Българските фирми получиха финансова подкрепа от държавата
23 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българските фирми получиха финансова подкрепа от държавата

Българските фирми получиха финансова подкрепа от държавата

Мара ГЕОРГИЕВА, Хановер - София
4005 прочитания

За първи път тази година списъкът с чакащи за участие в Световното индустриално изложение в Хановер (Hannover Messe) бе празен. Изложителите са 6238 - с около 200 по-малко от миналата година. Но тъй като някои специализирани изложения в рамките на панаира се провеждат през две години, статистиката сравнява 2003 г. с 2001 г. и отчита около 700 изложители по-малко. Рецесията, войната в Ирак, атипичната смъртоносна пневмония разколебаха и част от посетителите, които по традиция надхвърлят 300 000. Осезаемо по-скромни са и фирмените атракции - по-малко са клоуните, кокилите, красивите момичета в ексцентрични облекла. Многобройни са обаче дискусиите, форумите, деловите срещи. Не по-малко от други години са и удобствата, които панаирният град предлага - специалният транспорт, интернет връзките, конферентните зали, безупречните служители. И също толкова са българските участници в „Хановер месе 2003“. Всяка година около 30 български фирми

Спретват куфарите с надеждите

и заминават за „панаира на панаирите“. По традиция колективното представяне на български предприятия е в палатата на поддоставчиците. За пета година Българската стопанска камара (БСК) със съдействието и финансовата подкрепа на германското Дружество за техническо сътрудничество (GTZ) организира участието на седем фирми на колективен щанд от 72 квадратни метра. „Шест от изложителите вече са участвали на същия или на други панаири по линия на програмата „Насърчаване на икономиката и заетостта в България“, която се финансира от федералното Министерство на икономическото сътрудничество и развитието на Германия. Средствата за наем площ, проектиране, изграждане, обзавеждане, подреждане и поддържане на щанда се плащат от немската страна“, уточнява Тошо Киров, ръководител на отдел в БСК. За първи път на този колективен щанд се представя неправителствена структура - браншовата Камара на електротехниката в България.

За поредна година швейцарската програма SIPPO финансира българско участие. Този път обаче избраната фирма е само една (вместо обичайните три). За десета година българският вестник „Виртшафстблат“ организира свой самостоятелен щанд и разпространи килограми информация за България. Група „Технология на металите“ по традиция заложи на своите четири завода. В традиция започват да се превръщат и изявите на холдинг „Загора“ - Стара Загора, с три от фирмите си.

Самостоятелните изяви

Преди три години на колективния щанд в палата 4 инж. Кяшиф Кяшиф - управител на фирма „Джебел 96“ от гр. Джебел, отворил бутилка с уиски, за да почерпи за първата си задгранична сделка. Благодарение на новия партньор от Холандия от 2001 г. досега фирмата удвоила производство си на хидравлични цилиндри и персонала си и инвестирала над 300 000 лв. в машини и съоръжения. Сега „Джебел - 96“ изпраща над 80% от изделията си зад граница. И участва за втора поредна година със самостоятелен щанд. „Някои колеги твърдят, че имат пазари и затова нямат нужда от изложението. Това не е вярно. Те просто нямат пари. Иначе ще бъдат тук. Защото участието в Хановерския панаир е и въпрос на самочувствие. Тук никой не е случайно. Онзи ден на щанда ни дойде един немец и каза: „Вие и миналата година бяхте тук. Значи вече можем да почнем да работим заедно“, разказва Кяшиф Кяшиф. Пловдивската фирма COMECO е за четвърти път на Световното индустриално изложение. За четвърти път заема самостоятелен щанд в свои води сред конкуренти в палатата за промишлена автоматизация. Миналата година по време на изложението COMECO анонсира създаването на смесено предприятие с немски съдружници, чрез което вече продава своите изделия зад граница. За последните две години оборотът на фирмата е удвоен. „Това се дължи изключително на износа, който пък е резултат почти изключително на участието ни в този панаир. Около 80% е приносът на Хановер, около 20% от партньорите сме намерили чрез нашия сайт в интернет“, уточнява управителят инж. Владимир Сакалийски.

„От 1995 г. досега вдигнахме обема на продукцията си четири пъти. Това е резултат от участието ни тук и на специализиран панаир в Болоня. Ситуацията в Европа е такава, че дори само да се покажеш в Хановер, означава, че си жив. Това вдъхва респект у партньорите ти. Годината е трудна за прогнозиране. Ние сме поддоставчици и зависим от избора на контрагента“, коментира Митко Запрянов, търговски директор на „Капрони“ - Казанлък. През 1993 г. с един голям плакат „Търсим дистрибутори“ в Хановер дебютира „М+С хидравлик“ - Казанлък. Днес фирмата е на четвърто място в света по количество произведени хидравлични мотори, обясняват от дружеството. „Оборотът ни за миналата година е над 20 млн. евро. Последните три години производството ни нараства с 20-25%, а 98% от продукцията е за износ. Имаме около 50 дистрибутори в над 35 държави от цял свят. Следващата ни стъпка е работата с големи крайни клиенти“, казва инж. Владимир Спасов, началник-отдел „Маркетинг“ в „М+С хидравлик“ - Казанлък. За трети път на самостоятелен щанд е фирма „Индустриален софтуер“ - София. „Хановер е просто част от нашата работа. Ако не съм тук, защо работя. Панаирът е единствената надежда за фирми като нашата, защото в България няма пазар“, казва изпълнителният директор на дружеството инж. Димитър Петров и с неизменния въпрос „мога ли да ви помогна“ се отправя към поредния посетител.
От 1994 г. винаги на самостоятелен щанд е и „Балканкар“ - ЗПДЕА „Г. Костов“ - София. „Миналата година имаме над 30% увеличение на обема на производство спрямо 2001 г. благодарение на клиентите, които намерихме в Хановер“, уточнява Емилия Бонева от отдел „Продажби“. Тя преценява, че най-успешният им бизнес засега е производството на пълна гама от двигатели за яхти. За тези специални изделия тъкмо в Хановер намерили клиенти от Норвегия и Холандия.

Държавата

За първи път след 1990 г. държавата дава финансово рамо на българските изложители в Хановер. Над 20 000 евро от хазната бяха вложени за изграждане на втори колективен български щанд от 72 кв. метра, организиран от Изпълнителната агенцията за насърчаване на търговията. Държавата пое наем площ и 75% от стойността на стандартната конструкция за пет дружества. Участниците плащат допълнително по около 1000 лв. и поемат разходите си за път, нощувки и дневни. „България има четирима търговски представители в Германия - във Франкфурт, Бон, Берлин и Мюнхен. Те информираха немските делови среди за българските изложители. Организирахме и предварителни работни срещи с участниците, за да ги подготвим за представянето на панаира“, обяснява Николай Тодоров, началник-отдел „Международни изложения и реклама“ в Агенцията за насърчаване на търговията. Подкрепата на държавата бе предмет на разпалено обсъждане сред изложителите. Според някои участници направеното не е достатъчно. „Вижте Полша, Чехия, Турция какви щандове имат, какво чудо, каква реклама. Нашите фирми имат какво да покажат, но участието е символично. Едно българско кафене. Има достатъчно дизайнери, които могат да излъскат щанда, ако държавата планира повече средства“, преценява Иванко Пандезов, изпълнителен директор на „Чугунолеене“ - Ихтиман.

„Парите трябва да се дават само целенасочено, за конкрентни фирми, които да се намират в конкретни палати, свързани с предмета им на дейност. Панаирите са най-добрият начин да се похарчат средства за реклама, но това трябва да се прави разумно, а не ориенталски“, преценява Димитър Петров от „Индустриален софтуер“ - София. „Аз съм враг на чиновниците, но представителите на Агенцията за насърчаване на търговията са от друго естество. Те са изцяло в наша услуга и много ни улесняват. Направеното е според финансовите възможности. За мен промяната е видима“, коментира Александър Савов, управител на „Комикон“ - София. „С колективните щандове не откриваме колелото. Това е много стара, но изключително полезна форма. Колективният щанд е генерална репетиция за самостоятелна изява. За първи път държавата дава пари след 1990 г. за „Хановер месе“ и това трябва да бъде приветствано. Целта е фирмите да преодолеят психологическата бариера и финансовите си проблеми. Надеждата е, че участието сега ще им помогне да натрупат средства, за да излязат на самостоятелни щандове следващата година“, категоричен е Иван Георгиев, представител за България на „Дойче месе - Хановер» АД .

Оценките за панаира тази година се различават в зависимост от очакванията и конкретните резултати. Статистиката е по-скромна, но за всеки изложител и посетител тя е индивидуална в зависимост от броя на срещите, проспектите, визитните картички. „Панаирният ландшафт“ не съществува изолирано. Той е част от общата конюнктура, показва практиката. Предвид очаквания спад управата на „Хановер месе“ дала някои бонуси за редовните си клиенти. „Ние не плащахме допълнителна сума за това, че щандът ни е ъглов, каквато е практиката. Освен това получихме повече от обичайните безплатни карти, с които всеки изложител може да покани клиенти“, коментира инж. Владимир Сакалийски, управител на COMECO - Пловдив. Официалната статистика за 2001, 2002 и 2003 г. отбелязва обяснима крива. Но три държави отчитат движение напред в трите последователни години независимо от общата тенденция. Това са Китай (148, 165, 282 изложители), Турция (58, 63, 102 фирми), Беларус (28, 29, 30 участници).

Абсолютно сигурно е, че никой няма шанс да направи нещо, ако си седи в страната и просто чака, припомнят ветерани в изложението. Следващата година „Хановер месе“ няма да променя цените - 171 евро на кв. метър чиста изложбена площ.

Представителството на Хановерския панаир в България улеснява фирмите. То може да организира цялостната изява на българските дружества - от заявката до изграждането на щанда. Предприятията могат да разчитат на информация, консултация, съвет. Грижа на представителството са самолетните билети, настаняването, трансфера от и до летището. Възможно е фирмите да потърсят само една от услугите - например осигуряване на билет или намиране на квартира. Само тук се купуват предварително входните карти за изложението, които важат за градския транспорт в Хановер и близките околности. Ако картите бъдат купени в България, а не на панаирните каси, цената им е значително по-ниска.

Изложители и посетители могат да се обръщат директно и към панаирната управа, която съдейства за организиране на щандовете и за настаняването.

Добринка Георгиева, прокурист на „Индустриалтехник“ АД - гр. Шипка: За първи път сме в Хановер като изложители и сме на самостоятелен щанд. Целта ни е да осъществим директен контакт с клиенти, а да не общуваме само чрез прекупвачи.

Пламен Георгиев, изпълнителен директор на „Технология на металите“ - Плевен: Годината е трудна, клиентите са малко. Крайните производители са намалили обемите си, съответно и нашите поръчки като поддоставчици намаляват. Но виждаме, че ще имаме работа и ще трябва да пишем оферти.

Инж. Николай Топалов, управител на „Кирково“ - гр. Кирково: Реално работим благодарение на контактите, които направихме на миналия панаир. Мислех си, че стагнацията ще принуди западните фирми да се ориентират към Изтока заради по-ниските цени, но засега това мое очакване не се оправдава.

Инж. Стойо Иванов, изпълнителен директор на „Хидропневмотехника“ - Казанлък: Масов поток на посетители няма. Но идват хора, които имат точно определени интереси. Участието в колективен щанд е приемливо за нас от гледна точка на цените и подкрепата. Единственото неудобство е, че изложителите от бранш хидравлика са в други палати, но разчитаме на каталога, в който има информация за нас.

Проф. Румен Атанасов, председател на Камарата на електротехниката в България: Участието на браншова структура е полезно за чужденците, защото понякога те търсят контакт с български фирми, които не присъстват на панаира. Срещнах се с представители на германската организация за сертифициране на електротехнически продукти. Набелязахме програма за създаване на електротехническа лаборатория в България с международно признание. Установих лични контакти с аналогични браншови асоциации в Италия, Испания, Гърция, Франция и Румъния.

Борис Бояджиев, изпълнителен директор на „Елпром“ - Харманли: За първи сме в Хановер като изложители. Конкуренцията е огромна, трябва да се сравним, да видим къде сме в тази координатна система. Хановер позволява да видиш събрани на едно място потенциални и реални клиенти, конкуренти, доставчици, новости.

Димитър Василев, изпълнителен директор на ЗГПУ - Габрово: За първи път сме в Хановер като изложители на колективен щанд. Имахме два пъти повече посетители от останалите български фирми. Над 95% от продукцията ни е за износ.

Юри Георгиев, собственик на „Алфа 3“ - Плевен: Малка фирма сме, имаме капацитет за около 300 тона годишно алуминиеви отливки. В България пазарът е нулев. Работим с 4-5 немски фирми. Чужденците знаят какво искат и на каква цена, а нашите цени са добри.

Мария Радева, търговски директор на „Санел“ - гр. Сандански: За първи път сме в Хановер като изложители. Панаирът е прозорец към Европа. Предварителната подготовка е много важна. Най-големите ни конкуренти са Тайван и Китай. Цените им са по-атрактивни, защото имат мощен гръб - правителствена програма.

Мартин Мартинов, началник-отдел „Метрологичен контрол“ - „Микропроцесорни системи“ - София: Би било добре, ако сме достатъчно мощни, за да сме в палатата, където са фирмите от електрониката и електротехниката. Най-големият плюс на колективния щанд е, че спестява разходи. Чувстваш се част от някаква общност - българската.

Хрисим Христов, ръководител направление „Инструментална екипировка“ в холдинг „Загора“ - Стара Загора: Сравнението с нашите конкуренти показа, че сме на високо ниво. Твърдя, че сме наравно със западните фирми. Дневно имаме по десетина срещи, и то при положение че панаирът се смята за слаб.

Весела Козлева, директор „Продажби“ в „Зебра“ - Нови Искър: Интересът към изделията на нашия завод е по-голям, когато в панаира е включен и браншът „Транспортна и складова техника“. Имаме двама много сериозни клиенти от миналогодишния панаир.

Снежана Ружинова от отдел „Маркетинг“ - „Биомашиностроене“ - Пловдив: Тази година има по-малко посетители, но с по-ясна представа какво търсят. Говорили сме с малко хора, но за конкретни неща и очакваме да се развият поне два-три от контактите в насока коопериране.

Петя Петрова, специалист маркетинг в „Гарант“ - Бяла Слатина: Показваме, че все още ни има и че все още сме живи. Поредицата от участия създава у посетителя добри впечатление за дадена фирма, показва, че тя не е блеснала само като метеор.

Александър Минчев, изпълнителен директор на Завода за пружини - с. Крън, Казанлък: За първи път сме в Хановер на колективен щанд. Тук са изложителите, които предлагат услуги, кооперация, доставки на елементи. Изобщо не ни е паднало самочувствието като производители.

Борислав Новкиришки, началник „Търговски отдел“ в „Центромет“ - Враца: Посрещнахме посетители на щанда, но направихме и директен маркетинг. Представихме се на други фирми, които могат да използват наши продукти.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Братя татуисти

Братя татуисти

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK