Овчарю, премери ми килограм сирене!
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Овчарю, премери ми килограм сирене!

В Европа покупката на мляко от фермера е практика<br />

Овчарю, премери ми килограм сирене!

Само в България не са разрешени директни продажби от земеделските стопанства

Мара Георгиева
9506 прочитания

В Европа покупката на мляко от фермера е практика<br />

© Надежда Чипева


Зелено сирене от с. Черни Вит. Уникален български продукт, произвеждан традиционно само в района на Тетевен. Единственият на Балканите от групата на плесенните сирена. Зеленото сирене обаче не може да бъде защитено в Брюксел като традиционен продукт, защото не отговаря на едно от условията - да присъства на пазара поне от 15 години. Във времена на индустриализация и пластмаса това не е било възможно. За съжаление не е възможно и сега, тъй като според законодателството тези, които го произвеждат, нямат право да го продават.

"Ако на фермерите бъде разрешено да продават директно малки количества от своята продукция, това ще съживи селото. Ще осигури работа и приходи на хората с 5-10 овце или кози. Ще доведе туристи, ще спре обезлюдяването", смята кметът на Черни Вит Цветан Димитров.

Преди няколко месеца специално създадената неправителствена коалиция "Чиста храна, честен поминък", изпрати писмо до

Министерството на земеделието и храните, за да инициира приемането на наредба, с която да се даде право на земеделските производители да продават малки количества от продукцията си директно от фермата. Това е нормална практика в Европа, особено популярна в Италия, Франция, Швейцария, където можеш да си купиш мляко, сирене, яйца, плодове, зеленчуци, месо, мед - собствено производство, от фермата или на местния пазар.

Чуждият опит...

За да продава директно своята продукция, италианският фермер трябва да изпрати писмо до общината и да регистрира продукта. До 30 дни след това той има право да започне производството, като спазва санитарно-хигиенните изисквания, обяснява Лилия Смелкова, координатор за Източна Европа на неправителствената организация Slow Food с мрежа в 150 страни.

Ако продава директно мляко в бутилки на клиента или кокошки и зайци на съседите си, той дори няма нужда да се регистрира. Обяснението е, че клиентът идва на място и може да види и прецени дали да си купи. Но ако предлага мляко в собствени бутилки, фермерът не само трябва да се регистрира, но и да предложи информация върху етикета - производител, дата и място на производство, обясни Смелкова.

Обичайни за Италия са и пазарите на земеделски производители, откъдето се зареждат с продукти не само местните жители, но и готвачите от заведенията, както и хотелиерите в региона. На тези пазари няма посредници, на тях могат да продават само производителят или членове на семейството му. Фермерът предоставя информация за продукта и гарантира, че е безопасен, уточни Смелкова.

През 2007 г. и Румъния прие наредба за директните продажби на малки количества продукти, която повтаря европейския опит. В наредбата са залегнали три основни принципа. Първият е, че малките производители са отговорни за здравето на тези, които консумират продуктите им. Вторият – фермерите са длъжни да спазват изискванията за хигиена и проследяемост на храната. И третият – прилага се опростена процедура за регистрация, обясни Юлия Григорова, координатор проекти в неправителствената природозащитна организация WWF - Дунавско-Карпатска програма, България.

Румънските фермери също се регистрират с опростен формуляр в службата за държавен ветеринарно-санитарен контрол, след което имат право да продават пряко от своите собствени стопанства. Определени са разрешените за продажба количества – мляко до 100 л на седмица, 2000 пилета и 1000 зайци на година, яйца от ферми с максимум 50 пилета, 20 кг живи охлюви и миди на седмица, до 100 кг улов на риба в морето и до 10 кг улов – в сладководни води. Няма ограничения за количества при продажба на зеленчуци, плодове, хляб, вино, плодов сок.

Фермерите трябва да поддържат висока хигиена на оборудването и на мястото за производство и да разделят суровината от готовите продукти. Работещите трябва да имат здравни карти. "Може да се произвежда и в къщата, ако е с добро осветление и стените са от материал, който може лесно да се почиства. И ако има захранване с вода", обясни Григорова.

...и българската практика

В България директните продажби са забранени. Но законът се нарушава. "Познавам семейства, които пазаруват без посредници цели тенекии със сирене направо от производителя. Трябва да направим така, че това да не бъде незаконен бизнес, а качествен поминък. Хората искат сирене и мляко, приготвено от баба – в глинен съд, а не в пластмасов бидон. Нека това се регламентира, нека има контрол. Нека произвеждат тези, които могат да го правят качествено", казва д-р Ангел Ангелов от Българския ветеринарен съюз.

ЕС не поставя ограничения за дребните производители и препоръчва институциите да бъдат гъвкави по отношение на стандартите, свързани с оборудването и мерките за контрол, без да се прави компромис с хигиенните норми. България обаче е единствената страна - членка на ЕС, която не е адаптирала своето законодателство към възможностите на малките фермери. Ако искат да произвеждат според действащата нормативна уредба, те трябва да инвестират милиони в сгради и машини. Обяснението е, че това гарантира безопасността на храната.

Мира Дикова от Българското дружество за защита на птиците припомня, че фермерите и техните семейства от години се хранят предимно с продукция собствено производство, без от това да е пострадал някой. "Фермерите искат да поемат отговорност и да застанат с името си, но нямат това право. Нека им разрешат да продават и рекламират продуктите си, а всеки сам да си реши дали да купува от тях или от супермаркета", казва Дикова. Според нея размерът на стопанството и броят на кравите не са определящи за качеството и безопасността на произведеното. "Важно е здравето на животните, храната им, личната хигиена на стопаните", категорична е Дикова.

"На хората им е омръзнало от индустриални храни", твърди Валери Нешев, ресторантьор и производител на типичен млечен продукт крокмач (вид катък). "Продавам го в ресторантите, в които работя, и на приятели. Стоя с името си зад него. Клиентите търсят различен вкус, качество, визия", смята Нешев.

Според Стоилко Апостолов, управител на Фондацията за биологично земеделие "Биоселена", хиляди дребни фермери са превърнати в крепостни селяни, които разчитат само на помощи от държавата и на европейски субсидии. Ако те могат да продават директно, ще имат стимул да се развиват и да пазят знанието за местните храни.

"Държавата отпуска някоя и друга стотинка субсидия, но мандрите ни я вземат. Ако ни позволят да произвеждаме и да продаваме, при нас ще остават повече пари. Може да е стотинка, но ще остане за нас, няма да излезе от стопанството. И ще ни помогне да оцелеем", обобщава Хасан Селимов от Две могили, Русенско. Той има ферма с 50 крави и 150 овце и се занимава с животновъдство от 1994 г. "Много се трудя, но все съм на ръба", казва Селимов.

Крачка в правилната посока

Вече има заповед на министъра на земеделието и храните за създаване на работна група, която да подготви наредба за директните продажби на малки количества продукти. В тази работна група обаче засега са включени само държавни чиновници, макар че в коалиция "Чиста храна, честен поминък" има експерти, които са проучили европейския опит и могат да бъдат полезни.

В стремежа си да лобира за идеята преди месец коалицията организира среща на вицепремиера Меглена Плугчиева с посланици на държави, в които директните продажби от фермите са правило, а не изключение. Тогава Плугчиева също застана зад идеята, като призна, че "българското правителство е в дълг към малките земеделски производители и фактът, че няма закон, който да подпомага тяхната дейност, възпрепятства усвояването на значителна част от средствата, предвидени по Програмата за развитие на селските региони на България." Дали ще се стигне обаче до действителна промяна, не е ясно, тъй като лобито на индустриалните производители е много силно. Държавните ветеринари пък нямат капацитет да контролират всички малки ферми. Поради тези причини подобна наредба, инициирана през 2006 г., още не е приета. Официалното обяснение на експертите от Министерството на земеделието и храните е, че липсва правно основание за приемането й. Законите за храните и за ветеринарномедицинската дейност разрешават продажбите на мляко само на преработватели, но не и на краен клиент. И тъй като

тези закони не са променени, наредбата остава само добро намерение. Може би този път съдбата на идеята ще е различна.

Коалицията

Коалиция "Чиста храна, честен поминък" е сдружение на неправителствени организации, които имат общата цел да инициират законодателни стимули в подкрепа на малките фермери. Членове на коалицията са Българската национална асоциация на потребителите, WWF Дунавско-Карпатска програма - България, Фондацията за биологично земеделие "Биоселена", Българското дружество за защита на птиците, Движение Slow food в България, Сдружение "Биопродукт БГ", Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България, Асоциацията на овцевъдите от Западен Балкан, Асоциацията за развъждане на Българско родопско говедо и Джерсей.

Зелено сирене от с. Черни Вит. Уникален български продукт, произвеждан традиционно само в района на Тетевен. Единственият на Балканите от групата на плесенните сирена. Зеленото сирене обаче не може да бъде защитено в Брюксел като традиционен продукт, защото не отговаря на едно от условията - да присъства на пазара поне от 15 години. Във времена на индустриализация и пластмаса това не е било възможно. За съжаление не е възможно и сега, тъй като според законодателството тези, които го произвеждат, нямат право да го продават.

"Ако на фермерите бъде разрешено да продават директно малки количества от своята продукция, това ще съживи селото. Ще осигури работа и приходи на хората с 5-10 овце или кози. Ще доведе туристи, ще спре обезлюдяването", смята кметът на Черни Вит Цветан Димитров.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Черешарски

    Как ще се разрешават такива продажби? На клончето са накацали много гълъбчета и гугутки, които си имат естествени лобита във властта и няма да се разрешат никакви директни продажби! Нали кило череши нямаше да струва 2,50-3,00лв., а някакви си 70-80ст.!

  • 2
    user_1 avatar :-|
    user_1

    Много добра идея но за съжаление има доста "гълъбчета на клончето", които пречат да се реализира тази идея. Аз имам доста познати които си купуват мляко директно от производителя - хората от селата, които им го носят директно пред вкъщи

  • 3
    Avatar :-|
    Гробаря

    Аз съм отгледан с такива храни мляко сирене месо кокошки прасета пуйки телета патици домати картофи краставици боб и каквото се сетите.Така отгледах и моите деца.Индустриалните храни са пълен боклук.Ще ми говорят от Европа за качество я да си гледат работата

  • 4
    Avatar :-|
    васил

    Аналогочно пчеларите в България нямат право да продават продукцията си на крайни клиенти, а само на лицензирани прекупвачи, което увеличава цената на меда на дребно около 2 пъти

  • 5
    dob4ozmeia avatar :-|
    Zmeev

    "село Две могили, Русенско" - май от доста години е град!

  • 6
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Съгласен да не им пречим на хората с по 1-2 крави, ама чак пък да ги насърчаваме... че това ефективно производство ли е? Как ще са конкурентни на големите кравеферми? Че това нещо е известно отдавна по света, никъде няма такова дребно и разпокъсано земеделие като нашето. Язък, дето все ходят на командировки в чужбина чиновниците ни - не можаха да видят как стават нещата по света.

  • 7
    Avatar :-|
    Заминал

    "Много се трудя, но все съм на ръба."
    Това е истината за всички работливи хора в България. Трудът ви бива ограбван постоянно - нагло и безмилостно. Затова и напуснах.
    В нормалните страни който много работи и харчи разумно, бързо се замогва.
    Системата е направена така, че да ВЪЗНАГРАДИ - да остави нещо и за този, който е генерирал благата. Иначе всички ще минат на социал и лично стопанство и няма да има кой да генерира блага за пазара.
    В България с честен труд - забрави... Винаги си на ръба.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK