Екотакси на килограм

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

В България старите електроуреди се поправят, докато съвсем се разпаднат или гният по тераси и мазета. В много краен случай се оставят до най-близкия контейнер, а оттам предприемчиви хора бързо ги отнасят до най-близкия пункт за изкупуване на вторични суровини.

От септември 2006 г. е в сила специална наредба, която определя, че събирането, транспортирането, съхраняването, рециклирането и обезвреждането на излезлите от употреба електроуреди е задължение на производителите и вносителите. За да изпълнят тези изисквания, компаниите плащат продуктови такси на килограм за всеки нов електроуред, пуснат на пазара. Таксите растат всяка година (виж таблицата) и поредният им скок е предвиден от 1 януари 2008 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Организацията

"Няма логика да се вдига таксата. Би трябвало размерът й да зависи от разходите за преработката на един продукт, а те не са пораснали", категоричен е Румен Атанасов, председател на Камарата на електротехниката в България. Производители и вносители смятат, че увеличението на таксата ще оскъпи отново електроуредите. "Екотаксата е допълнителна тежест върху цената на продуктите и се поема от крайния потребител. Тя е доста висока, а в същото време ние реално нямаме поглед и обяснение как е определен размерът й", казва Светла Станева, главен мениджър на фирма "Рикошет" - собственик на търговската марка за бяла техника "Дипломат". Евелин Виденов, изпълнителен директор на националната асоциация "Хорека", дава пример за отражението на продуктовата такса върху фирмите: "Една пералня за промишлени нужди тежи 1500 кг, таксата я оскъпява с около 30%."

Компаниите имат три възможности, за да отговорят на изискванията на наредбата. Първата е да плащат продуктови такси директно на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), което е подчинено на екоминистерството. Втората възможност е да плащат лицензионни такси на организация за оползотворяване на отпадъци (т.нар. колективна система), която трябва да е получила разрешение от екоминистъра. Третият вариант е сами да събират и да предават за рециклиране старите електроуреди. Когато се включат в колективна система, фирмите не дължат пълния размер на продуктовите такси, а в същото време задълженията им за третирането на електроуредите се поемат от организацията за оползотворяване на отпадъците.



Досега министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров е издал само едно разрешително на организация за оползотворяване на електронно и електротехническо оборудване - на "Екобултех". (След редакционното приключване на броя МОСВ разпространи съобщение, че още една организация - "Елтехресурс" - е получила разрешително). Фирмите, които членуват в "Екобултех", плащат 55% (без ДДС) от таксите, определени в държавната тарифа. "Законодателството ни задължава през тази година да изградим пунктове за събиране на отпадъци в 21 града с население над 50 000 жители", уточнява Галина Чернаева, управител на "Екобултех". По нейни данни са готови 113 пункта в 18 града, а до края на годината предстои да открият пунктове и в останалите три града. "При прогноза, че пазарният дял на нашата фирма е 90%, през 2007 г. трябва да съберем 18 660 кг електронно и електрическо оборудване, излязло от употреба. До 31 октомври сме събрали 15 715 тона", уточнява Чернаева. "Екобултех" вече е инвестирала в изграждането на две инсталации за предварително третиране на оборудването: в Пловдив - за луминесцентни лампи, и в Нови Искър - за бяла и черна техника.

"Няма прозрачност на разходите, монополът се поддържа от Министерството на околната среда и водите и това е своеобразен рекет върху производителите и вносителите", твърди Румен Атанасов. И припомня, че 28 работодателски организации, браншови сдружения и компании учредиха през юли 2006 г. акционерно дружество "Елресурс" за оползотворяване на електронно и електротехническо оборудване, което обаче получи мълчалив отказ от министър Чакъров. "Толкова мълчалив, че и до днес - повече от година след подаването на документите - не знаем какви са мотивите му да не получим разрешение", казва председателят на надзорния съвет Петър Денев. "Трябва да има повече организации, за да има избор и конкуренция между тях", настоява Марин Згурев, собственик на веригата магазини "Денси".

Пазарът

Продуктовата такса бе увеличена от 1 януари тази година и това според експерти в бранша се отрази на пазара. По данни на компаниите до август 2006 г. са продадени 323 000 уреда едра бяла домакинска техника, а година по-късно за същия период - 302 000. Средната продажна цена на тази техника обаче е пораснала от 474 лв. на уред през първите осем месеца на 2006 г. на 501 лв. през същия период на тази година. Пазарът като брой продадени изделия намалява с 6.5% за първите осем месеца на 2007 г., но поради увеличената средна цена на изделие (и заради продуктовата такса) намалението в стойност е незначително - само с 1.12%.

Производители и вносители очакват поскъпване на бялата и черната техника и от 1 януари 2008 г. заради новия по-висок размер на продуктовата такса. Най-осезателно ще е покачването при хладилниците и пералните, защото са тежки, а таксата се плаща на килограм. Президентът на "Технополис" Божидар Колев прогнозира, че увеличението на цените ще е с около 3-5% за отделните продуктови групи и ще е най-забележимо при евтините изделия. Влиянието върху черната техника ще е по-малко, защото там уредите са по-леки. "Най-тежки са телевизорите с кинескоп, но тяхното търсене рязко намалява. LCD и плазмените телевизори обаче бележат ръст на продажбите от 150-200% за 2007 г., но тяхната цена ще се повиши минимално - до 1-2%. По-значимо ще е отражението върху цените на камери, цифрови фотоапарати, компютри", обобщава Божидар Колев.

Марин Згурев пресмята, че поскъпването за отделните продуктови групи в резултат на увеличената продуктова такса ще е между 5% и 10%. Същата е прогнозата и на експертите на "Техномаркет".

И докато през 2007 г. увеличаването на продуктовата такса бе неутрализирано донякъде от падането на митата, през 2008 г. не може да се разчита на такова компенсиране. "Очаквам трудно начало през 2008 г., но през втората половина на годината пазарът ще се възстанови и ще отбележи ръст", смята Божидар Колев.

Опитът на Германия
Уредите, които са произведени преди 2006 г., се приемат безплатно в специално създадени пунктове във всяко селище в Германия. За произведените след 2006 г. изделия отговорността по събирането, извозването и рециклирането носят производителите, обясни Хендрик Килп, германски експерт, който бе в България по покана на Бюрото за техническо сътрудничество GTZ. Той представи изискванията и приложението на европейската "WEEE директива" за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване. Фирмите в Германия регистрират произведените след 2006 г. уреди в специална фондация, създадена от тях самите. В регистъра се вписват типът на уреда, производителят, бройките, серията. Компанията получава потвърждение за регистрацията и специални етикети за всяко изделие. Баркодът на етикета съдържа цялата информация, която агенцията е регистрирала. Сумата за вписване на компанията в регистъра е около 500 евро.

Когато след години потребителят реши да смени закупената през 2007 г. пералня например, от етикета върху нея става ясно кой е производителят, който предварително е калкулирал в цената бъдещите си разходи по извозването и третирането на уреда. От дома на клиента старата пералня се извозва безплатно, без значение откъде ще си купи нова и каква марка ще е тя. Непотребната вече машина се откарва в събирателен пункт, където я разглобяват и третират по определени правила. Производителят получава информация за всеки постъпил и обработен в пункта уред. В края на годината той плаща на пункта според броя на предадените уреди по цена, която е предварително договорена между него и фирмата, която извозва и третира уредите. Ако производителят не съществува след години, тогава общината носи отговорност за събирането и рециклирането на уредите с неговата марка. Ако собственик на стария уред е фирма, а не физическо лице, тя плаща само разходите за извозване, но те се приспадат от данъците. Производителят е освободен от отговорност чак когато е платил на събирателния пункт, обясни Хендрик Килп.