Бум на бизнеса с видеоигри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бум на бизнеса с видеоигри

Студиата за видеоигри - бъдещият български Hollywood

Бум на бизнеса с видеоигри

Български фирми конкурират световни производители със собствени проекти

7852 прочитания

Студиата за видеоигри - бъдещият български Hollywood

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


Минимални инвестиции
За да започне работа едно студио за разработка на компютърни игри, трябва да разполага минимум с петима художници и дизайнери и толкова програмисти. Нужни са и софтуерни програми, които се използват за разработка на игри (3D Studio Max, Visual Studio и др.). Минималният капитал за стартиране на такъв бизнес е около 150 хил. лева, но евентуалната печалба само от един проект е много голяма - над 50% от инвестицията за разработка. Тази печалба обаче се поделя между студиото за разработка и компанията издател. Според представители на бранша заради голямата конкуренция и спецификата на пазара обаче разработването на компютърни игри се счита за високорискова инвестиция.

@@table:[email protected]@

И най-заклетият почитател на българското кино не допуска, че в обозримо бъдеще филм, произведен в Бояна, ще стане световен хит. Към световните пазари обаче се прицелват българските производители на видеоигри.

За работещите в бранша предимно млади хора този бизнес изживява бум и може да се окаже новата златна мина за България.
„Перспективите за развитие са големи, тъй като цената за производството на една видеоигра е много по-ниска спрямо европейските и американските. Това е сериозен стимул за западните компании издатели да възлагат проекти на български студиа“, прогнозира Веселин Ханджиев, главен дизайнер на фирмата Black Sea Studios. Предстоящото членство на България в ЕС допълнително увеличава интереса на потенциалните инвеститори в този бранш. „През 2004 г. на пазара имаше две фирми, а сега са повече от шест“, казва Атанас Атанасов, директор на Masthead Studios. По оценка на работещи в бранша приходите от продажби на български компютърни игри са нараснали многократно, тъй като поръчките от чужбина са се увеличили. „Консолидацията е неизбежният път за развитие на този пазар в България“, уточнява Веселин Ханджиев. Според него само с по-големи ресурси и инвестиции може да се постигнат високи нива на възвращаемост в бранша.

Експортна ориентация

Разработката на видеоигри (game development) е бизнес, в който огромната част от продукцията е за износ на европейския, американския и японския пазар (виж таблицата). Затова и повечето от работещите в бранша смятат, че в момента е много подходящо да се стартира бизнес с разработване на компютърни игри в България. „Световният пазар е в процес на преход и съзряване. Клиентите имат все по-големи изисквания към игрите, което се отразява и върху главоломното покачване на цените. Затова и много издателски компании се пренасочват към българските студиа за разработка, за да намалят разходите си“, коментира Габриел Добрев, изпълнителен директор на Haemimont Games. Нормалната практика е фирмата разработчик да получава от компанията издател авансови средства (аdvanced royalties), за да започне разработката на играта. С тази предварително получена сума се покриват всички разходи по изработването на играта - заплати на програмистите и дизайнерите, нужният специализиран софтуер и хардуер, консумативи. Обикновено авансовите средства са между 10% и 20% от очакваните пазарни приходи от играта, но се получават разсрочено във времето. Най-често последният финансов превод се осъществява след тестването на проекта. Разработването на една компютърна игра е много труден и бавен процес и отнема от две до три години, но бюджетът варира от 300 хил. до 1 млн. долара. За по-качествено заглавие обаче се планират между 5 млн. и 10 млн. долара. За успешна игра се приема, ако са реализирани над 250 хил. копия по света. Най-печелившите проекти в света (като Warcraft 3) са имали бюд­жет над 35 млн. долара, но са реализирали печалба от стотици милиони долари.

Световни компании стъпиха в България

Вече се забелязва трайна тенденция издателските компании от Европа и САЩ да се насочват към България. Първи бяха Gameloft, които откриха свое студио за разработка на игри за мобилни телефони в началото на годината. В момента там работят 80 души, а плановете на компанията са до март 2007 г. персоналът да се увеличи почти три пъти. Свое студио за разработка откри преди няколко месеца и гигантът при издателските компании Ubisoft. В него работят 35 души, а до края на 2006 г. се очаква екипът да се удвои. В студиото на Ubisoft се работи по два проекта - CSI: Three Dimensions of Murder и Rayman Raving Rabbits. Предстоящо е и откриването на студио за разработка на игри и от Electronic Arts - една от двете най-големи издателски компании в света. По проекти, възложени от западни фирми, работят и български фирми. Black Sea Studios работи усилено над нов проект. Играта ще бъде реалновремева стратегия (sci-fi real-time strategy), а работното й заглавие е Extinction. В Haemimont Games също работят над нов проект, но неговите детайли се пазят в тайна. Известно е само, че играта няма да е реалновремева стратегия и е предвидено да излезе на пазара до края на 2006 г.

Две нови изцяло български студиа също работят върху дебютните си проекти. Masthead Studios от една година разработва свой проект, за който обаче не са известни никакви подробности. Играта се очаква да бъде пусната на пазара до края на 2008 г. Dagger Games също разработва игра в жанра ролева стратегия (rps) с работното заглавие Dimensity, но за нея информацията също се пази в тайна.

Износ или контрабанда?

Въпреки бума на този пазар в България проблемите за разработчиците на игри не са малко. Най-големият е липсата на квалифицирани кадри. „Влизането на България в ЕС може да доведе до отлив на ценни кадри към Европа, където заплатите са по-големи“, казва Веселин Ханджиев. Според него нормалното възнаграждение за добър програмист във фирма за разработване на игри е между 1000 и 2000 лв. „В България има не повече от 100 души, които знаят как се правят компютърни игри. Повечето специалисти обаче се ориентират към други сектори на софтуерния бизнес, където заплатите са по-високи“, уточнява Атанас Атанасов. В момента според Веселин Ханджиев се сменя първото поколение български програмисти, които са работили върху игри, а приемственост между поколенията няма. „Причината е в лошото образование, което получават нашите специалисти“, казва Ханджиев. На същото мнение е и Габриел Добрев. Според него един програмист, който е завършил български университет, е много по-неподготвен от човек без висше образование, но работил четири години в бранша. Друг проблем за студиата за разработване на игри е и нормативната уредба в България. „Нашият бранш попада в категорията „софтуер“, въпреки че работата ни е много по-различна. Заради това имам големи проб­леми с осчетоводяването на дейността“, казва Веселин Ханджиев. Според Габриел Добрев законите в България имат за цел да регулират само вноса на продукти с права върху интелектуална собственост (каквито са компютърните игри), но не и износа на български разработки. За пример той посочи фирмата Haemimont Games, която е получила от компания издател на своя игра пакет с безплатни копия, за да бъде видян проектът в завършен вид. На митницата обаче пакетът е задържан, защото не било ясно чии са авторските права - на издателя или на разработчика. В крайна сметка пратката е била изгорена, защото е квалифицирана като опит за контрабанда.

Не се предвиждат и никакви облекчения за бранша. Данъчни преференции за разработчиците на компютърни игри има във Франция, Испания, Италия, Китай.

Минимални инвестиции
За да започне работа едно студио за разработка на компютърни игри, трябва да разполага минимум с петима художници и дизайнери и толкова програмисти. Нужни са и софтуерни програми, които се използват за разработка на игри (3D Studio Max, Visual Studio и др.). Минималният капитал за стартиране на такъв бизнес е около 150 хил. лева, но евентуалната печалба само от един проект е много голяма - над 50% от инвестицията за разработка. Тази печалба обаче се поделя между студиото за разработка и компанията издател. Според представители на бранша заради голямата конкуренция и спецификата на пазара обаче разработването на компютърни игри се счита за високорискова инвестиция.

@@table:[email protected]@

И най-заклетият почитател на българското кино не допуска, че в обозримо бъдеще филм, произведен в Бояна, ще стане световен хит. Към световните пазари обаче се прицелват българските производители на видеоигри.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK