С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
14 27 юни 2008, 13:35, 10163 прочитания

Защо СПА?

Бизнесът на центровете с минерална вода расте с по 10 процента на година

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Открийте разликите

В България СПА услугата често се отъждествява с балнеология. Двете понятия обаче се различават. Балнеотуризмът е предназначен за лечение на болни хора, за тяхното възстановяване и поддържане, както и за профилактика на различни заболявания. СПА туризмът (SPA - Sanus pro aqua - "здраве чрез вода") и уелнес (противоположното на "болест") е насочен към хора без здравословни проблеми. Клиентите на тези центрове са в добро здраве и финансово състояние, а целите на техните посещения са релаксацията и бързо възстановяване от стреса, както и постигането на добър външен вид. Приликата между двете понятия е, че се ползват подобни методи на водолечение.
"Руската баня. Заложили сме основно на руската баня", обяснява разпалено Слави Хинов. От няколко месеца той развива свой бизнес в село Шипково в Троянския Балкан при постоянна температура от 38 градуса. А ресурсът, необходим за дейността му, буквално извира от земята - термална минерална вода.

"Руската баня. Заложили сме основно на руската баня", обяснява разпалено Слави Хинов. От няколко месеца той развива свой бизнес в село Шипково в Троянския Балкан при постоянна температура от 38 градуса. А ресурсът, необходим за дейността му, буквално извира от земята - термална минерална вода.

В началото на годината Хинов открива семеен бутиков СПА хотел с 10 апартамента. Всяка от стаите е оборудвана с тангенторни вани и минисауни, а СПА центърът в хотела, освен споменатата вече руска баня, предлага още много процедури, характерни за този тип бизнес, като масажи, тропически душове и т.н. В ресторанта вместо характерното за този регион чеверме има... пиано.

"Искахме да направим нещо по-нетипично, а не да повтаряме това, което се среща във всяка втора къща за гости, обяснява Хинов. Търсихме високия клас клиенти." Досега предприемачът се е занимавал с търговия с хранителни стоки, а хотелът в Шипково е първата му стъпка в туристическия бизнес.

Хинов далеч не е единственият, който се е насочил към този тип бизнес. "СПА туризмът бележи значителен ръст през последните няколко години", заяви председателят на Европейската СПА асоциация Йоахим Лиибер при българската си визита през седмицата. Европейският пазар се разраства средно с 10 процента на година. "Не разполагаме с данни за България, но предполагам, че и тук нарастването е голямо, тъй като всяка година се откриват нови хотели", коментира Лиибер. По данни на българските предприемачи в този бранш ръстът на пазара в страната е аналогичен с европейския.

Бързото навлизане на инвестиции в този сектор е очаквано предвид големите минерални ресурси на страната. В България има стотици извори на минерална вода. Собственикът на СПА хотел "Шипково" Слави Хинов обяснява, че това, което го е подтикнало да се захване с този бизнес, е тъкмо наличието на тази естествена даденост. "За да може да наречете хотела си СПА, трябва да поставите в основата на всичко минералната вода."



И пари си трябват

Другото, което ви е необходимо и не зависи от климатичните и природните особености в страната, е наличието на сериозен финансов ресурс. За откриването на един средно голям СПА център са необходими минимум 1 млн. евро. Това включва инвестицията за изграждането на центъра и закупуването на оборудването.

"Ако се гони качество, това е едно скъпо начинание", обяснява Стефан Шарлопов, председател на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм и собственик на няколко хотела в страната. Средно големият СПА център не може да бъде по-малък от 1500 кв.м без басейна, продължава Шарлопов. Колкото до горна граница - "максимум няма", допълва председателят на Европейската СПА асоциация Йоахим Лиибер и обяснява, че все пак проектът трябва да е съобразен с търсенето. Инвестицията за един СПА център се възвръща за минимум 10 години. "Ако някой ви каже, че може да си я възвърне след 5 години, значи е поднесъл в жертва качеството", коментира Хинов.

За ежедневната поддръжка на центъра са необходими около 20 души персонал. Заплатите на служителите са и един от най-големите текущи разходи, както и един от проблемите в бранша поради недостига на достатъчно добре подготвени кадри. Освен разходите за заплати, поддръжка на уредите и козметични продукти предприемачът плаща и концесионна такса на държавата за ползването на минералната вода в неговия хотел. Тя е около 10 хил. лв. (при 50 ст. на кубик и 20 хил. кубика на година) за средно голям хотел. Приходите пък зависят от броя на процедурите, като цената на услугата варира от 40 до над 100 лв. В един СПА хотел с 200 легла и средна посещаемост от 4500 нощувки на месец (средната заетост на хотелите в България е 65%) потенциално се реализират около 500 процедури месечно. "Не всички гости на хотела ползват СПА центъра. Все още са доста тези, които предпочитат друг вид разтоварване, но тези, които инвестират в здравето си, стават все повече и повече", обяснява Шарлопов.

Нонстоп бизнес

Интересът към СПА бизнесът е висок, защото може да се развива целогодишно. С това не могат да се похвалят нито морският, нито зимният туризъм. "Много малко са големите морски хотели, които могат да си позволят да работят целогодишно", коментира Шарлопов. Според представители на бранша дори в сезоните на летните и зимните отпуски СПА хотелите стават все по-предпочитани, а броят на посетителите на най-развитите СПА дестинации у нас, като Велинград, Девин, Сандански, Хисар, Долна баня и село Баня постоянно нараства. "Междувременно се наблюдава и бум в строителството и разработването на СПА центрове и по морските и планинските курорти", коментира Цвети Миланова от Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. "Когато реших да отворя първия СПА хотел на Пампорово, всички ме обявиха за луд. Сега почти всеки хотел там има СПА център", разказва Шарлопов.

А гостите са...

Повечето СПА центрове са насочени към среден и висок клас клиенти. По-неплатежоспособните посетители, които имат необходимост от процедури с минерална вода, се насочват основно към услугите на балнеологичните комплекси (виж карето). Представители на бранша разказват, че българите започват все по-засилено да търсят СПА услуги. Именно те са основните клиенти на центровете през уикендите. През останалото време заетостта идва от организирани туристически групи. Сред чужденците, който проявяват най-голям интерес към СПА услугите през последните няколко години, са гърците. Центровете се посещават и от руснаци, румънци, скандинавци, германци и др. Целите, които в момента си поставя браншът, са страната да се превърне в разпознаваема СПА дестинация и да излезе на международния пазар посредством активна рекламна дейност и най-вече чрез предлагането на качествена услуга.

Едно джакузи не стига

Бързото навлизане на много предприемачи на пазара обаче крие и своите рискове. Според представители на бранша, ако допреди няколко години никой не е говорил за СПА, сега все повече се строят такива центрове без необходимите знания и опит. "Към момента на пазара има около 1000 хотела, които предлагат подобни услуги. Ако обаче се направи проверка, само около 100 биха отговаряли на европейските изисквания", коментира Шарлопов.

На най-големия пазар - софийския, пък към момента няма нито един СПА център с минерална вода. По думите на Цвети Миланова в столицата има около 40 минерални извора, но в момента не се използва нито един. Въпреки това в някои от големите софийски хотели има центрове, които покриват европейските изисквания. Броят им обаче е пренебрежимо малък на фона на пазара. "В София засега се залага основно на инвестирането във фитнес салоните", твърди Шарлопов.

И въпреки че към момента приходите от СПА туризъм представляват едва 5-10% от приходите от туризъм, възможностите за ръст не са за пренебрегване, смятат от асоциацията. "Преди 10-12 години Будапеща инвестира засилено в развитието на балнеологията и СПА туризма в града, обяснява Цвети Миланова. Сега приходите от тази дейност там възлизат на 3 млрд. евро годишно."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Чанта за слушане 2 Чанта за слушане

Българската компания Kloshar bags изработва чанти и раници с вградени грамофонни плочи

20 юли 2018, 4471 прочитания

Хапка вкусно и полезно 2 Хапка вкусно и полезно

Константин и Сана Драгови произвеждат сурови десети, като предлагат здравословна алтернатива на познати вкусове

13 юли 2018, 25459 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Как да изберете правилното образование за успешна кариера

Няколко съвета за всеки ученик, студент или търсещ кариерно преориентиране

Топ обявите за работа на Karieri.bg

Преглед на актуалните предложения за работа в областта на маркетинга, финансите, IT сектора, търговията, човешките ресурси

Пет минути с ... Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова

На "Кариери" гостуват създателките на сайта maikomila.bg и онлайн платформата olemale.bg, чрез която популяризират продукти на майки на деца с увреждания, за да им осигурят финансова независимост

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Търсят се: свежи идеи

Фонд ще предостави близо 2 млн. евро на неправителствени организации

Транспорт за милиони

Как Сеул успя да върне доверието в градския транспорт чрез по-добро управление и високи технологии

Пикът на телевизионния бизнес

И "БТВ медиа груп", и "Нова броудкастинг груп" отчитат увеличение на приходите и печалбата

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Ново място: "Хралупата"

През последните месеци "Хралупата" стана едно от основните места за българската литературна сцена

Естествен романс

Олафур Елиасон в Китай

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 21.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Емисия

DAILY @7PM // 22.07.2018 Прочетете