Как се сдружават конкуренти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как се сдружават конкуренти

Сам няма да успее

Как се сдружават конкуренти

Регистрираните клъстъри в България ще разчитат на средства от европейските фондове

4882 прочитания

Сам няма да успее

© ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА


Доброволно сдружаване на конкурентни фирми под натиска на пазара. Таканакратко обобщават една от основните причини да създадат през 2005 г.клъстър в Троян представители на местни мебелни предприятия сдългогодишна традиция.

Около 30 малки предприятия, които работят в региона, ще сеопитат чрез клъстъра да създадат и да наложат за своите продуктитърговската марка „Мебели от Троян“. „Идеята беше обща. Един човек неможе да направи нищо“, казва Тошо Гадевски, управител на мебелнатафирма „Гадевски“, един от учредителите на клъстъра. Преди да създадатклъстъра с подкрепата на Браншовата асоциация за дървообработване ипроизводство на мебели, производителите от Троян неведнъж са сипомагали, когато някой от тях е получавал по-голяма поръчка от чужбина.

Възможности за коопериране

Клъстърът е производствена мрежа, в която фирмите си сътрудничат във верига за получаване на добавена стойност чрез:

- Хоризонтално коопериране - фирмите са на еднакво ниво напроизводство или маркетинг (почти всички регистрирани клъстъри вБългария)

- Вертикално коопериране - фирмите са на последователнитехнологични нива на производство и маркетинг (например „Енергийносърце на България“)

- Коопериране на фирми от различни сектори - заизграждане на инфраструктура, опазване на околна среда (например„Средногорие мед“). Концентрацията на фирми чрез клъстъри дава набизнеса предимство пред останалите конкуренти.

Допълнителна информация за участие в клъстърни структури можеда се получи от Николай Истатков, отдел „Насърчаване на МСП ипредприемачеството“ на МИЕ, тел.: 940 74 34, факс: 940 74 64.

Ползите от клъстърите

Междуфирмените сдружения в България възникват бавно, утвърждават се трудно и се изграждат отдолу нагоре в традиционни отрасли.

Директните ползи са:

Достъп до повече доставчици

Концентрация и по-ефективно използване на ресурсите на всички участници в клъстъра

Ниски разходи и високо качество

По-бърз и по-лесен достъп до пазари

Възможност за създаване на смесени дружества

Индиректни ползи са:

Общ пазарен поглед, планиране и влияние

Междуфирмено сътрудничество за използване на общи услуги: банкиране, счетоводство, консултации, маркетинг и реклама

Трансфер на технологии, иновации и ноу-хау

Достъп до опитна и обучена работна сила

Изграждане и използване на необходимата инфраструктура в интерес на всички фирми

Помощ по програма ФАР

Сдруженията „Мебели - произведени в Троян“ и „Туризъм Родопи - БГ“ в Смолян (създаден през 2004 г.) са двата пилотни клъстъра, които получават техническа и консултантска подкрепа по прог­рама ФАР. С това стартира и първата част от проекта „Въвеждане на клъстърен подход и създаване на пилотен клъстърен модел“, за който са предвидени 800 хил. евро. Двата клъстъра са избрани от направляващия комитет по проекта, в който участват представители на министерствата на икономиката и на финансите.

През следващите шест месеца британски и испански експерти ще обучават участниците в клъстърите как да се развиват туристическите услуги в Родопите и мебелното производство в Троян.

„Предприемачите, които са се включили в родопския клъстър, са собственици на хотели, изградили са ски лифтове и туристически пътеки с означения, които ще използват, за да наложат марката „Родопи“ в България и зад граница“, казва Никола Проданов, председател на Съюза на родопските хотелиери и ресторантьори.

Втората част от проекта за въвеждане на клъстърен подход включва грантови схеми за подпомагане на нови клъстъри. Една от конкретните цели на проекта е да се постигне мултипликационен ефект на клъстърния модел в други сектори на българската икономика, които притежават потенциал да работят във верига, създаваща добавена стойност, уточняват от МИЕ. Предстои да бъде разработен проект за Национална стратегия за клъстерите и план за действие, които да се основават на най-добрите практики на ЕС. Очаква се стратегията да е готова в средата на 2006 г.

Неформални и формални сдружения

Независимо че все още липсва единно и общоприето определение за понятието клъстър, практиката отдавна изпреварва теорията. В стремежа да повишават конкурентоспособността си, своята иновативност и желанието да се обединяват за пазарен пробив фирмите създават по естествен път клъстърни обединения. В България началото на подобни сдружения е пос­тавено в Севлиево през 1992 г., когато „Американ Стандарт“ започва своите инвестиции в региона. По това време не се говори за клъстер, а за благоприятна среда за навлизане на повече чужди капитали в Севлиево и за интеграция между бизнеса и местната власт. По-късно в годишния анализ на МИЕ за дейността на малките и средните предприятия в България през 2004 г. се посочва, че фаянсовият клъстър в Севлиево е неформално фирмено сдружение, което е възникнало спонтанно. Такива са и неформалните сдружения на дървопреработващи фирми в Разлог и Велинград и на шивашки предприятия в Русе. Те обаче не са регистрирали клъстърни структури.

В момента официална статистика за броя на клъстърите (регистрирани и нерегистрирани) в България липсва. Не е изработена и официална карта на географското разположение на съществуващите или зараждащите се клъстъри. По данни на МИЕ от 2004 г. досега са създадени и регистрирани 12 клъстърни структури в различни сектори на икономиката (виж таблицата). Експертите на МИЕ ги определят като организирани, защото са възникнали след колективно решение за постигане на общи цели и подписване на учредителен договор. В скоро време предстои да бъдат учредени още три междуфирмени сдружения: „Екоиндустриален клъстър“ (Перник), „Българска медия и печат“ (Пловдив) и „Златна долина - туризъм“ (Стара Загора).

Големите привличат малките

Основните участници в повечето от изградените клъстърни структури са малки и средни предприятия от един и същ бранш или регион. Изключения правят индустриалните клъстъри: „Пристанище Варна-запад“ (Девня), „Средногорие мед“ (региона на Панагюрище, Златица и Пирдоп), „Енергийно сърце на България“ (региона на Маришкия басейн с център Раднево) и „Селскостопанска техника“ (Русе). Те са създадени от големи инвеститори и към тях след това се привличат по-малки фирми.

Една от основните цели на учредения през 2005 г. в Девня клъстър от компаниите „Солвей - Соди“, „Девня цимент“, „Каолин“ и „Кумерио мед“ е участието им в концесионирането на пристанище Варна-запад. Четирите компании осигуряват почти 80% от товарооборота на порта.

В началото на 2005 г. други четири от големите индустриални предприятия за добив и преработка на руди и цветни метали учредиха клъстър „Средногорие мед“. Към него бяха привлечени и по-малки фирми, които обслужват промишлените производства, а една от крайните цели е да бъде подобрена инфраструктурата в региона.

През март 2005 г. клъстър „Енергийно сърце на България“ обедини 40 компании в комплекса „Марица-изток“, за да намалят разходите си, да използват евтина енергия и да търсят финансиране по различни проекти. Трите ТЕЦ-а в региона произвеждат около 29% от електроенергията в страната.

На учредително събрание през февруари т.г. в Русе 20 фирми и физичес­ки лица създават индустриален клъстър „Селскостопанска техника“. „Целта ни е да си помагаме взаимно, да си даваме едни на други поръчки за части, необходими за селскостопанските машини, да съсредоточим средствата вътре в обединението. Искаме да стабилизираме предприятията, да мислим за общо производство и за създаване на нови машини“, казва председателят на русенския клъстър „Селскостопанска техника“ Тихомир Кайряков. Сдружението вече обмисля проекти за нови разработки и технологии, с които да кандидатства за финансиране от европейските фондове.

По оценка на експертите на МИЕ регистрираните в България клъстъри се намират в етап на организационно укрепване и популяризиране на дейността и целите си. Европейската практика е показала, че повечето клъстъри се създават от няколко групи производители - юридически лица, еднолични търговци и физичес­ки лица. Те се обединяват или около един тип производство, или около утвърден производител. И в двата случая целта е да бъдат привлечени инвеститори, да се разрасне производството, което да се отрази върху цялостното икономичес­ко развитие на съответния регион. Пример в това отношение е клъстърът за керамично производство в Кастейон (Испания). Той възниква след сдружаването на шест малки предприятия. В момента клъстърът обединява 98% от производителите в керамичната индустрия на Испания. Един от собствениците на производствени и търговски компании от клъстъра е Фернандо Родж, но неговото име напоследък се свързва повече с най-бързо развиващия се испански футболен клуб - „Виляреал“, достигнал до полуфинал на тазгодишния турнир за Шампионската лига. През 1997 г. Родж купува изпадащия от втора дивизия отбор за 600 000 евро, а в момента клубът е оценяван на 75 млн. евро и има годишен бюджет над 45 млн. евро. Заедно с изграждането на малкия, но модерен стадион „Ел Мадригал“ се построяват и много хотели, развиват се туризмът и развлекателната индустрия в региона. K

Доброволно сдружаване на конкурентни фирми под натиска на пазара. Таканакратко обобщават една от основните причини да създадат през 2005 г.клъстър в Троян представители на местни мебелни предприятия сдългогодишна традиция.

Около 30 малки предприятия, които работят в региона, ще сеопитат чрез клъстъра да създадат и да наложат за своите продуктитърговската марка „Мебели от Троян“. „Идеята беше обща. Един човек неможе да направи нищо“, казва Тошо Гадевски, управител на мебелнатафирма „Гадевски“, един от учредителите на клъстъра. Преди да създадатклъстъра с подкрепата на Браншовата асоциация за дървообработване ипроизводство на мебели, производителите от Троян неведнъж са сипомагали, когато някой от тях е получавал по-голяма поръчка от чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK