив.
“Не става дума за протекции, нито за пари кеш, а за елементарно отношение на чиновниците”, категоричен е Димитър Петров, управител на “Индустриален софтуер” - София. “В едно частно предприятие няма какво толкова да направи държавата, но ние издържаме някакви чиновници, а не знаем защо. В Германия има сериозни структури и на държавно, и на браншово ниво. Държавата по никой начин не ги информира за нашето участие”, казва инж. Славка Стефчева, изпълнителен директор на “Зебра” - Нови Искър.
В събота в 18.00 часа от всички палати на панаирния град се чуха ръкопляскания, дюдюкания и тропане по щандовете. Така изложителите отбелязват края на панаирните дни. Само няколко минути след това педантични работници в униформи вече скоростно навиваха на рула подвижните подови настилки. Други подхванаха да събират знаците за временни автобусни спирки в панаирния град. Мотокарите на спедиторските фирми започнаха да разнасят сандъци за експонатите. Хиляди изложители от десетки страни пък се захванаха да подреждат събраните мостри, оферти, визитни картички, надежди и настроения.

За четвърта поредна година Българската стопанска камара (БСК) със съдействието и подкрепата на германското Дружество за техническо сътрудничество (GTZ) организира участието на седем български фирми на Хановерския панаир на колективен щанд от 50 квадратни метра. “Това е част от програмата ”Насърчаване на икономиката и заетостта в България”, която се финансирана от федералното Министерство на икономическото сътрудничество и развитието на Германия. Средствата за наем площ, проектиране, изграждане, обзавеждане, подреждане и поддържане на щанда се плащат от немската страна”, разказва Тошо Киров, ръководител на отдел в БСК. “Седемте български фирми на нашия щанд осъществиха над 300 контакта, а регистрираните посетители с протокол от срещата са 182. Над 60 са перспективните запитвания за български износ. Очертават се възможности за над 40 сключени договора. Други фирми намериха свои доставчици. Възможен е внос на материали за български изделия за над 40 000 евро”, коментира Михаил Манев, референт към българо-немската програма.

Инж. Елисавета Николова, изпълнителен директор на “Елмот” - Велико Търново: Финансов лукс е да си на панаира в Хановер. Но ние инвестираме в бъдещето. Цялата ни продукция е за износ, защото на вътрешния пазар нищо не работи. Вече затворихме производствения цикъл с ново крайно изделие - телфер. Няколко фирми изявиха желание да станат наши генерални представители в чужбина.
Инж. Кяшиф Кяшиф, управител на “Джебел 96” - Джебел: Ние срещнахме едни от най-добрите си партньори в Хановер. Благодарение на изложението за една година удвоихме състава на фирмата. Едно участие не е достатъчно, защото означава случайно присъствие. Ние си оставяме даже част от експонатите в Хановер, защото ще дойдем пак.
Йосиф Спасов, изпълнителен директор на “Текстилмаш” - Габрово: Конкуренцията е жестока. Китайските фирми са дотирани до 40% от държавата си, цените на изделията им са безумно ниски. Поставени сме в страшни условия. Участието ни в Хановер е начин за оцеляване.
Пламен Георгиев, изпълнителен директор на “Технология на металите” - Плевен: Има интернет, но непосредственият контакт по време на изложението е много важен, тъй като партньорът се уверява, че фирмата е работеща. Водихме разговори с наши партньори за конкретни детайли. Знаем каква ще бъде съвместната ни дейност и обсъждаме конкретни проблеми за следващия период от пет години.
Инж. Бойко Цонев, изпълнителен директор на ковашко-пресов завод - Русе: За първи път сме на изложение зад граница. Нямаше да можем да се справим сами, без финансовата подкрепа на швейцарската програма SIPPO. Вътрешният пазар почти липсва, да не казваме, че е ликвидиран, защото не сме чак такива песимисти. Огромна част от мощностите ни не са натоварени.
Генади Георгиев, управител на “Алфа 3” - Плевен: Не чакаме веднага резултати от представянето си в Хановер. Участието ни в панаира е залог за бъдещето.
Милка Йорданова, управител на “Механичен завод” - Пловдив: Имаме свободен капацитет. Към нас проявиха интерес фирми, които са работили досега в Централна Европа и искат да изнесат производството си. Но за да имаме основание за самочувствие, трябва да имаме пари не само за работни заплати, а и за инвестиции.
Инж. Бойко Савов, изпълнителен директор на “Балканкар “Г. Костов” - София: От Хановер идват около 50% от новите ни клиенти. Миналата година фирмата отбеляза ръст от 25% в сравнение с предходната, което е значимо постижение за българските условия.
Инж. Любомир Трифонов, директор по техническите въпроси в “Котлостроене” - София: За първи път сме в Хановер. Самият факт, че сме тук, вече е основание за стимул. Идеята е да станем поддоставчици на западни фирми.
Христо Андровски, ръководител търговски отдел на “Гарант” - Бяла Слатина: Участието в Хановер позволява на всички изложители да сложат емблемата на панаира на своите интернет-страници. Така запазеният знак на Хановер месе носи дивиденти.
Даниела Кюлева, началник отдел “Задгранична дейност и реклама” в “Балканкар холдинг”: Тук сме, за да покажем, че “Балканкар” е жив. Самата марка е качество. Представяме нови изделия. Един от експонатите ни вече е продаден.
Панайот Найденов, началник отдел “Маркетинг и продажби” в РОССА - София: За първи път сме в Хановер. Технологиите се развиват. За нас е интересно да знаем къде сме и да набележим последващите си стъпки.
Михаил Обущаров, заместник изпълнителен директор на “Биомашиностроене” - Пловдив: Имахме интересни контакти с представители на фирми от Беларус, Саудитска Арабия, Холандия. Дори само 10% от проведените разговори да доведат до конкретен резултат, пак ще е добре. Оставихме данни за нашето предприятие в информационната система на Съюза на немските машиностроители.
Инж. Николай Топалов, управител на завод “Кирково” - Кирково: Основната ни цел е да търсим директни потребители, които да влагат нашите възли в своите машини. Ниската цена на изделията ни все още е плюс за нас, но това не може да продължава безкрайно.
Петър Иванов, ръководител на търговски отдел в “Алуком” - Плевен: Пазарът по принцип е затворен и разпределен, трябва да сме по-добри, за да изместим някого. Има движение, има търсене за среща на интереси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Да пипнеш илюзията

Да пипнеш илюзията

Дом за миди

Дом за миди

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK