"Меко приземяване" за млечните квоти

"Меко приземяване" за млечните квоти

Качеството, а не количеството на суровото мляко притеснява преработвателите

Мара ГЕОРГИЕВА
5560 прочитания

След като Европейският съюз реши да увеличи националната млечна квота на България с 1% за тази година, бъдещето на млечния бранш в страната изглежда малко по-розово. Или поне на пръв поглед. Нарастването на количествата ще се случва с по един процент всяка година до 2015 г., когато квотите за краве мляко ще бъдат премахнати.

В чужбина

72

български млекопреработвателни предприятия имат право да продават на общия пазар и в трети страни

Сирене

43 686

тона е произведеното бяло саламурено сирене през 2007 г. През 2006 г. то е било - 50 912 тона

Кашкавал

28 374

тона е производството на кашкавал за 2007 г., а през 2006 г. то е било 30 754 тона

Дресура за производители

Квотната система е част от мерките, които от 1984 г. насам регулират пазара на мляко и млечни продукти в Европейския съюз. Всяка държава има своя национална млечна квота и превишението й се наказва със солидна глоба. Целта на тази своеобразна "дресура" е да се създаде ред в сектора, да не се стига до свръхпроизводство, да се гарантират по-добри цени и финансови стимули за производителите на мляко и млечни продукти.

Нарасналото търсене на "бялото злато" обаче (както наричат вече млякото), дефицитът и очевидно непазарният характер на квотната система доведоха до решението за окончателното й премахване. Докато това стане факт, ЕС лансира идеята за "меко приземяване" и разреши поетапно увеличение на разрешените количества. В резултат миналата година за пръв път държавите получиха право на 2-процентно повишаване на националните си квоти.

2007 бе първата година, в която квотната система действаше официално и за България. Първоначално националната млечна квота за страната бе 979 000 тона, а след увеличението от 2% стигна до 998 580 тона. По-голямата част от количествата - 893 688 тона, са предназначени за доставки към преработващи предприятия, а 85 311 тона са за директни продажби.

Всяка година фермерите кандидатстват в земеделското министерство за своя индивидуална квота (като част от националната) и продават на преработвателите в рамките на разрешените им количества. За продажби без и над разрешената индивидуална квота се плащат глоби.

Минимум 5% от националната квота се заделя за т.нар. национален резерв. Той отпуска индивидуални квоти на фермери, които разширяват дейността си, или на нови земеделски производители, които стартират през съответната година и не са могли да кандидатстват за индивидуални количества по нормалния ред.

Всички тези процедури и изисквания обаче ще изчезнат през 2015 г. "След премахване на квотите ЕС очаква ръст от 2-3% в добива на краве мляко и спад между 5-15% на цените му", прогнозира Бенедикт Мазюр, ръководител на търговско-икономическия отдел в Европейската млечна асоциация (EDA), на специална среща с Асоциацията на млекопреработвателите в България. "Квотите гарантират прилични доходи на фермерите. Но заради тях млякото е скъпо. В следващите години ЕС ще оказва все по-малко подкрепа на производителите. Без тази подкрепа те ще бъдат все по-малко конкурентоспособни. Но нямаме избор. Няма квоти, няма ограничения. Това е пътешествието, към което тръгваме сега", коментира очакванията Мазюр.

Дамоклевият меч

В България най-големият проблем за сектора обаче засега е не количеството, а качеството на суровото мляко. Брюксел има строги изисквания за микробиологичните показатели на суровината, които са непостижим блян за огромната част от българските фермери. Тази реалност изправя на нокти преработвателите, които пък могат да продават продукцията си на общия пазар само ако работят с качествено мляко.

По данни на д-р Йордан Войнов, генерален директор на Националната ветеринарномедицинска служба, фермите, които произвеждат мляко, отговарящо на европейските изисквания, са 1800. В тях се отглеждат приблизително 80 000 крави, или около една пета от общия брой на кравите в страната.

България има преходен период до края на 2009 г., в който производителите трябва да отговарят изцяло на европейските стандарти и да предлагат само качествено мляко. Отсрочката се отнася и за 152 от общо 236 млекопреработващи предприятия, които ще трябва да затворят, ако не изпълнят изискванията.

И докато за преработвателите прогнозите са оптимистични, никой не вярва, че фермерите ще успеят да се справят в срок. "След изтичане на преходния период България ще загуби повече от 50% от кравето си мляко, защото то няма да отговаря на изискванията. Следователно няма да може да бъде преработвано. При ниска квота и 50% загуби на суровина това означава внос на краве мляко", прогнозира Михаил Тачев, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите и собственик на "Дядо Либен".

Впрочем вносът на краве мляко вече е реалност. Не само заради недостига на качествена суровина, но и защото европейското в момента е по-евтино, казват преработватели.

"Суровината е дамоклев меч за бранша", обяснява Огнян Кондов, собственик на млекопреработвателната компания "Кондов екопродукция". И проблемът не е само в липсата на качествено краве мляко, но изобщо на мляко. "Овчето мляко е в ръцете на изчезващи производители. Не виждам млади хора, които да ги заместят. Предстои намаляване на производството му, а оттам и на износа", прогнозира Кондов.

Със знак минус

Във време, когато Брюксел отпуска лекичко юздите и разреши увеличение на квотите, потреблението на млечни продукти в страната отбелязва спад. Според Огнян Кондов продажбите са намалели с около 8-10% , а за висококачествените изделия - с 20-25%. "Само за 45 дни от октомври и ноември има около 20% по-ниско потребление на млечни продукти", потвърждава Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България и собственик на "Пършевица". Според него все още има инерция в покупките, но тя няма да продължи дълго. "Заради световната финансова криза следващата година ще е особено тежка и за животновъдите, и за преработвателите", прогнозира Зоров.

"За да отговорят на европейските изисквания, фирмите теглиха много кредити. Сега банките спират финансирането и вдигат лихвите. Затова очаквам през пролетта доста банкери да станат мандраджии", прогнозира Симеон Присадашки, собственик на фирма "Жоси".

И Зоров, и Присадашки отчитат през тази година увеличени продажби на европейския пазар за своите фирми. Но не са оптимисти за продажбите зад граница на български млечни продукти.

"Заради курса на долара пазарите в САЩ и Русия с годините се свиха. Освен това в Русия бяха изнесени български технологии за производство и там на място се произвеждат млечни продукти, които приличат на нашите. Качеството не е същото, но цената им е ниска", казва Симеон Присадашки. Според Михаил Тачев "напоследък има по-големи продажби за Румъния и раздвижване на пазарите в САЩ и Ливан заради промяната в съотношението долар/евро".

През миналата година са изнесени 18 000 тона млечни продукти. Очаква се тази година количествата да са приблизително същите. А някога страната е изнасяла по 45 000 тона сирене и кашкавал, отбелязва Огнян Кондов.

Български млечни продукти в чужбина се предлагат на т.нар. етнически пазари, където купувачи са българи, турци, гърци, македонци, сърби, руснаци. "Очаква се безработицата да засегне тези групи, а това означава по-малко продажби за нас", казва Симеон Присадашки. И добавя: "Млечният сектор в Европа е в колапс."

Да живее сиренето

Като цяло търсенето на млечни продукти в ЕС е по-слабо, отчита европейската статистика. "За пръв път намалява консумацията на мляко на стария континент. От няколко години намалява и консумацията на масло, особено в 15-те най-стари членки на евросъюза. По традиция производството и консумацията на сирене в европейските държави се увеличава, но със значително по-бавни темпове", съобщи Бенедикт Мазюр.

Европа губи позициите си в износа на обземасленото мляко на прах, но има бъдеще със сирената. При тях Европейският съюз държи много добри позиции и ще остане стабилен износител. Още повече че Китай, САЩ и Русия ще продължат да внасят сирене, показват последните прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Тенденциите сочат увеличена консумация на пресни млечни продукти, на функционални храни като сирене, млечни напитки и кисело мляко. Пазарът на сладолед е много добра ниша, както и производството на сирена за веригите за бързо хранене, прогнозира Мазюр.

След като Европейският съюз реши да увеличи националната млечна квота на България с 1% за тази година, бъдещето на млечния бранш в страната изглежда малко по-розово. Или поне на пръв поглед. Нарастването на количествата ще се случва с по един процент всяка година до 2015 г., когато квотите за краве мляко ще бъдат премахнати.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Н.В. потребителят

    Хич не вярвам, консумацията на млечни продукти в България да е спаднала. Напротив, рафтовете с нови марки сирена и плодови млека стават от ден на ден по-дълги, а протуктите на тях- повече. Само последните 1-2 месеца съм опитал поне 3-4 вида нови подсладени млека: с кафе, със смлени бисквити, с алое, с арония и забравих аз вече какво. Със сиренето: същата работа, въпреки че не си падам.

    Само че на този рафт българските производители ги НЯМА НИКАКВИ. Българският млекопреработвател няма необходимите познания, да омеша смлени бисквити с кисело мляко. Затова продуктът се внася от всички възможни европейски държави: от Гърция на юг до Дания на север. И сега ще успокоя г-н Зоров, г-н Тачев, г-н Кондов и г-н Присаднишки с още нещо: на запад от Белград рафтовете със сирена и млека са 5 пъти по-дъли от този в Пикадили, и сиренето фета е някъде на най-долния рафт. Хич не се надявайте, че българският потребител няма да прихване тази култура. Ако продължавате да си произвеждате "щедрия" асортимент от прясно, кислео, витоша и балкански, нищо добро не ви чака. Колкото и да протестирате на жълтите павета за някое държавно подаяние.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал