Фирмени гроздове за врати и прозорци
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фирмени гроздове за врати и прозорци

Фирмени гроздове за врати и прозорци

Производителите в бранша се обединяват срещу нелоялни конкуренти

3878 прочитания

Удари под кръста, липса на стандарти и пълен хаос на пазара. Така могат да се определят накратко отношенията между производителите на прозорци и метални врати в България. „Мотивация за навлизане на този пазар е бързата печалба. Фирмите често си крадат клиенти, а потребителите търсят най-евтиното, което не дава предимство на никакви критерии за качество“, обобщава инж. Велимир Златарев, мениджър на консорциум Four Group и член на ръководството на асоциация „Български врати и прозорци“. В тази ситуация все още никой не приема сериозно идеята за обединяване, но все повече фирми искат въвеждане на ясни правила.

Годишният оборот в сектора е около 20 млрд. лв. Разделят си го около 5 хил. фирми - производителки и вносителки на дограма, половината от които работят на сянка. Очакванията на фирмите са за поне 50% ръст на пазара на дограми за следващите 5 години във връзка със санирането на старите сгради. По същия начин стоят нещата при производството на метални и блиндирани врати, където около 30 легално работещи фирми произвеждат половината от продукцията (между 30 и 40 хил. врати годишно). На практика обаче никой не може да каже точно колко са фирмите на пазара и какво е качеството на продукта, който предлагат. „За 15 години българските производители на блиндирани врати са създали традиции, за което говори фактът, че почти нямаме конкуренция от външни компании. Ако искаме да работим на европейския пазар, трябва заедно да създадем конкурентна среда, да въвеждаме нови технологии и да обменяме опит помежду си. Когато помагаш на конкурента си да израсне, вдигаш летвата и за себе си“, убеден е Иван Аков, управител на „Солид 55“ и председател на браншовата организация. Според него това може да стане чрез създаването на клъстърни мрежи на регионален принцип.

Първите стъпки

за създаване на фирмени гроздове между производители на системи за прозорци е във Враца. „В момента този бизнес храни доста хора от региона и преструктурирането и укрепването на действащите сега производства ще ги направи по-уверени и по-малко уязвими от конкуренцията на европейските производители“, коментира Кирил Желязков. Той отговаря за браншовите организации в Българската стопанска камара (БСК). Според Желязков обединяването около общи интереси ще помогне на фирмите, които произвеждат дограма, да спечелят битката с нелоялната конкуренция, да постигнат европейските изисквания и да станат по-конкурентоспособни. Този процес може да се осъществи на три етапа. Първата обща стъпка на малките производители е да съз­дадат център за информация и консултации на регионално ниво. На втория етап фирмите трябва да решат проблема с професионалната квалификация на работещите в производствата. Засега обаче много от производителите на дограми са скептични към идеята за по-тясно взаимодействие с учебните заведения. „Не е наша работа да правим частни училища, за това плащаме данъци. Ние се занимаваме с производство, а държавата трябва да се ориентира към новите реалности на икономиката“, коментира Красимир Карабулев, собственик на едноименната плевенска фирма. Той смята, че обединението на фирмите в бранша ще стане по естествен път, но едва ли ще се случи в близките 10 години.

Мила Димова от агенция за подбор на персонал „Креативо“ обаче посочва, че повечето от фирмите в сектора срещат сериозни трудности в набирането на подготвени и мотивирани кадри. Според нея производителите могат да решат много от проблемите с работната ръка, ако създадат общи тренинг програми за повишаване на квалификацията, които могат да бъдат финансирани и със средства от предприсъединителните програми на ЕС. „Не става въпрос предприемачът да отдели средства за образование по принцип, а за обучението на хората, които ще работят в неговата фирма“, уточнява Кирил Желязков.

„Често изпълнението на мащабни поръчки не е по силите на една фирма, дори и тя да може да предложи исканото качество. Самата практика налага коопериране между фирмите“, подкрепя идеята Ролик Иванов от врачанската фирма „Алуминимпекс“. Ангел Годинов от „Екопласт“ пък вижда обединението между фирмите по-скоро като въвеждане на общи правила на работа.

Правилата на европейския пазар

Повечето производители на дограми са на мнение, че 95% от фирмите не са подготвени за работа на европейския пазар. Въп­реки действащата от година и половина наредба за оценка на съответствието на строителните продукти на практика изисквания към качеството на прозорците и вратите няма. В момента в България не работи нито една лаборатория за изпитване на прозорци и врати. По данни на браншовата организация едва 1% от действащите на пазара фирми имат сертификат за съответствие със стандартите (издаден или от лабораторията на НИСИ, която остана без лиценз, или от външна оценяваща организация). Докато заработи специализирана лаборатория, всяка от фирмите издава декларация за съответствие на продукцията си на базата на сертификатите, които са издадени за материалите. В наредбата на регионалното министерство е записано, че трябва да бъде сертифицирана системата за производство, за да се гарантира на крайния потребител, че стоката отговаря на всички действащи в страната стандарти. Другият проблем пред повечето малки фирми е, че изпитанието на един продукт излиза около 7 хил. лв., което означава, че за да сертифицират всички продукти, които предлагат, повечето от фирмите трябва да платят между 100 хил. и 150 хил. лв., изчисляват от асоциацията „Български врати и прозорци“.

В най-простата си форма клъстърът е обединение между няколко фирми за изпълнение на поръчка, която не е по силите само на една фирма, или за решаване на общи проблеми (хоризонтален клъстър). Обикновено това коопериране става на географски принцип, а целта му е да се излезе на външни пазари. Другият вариант е да се създаде вертикална структура - група по-малки фирми със свързани производства гравитират около една или няколко по-големи компании. В много от мрежите участват правителствени институции, местна власт, университети, професионални училища или търговски асоциации. Тяхната цел е да осигурят специализирана подготовка, обучение, информация, техническа подкрепа. Има и случаи на създаване на обединения от фирми от различни браншове на регионален принцип за решаването на общи проблеми - например за опазване на околната среда. Работата в мрежа обикновено води до значително сък­ращаване на разходите и дава възможност на фирмите да въведат нови технологии.
Едно от първите обединения на близо 30 фирми е около „Видима идеал“ в Севлиево. В началото на годината беше учреден и клъстър „Средногорие мед“ от четири големи предприятия в областта на добива и преработката на руди и цветни метали. Пример за вертикална структура около едно голямо предприятие е клъстър „Българска коприна“.
Най-голямото досега обединение на фирми за изпълнението на общи цели е клъстър „Енергийното сърце на България“. Сред учредителите на клъстъра са ТЕЦ „Марица-изток 2“, „Ремотекс“ и „Брикел“, браншови и обществени организации, областната администрация в Стара Загора и общините Раднево и Гълъбово.
В Добрич и Пловдив се обсъжда създаването на клъстъри в обувната промишленост, в Пазард­жик - биомедицина, в Плевен - производство на земеделска техника, в Сливен - текстилна промишленост, в Стара Загора - хранително-вкусовата промишленост, в Перник - околна среда. В София, Ботевград и Правец се проучват възможностите за създаването на регионално обединение на фирмите в областта на роботиката, автоматизацията и информатиката.

Удари под кръста, липса на стандарти и пълен хаос на пазара. Така могат да се определят накратко отношенията между производителите на прозорци и метални врати в България. „Мотивация за навлизане на този пазар е бързата печалба. Фирмите често си крадат клиенти, а потребителите търсят най-евтиното, което не дава предимство на никакви критерии за качество“, обобщава инж. Велимир Златарев, мениджър на консорциум Four Group и член на ръководството на асоциация „Български врати и прозорци“. В тази ситуация все още никой не приема сериозно идеята за обединяване, но все повече фирми искат въвеждане на ясни правила.

Годишният оборот в сектора е около 20 млрд. лв. Разделят си го около 5 хил. фирми - производителки и вносителки на дограма, половината от които работят на сянка. Очакванията на фирмите са за поне 50% ръст на пазара на дограми за следващите 5 години във връзка със санирането на старите сгради. По същия начин стоят нещата при производството на метални и блиндирани врати, където около 30 легално работещи фирми произвеждат половината от продукцията (между 30 и 40 хил. врати годишно). На практика обаче никой не може да каже точно колко са фирмите на пазара и какво е качеството на продукта, който предлагат.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK