Търговските вериги с нови правила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Търговските вериги с нови правила

Търговските вериги с нови правила

Стандартът за безопасност на храните IFS става задължителен и за България от 2009 г.

Мара ГЕОРГИЕВА
3889 прочитания

Големите търговски вериги в страната искат допълнителна сигурност, че не продават опасни храни.

Затова от началото на 2009 г. техните доставчици трябва да имат въведен стандарт за безопасност IFS (International Food Standard). Този стандарт и в момента е задължителен за българските производители, които предлагат хранителни продукти в хиперверигите зад граница. След малко повече от година сертифицирането по IFS ще стане част от новите правила за търговия в големите магазини и в страната. Въвеждането на стандарта е доказателство за по-добър вътрешен ред във фирмата и за наличие на системен контрол върху процесите, които са свързани с безопасността на храните.

Производителите изчакват

Интересът към стандарта IFS засега не е масов, докато в Германия 95% от фирмите отдавна са го въвели, казва Стоян Йотов, управител на сертификационната организация "TЬV NORD България". И уточнява, че досега са издали 5 сертификата за IFS и имат запитване от още около 15 български фирми.

Сред фирмите, въвели стандарта, са: "Вини Сливен", "Чипита България", "Апитрейд" - Пловдив, "Булгар Хониг" - Стара Загора. Два от издадените сертификата са притежание на "Белла България". Предприятията на холдинга за пресни и трайни варено-пушени колбаси бяха одитирани за втора поредна година от експерти на TЬV NORD. "Миналата година постигнахме над 97% съответствие с изискванията на IFS, а тази - над 98%", обяснява Милена Добранова, директор "Европейска интеграция и финансиране на проекти" в "Белла България". Тя твърди, че е трудно да посочи цената за въвеждане на стандарта, затова уточнява само, че става дума за "сериозен ресурс". "Внедряването на IFS не е инцидентна проява, то е част от философията на компанията. Имаме сертифицирани системи за управление на качеството по стандарта ISO 9001 и за анализ на опасностите и контрол на критичните точки - HACCP. Продължение на тази политика е и въвеждането на IFS", казва Милена Добранова. Внедряването му изисква инвестиции в машини, специалисти, поддържане на информационни системи, обяснява тя. Холдингът притежава единствената експресна микробиологична лаборатория в България за анализ на продуктите. Според Добранова целта на всички вложения в системи и стандарти е гарантиране на безопасни и качествени продукти. И останалите пет предприятия на холдинга - за производство на маргарин, олио, бутертесто и преработка на месо, също ще се сертифицират по IFS.

Прозрачност по цялата верига

IFS е стандарт за безопасност на храните, въведен от Асоциацията на германските и френските търговци на едро на храни. От януари тази година е в сила неговата четвърта версия.

IFS унифицира изискванията към производителите по отношение на безопасността на храните и се стреми да осигури прозрачност по цялата верига на производството и доставката им. Стандартът надгражда принципите на системата НАССР, като поставя допълнителни специфични изисквания. Например - да се проследява не само суровината, от която е произведен продуктът, но и опаковката, която влиза в контакт със суровината, обяснява доц. Захари Велчев, оценител на системи за безопасност на храните към Българската служба за акредитация. Или - да се поддържа система, която следи за наличието на генно-модифицирани съставки в храната. Липсата на този стандарт не означава, че фирмата произвежда опасни храни. IFS съдържа браншови специфични изисквания, които са допълнително доказателство за търговеца, че предприятието произвежда точно определени храни при точно определени условия, обясняват експерти.

Каква е процедурата

Подготовката за сертифициране е различна в зависимост от стартовата позиция на фирмата. Например, ако няма въведена система по ISO 9001, ще са нужни около 6 месеца за въвеждане на IFS, преценява доц. Велчев. Практиката показва, че използването на консултанти при внедряването на стандарта не е задължително, но винаги е полезно.

Независими одитори оценяват фирмите по 336 критерия. Съществуват няколко нива при оценката. Най-високото е, когато "всички изисквания на стандарта са изпълнени". Следват: "почти всичко е изпълнено", "малко е изпълнено", "нищо не е изпълнено", "значително несъответствие". Последното означава сериозен пропуск, който води до опасност за потребителя, обяснява доц. Велчев. Например, ако в храната има алерген, но той не е отбелязан на етикета, както изисква стандартът, това е значително несъответствие. Ако машината, с която се произвежда храна, се мие и дезинфекцира, но това не се записва в специален дневник, пропускът ще смъкне оценката при одита. Значително несъответствие е, когато машината въобще не се мие и дезинфекцира. При значително несъответствие на фирмата се дава едномесечен срок да го отстрани, след това се прави одит само по този показател.

За да получи сертификат за въведен IFS, компанията трябва да покрие 75% от изискванията на стандарта и да няма нито едно значително несъответствие. При 90% и нагоре постигнато съответствие със стандарта, предприятието получава т. нар. хай-левъл сертификат. Обичайният срок за действие на сертификата е 12 месеца. Ако две поредни години фирмата получи хай-левъл сертификат, срокът на действието му е удължен на 18 месеца. Процедурата по одитиране се повтаря, преди да изтече валидността на получения преди това сертификат.

Цената

за внедряване на стандарта зависи от изходната база. По-евтино е, ако фирмата вече има въведени системи по ISO 9001 и НАССР. Върху цената оказват влияние броят на заетите и видът на производството. За предприятие с 10 работещи и с нисък риск на производството, сертифицирането ще струва минимум 1500 евро, уточнява Стоян Йотов. Сумата се плаща при всеки одит, т.е. на 12 или на 18 месеца в зависимост от срока на действие на сертификата.

Големите се обединяват

Под чадъра на Световната инициатива по безопасност на храните (GFSI) през юли т. г. седем големи търговски вериги (Carrefour, Tesco, Metro, Migros, Ahold, Wal-Mart и Delhaize) достигнаха до общо одобрение и приеха четири схеми за безопасност на храните:

- BRC - световен стандарт за храни на Британския консорциум на търговците на дребно - (British Retail Consortium Global Food Standard)

- IFS - International Food Standard - международен стандарт за безопасност на храните

- SQF 2000 - схема за безопасни и качествени храни 2000 (Safe Quality Food Scheme)

- Холандската схема за анализ на опасностите и контрол на критичните точки - HACCP (опция Б)

Целта е да бъдат уеднаквени критериите за производство на безопасни храни. За производителите ще бъде достатъчно да имат сертификат за един от четирите стандарта, за да отговарят на изискванията на седемте търговски вериги. Досега всяка от веригите имаше свои предпочитания към някой от стандартите и доставчиците бяха принудени да притежават повече от един сертификат. Новото споразумение между седемте големи ще намали дублирането на изискванията и разходите на производителите за сертифициране.

Интереси

95% от фирмите в германия имат въведен IFS стандарт

Хипермаркетите ще вдигнат летвата за доставчици
Фотограф: Надежда Чипева

Големите търговски вериги в страната искат допълнителна сигурност, че не продават опасни храни.

Затова от началото на 2009 г. техните доставчици трябва да имат въведен стандарт за безопасност IFS (International Food Standard). Този стандарт и в момента е задължителен за българските производители, които предлагат хранителни продукти в хиперверигите зад граница. След малко повече от година сертифицирането по IFS ще стане част от новите правила за търговия в големите магазини и в страната. Въвеждането на стандарта е доказателство за по-добър вътрешен ред във фирмата и за наличие на системен контрол върху процесите, които са свързани с безопасността на храните.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK