Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 3 окт 2008, 13:23, 19543 прочитания

Hugo Boss, made in Bulgaria

Фирмите за облекло продължават да работят по поръчка, но срещу по-високо заплащане

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Слуховете за смъртта на шивашкия бранш са силно преувеличени. Опасенията за обезглавяването на отрасъла след влизането на страната в ЕС и китайската текстилна инвазия не се сбъднаха.

Производителите в сектора не обичат да използват думата ишлеме и я заменят с "работа по поръчка". На този принцип се произвеждат между 80% и 90% от облеклата в българските шивашки предприятия, по данни на Българската асоциация на производителите и износителите на облекла и текстил (БАПИОТ).


Най-дружелюбни са пазарите на Германия, Италия, Франция и Гърция, за които заминават най-големите количества. Някои фирми шият облекла за партньори от Холандия, Норвегия, Унгария, Русия и дори Корея и Япония. Българските компании работят за марки като Hugo Boss, SOliver, Esprit, Hall Huber, Roy Robson, Barbour, Boldessar, C&A, NEXT, OTTO, Camel, Gekas, Tommy Hilfiger.

Девет евроцента за минута

С присъединяването на страната към ЕС големите поръчки към шивашките фабрики секнаха. Причината е ясна - по-високата цена на труда. Според Волфганг Вайс, управител на германската фирма "Вайс консултинг", която от няколко години консултира български предприятия, в България за минута работа на ишлеме вече се плащат 9 евроцента (7 - преди присъединяването). В Украйна, Албания, Македония цената на минута труд е 6-8 евроцента. В Полша, Чехия, Унгария обаче се шият облекла на ишлеме за 13-15 евроцента на минута (виж таблицата). "В следващите 5-6 години България също ще стигне тези равнища", казва Вайс.



Валерия Жекова, председател на БАПИОТ, е категорична, че секторът продължава да бъде конкурентен, въпреки че е загубил основно предимство - по-ниска цена на труда. "Масовите поръчки наистина се оттеглиха от България и се насочиха към други пазари. Тук обаче се поръчват по-малки, но по-качествени серии облекла на по-високи цени", казва Жекова. "Така и ще бъде", прогнозира Волфганг Вайс. И припомня, че модната висококачествена индустрия изисква малки обеми (немислими за Китай) и търси не само конкурентни цени, но и качество. А българските предприятия могат да го гарантират. Освен това са близо до Средна Европа, гъвкави са и са натрупали много опит в работата с клиенти.

На две скорости

Във всекидневието "заплата на шивачка" е станала нарицателно за символично възнаграждение. Миналото лято секторът се разтресе от стачки с искания за по-високо заплащане. Тогава работодателите разпространиха специална декларация и посочиха, че цената, която възложителите заплащат за труда, е от 2% до 6% от себестойността на готовото изделие. И припомниха, че браншът се намира под натиска на силна международна конкуренция и всяко нелогично увеличение на работните заплати може да пренасочи поръчките към други страни.

Специално проучването на БАПИОТ през септември т.г. обаче констатира, че производителите на облекло в страната "се движат на две скорости". "Възнаграждението на основната група работещи в средните по размер предприятия не е много по-високо от официалните данни на Националния статистически институт (НСИ)", коментира Валерия Жекова. В групата на големите и силни производители обаче заплатите на най-масовата категория работници са поне два пъти по-високи от регистрираната от НСИ. В много от тези фирми работниците взимат минимум по 400 лв. месечно, моделиерите и технолозите - между 500 и 700 лв., отговорниците на цехове и производствени групи - между 840 и 1100 лв., а мениджърите - 1800 лв., отчита проучването (виж таблицата).

"До 2005, 2006 г. средната работна заплата в бранша се движеше около 300-340 лв., сега неофициалната е около 600 лв. В същото време обаче няма удвояване на производителността на труда", отбелязва Камен Обрешков, собственик на "Маркам" - Русе. Според него официалната статистика (около 270 лв. средна заплата) е некоректна, защото около 20-30% от сектора е в сивата икономика, а това изкривява данните. "За пореден път заплатите на шивачите изпревариха заплатите на учителите", категоричен е Обрешков.

Поскъпването на труда в шивашките предприятия ще продължи. "Този процес едва сега започва", коментира Волфганг Вайс. В същото време производителността в бранша е около 70% от световните стандарти, казва той. И съветва да се търсят технологии, организационни системи, начини за мотивация на хората, включително обучение и пари, за да произвеждат повече.

От далечен Виетнам

Секторът отчита недостиг от около 15 хил. работници за цялата страна, или 10% от ангажираните в производството на текстил и облекла. Затова фирмите започнаха да търсят решение на проблема във вноса на работници от Виетнам. "Процесът е изключително труден. Във Виетнам държавата е страна по преговорите, в България това е частна инициатива. Всеки се спасява сам", казва Валерия Жекова. Три русенски дружества вече са извървели пътя и очакват първите 60 виетнамски шивачки до края на ноември. Има заявки за още 350 души. Браншовата организация води разговори в икономическото и социалното министерство за облекчаване на процедурата. "Работодателите правят отчисления за фонд "Професионална квалификация и безработица". Освен това плащат такса за едногодишно разрешение за работа при внос на кадри. Защо трябва да ни наказват за това, че сами си решаваме проблема с работната ръка", пита Валерия Жекова.

В бъдеще време

Според официалната статистика браншът върви напред. Според БАПИОТ обаче има лек спад през 2008 г., който е нормален и необходим, защото бурното разрастване е за сметка на качеството. Поведението на големите възложители на поръчки е ключово за бъдещето на българските шивашки фабрики.

"Концерните с масова продукция като Zara и Esprit ще останат в Азия. Но там пък се забелязва нова тенденция - те вече се изнасят от Китай и отиват в Бангладеш, където е още по-евтино", казва Волфганг Вайс. Възложителите на по-скъпи поръчки обаче ще останат в Европа заради по-кратките срокове на изпълнение.

Ще продължи стремежът на фирмите към налагане на колекции със собствена марка. "Но независимо на какъв принцип работиш - по поръчка или със свой бранд, ако не произвеждаш ефективно и качествено, нямаш шанс", категоричен е Камен Обрешков.

Собствена марка, собствени магазини плюс клиентска мрежа на едро, продажби зад граница - това е пътят за развитие, според Марина Димитрова, търговски агент на фирма "Вени стил" - Пловдив, която произвежда дрехи с марката "Етере".

"Част от производителите в бранша ще затворят, с което ще намалее напрежението с работната ръка. Ще отпадне и нелоялната конкуренция по отношение заплащането на труда. Ще останат силните предприятия с добър мениджмънт и адекватно пазарно поведение", прогнозира Валерия Жекова.
Статистика

269.8 лв.

е средната заплата за 2007 г. общо за наетите в производството на текстил и облекло, според НСИ. За наетите в производството на облекло (вкл. кожено) нивото е 249 лв.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Братя татуисти Братя татуисти

Собствениците на студиото за татуировки Smokov Brothers разрастват бизнеса си с бранда за дрехи Snake Legend

29 май 2020, 4165 прочитания

Софийският адрес за френски макарони Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

22 май 2020, 7413 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
2000 градуса по Целзий

Малката стъкларска фабрика ИНХОМ повишава производителността и с помощта на автоматизация

Още от Капитал
Ресторанти на корона диета

След нокдауна, който вирусът нанесе на заведенията, възстановяването ще е бавно и трудно, бизнес моделите ще се променят още, а доставките ще играят все по-важна роля

Трудното събуждане на трудовия пазар

Кризата покрай епидемията от коронавирус удари много бизнеси и остави десетки хиляди хора без работа

Финaнсови играчки за деца

Банките отдавна имат предложения за разплащания за най-малките, но в сегмента навлизат и финтех компании

Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

Средиземноморска арт диета

Парижкият дигателен център за изкуство Atelier Des Lumieres показва изложба с работи на Моне, Реноар, Шагал

Кино: "Пералнята"

Тайният живот на парите в черна комедия от Содърбърг

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10