Банковият идентификационен код (BIC, Bank Identifier Code) е комбинация от букви и цифри с дължина 8 или 11 символа, която се използва за идентифициране на банката - получател или наредител на превод.
BIC кодът е познат като SWIFT код на банката. Той е предоставен от Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication (SWIFT) на всяка банка с лиценз по ISO Standard №9362.
Ако BIC на банката на получателя при местен превод в левове е 11 символа, в преводното нареждане се посочват само първите 8 символа. При валутен превод в нареждането се отбелязват всички символи в BIC на банката на получателя.
BIC кодът на банката участва и в IBAN номера, но само с неговите първи четири символа.
Когато се прави превод, освен IBAN номерът трябва да се изпише и BIC на банката, която обслужва получателя. В противен случай обслужващата институция може да върне документите или да наложи допълнителна такса за превода.
Банковият идентификационен код (BIC, Bank Identifier Code) е комбинация от букви и цифри с дължина 8 или 11 символа, която се използва за идентифициране на банката - получател или наредител на превод.
BIC кодът е познат като SWIFT код на банката. Той е предоставен от Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication (SWIFT) на всяка банка с лиценз по ISO Standard №9362.
1 коментар
общо взето поредната тъпотия. нали затова всяка сметка има уникален IBAN , защо трябва да се въвежда и BIC на получателя. малоумници. същото като документите в които въвеждаш егн и рожденна дата :-)