Успехът на българските фирми в Ирак зависи от тяхната активност, гъвкавост и адекватни оферти

Проф. д-р Георги Иванов, ръководител на Службата за търговски и икономически връзки в Ню Йорк и ООН, пред „Капитал“

Програмата „петрол срещу храни“ трябва да приключи своята дейност до 21 ноември. Какво означава това?

- Това означава, че има договори, които програмата трябва да довърши. Има плащания, които трябва да бъдат извършени, и много логистична, счетоводна и административна работа, която трябва да бъде приключена. Специална комисия прецени кои договори на фирми за доставка на стоки и услуги в Ирак са приоритетни. Критериите за това са дали стоките и услугите са с хуманитарно предназначение, дали задоволяват непосредствени спешни нужди на иракския народ и дали могат да бъдат доставени или извършени в периода до 21 ноември. Оттук нататък функциите на програмата ще бъдат поети от Фонда за развитие на Ирак, който е създаден с Резолюция 1483 на Съвета за сигурност на ООН и ще се управлява от окупационните власти (коалицията САЩ - Великобритания). Разплащането на доставки и услуги за Ирак вече ще става от този фонд, който на практика изпълнява функциите на държавен бюджет на Ирак, като приходите в него ще идват от продажбата на петрол, природен газ и петролни продукти.

Какви са последствията за българските фирми?

- Преди всичко те трябва да приключат ангажиментите си по най-отговорен начин до 21 ноември. По принцип има обособени няколко групи договори. В първата група са договори, които са одобрени и за които има издадени акредитиви - все още валидни. Тези договори са в приоритетния списък на ООН. Това означава, че за тях са заделени и гарантирани замразени средства за разплащане. В приоритетния списък са включени тези договори, по които стоките и услугите могат да бъдат доставени до 21 ноември 2003 г. От всички български фирми, които имат договори с Ирак, само една е в тази категория - „Сила“ - Ямбол. Тя има договор за близо 12 млн. долара за доставка на пръскачки. Фирмата е доставила изделия за 1.5 млн. долара и трябва да се издължи в срок. Плащането е гарантирано. Има друга група договори, за които са издадени акредитиви, но не са приоритетни в списъка. Тук за съжаление има няколко български дружества. „Електроимпекс“ например има няколко договора за изграждане на електрически подстанции в Ирак. Фирмата физически не може да достави цялото необходимо оборудване и да довърши тези сложни строителни обекти до 21 ноември.

Каква ще е съдбата на такива договори?

- Тези договори, които не са приоритетни, ще бъдат разглеждани съвместно със съответните организации на ООН и окупационните власти. Това означава, че фирмите трябва да докажат, че договорите задоволяват спешни и непосредствени нужди на иракския народ и могат да бъдат изпълнени до 21 ноември. Ето защо „Електроимпекс“ все още има шанс. Фирмата трябва да убеди Програмата за развитие на ООН и окупационните власти, че може да изпълни обектите, макар и след 21 ноември, и че тези подстанции са от жизнено важно значение за възстановяване на електроснабдяването на Ирак. Има и трета група договори, които са одоб­рени, но не са финансирани и нямат открит акредитив. Няколко български фирми са в тази категория - сред тях са „Хранмаш“ - Стара Загора, и „Херти“ - Шумен, например. Теоретически съществува възможност тези договори да бъдат преразгледани, но реално те не могат да бъдат осъществени в рамките на програмата „петрол срещу храни“, защото няма време.

Какви средства са заделени за приключване на програмата?

- В сметките на ООН има зам­разени осем милиарда долара за одобрени договори с издадени акредитиви, както и свободни три милиарда долара за прик­лючването на програмата. Решението на Съвета за сигурност предполага един милиард долара от тях да бъдат прехвърлени във Фонда за развитие на Ирак. В момента в изпълнение са договори от приоритетния списък на обща стойност над 1.2 млрд. долара. В Комитета по санкциите, повече известен като „Комитет 661“, който досега конт­ролираше изпълнението на програмата „петрол срещу храни“, се обсъжда каква ще бъде съдбата на договорите с издадени акредитиви, които не са в приоритетния списък и които не могат да бъдат изпълнени до 21 ноември. Според Резолюция 1483 неусвоените средства от програмата след 21 ноември трябва да бъдат прехвърлени във Фонда за развитие на Ирак.

Какви други възможности, извън програмата „Петрол срещу храни“, имат българските фирми, които желаят да се включат във възстановяването на Ирак по линия на ООН?

- Това са различните програми и организации на ООН, които не са спирали да работят и които очевидно ще продължат своята работа и в бъдеще. В момента Световната продоволствена програма (World Food Programme - WFP) извършва най-голямата хуманитарна акция в историята. На практика те са създали организация и реално осъществяват доставки за 480 хил. метрични тона храна на месец. Метрични тона е мярка за храна в насипно състояние. WFP има ангажимент да храни 27 млн. иракчани през следващите шест месеца. Това означава 2.5 млн. тона храна. Ако остойностим тези доставки, става въпрос за 1.850 млрд. долара, които са осигурени от програмата „петрол срещу храни“. Ако говорим за логистика, това са 48 000 товара камиони. Това е чудесна възможност както за българските производители и търговци на основни храни, така и за българските транспортни и спедиторски компании да се включат.

Другата организация и съответно възможност за българските фирми е Програмата за развитие на ООН (ПРООН), която е в Ирак от 1996 г. ПРООН има много и спешни задачи - възстановяване и доизграждане на енергийната система, възстановяване на електроснабдяването и водоснабдяването, изграждане на пречиствателни станции за преработка на отпадъчни води и пр. В момента ПРООН провежда търгове за дизелови генератори за нуждите на болници и пречиствателни станции.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал