Без химия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Без химия

Стандартът GlobalGAP следи за контрола на торове и пестициди в продуктите<br /> <br />

Без химия

Стандартът GlobalGAР гарантира, че плодовете и зеленчуците са безопасни

Мара Георгиева
5341 прочитания

Стандартът GlobalGAP следи за контрола на торове и пестициди в продуктите<br /> <br />

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


"Спанакът съдържа нитрати над нормата. В зелето и репичките също има нитрати над допустимото. И марулите са в групата на заподозрените."

Подобни вълнения бяха нормални преди доста години, когато специални лаборатории изследваха съдържанието на нитрати в зеленчуците. Но това отдавна не се прави. Никой не изследва и остатъчните количества пестициди. Отговорността за предлагането на безопасни плодове и зеленчуци е изцяло грижа на производителите.

За да има гаранция, че земеделските стопани се отнасят отговорно към това свое задължение, през февруари Международната комисия на веригите за продажба на храни на дребно (CIAS) реши, че нейните членове ще започнат да изискват от своите доставчици сертификация по стандарта GlobalGAР. Той гарантира, че в предлаганите плодове и зеленчуци няма остатъчни количества пестициди и нитрати.

"Прилагането на стандарта е доброволно, но се очаква най-късно до 2011 г. търговските вериги и в България да започнат да го изискват от своите доставчици", съобщи Климент Петров, заместник-управител на "Муди интернешънъл България".

Контрол на всеки сантиметър

Изискване на GlobalGAP е задължителната сертификация на всички площи, които притежава земеделският стопанин. С други думи - ако той е собственик примерно на три овощни градини, трябва да сертифицира и трите, за да не може да смесва контролирана и неконтролирана продукция.

Сертификатът е валиден за една година. Той не се отнася за органик продукти, за които има предвиден специален ред. Таксата за издаването му е разделена на две части - фиксирана сума, която се дължи към GlobalGAP, и цена за инспекция - за сертифициращата организация. Цената за инспекция зависи от размера и броя на площите. Индивидуален производител с площи от 100 ха плаща на GlobalGAP 50 евро. Специално за овощни градини с площ над 30 ха тази такса е 20 евро. Индивидуален производител, който сертифицира площи от 100 ха, ще трябва да плати около 1100-1200 лв. общо, изчисли Климент Петров. По-изгодно е да се сертифицират група производители, защото тогава разходите са по-ниски.

GlobalGAP дава отговори на около 40 въпроса и следи за контрола на торове и пестициди, за хигиената при прибирането и обработването на продукцията, както и за безопасни и здравословни условия на труд за работещите. Допустимите според стандарта нива на пестициди са различни в зависимост от вида им. Но от 2008 г. е приет европейски регламент, който унифицира остатъчните количества пестициди в различните видове селскостопанска продукция, обясни Климент Петров.

Стандарът се грижи за работещите на полето или във фермата. Фиксирано изискване е например обучението по оказване на първа помощ и наличието на телефонни номера в случай на инциденти. Задължително е защитно и предпазно облекло при използването на препарати и пестициди. Трябва да са осигурени чисти места за хранене, подходящи условия за преобличане, както и тоалетни на всеки 500 м от работната площадка. Задължително е също ръководството през определени периоди да прави срещи с работниците, за да могат хората да споделят това, което го вълнува. При очакваната ревизия на стандарта през 2012 г. вероятно в него ще бъдат включени и критерии, които ще отчитат влиянието на дадена земеделска дейност върху биоразнообразието.

15 000 срещу 5

GlobalGAP започва да се прилага през 2002 г. и тогава е въведен от 5000 фирми в света. През 2007 г. сертифицираните компании вече са над 20 пъти повече. В Гърция те са 12 хил., в Турция - над 15 хил. Нещо повече - Турция се готви да въведе аналогичен на GlobalGAР стандарт - TurkGAP, и да сертифицира около 2 млн. производители, съобщи Климент Петров.

В България сертифицираните по този стандарт компании се броят на пръстите на двете ръце. Сред първите е фирма "Грийнс" - Първомай, която произвежда оранжерийни домати, краставици и пипер на площ от 240 дка. Дружеството изнася зад граница, доставчик е на Metro и Kaufland. "Притежаването на стандарта не е задължително, но е препоръчително. Истината е, че клиентите гледат с по-добро око, ако го имаш", казва Зорница Стоянова, координатор по GlobalGAР във фирмата. Тя обясни, че не са били нужни сериозни инвестиции, за да отговорят на изискванията, защото винаги са произвеждали по правилата. "Грийнс" притежава сертификат от май миналата година и измерва директната полза от него в увеличения брой клиенти.

"Терра Виталис" обединява няколко фирми за производство на плодове в района на Стралджа - "Геоленд", "Сребрен продукт", "Сън Шаин трейд", "Терра агро", "Джи Би трейдинг". През миналата година групата сертифицирала по GlobalGAР 968 дка сини сливи, 300 дка вишни, 183 дка ябълки и 231 дка десертни лозя. "Не сме направили почти никаква инвестиция, за да отговорим на изисквания, тъй като нашите градини от самото начало бяха изградени по европейските стандарти. Допълнително сме вложили само средства за изграждане на тоалетни и мивки на всеки 500 м от площите", обяснява Аделина Александрова, търговски директор на "Терра Виталис". И уточнява, че сертифицирането им струвало около 5000 лв. за всички градини, а поддръжката на сертификата ще бъде около 500 евро на година. Според Александрова с GlobalGAР компанията става конкурентоспособна на всички европейски пазари и увеличава клиентите си, защото расте броят на предпочитащите контролирана продукция с доказано качество.

Натискът към доставчиците ще расте

Големите търговски вериги като Carrefour, Tesco, Metro, Wal-Mart и др. отдавна имат свои стандарти за безопасност на храните, които поставят по-високи изисквания от задължителните по закон. Доскоро всяка от веригите имаше предпочитания към някой от стандартите и доставчиците бяха принудени да притежават повече от един сертификат. Търговците обаче вече постигнаха договореност за взаимно признаване на сертификатите.

В България тези стандарти са почти непознати. Малко по-известен е IFS (International Food Standard), въведен от Асоциацията на германските и френските търговци на едро на храни. Но сертифицираните по него български компании са не повече от трийсетина.

"За нас IFS е ноу-хау, подчинено на точно определена цел - безопасност на храните. Стандартът регламентира точно и ясно поведение на всички хора във всяка ситуация. Той определя изисквания и към нашите доставчици, и към всичко, което се случва във фирмата - от приемането на суровините и материалите до преработката им и експедицията на готовия продукт", казва Кирил Вътев, съсобственик на месопреработвателната компания "Тандем" - София. Според него разходите, за да се отговори на всичките 336 критерия на стандарта и за да се поддържа след това, са големи, но си струват. Защото гарантират сигурност при управлението на качеството и безопасността на продукта.

Засега търговските вериги в страната не изискват нищо повече от предвиденото в закона. Но продуктите със собствени марки в супермаркетите се увеличават. Което означава, че в очите на потребителя търговската верига става производител. От това следва, че изискванията към доставчиците, които произвеждат за собствена марка на веригата, ще се увеличават, прогнозира Климент Петров.

CIAS

CIAS е глобална мрежа на производители и търговци на хранителни продукти в света. Тя обединява над 400 фирми от над 150 страни. Членовете на CIES генерират обороти над 1500 млн. евро годишно, имат общо над 6.4 млн. служители и почти 200 хил. търговски обекта. Членовете от производствения сектор продават стоки за над 640 млн. евро годишно.

"Спанакът съдържа нитрати над нормата. В зелето и репичките също има нитрати над допустимото. И марулите са в групата на заподозрените."

Подобни вълнения бяха нормални преди доста години, когато специални лаборатории изследваха съдържанието на нитрати в зеленчуците. Но това отдавна не се прави. Никой не изследва и остатъчните количества пестициди. Отговорността за предлагането на безопасни плодове и зеленчуци е изцяло грижа на производителите.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    potrebitel

    Още една глупост, подобна на ISO, измислена само да се дават пари и не ефективно работеща в български условия.
    Сертификатите в България се спазват САМО НА ХАРТИЯ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

  • 2
    Avatar :-?
    БИЗНЕСМЕН

    Сертификатите изобщо не са глупост. Модерните пазарни общества отдавна са оценили смисъла и необходимостта бизнесът да се развива на основата на внедрени сертификати. За сериозната фирма притежаването на съответния сертификат означава качество, предвидимост и гаранция за партньорите и потребителите на различните продукти.
    Разбира се като всяко нещо в България ИМА ГРУПА ФИРМИ ИЛИ ХОРА, КОИТО ПРИЕМАТ, ЧЕ въпросът за полезността от ВНЕДРЯВАНЕ НА сертификат за дейност или продукт няма смисъл.
    Образованите хора и добрите бизнесмени обаче знаят какво означава за тях международния сертификат.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK