Бялото злато на България. Така експертите наричат минералните водоизточници на територията на страната. Те са над 600 с общ дебит над 5000 литра в секунда.
Инвеститорите, които залагат на тях, влагат милиони евро в изграждането на СПА и балнеохотели. Тяхната бройка всяка година се увеличава с десетина. И това не е случайно. Здравният и СПА туризъм в света печели все повече почитатели и е с потенциал за целогодишна заетост. Сега частният бизнес в България дърпа тази индустрия напред, но практиката изпреварва развитието на нормативната уредба за бранша. Месеци наред бизнес и държава се опитват да намерят отговор на няколко въпроса: дали трябва да се категоризират СПА центровете, на какви стандарти да отговарят, какви европейски правила е необходимо да се въведат и какви са разликите между СПА и уелнес туризма и балнеолечението. От отговорите им зависи кой ще може да приема туристи с осигуровки в европейските здравни фондове.
Дефинирай СПА...
От Държавната агенция по туризъм (ДАТ) обясняват, че в проекта за изменение на Наредбата за категоризация на туристическите обекти има отделни дефиниции за балнео-, СПА и уелнес хотели. "Проблемът не е в категоризацията на хотела, а на центъра към него. Няма единни европейски норми, които да въведем в нашето законодателство. Създадоха се два технически комитета към Българския институт по стандартизация, за да се изработят стандарти за този вид туризъм. Дали обаче те ще станат задължителни ще покаже бъдещето", казва експертът от ДАТ Мария Иванова. Председателят на Националната асоциация по СПА и уелнес туризъм Станимир Станков обяснява, че основната разлика между СПА и балнеология е в услугата. В СПА центъра е по-скоро за релаксация и невинаги е нужна минерална вода, а балнеоложката е за рехабилитация и лечение. "В повечето страни в ЕС вече са разработени определени стандарти. Опасяваме се, че колкото по-късно бъдат въведени подобни стандарти в България, толкова по-трудно ще е на бизнеса да се нагоди към тях и ще са нужни допълнителни инвестиции", твърди Станков. "Нужна е стратегическа държавна политика в този сектор. Всеки инвеститор търси сигурност, че вложенията му ще бъдат възвърнати. В някои от хотелите ние инвестираме и в здравен, и в СПА център. Имаме интерес да привлечем туристи и по линия на частните здравни фондове. Как да стане това, като не знаем на какви критерии трябва да отговаряме", пита Сийка Кацарова, търговски директор на "Роял холидей". От ДАТ обясняват, че в частта "предлагани услуги" на наредбата за категоризацията може да се определи минимумът от услуги, които трябва да се предлагат в различните центрове - СПА, уелнес и балнеоложки.
...и балнеоцентър
Най-спорен е въпросът за критериите, на които трябва да отговарят балнеоложките центрове. Те са под шапката на две ведомства - на ДАТ и на Министерството на здравеопазването (МЗ), а за да работят с частни фондове, те трябва да имат статут на медицинско заведение, т.е. на болници, и да покриват изискванията на съответния здравен фонд. "Новостроящите се центрове към хотелите много трудно ще се регистрират като лечебни заведения по действащата нормативна уредба. Като компромисен вариант, ние предлагаме тези центрове да се акредитират като медицински за извънболнична помощ. Проблемът обаче е, че в този случай центърът трябва да бъде регистриран като самостоятелно търговско дружество. А това би създало проблеми при управлението на хотелския комплекс", обяснява
д-р Силвия Паскалева от Българската асоциация по балнеотуризъм. Според нея другият вариант е регистрацията на балнеохотелите да става по облекчен режим по смисъла на наредбата за категоризация към Закона за туризма. Д-р Татяна Ангелова, която е член на трета браншова организация - Български съюз по балнеология и СПА туризъм, смята, че балнеохотелите трябва да имат медицински центрове, които да покриват стандартите за физикална и рехабилитационна медицина. Това означава, че те трябва да отговарят и на специфичните изисквания за работа със съответната апаратура, с минерални води, да разполагат и с медицински екип.
Все още обаче в бранша не е постигнат консенсус. Очаква се скоро да бъде създаден междуведомствен съвет по СПА, балнео- и медицински туризъм.
Бялото злато на България. Така експертите наричат минералните водоизточници на територията на страната. Те са над 600 с общ дебит над 5000 литра в секунда.
Инвеститорите, които залагат на тях, влагат милиони евро в изграждането на СПА и балнеохотели. Тяхната бройка всяка година се увеличава с десетина. И това не е случайно. Здравният и СПА туризъм в света печели все повече почитатели и е с потенциал за целогодишна заетост. Сега частният бизнес в България дърпа тази индустрия напред, но практиката изпреварва развитието на нормативната уредба за бранша. Месеци наред бизнес и държава се опитват да намерят отговор на няколко въпроса: дали трябва да се категоризират СПА центровете, на какви стандарти да отговарят, какви европейски правила е необходимо да се въведат и какви са разликите между СПА и уелнес туризма и балнеолечението. От отговорите им зависи кой ще може да приема туристи с осигуровки в европейските здравни фондове.
0 коментара