Хотел на глинени крака
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Хотел на глинени крака

Хотел на глинени крака

Проектът не решава въпроса с участието на бизнеса при категоризацията

Вера ДЕНИЗОВА, Боряна ГЕНЧЕВА
1098 прочитания

Законът за туризма ще се разпери върху нови сфери, без в него да са изчистени докрай старите проблеми. Това може да се обобщи за поправките в нормативния акт, които Държавната агенция по туризъм (ДАТ) и туристическият бранш почти финализираха след няколко месеца спорове.

Очаква се те да бъдат внесени в правителството в края на февруари. Проектът предвижда например регулацията да обхване и екскурзоводите, планинските водачи, аниматорите и ски учителите; апартаментните комплекси, самостоятелните апартаменти и хостелите. В същото време окончателното решаване на въпроса за участието на бизнеса при категоризацията остава за бъдещия нов закон за туризъм. В ДАТ смятат да започнат да го пишат веднага след като приключат с проекта за изменение и допълнение на сегашния и с поне петте нови съпътстващи наредби към него.

Допълнителните услуги

предлагани от екскурзоводите, планинските водачи, аниматорите и ски учителите, ще бъдат рег­ламентирани в специален раздел към сегашния закон, реши работна група, определена от Националния съвет по туризъм. В наредба ще се опише кои лица могат да извършват подобна дейност, какво образование трябва да имат, колко чужди езика трябва да владеят. Ще се дефинира какви документи за правоспособност трябва да притежават. Все още не е изяснено дали тези дейности ще подлежат на регистрационен режим, какъвто сега има за туроператорите и туристическите агенции например. Както и доколко той ще може да реши проблемите с нелоялната конкуренция в тези сектори, заради които съответните гилдии сами искаха да попаднат в закона. И още по малко дали нормативната база ще ги предпази от западноевропейските им конкуренти, които се очаква да заработят и в България.

Жилищните кооперации

които масово се строят в големите курорти, по всичко изглежда, и официално ще получат правото да работят като хотели. Като "места за настаняване" по смисъла на закона ще бъдат добавени самостоятелните апартаменти, апартаментните комплекси и хостелите. Трите нови категории също ще подлежат на категоризация, макар и принципите й още да не са изяснени. Така собствениците им ще имат спокойствието, че законно предлагат туристически услуги. Туроператорите, които работят с тях, ще имат гаранция, че няма да попадат под ударите на закона, като предлагат некатегоризирана база. А колегите им хотелиери - че поне няма двоен стандарт при категоризацията.

След бурни спорове беше решено категоризацията на т.нар. средства за подслон и места за настаняване да остане безсрочна, както предпочитат хотелиерите. На три години обаче категоризираните обекти ще бъдат проверявани основно от ДАТ. (През останалото време ще подлежат на контрол от Комисията за защита на потребителите.) Така поне частично се отговаря на изискванията на туроператорите, които настояваха да се върне срочната категоризация отпреди 2004 г., за да имат гаранция за постоянно качество на туристическите обекти, в които настаняват гостите си. УС на Българската асоциация на туристическите агенции се обяви и против този вариант, като го половинчат.

Общините

получават повече правомощия при категоризирането. При обектите, определени като средствата за подслон, кметовете вече ще могат да дават до две звезди (досега една), на заведенията за хранене - до три звезди (досега две), на местата за настаняване (и апартаментните комплекси) - също до три звезди при две досега. Предвижда се и да се разширят общинските правомощия при контрола върху некатегоризираните обекти. Сега това е задължение на Комисията за защита на потребителите. Общините обаче са по-мотивирани, защото повече категоризирани обекти означават и повече приходи от туристическа такса.

Участието на браншовите организации в категоризирането остава неясно. Спорният въпрос кои организации могат да бъдат наречени национално представителни остава за новия закон. Понеже сега не е ясно реално кои могат да бъдат определени като такива, нито една от тях няма право на глас в комисията по категоризация. Една от причините това да е неясно е и че липсват данни за броя на категоризираната база от кметовете, а представителността се определя като процент от нея.

И.д. председателят на агенцията Христо Хрис­тов твърди, че смятат да решат въпроса частично, като в работните групи за проверки в туристическите обекти бъде наз­начен и по човек от бизнеса.

По-облекчена категоризация


При промяната на наредбата за категоризация за пръв път туристическите обекти се разделят на десет вида.
Те ще са сезонни, морски, планински, градски, балнеохотели, апартаменти, спа хотели, уелнес хотели, хотел резидънс (паметници на културата) и бизнес хотели, обяснява Владимир Димитров от Държавната агенция по туризъм. В известна степен двигател на тези промени станаха мениджърите на петзвездните хотели в София, след като се оказа, че почти всички хотели от международните вериги се разминават с българските изисквания за пет звезди.
При бизнес хотелите с висока категория ще бъдат завишени изискванията за изграждане на бизнес и конгресен център. Във всяка стая ще трябва да има интернет достъп, както и в едно от заведенията на хотела. "Намалява се и броят на задължителните заведения, тъй като проучванията сочат, че в големите хотели те не се пълнят. Досега се изискваше те да бъдат минимум три. Нека на пазарен принцип хотелиерът да решава дали има нужда да има повече заведения в обекта му", казват експертите от ДАТ. "За заварените хотели отчитаме, че когато са били строени, някои от изискванията са били по-занижени. Затова за хотелите, построени до 13 ноември 2004 г., разрешаваме санитарните възли да са в едно помещение. В хотелите пет звезди, проектирани и построени след тази дата обаче, банята и тоалетната трябва да са в отделни помещения", разяснява Димитров. Досега се изискваше хотелът да има шест самостоятелни входа, а вече ще е допустимо те да са три - главен ход, вход за персонала и стопански вход. Открит басейн ще се изисква само в балнео- и морските хотели. Отпада и изискването за детски басейн за всички видове хотели освен за морските.


Българските ски учители се притесняват от европейската конкуренция. Едва лизаконът ще им помогне
Фотограф: Надежда Чипева

Законът за туризма ще се разпери върху нови сфери, без в него да са изчистени докрай старите проблеми. Това може да се обобщи за поправките в нормативния акт, които Държавната агенция по туризъм (ДАТ) и туристическият бранш почти финализираха след няколко месеца спорове.

Очаква се те да бъдат внесени в правителството в края на февруари. Проектът предвижда например регулацията да обхване и екскурзоводите, планинските водачи, аниматорите и ски учителите; апартаментните комплекси, самостоятелните апартаменти и хостелите. В същото време окончателното решаване на въпроса за участието на бизнеса при категоризацията остава за бъдещия нов закон за туризъм. В ДАТ смятат да започнат да го пишат веднага след като приключат с проекта за изменение и допълнение на сегашния и с поне петте нови съпътстващи наредби към него.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK