С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 8 май 2009, 15:35, 3892 прочитания

Седма рамкова програма на ЕС за наука и технологии финансира проекти на международни консорциуми Идея + партньор = пари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Четири проекта с общ бюджет над 26 млн. евро, разработени от консорциум, в който участва и българската "Сирма груп", вече се изпълняват с подкрепата на Седма рамкова програма на ЕС за научни изследвания и технологично развитие.

Софтуерната компания всъщност е най-успешният български участник в рамковите програми на ЕС за научни изследвания и технологии досега.


Седмата поред е най-продължителна (до 2013 г.) и с най-голям бюджет (около 50 милиарда евро) в сравнение с предишните шест. Тя подкрепя провеждането на научни изследвания в нововъзникващи области на познанието и стимулира научните колективи в Европа за съвместна дейност.

Съставена е от специфични подпрограми - "Сътрудничество", "Идеи", "Хора" и "Капацитети" (виж карето).

За безвъзмездно финансиране могат да кандидатстват университети и научни центрове, малки, средни и големи индустриални предприятия, организации с нестопанска дейност. Програмата финансира и отделни лица, например изследователи, учени, докторанти. Национален координатор е Министерството на образованието и науката.



Правилата

Участието във всяка рамкова програма става чрез консорциум. Проектите трябва да са трансгранични и да са разработени от минимум три партньора от най-малко три държави – членки на ЕС. Обикновено фирмите избират за партньори университети или научноизследователски организации. Възможни са и асоциации от фирми, обяснява процедурата Ангел Милев, координатор на мрежата информационни и иновационни центрове Enterprise Europe Network в България.

Кандидатстването става след обявяване на конкурс. Одобрените консорциуми получават безвъзмездно финансиране (грант) за поне 50% от разходите по проекта.

Малките и средните фирми могат да получат подкрепа по всяко от четирите направления на Седма рамкова програма, но най-многобройни и най-подходящи за тях са конкурсите по "Сътрудничество", където се поощряват специалните "съвместни технологични инициативи".
"Идеи" финансира индивидуални проекти, но само ако става дума за наистина новаторски разработки.

Третото направление - "Хора" - е насочено повече към обмен на добри практики и знания. Изгодата на предприятията е ако получат съдействие, за да изпратят свои специалисти в европейски научни центрове или в други фирми за обмяна на опит например, обяснява Ангел Милев.

Компаниите не могат да получат директно субсидии по четвъртото направление - "Капацитети". Тази програма подкрепя изграждане на политики, изследвания на регионално ниво, проучвания на бизнес средата и др. По същество тя финансира косвени мерки, които обаче пак са в подкрепа на фирмите.

Участието

Традиционни участници от България в рамковите програми на ЕС за наука и технологии са институти на БАН, висши учебни заведения и IT фирми.

"Малките и средните предприятия се нуждаят от грантове, но не са сред масовите участници в Седма рамкова програма", отчита Ангел Милев. Той обяснява този факт с трудностите около процедурата по кандидатстване и с езиковата бариера. "Практиката показва, че тези, които по принцип имат добро сътрудничество с чуждестранни фирми и собствена развойна дейност, нямат проблем с участието си в европейските програми за наука и технологии", обобщава Милев.

Той съветва предприемачите да се запознаят с условията и изискванията и да изберат тематиката, в която имат идеи и интерес от финансирането им. Ако не са намерили партньори, добре е да се регистрират в базата данни на Европейската комисия или на портала за наука и иновации CORDIS. След това трябва да следят кой от обявените конкурси е най-приемлив като тематиката за проекта им.

"Успешното предложение трябва да е готово на хартия поне три месеца преди подаването му", казва Атанас Киряков, член на съвета на директорите на " Сирма груп" и изпълнителен директор на "Онтотекст" (бизнес звено на "Сирма груп"). Компанията има зад гърба си пет одобрени проекта по Пета рамкова програма на ЕС и 11 - по Шеста. Според Киряков за успеха е важно да има ясно разпределение на работата в консорциума, както и наличието на силен лидер – обикновено университет с водещи позиции в съответната научна област.

Фирмите не трябва да са сляпо привързани към своите предложения, защото понякога идеите не се появяват в подходящото време или не е намерен подходящият консорциум, за да бъдат осъществени, казва Киряков. Затова компаниите трябва да са гъвкави и отворени за промени. Но ако имат какво да предложат и ако са намерили силни партньори, с които се познават добре, шансовете им за финансиране са по-добри, обобщава Киряков.

Според Георги Брашнаров, председател на Българската асоциация на софтуерните компании БАСКОМ, малките и средните IT фирми в Европа най-често недоволстват, че рамковите програми все повече се изместват към корпоративния интерес на големите концерни. "В последните години се върви към окрупняване на проекти. За европейските бюрократи е по-лесно да разгледат по-малко на брой проекти с по-голям общ бюджет, отколкото повече, но по-малки като финансова стойност предложения", казва Брашнаров.

Българските компании от IT сектора получават непрекъснато покани да се включат в готов консорциум с готови идеи. Това понякога се прави с цел да се попълни листата с участниците, защото често в консорциумите се търси баланс между участници от стари и нови страни членки на евросъюза, смята Брашнаров. Ние, като прагматични хора обаче искаме да реализираме реални собствени продукти, казва председателят на БАСКОМ. Затова българската браншова асоциация чрез Европейската организация на малките и средните предприятия от IT сектора - PIN-SME, ще лобира за бъдеща промяна в условията за кандидатстване.

"Седма рамкова програма подпомага развитието на някаква идея, но с финансирането от нея фирмите няма да забогатеят", предупреждава Брашнаров. Затова пък те могат да разчитат на другите плюсове от участието си - създаването на добри социални контакти и бизнес отношения, които са полезни за различни форми на сътрудничество.

Сътрудничество (Бюджет: 32.3 млрд. евро)
Програмата подкрепя транснационално сътрудничество в десет тематични области : здравеопазване, храни, земеделие и биотехнологии, информационни и комуникационни технологии, нанонауки, нанотехнологии, материали и нови производствени технологии, енергетика, околна среда (включително промяна на климата), транспорт (включително аеронавтика), социално-икономически науки и хуманитарни науки, космическо пространство, сигурност. Специално внимание се отделя на междусекторното партньорство и изпълнението на научни проекти, разрешаващи важни за индустрията проблеми.
Идеи (Бюджет: 7.5 млрд. евро)
Тази програма подкрепя иновативни идеи на най-добрите европейски учени и изследователски екипи във всички научни области. Финансират се проекти, подадени от отделните изследователи, както от частния, така и от публичния сектор, без ограничения за тематична насоченост, оценявани спрямо един единствен критерий – висока научна компетентност и иновативност на предложенията. Тя осигурява подкрепа за нови научни и технологични изследвания и разработки, които евентуално да се превърнат в научни открития.
Хора (Бюджет: 4.7 млрд. евро)
Програмата цели повишаване количеството и качеството на човешкия потенциал в Европа, ангажиран с научна работа ,и предоставяне на стимули за учените за продължаване на кариерното им развитие. Целта е създаване на благоприятна среда за учените от Европа за ограничаване на негативните тенденции от "изтичането на мозъци" и привличане на най-добрите изследователи и техните колективи в Европа. Дейностите са насочени към изследователите от всички нива от научната им кариера и обхващат специфична подкрепа за млади учени в началото на научната им кариера, учене и обучение през целия живот, професионално развитие и квалификация. Програмата обхваща също схеми и инструменти за повишаване участието на жени-изследователи и насърчава равните възможности във всички дейности.
Капацитети (Бюджет: 4.3 млрд. евро)
Тази програма е насочена към повишаване на научния и иновативен капацитет в цяла Европа чрез подкрепа за: оптимизиране на използването и развитието на изследователските инфраструктури, развитие на регионални научно базирани клъстери, "отключване" на изследователския потенциал на регионите, подкрепа на сътрудничество.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За дизайнерите с любов За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

14 фев 2020, 2427 прочитания

Майсторът и струните 1 Майсторът и струните

Костадин Димитров изработва ръчно висок клас китари и баскитари под бранда си KD Basses

7 фев 2020, 4299 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Квотни вълнения

За надхвърляне на индивидуалните количества мляко фермерите ще плащат глоби

Още от Капитал
Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Хазартна рекламна напаст

Забранената по закон реклама на хазарт е масова - предимно в онлайн сайтове и телевизии и е за милиони

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Порто, Сиза и Елиасон

Музеят Serralves в Порто отбелязва своята 20-годишнина с изложби на архитекта Алваро Сиза и на артиста Олафур Елиасон

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10