Стоп на опасната козметика

Новите изисквания за безопасни за здравето съставки не изненадаха производителите

От боите за коса отпадат използвани досега багрила
От боите за коса отпадат използвани досега багрила    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
От боите за коса отпадат използвани досега багрила
От боите за коса отпадат използвани досега багрила    ©  ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Системата RAPEX
България е пълноправен участник в Европейската система за бърз обмен на информация за опасни стоки, пуснати на пазара (РАПЕКС/RAPEX). Администрирането на системата се извършва от Комисията за защита на потребителите, която уведомява Министерството на здравеопазването (МЗ) при установени проблеми в ЕС с пуснати на пазара козметични продукти. МЗ задължително проучва всеки сигнал, като извършва проверка в националния регистър на уведомленията. До момента в МЗ са постъпили 22 писма от Комисията на защита на потребителите за 51 козметични продукта на пазара, въз основа на които са направени 16 977 проверки.

От 22 ноември и 1 декември 2006 г. влизат в сила промени в Наредба №36 на здравното министерство, които забраняват предлагането на пазара на козметични продукти, съдържащи рискови за здравето на потребителите съставки.

Производителите и вносителите трябва да спрат производството на продукти с тези вещества и да изтеглят от пазара количествата, ако има такива.

Забраната

Наредба №36 съдържа списък с 1233 съставки, които са забранени за употреба в производството на козметичните продукти. Наредбата е в сила от декември 2005 г. и е изцяло съобразена с европейската Директива 76/768/ЕЕС. Досега тази директива обаче е претърпяла 7 изменения и над 40 адаптации.

"Няма опасност от моментален риск, но има доказателства, че съставките от забранителния списък може да доведат до евентуално увреждане на здравето", уточнява д-р Димитър Димитров, началник-отдел "Държавен здравен контрол" в Министерството на здравеопазването (МЗ).

Последните промени в наредбата обхващат 22 багрила, които се използват основно в бои за коса. Производителите в страната, които са 120, имаха гратисен период от няколко месеца, за да се съобразят със забраните. "Като членове на Европейската асоциация по парфюмерия и козметика (COLIPA) ние получаваме предварителна информация за всички промени, които Европейската комисия възнамерява да въведе за бранша. Наша грижа е да информираме фирмите за очакваните изменения, преди да са станали факт и в българското законодателство. Предприятията са подготвени отдавна, че трябва да търсят заместители на съставките от забранителния списък", казва инж. Гинка Лалева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика". "За нашата фирма забраните в наредбата не пораждат проблеми. Ние имахме изпреварваща информация и нашите продукти са съобразени с новите изисквания", потвърждава Димитър Георгиев, управител на "Роза импекс" - Пловдив.

Изискванията

за въвеждане на добра производствена практика не са задължителни за фирмите, които произвеждат парфюмерия и козметика (както е при храните и лекарствата например). Задължително е обаче всеки козметичен продукт да притежава т.нар. досие. Най-важната част от него е оценката на безопасността, която се извършва само от лица с висше образование по медицина или по фармация. "За оценяване на безопасността не е необходимо да се провеждат клинични изпитвания върху хора. Производителят може да поиска изпитване, за да докаже определен ефект, за който претендира козметичният продукт - например "антикариесна" паста за зъби, "противопърхотен" шампоан, крем "против бръчки", "слънцепредпазни" продукти", обяснява д-р Димитър Димитров. Според някои производители изискването за досиета е увеличило многократно бумащината във фирмите, но са длъжни да спазват нормативните разпоредби.

Фирмите не могат да претендират, че произвеждат или внасят т.нар. медицинска козметика. Един продукт може да бъде или само козметичен, или само лекарствен, но не и двете едновременно, уточняват от МЗ. Затова Наредба №36 забранява върху козметиката да се поставят текстове, наименования, изображения, сочещи характеристики, които продуктите не притежават (включително за профилактика и лечение на болести).

Задължение на производителя или вносителя е да уведоми съответната Регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) всеки път, когато пуска в търговската мрежа козметичен продукт. Информацията се събира в национален регистър на уведомленията, който се поддържа от МЗ.

Контролът

РИОКОЗ контролират производствените предприятия, складовете и магазинната мрежа. На инспекция подлежат бръснаро-фризьорските и козметичните салони, в които вече е абсолютно забранено да се приготвят ръчно кремове, маски за лице и други козметични продукти. За неспазване на нормативните изисквания глобите са от 200 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от 3000 до 10 000 лв. Контролните органи могат да забранят продажбата на пазара, както и да разпоредят изтегляне на всеки козметичен продукт, който носи риск за здравето. През миналата година за неспазване на режима за производство на козметични продукти МЗ разпорежда да бъде затворено предприятие в Смолянския регион, което е извършвало т.нар. гаражно производство на крем за лице.

Още от Капитал