Електротехническа промишленост - много, но ясни правила

Българската електротехническа промишленост изнася около 280 групи изделия в повече от 45 държави. На практика над 60% от произведената продукция в отрасъла е предназначена за експорт. В бранша работят около 1347 фирми, от които 95% са малки и средни и 5% - големи предприятия, според Националната стратегия за развитие на електротехническата промишленост в България, разработена с подкрепата на Германското дружество за техническо сът­рудничество GTZ.

Плюсовете са повече

Лицензите и модерното оборудване, закупени през 80-те години на миналия век, дълго време осигуряват на фирмите от сектора сериозни пазари зад граница и технологично сътрудничество с развити индустриални страни. Годините след 1990 са белязани със загуба на основни търговски партньори, свиване на вътрешното търсене и масов внос на стоки. Сътресенията обаче не заличават натрупаните предимства - дългата история, традициите в експорта, подготвените кадри. А последвалите инвестиции на световни компании (ABB, SCHNEIDER, HYUNDAI, EPIQ, FESTO, LIEBHERR, POPP) умножават шансовете на бранша.

“Нашата електротехника има дълга история, отделни подсектори традиционно изнасят и на най-конкурентните пазари. Българските кадри са подготвени, но са готови и мотивирани още да се учат. Точно това е най-главното ни предимство. Чуждестранните фирми, които управляват български производствени предприятия, са доволни от кратките срокове, в които персоналът достига световните качествени стандарти”, обобщава добрите страни д-р Румен Атанасов, председател на Камарата на електротехниката в България.

Новото в българското техническо законодателство

В годините на прехода българските държавни стандарти (БДС) престанаха да бъдат задължителни. Производителите трябваше да се разделят с навика да продават на единствения си клиент - държавата. Изчезна безвъзвратно процедурата, наречена държавна приемка. Фирмите вече работят за множество клиенти, които поставят различни технически изисквания към продуктите.