Оценките за панаира тази година се различават в зависимост от очакванията и конкретните резултати. Статистиката е по-скромна, но за всеки изложител и посетител тя е индивидуална в зависимост от броя на срещите, проспектите, визитните картички. „Панаирният ландшафт“ не съществува изолирано. Той е част от общата конюнктура, показва практиката. Предвид очаквания спад управата на „Хановер месе“ дала някои бонуси за редовните си клиенти. „Ние не плащахме допълнителна сума за това, че щандът ни е ъглов, каквато е практиката. Освен това получихме повече от обичайните безплатни карти, с които всеки изложител може да покани клиенти“, коментира инж. Владимир Сакалийски, управител на COMECO - Пловдив. Официалната статистика за 2001, 2002 и 2003 г. отбелязва обяснима крива. Но три държави отчитат движение напред в трите последователни години независимо от общата тенденция. Това са Китай (148, 165, 282 изложители), Турция (58, 63, 102 фирми), Беларус (28, 29, 30 участници).

Представителството на Хановерския панаир в България улеснява фирмите. То може да организира цялостната изява на българските дружества - от заявката до изграждането на щанда. Предприятията могат да разчитат на информация, консултация, съвет. Грижа на представителството са самолетните билети, настаняването, трансфера от и до летището. Възможно е фирмите да потърсят само една от услугите - например осигуряване на билет или намиране на квартира. Само тук се купуват предварително входните карти за изложението, които важат за градския транспорт в Хановер и близките околности. Ако картите бъдат купени в България, а не на панаирните каси, цената им е значително по-ниска.

Добринка Георгиева, прокурист на „Индустриалтехник“ АД - гр. Шипка: За първи път сме в Хановер като изложители и сме на самостоятелен щанд. Целта ни е да осъществим директен контакт с клиенти, а да не общуваме само чрез прекупвачи.

Пламен Георгиев, изпълнителен директор на „Технология на металите“ - Плевен: Годината е трудна, клиентите са малко. Крайните производители са намалили обемите си, съответно и нашите поръчки като поддоставчици намаляват. Но виждаме, че ще имаме работа и ще трябва да пишем оферти.

Инж. Николай Топалов, управител на „Кирково“ - гр. Кирково: Реално работим благодарение на контактите, които направихме на миналия панаир. Мислех си, че стагнацията ще принуди западните фирми да се ориентират към Изтока заради по-ниските цени, но засега това мое очакване не се оправдава.

Инж. Стойо Иванов, изпълнителен директор на „Хидропневмотехника“ - Казанлък: Масов поток на посетители няма. Но идват хора, които имат точно определени интереси. Участието в колективен щанд е приемливо за нас от гледна точка на цените и подкрепата. Единственото неудобство е, че изложителите от бранш хидравлика са в други палати, но разчитаме на каталога, в който има информация за нас.

Проф. Румен Атанасов, председател на Камарата на електротехниката в България: Участието на браншова структура е полезно за чужденците, защото понякога те търсят контакт с български фирми, които не присъстват на панаира. Срещнах се с представители на германската организация за сертифициране на електротехнически продукти. Набелязахме програма за създаване на електротехническа лаборатория в България с международно признание. Установих лични контакти с аналогични браншови асоциации в Италия, Испания, Гърция, Франция и Румъния.

Борис Бояджиев, изпълнителен директор на „Елпром“ - Харманли: За първи сме в Хановер като изложители. Конкуренцията е огромна, трябва да се сравним, да видим къде сме в тази координатна система. Хановер позволява да видиш събрани на едно място потенциални и реални клиенти, конкуренти, доставчици, новости.

Димитър Василев, изпълнителен директор на ЗГПУ - Габрово: За първи път сме в Хановер като изложители на колективен щанд. Имахме два пъти повече посетители от останалите български фирми. Над 95% от продукцията ни е за износ.

Юри Георгиев, собственик на „Алфа 3“ - Плевен: Малка фирма сме, имаме капацитет за около 300 тона годишно алуминиеви отливки. В България пазарът е нулев. Работим с 4-5 немски фирми. Чужденците знаят какво искат и на каква цена, а нашите цени са добри.

Мария Радева, търговски директор на „Санел“ - гр. Сандански: За първи път сме в Хановер като изложители. Панаирът е прозорец към Европа. Предварителната подготовка е много важна. Най-големите ни конкуренти са Тайван и Китай. Цените им са по-атрактивни, защото имат мощен гръб - правителствена програма.

Мартин Мартинов, началник-отдел „Метрологичен контрол“ - „Микропроцесорни системи“ - София: Би било добре, ако сме достатъчно мощни, за да сме в палатата, където са фирмите от електрониката и електротехниката. Най-големият плюс на колективния щанд е, че спестява разходи. Чувстваш се част от някаква общност - българската.

Хрисим Христов, ръководител направление „Инструментална екипировка“ в холдинг „Загора“ - Стара Загора: Сравнението с нашите конкуренти показа, че сме на високо ниво. Твърдя, че сме наравно със западните фирми. Дневно имаме по десетина срещи, и то при положение че панаирът се смята за слаб.

Весела Козлева, директор „Продажби“ в „Зебра“ - Нови Искър: Интересът към изделията на нашия завод е по-голям, когато в панаира е включен и браншът „Транспортна и складова техника“. Имаме двама много сериозни клиенти от миналогодишния панаир.

Снежана Ружинова от отдел „Маркетинг“ - „Биомашиностроене“ - Пловдив: Тази година има по-малко посетители, но с по-ясна представа какво търсят. Говорили сме с малко хора, но за конкретни неща и очакваме да се развият поне два-три от контактите в насока коопериране.

Петя Петрова, специалист маркетинг в „Гарант“ - Бяла Слатина: Показваме, че все още ни има и че все още сме живи. Поредицата от участия създава у посетителя добри впечатление за дадена фирма, показва, че тя не е блеснала само като метеор.

Александър Минчев, изпълнителен директор на Завода за пружини - с. Крън, Казанлък: За първи път сме в Хановер на колективен щанд. Тук са изложителите, които предлагат услуги, кооперация, доставки на елементи. Изобщо не ни е паднало самочувствието като производители.

Борислав Новкиришки, началник „Търговски отдел“ в „Центромет“ - Враца: Посрещнахме посетители на щанда, но направихме и директен маркетинг. Представихме се на други фирми, които могат да използват наши продукти.