Портфейлът САПАРД се изпразни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Портфейлът САПАРД се изпразни

Портфейлът САПАРД се изпразни

Над 1.3 млрд. лв. инвестиции в земеделието са блокирани заради замразено финансиране по програмата

954 прочитания

Малко преди края на мандата може би ще се окаже, че през следващите две години достъп до пари от европейската програма САПАРД ще получат само хора, които са успели да се класират с одобрени от сегашното правителство проекти. Тези дни стана известно, че от месеци са блокирани проекти за агроинвестиции за повече от 1.3 млрд. лв. Финансирането по европейската програма за земеделие е замразено изцяло от Агенцията по САПАРД (Държавен фонд „Земеделие“), защото сумите на кандидатствалите проекти значително надхвърлят средствата, които Брюксел е планирал за страната ни до края на 2006 г. По същата причина агенцията за неопределено време е спряла да приема и нови проекти. В някои от секторите проекти не се приемат още от началото на годината. Към момента може да се кандидатства за финансиране по европрограмата само в три области - горския сектор, дърводобив и професионално обучение на земеделските производители. За пос­ледната обаче от Агенцията по САПАРД отчитат нулев интерес, а за първите две средствата също са почти изчерпани.

Какви пари реално има в касичката

Общо договорените с Брюксел пари по програмата САПАРД за България за седемгодишния период на нейното прилагане са в размер на 918 млн. лв. От този портфейл 643 млн. лв. са вече договорирани по одоб­рени проекти. От тази сума реално усвоените и изплатени средства за реализирани инвестиции по програмата са в размер на 190 млн. лв. Останалите 453 млн. лв. все още не са усвоени като субсидия, но за тази стойност има одобрени проекти, част от които вече се реализират или предстои да стартират. В момента Агенцията по САПАРД разполага с пари за изплащането на половината от тези проекти, за останалите предстои да се преведат пари от Брюксел. За да стане това, по програмата трябва да бъде подписано годишното финансово споразумение за 2004 г.

Бюджетът по САПАРД се усвоява на траншове по годишни финансови споразумения. До момента с Брюксел са подписани годишните финансови споразумения за 2000, 2001, 2002 и 2003 г. Предстои да се подпишат и споразуменията за 2004, 2005 и 2006 г. По САПАРД на предприемачите се отпускат безвъзмездно средства в размер до 50% от стойността на дадена инвестиция, и то след като се докажат направените разходи. Като се тегли чертата, излиза, че свободните като ресурс пари по програмата за оставащия период от две години са 274 млн. лв. С тези пари обаче ще могат да се финансират проекти само по определени мерки - горския сектор, професионалното обучение на земеделските производители, създаването на организации на производителите и пазари на едро, както и инвестиции в агроекологията и водната и напоителна инфраструктура. Това са и областите, за които има най-малък интерес от страна на кандидати по САПАРД до момента. За да може средствата да се използват за други области обаче, трябва да има специално разрешение от Брюксел.

Стопираните проекти

Одобрените и договорени проекти, за които все още не са изплатени субсидии от Агенцията по САПАРД, като стойност надхвърлят 906 млн. лв.

Отделно са внесени за одоб­рение проекти за 438 млн. лв., за които все още няма подписани договори за финансиране по програмата. Точно тези проекти в момента са блокирани изцяло и няма дори да се разглеждат в Агенцията по САПАРД, докато не се изясни дали ще има допълнително финансиране от Брюксел и как точно ще се извършва селекцията. Стопираните проекти обхващат инвестиции в някои от основните агросектори като вино, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци, както и инвестиции в земеделските стопанства. Блокирани са проекти и в областта на селския туризъм, както и публичните инвестиции по САПАРД, по линия на които се финансират селските общини. Сложният казус с парите по САПАРД може да бъде разрешен, ако се договори допълнително финансиране по програмата от Брюксел и същевременно се направят по-строги и ясни критерии за селектиране на кандидатстващите проекти, смята изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Асен Друмев. Според него до края на годината трябва да има яснота дали ще има допълнително финансиране и тогава ще се решава какви точно промени в процедурите ще бъдат направени. Според Друмев най-вероятно няма да бъдат променяни критериите, а ще бъдат въведени приоритетни области, проектите от които ще се финансират с предимство. „Специално за преработвателите още отсега е ясно, че най-голяма тежест ще се дава на проекти в млечния сектор. Според Брюксел България изостава най-сериозно в този сектор и предприятията се нуждаят от най-много инвестиции“, коментира още Друмев.

Кой губи най-много

Най-много са блокираните проекти в млеко- и месо­преработвателния сектор, които са свързани с обновяване на предприятията и въвеждането на ветеринарните и санитарните изисквания на Европейския съюз. Именно от тази гледна точка замразяването на финансовата помощ по САПАРД е крайно неблагоприятно за преработвателите. Точно сега е моментът, в който фирмите се нуждаят от най-много свежи пари. По изискванията на Брюксел до края на следващата година преработвателите трябва изцяло да модернизират предприятията си, така че да отговарят на изискванията за качество и хигиена на общността и да получат одобрение за достъп до европазара след присъединяването. Кандидатстването за финансиране по САПАРД е свързано с допълнителни разходи за фирмите. За някои от тях те ще се окажат невъзвращаеми заради затварянето на достъпа до програмата. „Най-пагубно това се отразява на по-малките фирми в бранша. Много хора обаче имат разработени проекти, които не са стигнали до Агенцията по САПАРД, а в същото време са се натоварили с разходи за консултантски услуги и други дейности и тези пари отиват на вятъра. Самите фирми освен това не получават достоверна информация и са в неведение за това какво става и какво следва оттук нататък. Това, което достига като информация до нас, е, че въобще до изборите няма да се приемат нови проекти. Такава информация ни подават самите консултанти“, коментира представител от месопреработвателния сектор, който има подготвен проект по САПАРД, но така и не е успял до го внесе за одобрение.

Надежда всяка оставете

„Засега не съществува никакъв риск субсидиите по стартиралите инвестиционни проекти да не се изплатят. За да започне изплащането им обаче, с Брюксел трябва да се подпише годишното финансово споразумение за 2004 г. Това би трябвало да стане до края на годината, като реално трансферът на парите ще бъде направен през следващата година“, обясни изпълнителният директор на фонд „Земеделие“ Асен Друмев.

„България е отправила официално искане към Брюксел за отпускане на допълнителни пари по САПАРД, на което до този момент обаче не е даден конкретен отговор от страна на Европейската комисия“, коментира още Друмев. Допълнителни средства в размер на 32 млн. евро по САПАРД за страната ни бяха обещани по принцип и от еврокомисаря по земеделието Франц Фишлер при последната му визита в България в началото на тази година. Не е ясно обаче кога може да се очаква еврокомисията да вземе решение по този въпрос и дали въобще средствата няма да бъдат отказани. Причината е, че Брюксел е крайно критично настроен към начина, по който се прилага САПАРД в България. Това стана ясно и при провелото се през юли заседание на мониторинговия комитет по програмата в София. Тогава критики към страната ни бяха отправени от началника на отдел САПАРД към Европейската комисия Кай Монтерсен, който обяви, че България не усвоява рационално средствата. По повод замразяването на финансирането по програмата „Капитал“ отправи въпроси към Дирекцията по САПАРД в Брюксел, на които обаче до редакционното приключване на броя на беше получен отговор.

Към този момент равносметката е, че САПАРД, изглежда, свърши за земеделците в България. И то без да има кой знае какъв видим ефект за сектора от множеството одобрени проекти.

Малко преди края на мандата може би ще се окаже, че през следващите две години достъп до пари от европейската програма САПАРД ще получат само хора, които са успели да се класират с одобрени от сегашното правителство проекти. Тези дни стана известно, че от месеци са блокирани проекти за агроинвестиции за повече от 1.3 млрд. лв. Финансирането по европейската програма за земеделие е замразено изцяло от Агенцията по САПАРД (Държавен фонд „Земеделие“), защото сумите на кандидатствалите проекти значително надхвърлят средствата, които Брюксел е планирал за страната ни до края на 2006 г. По същата причина агенцията за неопределено време е спряла да приема и нови проекти. В някои от секторите проекти не се приемат още от началото на годината. Към момента може да се кандидатства за финансиране по европрограмата само в три области - горския сектор, дърводобив и професионално обучение на земеделските производители. За пос­ледната обаче от Агенцията по САПАРД отчитат нулев интерес, а за първите две средствата също са почти изчерпани.

Какви пари реално има в касичката

Общо договорените с Брюксел пари по програмата САПАРД за България за седемгодишния период на нейното прилагане са в размер на 918 млн. лв. От този портфейл 643 млн. лв. са вече договорирани по одоб­рени проекти. От тази сума реално усвоените и изплатени средства за реализирани инвестиции по програмата са в размер на 190 млн. лв. Останалите 453 млн. лв. все още не са усвоени като субсидия, но за тази стойност има одобрени проекти, част от които вече се реализират или предстои да стартират. В момента Агенцията по САПАРД разполага с пари за изплащането на половината от тези проекти, за останалите предстои да се преведат пари от Брюксел. За да стане това, по програмата трябва да бъде подписано годишното финансово споразумение за 2004 г.

Бюджетът по САПАРД се усвоява на траншове по годишни финансови споразумения. До момента с Брюксел са подписани годишните финансови споразумения за 2000, 2001, 2002 и 2003 г. Предстои да се подпишат и споразуменията за 2004, 2005 и 2006 г. По САПАРД на предприемачите се отпускат безвъзмездно средства в размер до 50% от стойността на дадена инвестиция, и то след като се докажат направените разходи.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.