Бързо или никога
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бързо или никога

Бързо или никога

3755 прочитания

© Shutterstock


Представете си, че търговец купува стока или услуга от доставчик в ЕС и получава фактура няколко месеца след издаването й. Според закона би следвало да си начисли данък за покупката, който може да възстанови в същия месец. По този начин плащане на ДДС не се дължи и данъкът е напълно неутрален за него. Идва обаче данъчна ревизия, която определя, че не е трябвало да ползва данъчен кредит, защото е пропуснал срока за упражняване на това право. Събират му "неправомерно" начисления данък плюс лихва за просрочие.

Година и половина след присъединяването на България към ЕС, случаи като този са толкова чести, че са дори банални. Скорошно решение на Европейския съд потвърждава мнения на експерти, че те са и в противоречие с европейското законодателство.

Късият срок

Според приетата през далечната 1967 г. първа ДДС директива на Европейския съюз, данъкът се начислява след приспадане на същия данък върху покупките, вложени в производството. Оттогава всички следващи актове на ЕС, уреждащи ДДС, както и практиката на Европейския съд по справедливостта залягат на принципа на неутралността, според който ДДС не следва да е в тежест на бизнеса.

Същевременно по традиция от времената преди присъединяването към ЕС според българския закон правото да се възстанови ДДС по покупка може да се упражни само до три месеца след месеца, когато е възникнало. На пръв поглед е учудващо защо държавата подтиква бизнеса да бърза с възстановяването, при положение че иначе бюджетът може да ползва безлихвено тези средства. За много регистрирани по ДДС лица отговорът е, че краткият срок е предвиден с цел да се намали шанса им да упражнят това право. До подобен извод могат да доведат зачестилите през последната година ревизионни практики на данъчните органи да отказват възстановяване заради по-късното начисляване на данъка.

Наскоро тези практики бяха "ратифицирани" и с официално становище, публикувано на интернет страницата на Националната агенция за приходите (НАП), и то няколко месеца след като Европейският съд взе недвусмислено решение относно несъответствието на подобни практики с европейските директиви.

Случаят Ecotrade

По време на ревизия на международното дружество Ecotrade през 2004 г. италианските данъчни власти установяват, че то е следвало да начисли данък за получени през 2000 и 2001 г. транспортни услуги. След като през 2004 г. двегодишният срок за ползване на правото на данъчен кредит е изтекъл, дружеството трябва да внесе в бюджета съответния данък. В стигналия до Европейския съд случай Ecotrade оспорва както възможността за ограничаване на правото на данъчен кредит със срок, по-кратък от давностния срок (срокът, в който държавата има право да търси дължим данък по принудителен ред), така и събирането на данък, който иначе не би бил дължим.

В решението си, макар и да потвърждава възможността за въвеждането на срокове, ограничаващи във времето упражняването на правото на данъчен кредит и по-кратки от давността, съдът категорично отрича възможността неизпълнението на формални изисквания да води до лишаване от право на данъчен кредит. Следователно недопустимо е събиране на недължим данък заради формални пропуски, особено когато е очевидно, че щета за бюджета няма. В този контекст мисля, че е излишно да се коментира относимостта на решението Ecotrade към зачестилите в България практики, описани по-горе.

По-интересна остава първата част от решението, в която съдът потвърждава правото на държавите членки да въвеждат времеви ограничения за възстановяването на ДДС. Според съда в името на правната сигурност такива ограничения, дори по-кратки от общата давност за данъчни задължения, са допустими, стига да не се нарушава, първо, равнопоставеността между местните и чуждестранните доставчици и, второ, стига такива ограничения да не затрудняват прекомерно възможността за възстановяване на ДДС.

А как е в Европа

Разглежданият в случая Ecotrade срок за възстановяване в Италия е двегодишен срещу четири години давност за данъчни задължения. Проучване на практиките в ЕС, както и някои други държави, направено чрез мрежата на Ernst&Young, показва, че в много европейски страни ограничителни срокове, по-кратки от общата погасителна давност за данъчни задължения, не съществуват. Такива са например Австрия, Германия, Люксембург, Малта, Молдова, Португалия, Финландия, Холандия, Унгария, Швейцария. Там, където такива срокове са въведени, те са значително по-дълги от този в България: 5 години в Полша, Румъния, Швейцария; 4 - в Словакия и Испания, 3 - във Великобритания, Гърция, Естония, Латвия, Литва, Норвегия и Украйна.

За сравнение, в България срещу срока от три месеца след издаването на документ за начисляване на ДДС, давността за данъчни задължения е на практика до 6 години. Практиката показва, че три-четири месеца могат да доведат до практически затруднения при упражняването на правото на данъчен кредит дори и при сделки в страната.

Тази кратка продължителност трудно може да се оправдае със съображения за правната сигурност, които са единствените, поради които е допустимо да съществува срок, ограничаващ възстановяването на ДДС. Нещо повече, на практика често тези няколко месеца са напълно недостатъчни за упражняването на данъчния кредит при търговия с ЕС, което прави описаните по-горе данъчни практики в България дискриминационни по отношение на покупки от чуждестранни доставчици.

Време за промяна?

Времевото ограничение за възстановяване на ДДС е наследство от закона, действащ преди присъединяването към ЕС, и е възможно при въвеждането на европейските стандарти конкретният въпрос да е бил подминат. Все пак при една нова редакция на действащия Закон за ДДС, каквато според мен е вече наложителна, би могло да се помисли за премахването или поне удължаването на срока за възстановяване на данъка. Освен това, би било добре като начало да се прекратят с указания на НАП ревизионни практики, които очевидно противоречат на духа на закон, за който се твърди, че въвежда напълно европейските стандарти. В противен случай първият български Ecotrade е може би само въпрос на време.

* Авторът е данъчен мениджър в Ernst&Young Bulgaria

Представете си, че търговец купува стока или услуга от доставчик в ЕС и получава фактура няколко месеца след издаването й. Според закона би следвало да си начисли данък за покупката, който може да възстанови в същия месец. По този начин плащане на ДДС не се дължи и данъкът е напълно неутрален за него. Идва обаче данъчна ревизия, която определя, че не е трябвало да ползва данъчен кредит, защото е пропуснал срока за упражняване на това право. Събират му "неправомерно" начисления данък плюс лихва за просрочие.

Година и половина след присъединяването на България към ЕС, случаи като този са толкова чести, че са дори банални. Скорошно решение на Европейския съд потвърждава мнения на експерти, че те са и в противоречие с европейското законодателство.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

30 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ддс-ар

    Авторът е напълно прав, ДДС е не само за плащане, но и за възстановяване. Апелът му към НАП също е обоснован, страхувам се обаче, че може да остане без резултат. Няма ли да бъде по-ефективно данъкоплатците да се търсят защита на правата си директно пред Европейския Съд? Учудвам се, че българските данъкоплатци и техните консултанти до сега не са се възползвали тази възможност. Гражданите от страните, които се присъединиха към ЕС през 2004-та, бяха много по-активни в това отношение.

  • 2
    Avatar :-|
    dr-izrod

    Браво Байа!Размажи ги!

  • 3
    Avatar :-|
    Жоро

    Статията е коректна и убедително написана. Бих препоръчал на автора да я обсъди и със своя народен представител - би било интересно да се види дали ще получи съдействие от него/нея.

    Браво на Милен.

  • 4
    Avatar :-|
    автора

    мерси за коментара на всички. относно последното, аз не се учудвам - уви, за повечето хора Европейският съд е научна фантастика. все пак ще се радвам да помогна, ако някой все пак реши да стигне до там.

    доста по-лесно би било, ако НАП се поинтересува от мнението на бизнеса и консултантите. ето, днес отново обнародват промени в ДДС - и отново козметични - документални изисквания и т.н.

  • 5
    Avatar :-|
    Зеко

    Поредният случай на законодателно недоглеждане, умишлено или не, което директно или индиректно ощетява бизнеса. Статията е точна и недвусмислена. Относно обсъждането на въпроса с народния представител на автора (предложено в коментар 3), нека не забравяме, че нямаме мажоритарен вот в България и не е толкова лесно избирателя да идентифицира точно своя народен представител, изгарящ от желание да подаде ръка на гласоподавателя. Същата ръка, която най-често вдига чашата с питието в Радисън или някоя друга кръчма около Парламента, докато другата приема скромно възнаграждение от някой значим лобист за каузата на фармацевтичните фирми например. :)

  • 6
    Avatar :-?
    HC ka

    Много интересна и добре написана статия, говори за професионализма на писателя и на фирмата в която работи. Успех!!!

  • 7
    Avatar :-|
    Volvo

    Винаги ми е било приятно да прочета интелигентно написана статия. Пожелавам на автора и колегите му успех в търсене на истината.

  • 8
    Avatar :-|
    Симеон

    Очевидно приликите между Италия и България не са малко. Като започнем от мафията и корупцията и стигнем до подобни фрапантни законодателни злоупотреби. Явно си имаме работа със сходен начин на мислене и в двете общества. А той е: "Добрата държава и лошите граждани". Всичко, което е в полза на майката държава е добре дошло за нея, много важно, че някой друг гражданин или компания ще го отнесе в крайна сметка. За това се поставят "лошите измамници (гражданите)" в положение да не могат да защитят своите права. Подобни примери за късогледо етатистко интересчийство са неизборими в нашето законодателство. Но зад подобни "благи" намерения на нашата провинциална законодателна интелигенция (имам предвид тези, които пишат законите, а не тези които ги гласуват, т.е. администрацията с помощта на няколко посредствени експерти) се крие нещо друго, а именно безсилието на българските правителства. Всички знаем нивото и възможностите на българската администрация. Законите се правят с цел създаването на невъобразими и недопустими привилегии за администрацията, така че да бъдат компенсирани "недостатъците на административния капацитет". Тези привилиегии (като по дългите давностни срокове в полза на администрацията) са абсолютна подкрепа за мудната, бавна и некомпетентна администрация. Т.к. на метафизичния законодател му е станало ясно, че което и правителство да избере, какъвто и бюджет да му даде, все ще си има работа с некадърна администрация, то е решил, че може да го компенсира като му даде едно законодателно рамо, като осигури привилегии ограничаващи свободата на българските граждани (защото данъците в крайна сметка са ограничение на свободата, а събирането на недължими даници си е просто кражба). Явно аргумента за правна сигурност (така усърдно разнасян във всички правни факултети, и чието съдържание, което би трябвало да е самопонятно, а за мен лично тафтологично, така и не се изяснява никога) означава сигурност за администрацията, а не за българските граждани, защото последните със сигурност не знаят кога и как ще им бъде натресено данъчно задължение, което по принцип те не са длъжни да платят!
    Подкрепям написаното от автора в неговата статия и съм съгласен, че е време да търсим сметка от нашите депутати, които са забравили, че са народни, а не административни представители.

  • 9
    Avatar :-P
    maskara

    На първо място да отбележа, че в книжния вариант на вестника, статията е отпечатана БЕЗ първото изречение (за което автора, разбира се, няма вина), което до голяма степен я съсипва или поне началото и! Едва след като го прочетох тук ми се проясни какво иска да каже списувателя, но мисля, че го е направил неясно, тенденциозно и до голяма степен погрешно! Направеното обяснение за механизма за начисляване на данъка и правото на ползване на данъчен кредит е не просто елементарно, но и невярно! Според него излиза, че в момента, в който получиш фактура от доставчика си - тичаш в НАП и те ти възстановяват данъка, а ако си тичал 4-5 месеца след като ти е издадена фактурата - ядец, гадните чиновници ти отказват правото на данъчен кредит! Поради предните забележки оставам с едно наум по отношение на останалото, изложено в статията - съдебни решения и тяхното тълкуване!
    Второ - нещо не ми е ясно като как така фактурата е издадена днес, а се получава след ... 6 месеца примерно? Това интернет, факс, DHL или UPS, или друго подобно средство за комуникация да е познато на автора? Несериозно звучи "За много регистрирани по ДДС лица отговорът е, че краткият срок е предвиден с цел да се намали шанса им да упражнят това право", при положение, че същите регистрирани лица пропищяват света, че сроковете за възстановяване (след 3-4 месеца приспадане) са ужасно дълги! Добре, де, три месеца много ли са или малко, в крайна сметка? Или зависи от това дали да си изпълним задължението или да си ползваме правото?
    Очаквам коментар от автора или неговите фенове (вероятно подчинените му в Ernst&Young Bulgaria) по направените забележки!

  • 10
    Avatar :-|
    Комаревски до maskara (No 9)

    Приятелю, като зачетох коментара Ви наистина допуснах, че имате критична позиция. Но като стигнах до края му, разбрах че сте се задоволили с недотам убедително упражнение по сарказъм.

    Очевидно е, че авторът на статията не търси образователен ефект. Затова и едва ли трябва да гледаме на текста като на ръководство за възстановяване на ДДС. Професионалната аудитория (видимо целева за статията) едва ли ще се заблуди от обстоятелствата, които Вие посочвате, а фактът, че за Вас те изглеждат неясни или подвеждащи, всъщност поставя известни въпроси относно това доколко фокусът на прочита Ви е попаднал върху смисловия център на изложенето.

    А такъв център, отново очевидно, има и той е поставен точно и аргументирано. Наистина не е лесно да се намери обяснение на очевидната диспропорция в сроковете на държавата да събира и да възстанвява ДДС. Въпросът, апропо, е доста принципен и тук аргументи от рода на изброяване на техническите средства за изпращане и получаване на фактура изглеждат, извинете ме, лековато.

    Подрепям тезата на автора за необходима промяна в националното ни законодателство. Особено при наличието на убедителна (поне за мен) практика на Съда на ЕО в този дух.

    П.С. Не съм свързан по никакъв начин с Е&У, макар че не бих се срамувал ако бях. И за да не оставям никакво съмнение в пристрастие, се подписвам с истинското си име.

    П.П.С. А борбата с инерционния формализъм на администрацията безспорно изисква мислещи хора. Затова поздравявам автора за позицията!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK