Без защитена марка - аут от пазара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Без защитена марка - аут от пазара

Без защитена марка - аут от пазара

Регистрацията гарантира бърза и сравнително евтина закрила в чужбина

Мара ГЕОРГИЕВА
3774 прочитания

Статистика

Най-много са заявките за регистрация на български марки в чужбина за лекарства, текстил, хранителни продукти, вина, цигари, парфюмерия и козметика. Патентното ведомство обаче отчита, че броят на българските марки, за които се иска закрила в чужбина, е малък в сравнение с обратната активност - на чужди заявители, поискали закрила на марките си на територията на България, чиито заявки са 5000 - 6000 на година.



МАРКИ

415 търговски марки е изпратило българското Патентно ведомство за регистрация в чужбина през 2006 г.



Преди няколко години "Булгартабак" изгуби правата си при продажби в Русия върху няколко от най-популярните си марки, защото не беше ги регистрирал на местния пазар.

Частна фирма напълно законно се възползва от този пропуск и регистрира марките на свое име. Това е един от фрапиращите примери за загуби, които може да бъдат понесени от липсата на права върху търговската марка. В подобна ситуация могат да се окажат и други компании, ако не защитят своята марка на пазарите, където изнасят продукцията си.

Повечето от по-големите български фирми вече са наясно с ползите от регистрацията на търговските им марки в чужбина и не пропускат да се "застраховат" срещу кражби и имитации. "Белла България" например има регистрирани и в процес на регистрация 10 международни търговски марки, 8 марки на общността и 9 марки на територията на Румъния, заявени по национален ред. "Световна практика е търговските марки да се регистрират в държавите, в които фирмата изнася своята продукция или планира свое бъдещо производство там. Регистрацията е едно от условията, които всеки производител трябва да изпълни, ако иска да е сигурен, че няма да бъде възпрепятстван да разпространява стоките си на територията на съответните държави", казва Румяна Василева, административен директор на "Белла България".

"Ако не си осигурим спокойствие и сигурност, много лесно можем да бъдем извадени от пазара. Закрилата на марката в чужбина означава, че, от една страна, ние се застраховаме от гледна точка на конкуренцията срещу аналогични или подобни марки. От друга страна, когато производителят защитава интелектуалната си собственост, той внушава доверие у своите дистрибутори и партньори", коментира Евгений Иванов, член на надзорния съвет на "Арома". Компанията присъства с продук­тите си в повече от 60 страни и притежава 37 търговски марки. За да поддържа марките си в Русия например, "Арома" отделя годишно около 2 млн. долара. Съществуват

Три възможности за закрила на марката

извън България. Изборът на подходящата процедура за регистрация зависи от стратегията на фирмата и намеренията й да се наложи на конкретен пазар.

Най-старият начин е т.нар. международна регистрация на марката по реда на Мадридската спогодба и/или на Протокола към Мадридската спогодба. Заявката за регистриране са подава чрез българското Патентно ведомство до Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) в Женева, Швейцария (www.wipo.int).

Втората възможност е регистрация на европейска марка - СТМ (Community Trade-Mark). В този случай заявката се подава директно във Ведомството по хармонизация на вът­решния пазар (OHIM) в Аликанте, Испания (www.ohim.eu.int) или чрез Патентното ведомство на Република България (www.bpo.bg).

Третият начин е да се регистрира марка по реда на националното законодателство в отделна страна, към която проявява интерес притежателят на марката. Ако се избере този ред, трябва да се следват изискванията на съответната национална процедура за регистрация.

При първите два начина на закрила се подава една-единствена заявка, която покрива територията на посочените от заявителя държави (при Мадридската спогодба и Протокола към спогодбата) и на целия ЕС (при европейската марка). Това гарантира бърза и сравнително евтина закрила на марките в чужбина, защото не е нужно да се подават заявки за всяка страна поотделно. "Не се налага да се спазват различни, специфични за отделните държави изисквания на националните законодателства. Няма нужда от преводи и легализации на чужди езици на голямото разнообразие от документи, различни за различните страни. Избягва се посредничеството на патентни представители, опростява се процедурата по поддържането на марката във времето, не е необходимо да се следят различните срокове на действие, различните такси и т.н.

Така се намаляват рисковете

за пропуснати срокове и съответните отрицателни последици от това. В крайна сметка намаляват и разходите за регистрация и поддържане на марките", коментира д-р инж. Доб­ринка Добрева, директор на дирекция "Марки и географски означения" в Патентното ведомство.

В момента в Мадридската спогодба членуват 56 страни, а в Протокола към спогодбата - 67. Заявителят трябва изрично да посочи за кои държави иска зак­рила на марката. Заявката се подава само след предварителната й регистрация в Патентното ведомство на Република България.

При подаване на заявка за регистрация на марка на общността (СТМ) не се посочват страни - нейното действие винаги е за цялата територия на ЕС. Ведомството по хармонизация на вът­решния пазар (OHIM) в Аликанте, Испания, работи с документи на 22 езика. Българските фирми могат да подават заявления и запитвания на български език и по интернет или чрез българското Патентно ведомство. След подаване на заявката ведомството в Аликанте проверява дали тя отговаря на формални критерии и я публикува в официалния си бюлетин. След това започва да тече тримесечен срок за опозиция (възражения). На евентуалната регистрация могат да се противопоставят само притежатели на по-ранни права, т.е. притежатели на заявка и собственици на СТМ, както и притежатели на по-ранни национални права. Ведомството в Аликанте не извършва служебна проверка дали са нарушени нечии права със заявката, защото принципът е притежателите на търговски марки сами да защитават интересите си и да възразяват при сходство или имитация на марка.

Процедурата за международна регистрация по реда на Мадридската спогодба (Протокола към спогодбата) или за европейска марка има смисъл, ако фирмата се интересува от защита на своята марка в по-голям брой страни. Ако компанията реши, че за нея е интересен само един пазар, тогава е финансово по-изгодно да защити своята марка на този пазар, като спазва съответната национална процедура. В този случай е най-добре да се наеме патентен представител в тази страна, който познава правилата. И в трите случая обаче е необходимо притежателят на марката сам да следи за интересите си и да защитава собствеността си, съветва инж. Добринка Добрева.

"По-лесно е да налагаш една марка в много държави, отколкото да се разработват отделни марки за всеки пазар или държава", преценява Илона Костадинова, маркетинг директор на "Кенди" ООД. Компанията има регистрирани няколко марки, еднакви за България и за чужбина, но притежава и марка на пробиотик, разработена специално за американския пазар. "В САЩ хората са запознати със здравословния начин на живот, а пробиотиците са скъпи като продукти и трябва да имаш наг­ласа, за да ги купуваш. Регистрацията ни пази от нелоялна конкуренция, а освен това налагаме и продукт, и марка едновременно", уточнява Илона Костадинова

Европейските марки - по-старши от националните



След присъединяването на България към ЕС всички марки на общността (СТП) или заявки за регистрация, подадени преди датата на присъединяване, автоматично разпростират своята закрила на територията на страната.

С други думи, марката на общността има предимство пред националната марка. Притежателите на автоматично разширени СТМ могат да претендират за "старшинство" спрямо по-ранни идентични национални марки за идентични стоки и услуги. Това означава, че при равни други условия марката на общността е "с едни гърди напред" пред съответната национална марка. Българските притежатели на по-ранни национални марки, придобити добросъвестно, обаче могат да се противопоставят на използването на дадена разширена марка за територията на България, ако преценят, че тя уврежда интересите им. В този случай търговската марка на чуждестранния притежател няма да бъде заличена, но няма да може да бъде използвана в България. Обжалването става пред български съд.

"Нашият продукт (чай) е малък и въпреки това правим всичко възможно, за да го защитим. Марката ни е регистрирана навсякъде в Европа. Но регистрацията е необходимо, но недостатъчно условие за успех на фирмата. Сама по себе си една регистрирана марка не означава нищо, защото западните конкуренти са с огромни крачки напред в маркетинга, в условията да влезеш в търговска верига и не позволяват на всеки достъп до пазара", предупреждава Десислав Дионисиев, собственик на "Биопрограма".



Фотограф: Капитал

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Marketology

    Когато покупката на цигари, хляб, презервативи и тоалетна хартия започнат да се случват главно през интернет... к'во правим?

  • 2
    Avatar :-|
    д-р Стоилов

    Както съм пикал неведнаж,правим следното
    Ставаме ГЛОБАЛИЗАТОРИ и почваме да произвеждаме МАЛКИ ГЛОБАЛИЗАТОРЧЕТА,коти ще продължат ДА ГЛОБАЛИЗИРАТ СВЕТА !
    В момента,който е ГЛОБАЛИЗАТОРЪТ,той казва к,во пра-им !

  • 3
    funcy74 avatar :-|
    МилевГео

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK