Hugo Boss, made in Bulgaria
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Hugo Boss, made in Bulgaria

Годишният оборот на бранша "Текстил и облекло" е близо 1.8 млрд. евро

Hugo Boss, made in Bulgaria

Фирмите за облекло продължават да работят по поръчка, но срещу по-високо заплащане

Мара ГЕОРГИЕВА
20037 прочитания

Годишният оборот на бранша "Текстил и облекло" е близо 1.8 млрд. евро

© Георги Кожухаров


Слуховете за смъртта на шивашкия бранш са силно преувеличени. Опасенията за обезглавяването на отрасъла след влизането на страната в ЕС и китайската текстилна инвазия не се сбъднаха.

Производителите в сектора не обичат да използват думата ишлеме и я заменят с "работа по поръчка". На този принцип се произвеждат между 80% и 90% от облеклата в българските шивашки предприятия, по данни на Българската асоциация на производителите и износителите на облекла и текстил (БАПИОТ).

Най-дружелюбни са пазарите на Германия, Италия, Франция и Гърция, за които заминават най-големите количества. Някои фирми шият облекла за партньори от Холандия, Норвегия, Унгария, Русия и дори Корея и Япония. Българските компании работят за марки като Hugo Boss, SOliver, Esprit, Hall Huber, Roy Robson, Barbour, Boldessar, C&A, NEXT, OTTO, Camel, Gekas, Tommy Hilfiger.

Девет евроцента за минута

С присъединяването на страната към ЕС големите поръчки към шивашките фабрики секнаха. Причината е ясна - по-високата цена на труда. Според Волфганг Вайс, управител на германската фирма "Вайс консултинг", която от няколко години консултира български предприятия, в България за минута работа на ишлеме вече се плащат 9 евроцента (7 - преди присъединяването). В Украйна, Албания, Македония цената на минута труд е 6-8 евроцента. В Полша, Чехия, Унгария обаче се шият облекла на ишлеме за 13-15 евроцента на минута (виж таблицата). "В следващите 5-6 години България също ще стигне тези равнища", казва Вайс.

Валерия Жекова, председател на БАПИОТ, е категорична, че секторът продължава да бъде конкурентен, въпреки че е загубил основно предимство - по-ниска цена на труда. "Масовите поръчки наистина се оттеглиха от България и се насочиха към други пазари. Тук обаче се поръчват по-малки, но по-качествени серии облекла на по-високи цени", казва Жекова. "Така и ще бъде", прогнозира Волфганг Вайс. И припомня, че модната висококачествена индустрия изисква малки обеми (немислими за Китай) и търси не само конкурентни цени, но и качество. А българските предприятия могат да го гарантират. Освен това са близо до Средна Европа, гъвкави са и са натрупали много опит в работата с клиенти.

На две скорости

Във всекидневието "заплата на шивачка" е станала нарицателно за символично възнаграждение. Миналото лято секторът се разтресе от стачки с искания за по-високо заплащане. Тогава работодателите разпространиха специална декларация и посочиха, че цената, която възложителите заплащат за труда, е от 2% до 6% от себестойността на готовото изделие. И припомниха, че браншът се намира под натиска на силна международна конкуренция и всяко нелогично увеличение на работните заплати може да пренасочи поръчките към други страни.

Специално проучването на БАПИОТ през септември т.г. обаче констатира, че производителите на облекло в страната "се движат на две скорости". "Възнаграждението на основната група работещи в средните по размер предприятия не е много по-високо от официалните данни на Националния статистически институт (НСИ)", коментира Валерия Жекова. В групата на големите и силни производители обаче заплатите на най-масовата категория работници са поне два пъти по-високи от регистрираната от НСИ. В много от тези фирми работниците взимат минимум по 400 лв. месечно, моделиерите и технолозите - между 500 и 700 лв., отговорниците на цехове и производствени групи - между 840 и 1100 лв., а мениджърите - 1800 лв., отчита проучването (виж таблицата).

"До 2005, 2006 г. средната работна заплата в бранша се движеше около 300-340 лв., сега неофициалната е около 600 лв. В същото време обаче няма удвояване на производителността на труда", отбелязва Камен Обрешков, собственик на "Маркам" - Русе. Според него официалната статистика (около 270 лв. средна заплата) е некоректна, защото около 20-30% от сектора е в сивата икономика, а това изкривява данните. "За пореден път заплатите на шивачите изпревариха заплатите на учителите", категоричен е Обрешков.

Поскъпването на труда в шивашките предприятия ще продължи. "Този процес едва сега започва", коментира Волфганг Вайс. В същото време производителността в бранша е около 70% от световните стандарти, казва той. И съветва да се търсят технологии, организационни системи, начини за мотивация на хората, включително обучение и пари, за да произвеждат повече.

От далечен Виетнам

Секторът отчита недостиг от около 15 хил. работници за цялата страна, или 10% от ангажираните в производството на текстил и облекла. Затова фирмите започнаха да търсят решение на проблема във вноса на работници от Виетнам. "Процесът е изключително труден. Във Виетнам държавата е страна по преговорите, в България това е частна инициатива. Всеки се спасява сам", казва Валерия Жекова. Три русенски дружества вече са извървели пътя и очакват първите 60 виетнамски шивачки до края на ноември. Има заявки за още 350 души. Браншовата организация води разговори в икономическото и социалното министерство за облекчаване на процедурата. "Работодателите правят отчисления за фонд "Професионална квалификация и безработица". Освен това плащат такса за едногодишно разрешение за работа при внос на кадри. Защо трябва да ни наказват за това, че сами си решаваме проблема с работната ръка", пита Валерия Жекова.

В бъдеще време

Според официалната статистика браншът върви напред. Според БАПИОТ обаче има лек спад през 2008 г., който е нормален и необходим, защото бурното разрастване е за сметка на качеството. Поведението на големите възложители на поръчки е ключово за бъдещето на българските шивашки фабрики.

"Концерните с масова продукция като Zara и Esprit ще останат в Азия. Но там пък се забелязва нова тенденция - те вече се изнасят от Китай и отиват в Бангладеш, където е още по-евтино", казва Волфганг Вайс. Възложителите на по-скъпи поръчки обаче ще останат в Европа заради по-кратките срокове на изпълнение.

Ще продължи стремежът на фирмите към налагане на колекции със собствена марка. "Но независимо на какъв принцип работиш - по поръчка или със свой бранд, ако не произвеждаш ефективно и качествено, нямаш шанс", категоричен е Камен Обрешков.

Собствена марка, собствени магазини плюс клиентска мрежа на едро, продажби зад граница - това е пътят за развитие, според Марина Димитрова, търговски агент на фирма "Вени стил" - Пловдив, която произвежда дрехи с марката "Етере".

"Част от производителите в бранша ще затворят, с което ще намалее напрежението с работната ръка. Ще отпадне и нелоялната конкуренция по отношение заплащането на труда. Ще останат силните предприятия с добър мениджмънт и адекватно пазарно поведение", прогнозира Валерия Жекова.

Статистика

269.8 лв.

е средната заплата за 2007 г. общо за наетите в производството на текстил и облекло, според НСИ. За наетите в производството на облекло (вкл. кожено) нивото е 249 лв.

Автор: Капитал

Слуховете за смъртта на шивашкия бранш са силно преувеличени. Опасенията за обезглавяването на отрасъла след влизането на страната в ЕС и китайската текстилна инвазия не се сбъднаха.

Производителите в сектора не обичат да използват думата ишлеме и я заменят с "работа по поръчка". На този принцип се произвеждат между 80% и 90% от облеклата в българските шивашки предприятия, по данни на Българската асоциация на производителите и износителите на облекла и текстил (БАПИОТ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    don_quixote avatar :-|
    Jim Stark

    бе какви са тез измилени заплати?!?!
    до преди 1 месец, майка ми беше гладачка в продължение на 5-7 години (тя живее и работи в Пазарджик) в продължение на 5-7 години и никога не е взимала повече от 350-400 лева (в най-добрите месеци) стига е до 150-200 лева.... вие сте луди..... може и да верни, но важат само за 1-2 предприятия в страната....

  • 2
    Avatar :-|
    az

    9 цента цена на труда на минута в шивашките предприярия в България?! да, бе да, че това означава 5.40 евро на час, което е 10 лв на час, 80 лв на ден или 1760 лв месечна заплата. ако заплатите бяха такива нямаше да има недостиг на персонал в сектора.

  • 3
    deox avatar :-|
    Deo

    аман от bullshit*

  • 4
    dreamer79 avatar :-|
    атанас

    2,
    Хубава сметка, ама тая минута е брой манипулации за производството. И тя минава по 0.2 минути за шев, 0.2 минути гладене, има заплащане за моделиери, офис, транспорт, ток, вода, изплащане на машини и т.н. Т.е. 1760лв/месец не са заплатата на шивачката, а много разходи още+печалба. Производителността ни се казва, че е 70% от нормалната, т.е., ако хората работеха повече, то биха взимали с 30% по-големи заплати само от това. Като сложим и това, че общите разходи при повече произведена продукция не скачат с ръста на произведеното, а са по-ниски/машините се изплащат и при 70% натоварване на 100%, ток все се хаби и т.н./, то сигурно става и така, че увеличението на заплатите да е 40-50%. Сега да сложим 500лв като база. Излиза, че шивачките могат да си вдигнат заплатите на по 700лв просто с повече работа. Това, всъщност, е проблемът на цялата ни икономика. Много често производителността на един работник е до 3-4 пъти под тази на същия на Запад.

  • 5
    Avatar :-|
    мен до 4

    "т.е., ако хората работеха повече, то биха взимали с 30% по-големи заплати само от това". Няма такова нещо!!!
    - Производителността на труда е функция единствено на работодателя! Той назначава, той създава организация, той инвестира в техника, той оптимира разходите, той намира пазара - от тук идва и разликата в заплащането в чужбина и у нас. По-просто: защо същият българин като излезе зад граница, му се вдига производителността на труда? Защо например в Китай бачкат повече, дори и за по-малко пари?

  • 6
    Avatar :-|
    Петър

    Фунция е на много неща - на работодателя, на работника, на условията в страната.

  • 7
    shwarzspeht avatar :-|
    Клюводървец

    Приказката на работодателскити синдикати ,че в България,производителноста на труда е ниска е лъжа.Ка ни съ и ебе,и путкрепа са филиали на горните.България е бъкъна с коли , имоти ,яхти,самолети,хеликоптери, на така наречените работодатели.Ако се направи статистика на колко Българина се пада яхта ще задминем Колумбия.

  • 9
    dodorl avatar :-|
    dodorl

    Относно производителността - тя не е функция само на на работата на работника. Не може да използваш 20 - годишна машина и да успяваш да направиш повече манипулации от твоя колега, които ползва оборудване на светлинни години от твоето.
    ЗАЩО РАБОТОДАТЕЛИТЕ А И ВСИЧКИ ИЗЧИСЛЯВАЩИ РАЗНИ "ПОКАЗАТЕЛИ" ВИНАГИ ЗАБРАВЯТ ТОВА?

  • 10
    Avatar :-|
    Alien

    Ей "Капитал" - стига с тези глупости. Висока била цената на труда - аз ако взимам колкото тия хора и ще вдигна революция бе!
    А както казват и други коментари - няма ли най-накрая българските "предприемачи" да разберат, че производителността е ниска, защото те са малоумни и не стават за нищо. Просто са им дали да изперат някакви пари от неизвестно какво. Работил съм в САЩ например - същите тулупи като нас, само дето имат ръководни кадри, които са на светлинни години от нашите "шефове", в резултат на което се върши работа. Как да свършиш нещо тук, като тоя над теб е зает да си избира нова кола, да прави планове къде ще кара сърф през зимата и да си урежда срещи с манекенки? Освен това не делегира никакви правомощия, а трябва да го питаш за всичко, но не защото ще те посъветва нещо, а защото така изглежда по-важен. Ако направите един хубав анализ, ще разберете, че 3/4 от снижената производителност се дължи на любимите ви "мениджъри", които са на светлинни години от западните образци. И аз съм бил ръководител и много добре знам какво говоря за колегите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK