Помощ от ЕС за 15 нови клъстъра
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Помощ от ЕС за 15 нови клъстъра

Помощ от ЕС за 15 нови клъстъра

Всяко одобрено сдружение на малки и средни предприятия ще получи по 250 хил. евро

2205 прочитания

Опростена регистрация

След 1 януари 2007 г. кандидатите да учредят клъстър и да разчитат на финансова помощ по линия на ЕС ще попълват формуляр (www.iaphare.org - сега в работен вариант на английски език) с определени критерии. Формулярът се изпраща до екипа по техническа помощ по проекта за създаване на клъстъри към МИЕ. Това ще спести на фирмите тромавата процедура по съдебната регистрация на подобни сдружения. По-важните условия за кандидатстване са:

- брой на фирмите в бъдещия клъстър и техните бизнес планове

- как ще се отрази създаването на новото сдружение върху конкурентоспособ­ността на бранша

- наличие на центрове за професионално обучение, университети и бизнес инкубатори в региона

- създаване на регионални търговски марки

15 приоритетни сектора

- преработка на плодове и зеленчуци

- информационни и комуникационни технологии

- облекла и текстил

- винопроизводство

- общо машиностроене

- енергетика

- млекопроизводство

- туризъм

- дървопреработване и мебелно производство

- цветни метали и руди

- автомобилни части и електроника

- високи технологии и наука

- транспорт и логистика

- парфюмерия и козметика

- творчески индустрии

Нови 15 фирмени сдружения (клъстъри) на малки и средни предприятия ще получат финансова подкрепа по програма ФАР през следващите две години.

Прогнозата направи Нина Радева, зам.-министър на икономиката и енергетиката, по време на втория национален семинар за значението на клъстърите в България. Тя се позова на разработената втора част от проекта "Въвеждане на клъстърен подход и създаване на пилотен клъстърен модел" по ФАР, който ще стартира в началото на 2007 г. За изграждането на всяко фирмено сдружение са определени по 250 хил. евро, а общата сума на програмата е 3 млн. евро. Право да кандидатстват за субсидията ще имат малки и средни предприятия (МСП), които работят в един от приоритетните сектори на икономиката (виж карето). Те са определени в проекта за национална стратегия за развитие на клъстърите (www.iaphare.org), която предстои да бъде утвърдена. Крайната цел на стратегията е клъстърните формирования, които са получили финансова и институционална подкрепа от 2006 до 2011 г., да достигнат 20-25.

Как ще се усвояват средствата

В зависимост от предназначението на исканата помощ фирмените сдружения ще трябва да осигурят до 50% от финансирането за проектите си, ако за субсидия кандидатства целият клъстър. Допускат се помощи и за едно предприятие от клъстъра, но тогава собственото финансиране е 75% от стойността на предложения проект.

"След усвояване на средствата по програма ФАР клъстърни формирования ще могат да разчитат на финансиране и от Кохезионния и структурните фондове на ЕС", уточни Джон Мъри от Мидйоркширската търговско-промишлена палата във Великобритания, ръководител на екипа за техническа помощ по проекта. От общото финансиране на ЕС след 2007 г. ще могат да се възползват и другите регистрирани клъстъри, създадени по инициатива на големи компании като "Пристанище Варна-запад" ("Солвей - Соди", "Девня цимент", "Каолин" и "Кумерио мед"), "Средногорие мед" ("Асарел - Медет", "Челопеч майнинг", "Елаците мед" и "Юмикор мед"), "Енергийно сърце на България" (региона на Маришкия басейн с център Раднево). В момента трите клъстъра не могат да ползват помощ по програма ФАР.

Сред приоритетите на проекта за стратегия след 1 януари 2007 г. всички регистрирани клъстъри в България ще използват част от средствата по двете оперативни програми - "Конкурентоспособност" (предвидени общо 847 млн. евро) и "Регионално развитие" (1.293 млрд. евро). "Преди това трябва да се научат да пишат проекти", посъветва Джон Мъри.

В ЕС чрез Кохезионния и структурните фондове клъстърите получават подкрепа от три години. Вече е планирано да бъдат създадени карти на междуфирмените сдружения във всички държави членки. Предстоящото създаване на Европейски клъстърен алианс трябва да изгради връзките между регионите и страните - членки на ЕС. "В момента България има добри позиции, които позволяват да се чува гласът й в един такъв форум", каза Карл Джеймс, експерт по управление на клъстъри, който също е в екипа за техническа помощ.

Пилотните проекти

"Мебели - произведени в Троян" и "Туризъм Родопи - БГ" в Смолян са двата пилотни клъстъра, които получиха техническа и консултантска подкрепа по програма ФАР от първата част по проекта "Въвеждане на клъстърен подход и създаване на пилотен клъстърен модел", за който са предвидени 800 хил. евро и стартира през 2005 г. Двете сдружения на МСП са избрани от направляващия комитет по проекта, в който участват представители на министерствата на икономиката и на финансите. От началото на април т.г. експерти от Мидйоркширската търговско-промишлена палата и от консултантските фирми IAGO European Consultants (Великобритания) и TECA Consultores SP (Испания) оказват методическа помощ на клъстърите в Смолян и Троян как да развиват туристически услуги в Родопите и мебелното производство в Троян. Една от целите е двата клъстъра да създадат и наложат собствена търговска марка.

Родопският клъстър е създаден преди три години. В него членуват 37 физически и юридически лица - хотелиери, туроператори, туристически организации и сдружения на територията на общините Смолян и Чепеларе. Сдружението получава 70 млн. евро помощ за компютри, реконструкция на интернет сайта на клъстъра и за автоматична метеорологична станция в Пампорово.

Инициатор за създаване на клъстъра в Троян преди година е браншовата асоциация за дървообработване и производство на мебели. В сдружението влизат община Троян, професионалната гимназия за механо-електротехника в града и десетина компании за производство на дървени мебели в региона. Клъстърът ще получи също 70 хил. евро помощ за закупуване на компютри и система за огъване на дървесина.

Най-новият клъстър

По данни на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) в България от 2004 г. досега са регистрирани 12 клъстъра, а в процес на учредяване са още три - "Екоиндустриален клъстър" (Перник), "Българска медия и печат" (Пловдив) и "Златна долина - туризъм" (Стара Загора). Най-новата заявка е на производители на каучукови изделия, а инициатори са фирмите "Волта" в Димитровград и "Зебра" край София. "Клъстърът най-вероятно ще обхваща всичките 40 каучукови предприятия, които членуват в асоциацията "Каучукова промишленост", обяви Славка Стефчева, изпълнителен директор на "Зебра" и председател на асоциацията. Окончателното решение ще бъде взето през септември. Две са основните цели на новото междуфирмено сдружение - създаване на обучителен център за кадри в бранша и изграждане на акредитирана лаборатория за проверка на съответствието на каучукови продукти и суровини. В момента подобни изпитания се извършват в чужбина, което оскъпява продукцията на българските предприятия. И за двата проекта бъдещият клъстър ще разчита на финансиране от структурните фондове на ЕС.

Обединени в клъстъри, дървопрeработвателите могат да раз-читат на финансова подкрепа С
Фотограф: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА
Опростена регистрация

След 1 януари 2007 г. кандидатите да учредят клъстър и да разчитат на финансова помощ по линия на ЕС ще попълват формуляр (www.iaphare.org - сега в работен вариант на английски език) с определени критерии. Формулярът се изпраща до екипа по техническа помощ по проекта за създаване на клъстъри към МИЕ. Това ще спести на фирмите тромавата процедура по съдебната регистрация на подобни сдружения. По-важните условия за кандидатстване са:

- брой на фирмите в бъдещия клъстър и техните бизнес планове

- как ще се отрази създаването на новото сдружение върху конкурентоспособ­ността на бранша

- наличие на центрове за професионално обучение, университети и бизнес инкубатори в региона

- създаване на регионални търговски марки

15 приоритетни сектора

- преработка на плодове и зеленчуци

- информационни и комуникационни технологии

- облекла и текстил

- винопроизводство

- общо машиностроене

- енергетика

- млекопроизводство

- туризъм

- дървопреработване и мебелно производство

- цветни метали и руди

- автомобилни части и електроника

- високи технологии и наука

- транспорт и логистика

- парфюмерия и козметика

- творчески индустрии


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK