Сирене и мляко за ценители
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сирене и мляко за ценители

<b>&nbsp;</b>Дребните фермери приветстват идеята да продават млечни продукти директно<br />

Сирене и мляко за ценители

Коалиция "Чиста храна, честен поминък" иска да се разрешат директните продажби от фермите

Мара ГЕОРГИЕВА
14476 прочитания

<b>&nbsp;</b>Дребните фермери приветстват идеята да продават млечни продукти директно<br />

© Красимир Юскеселиев


Магазинчетата на хранителния пазар в центъра на Болоня преливат от меса, сирена, сладкиши, хляб, риба. Част от вкусотиите се произвеждат в малки ферми с традиции, които предлагат продуктите си директно на щанда.

Подобен е опитът и на Франция. Във фермата Gwenolee & Paul Thebault например 40 крави осигуряват 210 хил. литра за годишната млечна квота. Плюс 20 хил. литра допълнително, от които на площ от 12 квадратни метра на място се произвеждат и продават 14 артикула - сирена, извара, масло. Всичко това - срещу инвестиция от 35 хил. евро за помещенията и машините.

"Българският аналог е 40 крави, 400 хил. евро инвестиция в биопроизводство и само един продукт - кисело мляко. Но то не се продава директно от фермата, както е нормално по света", посочва разликите във вложенията и резултатите д-р Стоилко Апостолов, управител на Фондацията за биологично земеделие "Биоселена".

България е единствената страна в ЕС, която не разрешава продажбата на продукция направо от стопанството. За да могат да правят това, животновъдите трябва да инвестират огромни суми в преработващи предприятия, отговарящи на определени стандарти. Една новосъздадена коалиция - "Чиста храна, честен поминък", настоява да се промени статуквото.

Крепостни селяни

Според законодателството всички ферми в страната, които отглеждат животни, са длъжни да продават млякото си само на един одобрен от ветеринарите изкупвач или мандра. "Така 120 000 фермери са като крепостни селяни. Те не могат да избират дори между двама изкупвачи", обяснява Стоилко Апостолов.

Стопаните нямат право да преработват млякото си и да продават млечни продукти директно. Ако искат да правят това, трябва да инвестират в мандра, която отговаря на всички изисквания за сгради, машини, технология. Което означава огромни вложения, непосилни за малките производители.

Някои от тях имат известен опит, но вече не го прилагат. Асен Герасимов и брат му отглеждат 52 крави и около 60 овце във фермата си в с. Балювица, на 10 километра от Берковица. От 1999 до 2001 г. произвеждали и продавали сирене, но ветеринарните власти им забранили да го правят."Имахме помещение. Имахме клиенти. Продавахме добре. За да имаш мандра сега, са нужни рампи, вани, пастьоризатори, отделни помещения. Инвестицията е оправдана за тези, които преработват по 20 тона мляко на ден, но за нас е невъзможна. Ние преработвахме само 200 л мляко на ден - около 30 кг краве сирене. Затова сега продаваме само мляко, което изкупуват от нас на цени, колкото да съществуваме", обяснява Герасимов.

Алпийски деликатеси

Във Франция и Швейцария всеки регистриран фермер има право да преработва сам продукцията си, разказва д-р Стоилко Апостолов. Това става в т. нар. ателиета - стаички с топла вода, фаянс, циментов под. В тях се произвежда свежо сирене, масло и др. В събота стопанинът продава на местния пазар, доставя и на местните ресторанти, в местните магазини. Осчетоводява продажбите си и подлежи на контрол.

Процесът не е хаотичен. Фермерите се регистрират, а ветеринарната служба дори изготвя типов план как трябва да изглежда предприятието. То отговаря на определени изисквания - под, стени, дезинфекция и др., но те са гъвкави и позволяват всичко да се случва под един покрив. Фермерите могат да продават само в района на общината или на две съседни общини. Продуктът отива директно при клиента, а не в склада, разказва за швейцарския и френския опит Стоилко Апостолов.

Еврорегламентът разрешава

Европейски регламент дава право на националното законодателство да уреди производството на собствена продукция от малките ферми, обяснява Мира Дикова, директор "Бизнес и биоразнообразие" в Дружеството за защита на птиците (виж карето). Организацията е част от новосъздадената коалиция "Чиста храна - честен поминък", която настоява да бъде приета наредба, регламентираща условията, при които дребните производители на храни могат да предлагат продукцията си директно.

"Всички страни членки се възползват от тези възможности да подпомогнат и насърчат производството, преработката и продажбата на храни директно от стопанството при спазване на хигиенни изисквания и качество на храните, отговарящи на размера на фермата. В Румъния също бе изработена и одобрена наредба за директните продажби от малки ферми", уточнява Янка Казакова, ръководител на екип "Природен просперитет" в Международната екологична организация WWF.

Страната ни обаче е изключение. "Ние всъщност сме приели много по-строги хигиенни изисквания, включително към малките фермери, отколкото регламентите на ЕС ни налагат. Не е вярно, че качеството на млякото зависи от размера на фермата. Качеството зависи от създадени условия за отглеждане на животните, от доенето и транспорта, от преработката и ветеринарния контрол на животните", заяви д-р Десислава Димитрова, национален координатор на движението Slow Food в България.

Затова коалицията "Чиста храна, честен поминък" настоява да се създаде работна група, която да изготви поднормативен акт, по примера на останалите европейски държави. Наредбата трябва да регулира какво количество суровина може да се преработва в малката ферма. Как ще се гарантира и контролира хигиената. На какво разстояние от стопанството ще може да се продава продукцията. И още - как ще става регистрацията на кандидатите.

"Фермерите ще са длъжни да си представят рецептите. Млякото, което преработват, трябва да отговаря на хигиенните изисквания, както при големите мандри. Животните също ще подлежат на контрол, както и досега. Но изискванията за сграден фонд ще са по-малки, съобразени с по-малките количества суровина, които ще се преработват", обяснява идеята Стоилко Апостолов.

Традиция с име

Инициативата засега буди само възторг сред дребните фермери. "Ако ни разрешат да преработваме и да продаваме директно, ще имаме пряк контакт с пазара. Като имаш добър пазар, вместо 100 овце ще се опиташ да гледаш 150. А сиренето ще е узряло, истинско. Ще продадеш сирене, и ще вземеш пари за фураж. Една част продаваш, друга съхраняваш. Нещата се раздвижват", коментира идеята Иван Костов от Берковица, който отглежда 270 овце. Той знае, че за да му разрешат да преработва и продава, ще са нужни инвестиции. "Това ще стане с течение на времето. Но поне ще имаш хоризонт, светлина в глухия тунел", казва Костов.

Асен Герасимов споделя ентусиазма му. Според него качеството при малките ферми ще е гарантирано, изделията ще са "без примеси, без антибиотици". "Продуктите ще са регламентирани и защитени с моето име. Има запазени традиционни рецепти, според които сирене може да се прави и по друга технология - без пастьоризация, без химия, единствено с мая. Ако преработваме и продаваме, ще скочат приходи и печалба, ще има полза и за нас, и за клиентите", смята той.

На същото мнение е и Стоян Стоянов, който има ферма със стотина овце в с. Зимевица, край Своге. "Ще тегля заем и ще направя работилница. Ще гледам с четири очи да изляза на пазара като всеки европейски фермер. Ще изляза с името си и ще го защитавам с качествен продукт", казва той. И смята, че е по-добре да не зависиш от прекупвачи, а сам да налагаш правила.

Според инж. Марияна Юнгарева, директор на дирекция "Качество и безопасност на храните" в земеделското министерство, още през 2006 г. е подготвен проект на Наредба за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Той е предоставен на заинтересованите организации за съгласуване, но поради липса на правно основание в Закона за ветеринарномедицинска дейност или в Закона за храните, не е стигнал до същинско разглеждане.

Коалиция "Чиста храна, честен поминък" се надява нещата да се задвижат. Членовете й са готови да представят в работната група информация за опита на европейските страни.

Регламентът

ЕС препоръчва институциите да бъдат гъвкави по отношение на стандартите, свързани с оборудването и мерките за контрол, които прилагат върху малките производители. Но тази гъвкавост да не води до компромис с хигиенните норми. И още - националното законодателство да бъде адаптирано така, че да създава условия за запазване на традиционните методи на производство, както и да подпомага производителите в географски необлагодетелстваните райони.

Членовете на коалицията

Българска национална асоциация на потребителите

Фондация за биологично земеделие "Биоселена"

Slow food България

Българско дружество за защита на птиците

WWF Дунавско-карпатска програма за България

Сдружение "Биопродукт БГ"

Асоциация на овцевъдите от Западен Балкан

Асоциация за развъждане на българско родопско говедо и Джърси

Асоциация за развъждане на местни автохтонни породи в България

Магазинчетата на хранителния пазар в центъра на Болоня преливат от меса, сирена, сладкиши, хляб, риба. Част от вкусотиите се произвеждат в малки ферми с традиции, които предлагат продуктите си директно на щанда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Ачо

    това е точно така. част от атракцията при походите в алпите е купуването на провизии под формата на пити кашкавал (те наричат всичко "сирене") директно от високопланинските фермери. практиката е толкова разива, че на някои мандри има наредени по рафтовете пити сирене и касичка, в която да пуснеш сам парите, след като се самообслужиш от рафта. през това време млекарят си пасе стадото. в тези ферми даже ток няма, а какво да говорим за хладилни вани, пастьоризатори и машини.

    но същевременно ми е кеф, че държавата прави млекарите на луди. те сами си избраха тази игра. реват като плачипу.ки за субсидии, а сега изведнъж държавата им била крива. ако бяха мъже на място, щяха да кажат на чиновника: умрете боклуци, ще се опрвим и без вас. вместо това те се хванаха на въдицата на субсидиите, сапард и др. сега са 100% роби-ратаи в ръцете на чиновника. всяка сутрин чиновникът си пие кафето, пуши си цигарата и хвърля зарове "да ги затворя ли, да не ги ли затворя"

  • 2
    edin_gradinar avatar :-|
    Един Градинар

    За съжаление е точно така, живеем във феодална държава, в която местните общности се разглеждат единствено като маса крепостни селяни, набутани в пресата на закони, параграфи, наредби, абсурдни изисквания и корпоративни интереси. Ако зависи от настоящите управляващи, всички ще трябва да живеем в София и да произвеждаме боклук! Нула мисъл и стратегия за развитие на местните общности.
    Категорично не съм съгласен със становища като по-горното от сорта "хак им е на фермерите, ревльовци!". Тези, които смятат така, нека се опитат да живеят извън големите градове и да развиват фермерски бизнес и тогава да видим пак ли ще говорят същото!...

  • 3
    edin_gradinar avatar :-|
    Един Градинар

    Освен това така и не мога да разбера докога ще е тази неравнопоставеност между едрия и дребния бизнес. Не може да се поставят едни и същи изисквания на дребни семейни ферми и големите мандри. Това са несравними неща. И откъде накъде нямат право фермерите да продават директно продукцията си или пък да се гледа предубедено на тях, че не работят чисто или качествено? Видяхме всички колко "качествено" палмово масло ни продават сега. Питам се дори не е ли противоконституционна тази дискриминация? Каква е логиката? Или може би, защото е по-трудно да се осъществява контрол над хиляди малки производители отколкото няколко големи фирми, които освен това и по-лесно се превръщат в партийни "спонсори".
    По същата логика тогава да не им взимат данъците на дребните играчи...

  • 4
    edin_gradinar avatar :-|
    Един Градинар

    С риск да досадя на някои, ще допълня: Аз мога да произведа и един единствен литър мляко на ден или една пита кашкавал, но да бъдат с безупречно качество и чистота. Откъде накъде да нямам право да го продам?!...

  • 5
    Avatar :-P
    Росен Добрев

    Здравейте. Аз съм собственик на мандра и производител на млечни продукти от 15 години. Единствения ми коментар е, че много от изказванията в тази статия са изключително некометентни и нямащи нищо общо с реалността. Примерите дадени с опит от други държави са извадени от контекста и в този си смисъл могат да бъдат само добри пожелания. Сегментиране на база големина на стопанството и бизнеса е повече от несериозно. Излиза, че колкото повече влагаш и инвестираш толкова по трудно ще става и ще се появяват по големи и по трудни за изпълнение изисквания. Това значи само едно - изкусевено създадена нелоялна конкуренция. С няколко думи - статията е некомпетентна и пална с теория, която е на светлини години от практиката!!!
    С уважение,
    Росен Добрев

  • 6
    Avatar :-|
    Aпостолов

    Това е една от малкото компетентни статии през последните години на тема българско животновъдство, за което поздравявам авторката. Това, което ние от коалицията "Чиста храна-честен поминък" казахме през януари, сега, след два месеца и половина стана важна грижа на Държавата. Министерството на земеделието тези дни внесло искане в ЕК за удължаване на преходния период за млечните ферми с 18 месеца. Румънците вече имали одобрено удължаване с 1 година. Излиза, че вече с Министерството сме на едно мнение. Само до някъде. Според нас причината 118 000 ферми да не са направили достатъчно през последните 20 години, за да отговорят фермите им на изискванията не е липсата на време и пари. Причината не е и в това, че са тъпи селяни, както ги наричат по форумите, те знаят много добре какви възможности имат за кандидатстване с проекти. Според нас основната причина е липсата на мотивация, липсата на алтернатива, липсата на вяра, че инвестициите, които ще направят във фермите ще се върнат, липсата на всякакви наджди, че отглеждането на животни ще стане бизнес като другите. Крепостни селяни не могат да бъдат бизнесмени и да правят инвестиции и планове за бъдещето! Те все повече се превръщат в държавни чиновници - защото оцеляването им зависи основно от държавните (европейски) субсидии. И ако сега стачкуват 1-2 пъти в месеца, скоро стачките ще станат ежедневие.

  • 7
    Avatar :-@
    Апостолов

    Ще продължа с малко цифри, в подкрепа на тезата на статията. Избрах данни за София -област - логично би било фермерите, живеещи най-близо до най-големия косуматорски център (София) и до най-големия преработвател (Данон) да са най-напред в сравнение с колегите си от останалата част на страната. Бизнес логиката е такава. Ето ви потвърждение, че отглеждането на крави не е бизнес:
    - в Софийска област фермите от Първа група са само 30! (1,7% от всички ферми първа група в страната).
    - в същата област фермите втора и трета група (неотговарящи) са 7881!
    Неоспорим факт е, че само 0,38% от фермите, произвеждащи краве мляко в Софийска област отговарят на изискванията за сграден фонд и качество на млякото на 2 април 2009 година! Това е позорно! И не е вярно, че това са само малки ферми с по 1 крава, в регистъра на първа група има ферма с 8 крави, а в регистъра на трета група има ферма със 134 крави: http://www.mzh.government.bg/Article.aspx?lang=1&amp;rmid=359&id=359&lmid=0

    Надявам се поне новите управляващи да не продължат да повтарят глупостите на всички досега. Дори и на децата е ясно, че проблема няма да се реши с удължаване на преходните периоди. Така се лекуват нелечимо болни хора - с морфин. Удължава се времето до смъртта - в случая: преходния период!!!

  • 8
    Avatar :-|
    Апостолов

    И за последно - бих искал да попитам г-н Добрев (#5) защо смята, че малките количества, преработвани във фермата ще бъдат нелоялна конкуренция? Нашето настояване не е да се разреши преработка при какви да е условия, а при стриктно спазване на Регламент 852! Само че изисквнията към фермера, който ще преработва 200 л. мляко на ден да бъдат съобразени с това количество. Например да не му изискват 10 ненужни помещения, мъжка и дамска тоалетна. В замяна на тези гъвкави условия, фермера ще има ограничение да преработва до 200 л. мляко на ден и да продава само на краен клиент: т.е. на пазара (с мобилна хладилна витрина), на местни магазинчета за хранителни стоки и местни ресторанти. Така купувача ще занае кой е произвел продукта, ще го познава лично!
    Тези продукти няма да могат да се продават в супермаркетите!
    Погледнато чисто финансово инвестицията в малка преработка е много по-неефективна. За пример - инвестицията в една средна българска мандра за кисело мляко с капацитет от 20 000 л. на ден е приблизително 1 000 000 евро. Дори съм ги завишил. Инвестицията в малка преработка във фермата (спазвайки изискванията на френските ветеринари) в наши условия би била около 20 000 Евро. Така излиза, че на 1 литър преработено мляко инвестицията във фермата е 100 евро, а при индустиална преработка - 50 евро. И колкото се увеличават литрите, толкова по-малка е инвестицията.
    Къде тогава е нелоялната конкуренция?
    Навсякъде по света конкуренцията е здравословна и полезна, само в България тя винаги е "нелоялна".

  • 9
    Avatar :-(
    туристка

    Досега съм била два пъти в семейни хотели, рекламирани като "селски" и "екологичен" туризъм. И двата наистина бяха на село, на затънтени места и далече от големи градове. За мой ужас обаче за закуска ни сервираха немско краве масло, прясно мляко от тетра пак, а кашкавала беше произведен в другия край на България (сигурно с палмово масло от Индонезия). В същото време в съседния двор бабата имаше три кози и едва ли изяждаше сама всичкото мляко. Дано инициативата ви да успее, така абсурдите в тази страна ще станат с един по-малко!

  • 10
    Avatar :-@
    Илиев

    Преди всичко искам да поздравя и подкрепя авторката на тази статия, медията дала трибуна тази информация да стигне до нас и разбира се не на последно място хората с главно "Х" създали коалиция - "Чиста храна, честен поминък".
    Не знам дали някой си дава сметка какво би се случило ако тази "мъдра" политика на управляващите продължи... Това означава 120 хиляди фермери да останат без поминък - сто и двадесет хиляди семейства без доходи и без алтернатива!!!
    Без алтернатива защото живеейки на село те просто нямат какво друго да произвеждат и с какво друго да се занимават... Освен да се включат в армията на безработните живеещи с унизителни подаяния от страна на държавата. Но представяте ли си какво ни чака - не стига че ще сме принудени да сме изцяло зависими от вносна храна, но в нашите данъци (на все още работещите) ще трябва да бъдат предвидени и средствата за социални помощи на всички тези 120 хиляди семейства... С две думи просто не искам да повярвам, че има нормален човек който би могъл да не обърне внимание на всичко това. Тук изобщо не става дума за моралната страна на въпроса - че това са българи, наши сънародници, роднини или родители... В българия отдавна няма морал... и всичко което се случва в последните години го доказва, но според мен става дума за Националната ни сигурност !!!
    Какво означава една държава като нашата с отлични природни условия да внася картофи от Полша, лук от Египет, днини от Йордания, и т.н. Да изнасяме парите си зад граница (за да плащаме и за тази храна), но откъде ще идват тези пари след като тук вече нищо не се произвежда?!
    С две думи ХОРА НЕКА ДА СЕ СЪБУДИМ и сами да се защитим, а не само да се оплакваме...
    Вижте какво става с Европейските страни които уж били виновни и ни налагат тези стандарти - те се борят да си осигурят алтернативни доставки на природен газ чрез НАБУКО - суровина с която не разполагат, но въпреки това не си позволяват да са зависими... А ние ще се оставим ли да станем зависими от внос на храни за чието производство имаме отлични условия - убеден съм, че това зависи ОТ ВСИЧКИ НАС, а не само от фермерите!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK