Колко мандри ще оцелеят

Тригодишен преходен период и за млекопреработвателите иска браншова организация

Производство

75% от млякото идват от малки семейни стопанства.

Драстично поскъпва суровото мляко в цял свят през последните месеци, отчитат анализатори. Това засяга огромен брой компании, които произвеждат хранителни продукти.

Голямото търсене на качествено мляко породи недостиг на суровината, която европейците вече наричат бяло злато (на стр. 58). В България също има хроничен недостиг на мляко, което да отговаря на европейските стандарти.

Това е една от причините Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ) да поиска въвеждане на тригодишен преходен период и за преработвателните предприятия в сектора. В момента България има отсрочка до 2009 г. само за суровото краве мляко. Това е крайният срок, в който произвежданото мляко трябва да достигне европейските хигиенни показатели. Асоциацията е изложила своите аргументи пред Генералната дирекция "Здравеопазване и защита на потребителите" (САНКО) в Брюксел.

Предложението

"България за първи път поставя пред представители на Европейската комисия искане за преходен период в млекопреработвателния сектор. Не е логично да има дерогация (отлагателен период) за суровината, а да няма отсрочка за фирмите, които преработват тази суровина", посочва Михаил Тачев, председател на НАМ. Затова асоциацията иска през тригодишния преходен период предприятията да могат да преработват съществуващото сурово краве мляко, което не отговаря на европейските изисквания. НАМ настоява фирмите да имат достъп до европейския пазар и до пазарите на трети страни, ако преработват неотговарящо на евроизискванията мляко, но произвеждат от него само сирена с дълъг период на зреене (над 60 дни). Аргументите са, че през този период всички патогенни организми в продуктите умират, според дългогодишните изследвания на Университета по хранителни технологии в Пловдив и Института по микробиология на БАН, посочва Михаил Тачев. Производителите на продукти от сурово овче, козе и биволско мляко с дълъг период на зреене (над 60 дни) да могат да продават продуктите си на европейския пазар и да изнасят в трети страни. Несертифицираните фирми да могат да предлагат изделията си на местния пазар до края на 2008 г., а достигането на европейските хигиенни показатели да стане по-плавно във времето, предлага НАМ.

Предисторията

Проблемът с липсата на качествена суровина не е от вчера. По данни на браншовата организация само 10% от суровото краве мляко в страната отговарят на европейските микробиологични изисквания (за брой микроорганизми и соматични клетки). "Причината за това състояние на суровината е в разпокъсаното животновъдство - 340 000 крави се отглеждат в 100 000 стопанства. На практика 75% от млякото идват от малки семейни стопанства с 1 до 9 крави", обяснява Диляна Славова, изпълнителен директор на НАМ. Множеството ферми не могат да осигурят мляко с микробиологични показатели, отговарящи на европейските стандарти, защото не притежават съвременни доилни инсталации. В същото време собствениците им нямат интерес и възможност да инвестират в такива инсталации, защото отглеждат по 2-3 крави. Така кръгът се затваря.

Според сегашните срокове от началото на 2008 г. би трябвало да бъде спряно изкупуването на мляко от домакинствата и от малките ферми, което не отговаря на европейските хигиенни норми. "Това несъмнено ще доведе до срив на млекопроизводството и млекопреработването в България. Верижната реакция от фалити на предприятия и на фермери ще засегне поминъка на над 500 хил. български граждани предимно в селските райони", коментира Михаил Тачев.

Липсата на суровина, която отговаря на европейските изисквания, доведе до истерия фирмите в бранша. В края на миналата година наказателна мисия от европейски ветеринари отряза от общия пазар предприятията, които нямат лиценз за производство.

А такъв лиценз се издава само на фирми, които работят с отговаряща на европейските изисквания суровина. След специални проверки от Брюксел в момента само 26 български млекопреработващи предприятия имат право да продават продуктите си на вътрешния пазар на ЕС. Някои от тях като "Данон" и "Зоров 91" съобщиха, че са принудени да внасят суровина.

"От началото на тази година има 30% спад на кравето и овчето мляко в сравнение с миналата година, защото стопаните почнаха да колят животните си", казва Енчо Костов, собственик на СД "Костови - ЕМК" от гр. Съединение. Фирмата изнася класическо българско сирене в САЩ, Австралия, Ливан. "Ако не се въведе 3-годишен гратисен период, ще закъсаме с млякото и ще започнем да внасяме. Но вносното е обезмаслено и продуктите няма да имат този вкус", опасява се Енчо Костов.

Очакванията

"В Брюксел срещнахме разбиране и признание, че исканията ни са разумни", казва Диляна Славова. Чака се реакцията на земеделското министерство. Само то може (ако реши) да внесе в Брюксел официално предложение за преходен период. Според Михаил Тачев преди това министерството трябва да промени съществуващата стратегия за развитие на сектора и да осигури средства за осъществяването й. Без стратегия искането за отсрочка няма да звучи сериозно, защото в Брюксел ще искат да знаят какво ще се направи за тези три години. Според НАМ посоката е ясна - трябва да се върви към уедряване на стопанствата и създаване на нови ферми. Да се въвеждат модерна техника за доене и съвременни устройства за съхранение и охлаждане на млякото. Реалното осъществяване на тази стратегия не може да се случи за по-малко от четири години, преценява Михаил Тачев.
Преди месец по предложение на асоциацията Брюксел разреши на фирмите, които не са лицензирани за европейския пазар и следователно нямат право да продават и в трети страни (различни от европейските), да изнесат произведените в края на миналата година сирене и кашкавал, които стояха по складовете на производителите.

Шансът за семейните ферми е да се обединят

При влизането си в ЕС Полша също се е изправила пред проблема с разпокъсаните дребни стопанства. Полското правителство осигурило средства от еврофондовете и от националния бюджет, с които стимулирало малките ферми да се обединяват.

Освен това осигурило на стопаните съвременна доилна апаратура. В Полша лицензирани млекопреработвателни предприятия, които продават в Европа и в трети страни, имат възможност под техен контрол и супервизия да изнасят продукция и на нелицензирани предприятия. Така още след първата година на присъединяването полските продажби зад граница се увеличават с 15%, посочва Михаил Тачев.

В Румъния 82% от млякото идват от малки животновъдни ферми, отбелязва Диляна Славова. Млекопреработвателните предприятия в страната са разделени в следните категории:

- А1 - предприятия, които произвеждат висококачествена продукция за износ за ЕС

- А2 - произвеждат сирена с дълъг период на зреене

- А3 - предприятия с две линии - на първата се преработва мляко за продукти за ЕС, на втората се преработва мляко за продукти за националния пазар

- А4 - предприятия с европейско оборудване, но преработващи мляко, което не съответства на изискванията на ЕС, а само на националния пазар. Тези предприятия продават продукцията си само на националния пазар.

- В - тази категория вече не съществува и предприятията, които са били в нея, са разпределени между категории А и С

- С - млекопреработвателни предприятия, които трябва да подобрят оборудването си до 2010 г.

- D - вече затворена категория. Обхващала е малки предприятия, които не са били готови да инвестират и да подобрят оборудването си съобразно изискванията на ЕС.

Още от Капитал