Дяловите инвестиции стават все по-малко екзотични
Фондовете за рисков капитал търсят „правилната химия“, или 100% доверие
„Около 65% от капитала в европейските компании е набран чрез банкови кредити. А в САЩ 75% от инвестициите идват от дялово инвестиране и от фондовата борса“, заяви Росен Неделев, управител на „Джимис“ - София, на конференция „Дяловото инвестиране в България“.
Форумът бе организиран от „Капитал“ в партньорство с „Глобал файненс“. Инициативата подкрепиха още Българско-американската кредитна банка (БАКБ), „Вивател“ и Центърът за предприемачество и управленско развитие CEED - България.
Дяловото инвестиране не е екзотика за страната. Първите проекти стартираха в началото на 90-те години. Българско-американският инвестиционен фонд, „Евромърчант балкански фонд“ и „Черноморски фонд“, управлявани от „Глобал файненс“, „Кеърсбек“ - България, на Американския фонд за подпомагане на малки и средни предприятия (СЕАФ), Българският постприватизационен фонд (ЕСМ) бяха сред първите, които търсеха и едновременно с това ограмотяваха своите български партньори по темата що е дялово инвестиране.
Днес броят на фондовете за дялови инвестиции, които оперират в България, е значително по-голям. „България е интересна за фондовете за дялови инвестиции, защото пазарът не е достатъчно развит, има възможности за движение напред“, заяви по време на дискусиите проф. Михаил Станчев, директор на българското представителство на „СигмаБлейзер“. Според него България е интересна и от гледна точка на регионалния пазар.
Българияняма специален закон за дяловите инвестиции. Отношенията се уреждат отТърговския закон и Закона за задълженията и договорите, уточниха повреме на форума Николай Бебов, старши управляващ адвокат, и ГалинаБункова, мениджър, в „Ландуел България“.
Процесът по сделката стартира с първоначални контакти между фондаза дялово инвестиране и компанията. Започват първите преговори.Подписва се писмо за намеренията, в което се уточнява процедурата доизвършване на инвестицията. В писмото се договарят също задълженията настраните за конфиденциалност и за изключителност на преговорите. Самотези две клаузи имат силата на договор, уточняват Николай Бебов иГалина Бункова. Прави се анализ (due diligence) на дружеството -финансов, правен и др., който приключва със заключения наконсултантите. Инвеститорът взема окончателно решение. Подписва седоговор за придобиване на акции/дялове, който съдържа финансовипараметри на сделката (цена), задължения на страните относно дейността,срокове за приключване на сделката, клаузи срещу конкурентна дейност.След договора се подписва споразумение между съдружниците. В него сеуговарят по-нататъшните отношения, които не са предмет на договора -например участие на акционери в управлението, начинът, по който ще сеуправлява контролът, задължения на отделните страни да гласуват поопределен начин в общото събрание, задължения на страните да не могатда се разпореждат свободно с акциите си, задължения да се предложатакциите за продажба първо на основните акционери и др. Договорът уреждаотношения само между съдружниците и не засяга дружеството. По-голямазащита може да се постигне, ако част от уговорките се пренесат в уставана дружеството, съветват Николай Бебов и Галина Бункова. ?K
Готовност на фирмите
Не е тайна, че предприемачите като цяло нямат нагласа да получат капитал срещу дялове от своя бизнес. Емоционални задръжки, страхове и предразсъдъци понякога пречат на собствениците на фирми да оценят трезво плюсовете и минусите от такова съдружие. Най-силни са страховете за загубата на контрола върху компанията. Според Мартин Заимов, управляващ партньор в „Булвенчърс кепитъл партнерс“, най-много около 15-20% от дружествата в страната биха приели дялови инвеститори като партньори. „Това е моя емпирична оценка и за мен този процент е твърде висок“, заяви Заимов. Според него бедата е, че мнозина собственици на фирми разглеждат финансите си като средство за консумация, а не като средство за инвестиране.
„Много често добри предприемачи са добри да управляват семеен бизнес. Те нямат опит, нямат дори време да видят как се управлява по-голяма структура. Фондът за дялово инвестиране осигурява ноу-хау и превръща бизнеса от семеен в корпоративен“, заяви по време на форума Валери Петров, генерален мениджър на „Глобал файненс“. Според него ролята на дяловия инвеститор не е да подобри баланса на една компания, а да подобри бизнеса й. „Осигуряването на капитал е най-малката полза от фонда. Нашата цел е по-скоро да помогнем на съответния бизнес да се развие, да предложим трансфер на ноу-хау, на добри корпоративни практики, така че стандартите в този бизнес да се доближат до европейските. Затова дяловите инвестиции силно ускоряват растежа на фирмата. Те, образно казано, заменят автомобилния двигател с ракетен“, коментира Валери Петров.
Когато се борят със своите страхове, предприемачите не бива да забравят, че дяловият инвеститор е партньор. Той поема всички плюсове и недостатъци на съвместното начинание. Той споделя печалбите, но и рисковете на бизнеса. „Инвестиционните фондове идват преди стратегическия инвеститор, за да свършат „черната работа“. Те са готови да поемат разумен риск. Затова правят вложения в предприятия, които имат перспективи, и знаят, че могат да излязат от сделката с печалба“, припомня Кристина Донкова, инвестиционен аналитик в „СигмаБлейзер“.
„Всичко зависи от преценката. Ако искате само пари, може да потърсите най-евтиния финансов ресурс - банковото кредитиране. Фондовете за дялово инвестиране осигуряват повече от това. Затова трябва да знаете дали искате голямо парче от малка баница или малко парче от голяма баница“ посъветва предприемачите Ема Попа-Раду, партньор в „Адвент интернешънъл“ - Централна Европа.
Успехът на сделката
По правило фондовете търсят силни фирми - лидери в бранша или такива, които лесно могат да станат първи. Дяловите инвеститори предпочитат собственици с предприемачески дух, с визия, с идеи за управление и растеж на фирмата.
„Всичко започва и свършва с хората. Преди да инвестираш, трябва да е налице т.нар. химия между участниците - харесване и доверие между тях. Ако няма 100% доверие към хората, с които работиш, няма да започнеш бизнес“, споделя своя опит Филип Ромбаут, изпълнителен директор на „Агрополихим“. Подкрепи го и Магдалена Ковалска, директор за България и Хърватия на „СЕАФ Транс Болкан фонд“. Според нея, за да е успешно едно дялово инвестиране, трябва бизнес средата в съответната страна да е достатъчно зряла. „Но най-голямото предизвикателство е да открием „правилната химия“ - някого, с когото можем да общуваме и имаме сходни виждания за бизнес стратегията“, заключава Ковалска.
Трудностите
Консерватизмът на българските предприемачи пречи за осъществяването на сделката. Той е особено характерен за по-малките фирми, които имат „дюкянски начин на мислене“, сподели проф. Михаил Станчев. Отсъствието на корпоративна култура също е спирачка пред този начин на съдружие, твърдят участниците в конференцията.
„Една от най-големите трудности в България е нелоялната конкуренция. Ако сте инвеститор, вие имате нужда от прозрачност. Но много от фирмите не плащат данъци и това е една от причините, поради които дяловите инвестиции се развиват бавно тук“, коментира Том Хигинс, управляващ партньор в BAF - „Болкън аксешън фонд“. Друг проблем е малкият размер на българския пазар. Съдебното производство, свързано с принудителното изпълнение, също затруднява инвеститорите. Към причините за неосъществяване на сделката се прибавят продължителността на водене на преговорите, липсващата понякога мотивация в една от страните, ненамирането на разумния компромис между преговарящите, обобщава Николай Ярмов, изпълнителен директор на СЕЕD България.
Печелившите сектори
Според Андрей Евтимов, изпълнителен директор на „Доверие капитал“, не би трябвало да има печеливши и губещи сектори. „Важен е проектът. Вътрешното търсене определя дали един бранш е печеливш или не“, анализира Евтимов. Той предвижда, че сферата на услугите ще се развие много силно в България. Става въпрос не само за специализирана търговия на дребно, но и за финансови и брокерски услуги, инвестиционни фондове, лизингови дружества. „При услугите обаче проблемът е, че те разчитат на човешкия фактор и това е голям риск за всеки инвеститор. Знае се, че бизнесът е нещо лично - решенията вземаме най-вече заради хората, които управляват компанията“, заключава Евтимов.
Една от най-привлекателните инвестиции е в сектора на недвижимите имоти, но е важно за кои сегменти става въпрос, припомни Деян Кавръков, инвестиционен мениджър в „Икуест Болкан пропърти“. Според него с най-висока степен на доходност и с най-голямо търсене ще бъдат търговските имоти (центрове и бизнес паркове), мултифункционалните сгради (например комбинация между търговски офиси, развлекателни и хотелски площи), офис площите. Ивайло Симов, инвестиционен мениджър в „Глобал файненс“, прогнозира, че добрите примери за успешни сделки ще се множат, и очаква още инвестиции в търговията на дребно.
„Лесните инвестиции приключиха. Банките, телекомуникациите, недвижимите имоти са сред хитовите сектори. За разлика от тях индустрията не изглежда секси“, казва Филип Ромбаут и прогнозира инвестиции на зелено, защото са най-евтини. България е малка страна и на фондовете за дялово инвестиране е трудно да бъдат специализирани в определен сектор. Затова те ще продължат да насочват инвестициите си в много на брой сфери, обобщиха участниците в първия в България форум за дялово инвестиране.
Фондът печели, но и фирмата печели
Аз съм типичен пример на „жертва“ - управлявам компания, в която е инвестирал фонд за дялово участие. Изградихме на зелено нова фабрика за производство на сладолед с дяловото участие на „СЕАФ Транс Болкан фонд България“ и с кредит от Булбанк. Когато при вас дойде представител на инвестиционен фонд, трябва да питате за всичко - какъв е фондът, откъде идват парите, дали е дошъл само с проучвателна цел и т.н. Ваше право е да знаете всичко, защото, ако се сключи сделка, ще бъдете с фонда до края.
Продавате ваша собственост, а това има доста сантиментална стойност за всеки предприемач. Той трябва да реши иска ли да върви напред. Ако за него е важно само да се изхранва, очевидно няма нужда от фонд. Не е лесно да се приеме един чужд партньор. Но не е толкова странно, че не искате да продавате бизнеса си. И в Италия например семейният бизнес е много ревниво пазен, така че България не прави изключение. От едната страна на сделката е продавачът с неговите емоции, от другата - хладнокръвна финансова институция, която иска да спечели. Но вие също ще спечелите, ако я приемете за партньор и сте направили подходящия избор.
Не смея да твърдя, че фондът или консултантът по сделката познават по-добре от вас самия вашия бизнес. Затова повечето работа преди подписване на договора трябва да бъде свършена от компанията, в която ще бъде направена инвестицията. Трябва да сте готови да приемете, че фирмата ще бъде продадена на по-ниска цена, отколкото смятате, че струва. Освен това цената ще бъде по-ниска, отколкото някъде другаде по света. Защото това е България и рисковият фактор е значително по-висок.
Фондовете са тук, за да печелят. Те са тук, защото пазарът им предлага тази възможност. Но истината е, че и ние само спечелихме от сътрудничеството със СЕАФ.
Траян Халаджов, председател на съвета на директорите на ОМК
Процесът е много емоционален
„Обединена млечна компания“ (ОМК) е създадена практически в резултат на дялово инвестиране чрез масовата приватизация. Постепенно чрез обединен холдинг „Доверие“ придобихме 90% от акциите и направихме конгломерат в млечната индустрия, за да доближим тези предприятия до пазарния модел. После видяхме, че ще ни е необходим партньор, за да оцелеем. Сега дялов инвеститор в ОМК е „Глобал файненс“. Реализацията на сделката ни отне 14-15 месеца. Заради една техническа грешка на компанията при подаване на информация до фонда сделката се забави осем месеца. Процесът е дълъг и деликатен. Може лесно да бъде разрушен, защото става въпрос за доверие. От страна на продавача има много емоции. Хората са си дали живота, за да създадат фирмата, прекарват по 12-14 часа на работа в нея. И винаги им се струва, че предлаганата цена е малка. Процесът е много емоционален. И двете страни се страхуват да не се минат. Рискът разговорите да се прекратят на втората или третата среща е много сериозен. Изключително важно е двете страни да изразят ясни очаквания и мотивацията си за партньорство. И двете страни трябва да се подготвят, за да направят компромиси. Трябва да са ясни границите, в които ще отстъпят - както при преговорите за цената на сделката, така и в бъдещото съвместно управление на фирмата.
