С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
12 7 авг 2009, 14:06, 55631 прочитания

Втората ръка на пазара

При магазините за употребявани дрехи труден е не стартът, а задържането на пазара

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всеки понеделник сутрин пред магазин с голям надпис "Дрехи от Европа" в центъра на София се извива дълга опашка. Хората се струпват пред вратата и с нетърпение чакат да отворят, за да се нахвърлят на новодошлата стока. Според актуално пазарно проучване 47% от българите пазаруват от магазини за дрехи втора употреба. Въпреки че част от причините за това със сигурност се крият в икономическата криза, този тип магазини се радват на потребителски интерес от дълго време.

Най-голямата българска верига от магазини, специализирани в търговията с дрехи втора употреба, е варненската "Мания", основана преди 13 години от Севдалин Спасов. "През есента на 1996 г. отворихме първия магазин с 500 германски марки, взети назаем от приятели. Току-що се бях уволнил от казармата и бях редовен клиент на разхвърляните и невзрачни гаражчета, които бяха на всеки ъгъл. Тогава реших, че може да се продават дрехи втора ръка и в по-подредени и уютни магазини", разказва за началото на бизнеса си предприемачът. Днес неговата фирма има 28 магазина, от които два в Букурещ, 300 служители и обща търговска площ над 13 000 кв. метра.


Всъщност "Мания" не се занимава само с търговия на дребно. Варненската компания има и своя логистична база, в която работят 50 човека. Там всеки ден се обработват десетки тонове стока, внос от Дания. Тя преминава през няколко етапа на обработка: първо се сортира по артикули и качество. Следва пране и сушене от осем професионални машини. В централния склад сортираната стока се съхранява по артикули и сезонност, а в спедицията се организира превозът на стоката до магазинната мрежа.

Бизнес под чужда шапка

"Мания" и друга голяма верига от магазини – пловдивската "Ла фиеста", отдават права за откриване на магазини и на франчайзингов принцип. Четири от магазините с надпис "Мания" всъщност са на франчайз. Според Спасов едно от най-важните условия към потенциалните партньори е наличие на собствен или под наем магазин на подходяща локация и с площ най-малко от 200 кв. м. Минималният капитал възлиза на 20 000 лв., а след подписване на договора "Мания" осигурява оборудване, рекламни материали, търговския софтуер, стоката и ноу-хауто. Месечната такса е 1 лев на кв. м търговска площ. Подобна е и схемата при "Ла фиеста". Стандартният договор е за пет години, като таксата е в размер на лев за кв. м, когато обектът е над 100 кв. м и по 2 лв./кв.м, ако магазинът е с площ под 100 кв. м. Разходите за реклама са за сметка на получателя на правата, но "Ла фиеста" одобрява предварително цялата рекламна стратегия.



"Сега, по време на криза, интересът към нашия франчайз модел е наистина много голям. Много хора, останали без работа или имащи магазин, на който не могат да намерят наемател, ни се обаждат, защото, реално погледнато, няма друг бизнес, който можеш да започнеш с толкова малък първоначален капитал", твърди Спасов.

Трудно е не началото


Около 5 хиляди лева са нужни за откриването на малък магазин за дрехи втора употреба, смята Росица Рангелова, която е в бизнеса вече осма година. По-голямата част от тази сума, поне 3 хиляди лева, е за зареждане със стока, а останалите – за такси, оборудване със щендери, закачалки, пробна, наем и заплата на персонала. Рангелова е започнала с магазин на малка улица в софийския квартал "Лозенец". С годините е намерила и своята ниша – бутикови магазини за втора употреба, които нямат нищо общо с гаражните обекти. Днес веригата й "Дрешник" вече се състои от три обекта.

"Лесно е да откриеш магазин за дрехи втора употреба", казва и Спасов. "Трудно е обаче да се задържиш повече от шест месеца. А ако преодолееш първата критична година, може да стане търговец от теб", твърди предприемачът. Според него характерно за този бизнес е, че началото му е много силно. И това е логично – "стоката е току-що заредена, ти си нов субект в квартала и клиентите се изреждат да видят и купят от новия магазин". След първия месец обаче те започват да искат всеки ден нова стока, на което търговецът не може лесно да откликне и така часовникът се завърта обратно. Клиентите купуват по-малко, защото продавачът зарежда по-малко, а той зарежда по-малко, защото клиентите купуват по-малко... Затова един от бизнес принципите на "Мания" е да прави изцяло ново зареждане в петък, без значение колко са продадените дрехи предходната седмица. Така наистина моментната печалба е подложена на риск, но магазинът остава интересен за клиентите.

"Най-голямата грешка, която може да направи един търговец на дребно, е да смеси първокачествената си стока с такава второ качество", казва Чавдар Енчев, съсобственик на вносителя "Ню Йорк – БГ". "Принадената стойност на стоката в нашия бизнес идва от обработването й и правилното оценяване на дрехите", казва Енчев. Стоката в склада е измачкана, в неугледен вид и често блузка "Армани" може да получи еднаква цена до обикновена, но нова тениска. Предприемачи от бранша твърдят, че е по-лесно дрехите на дребно да се продават на килограм, но от бизнес гледна точка по правилният модел е продажбата на бройка. Така няма опасност "Гучи" да е по-евтин от немаркова фланелка например.

Еволюция

Макар и все още да се намират малки квартални магазинчета, големите търговци еволюират. Дрехи втора употреба вече могат да се купуват и онлайн, като за този тип пазаруване фирмите предлагат отстъпка. Има обаче и някои ограничения – например не може да поръчваш под определен грамаж. Един от големите вносители – димитровградската компания "Евротекс" закри в края на 2008 г. обектите  си и насочи усилията си в разработване на електронни магазини. По този начин се цели оптимизиране на разходите.
В някои магазини пък дрехите са разделени на категории. Например дрехи тип А - модерни и запазени, сред които има и нови, тип В - запазени без дефекти, и тип С - с леки дефекти.

"Мания" пък ще се превърне в първата секънд хенд верига в България с бонус карти за лоялни клиенти. От началото на септември всички постоянни клиенти ще получат карти за намаление и на база на направените покупки и натрупаните бонус точки всеки ще може да пазарува със съответните нива на отстъпка. Подобна система вече е въведена в русенския магазин "Ню Йорк – БГ".

"Кризата влияе негативно на нашия бизнес", твърди Весела Петрова, изпълнителен директор на "Шик 4". Преди шест години фирмата е започнала бизнеса си с магазини, но сега се е преориентирала изцяло към вноса и търговията на едро. Според Петрова преди кризата повечето магазини са си позволявали да продават дрехите, закупувани от тях, с около 200% надценка, а днес тя е спаднала наполовина. Малък магазин сега прави дневен оборот между 100 и 300 лева, което е недостатъчно дори за покриване на наема и заплатите на персонала, смята тя.

Днес по оценки на самите предприемачи в страната има между 3 и 5 хиляди магазина за дрехи втора употреба, като големите са под 200. А само в София има над 20 склада за зареждане на едро. Повечето внасят от европейските държави, най-вече от Германия. "Германия беше водеща в този бизнес, но немците вече не изхвърлят толкова много и качествени дрехи", казва Христо Даракев, един от големите вносители на дрехи втора употреба в Пловдив. Вносителите се преориентират към Англия и Холандия, които все още се освобождават от носени, но качествени и запазени облекла. "В Англия е различно, защото има големи разпродажби с намаления от 70 до 90%. Блъсканицата е голяма - влизат, награбват,  каквото им падне, а като се приберат, сортират какво им става по номерация. Излишните дрехи се изхвърлят", обяснява Даракев.

До Ню Йорк и назад

Една от малкото компании, които внасят употребявани дрехи от САЩ, е търговската фирма "Ню Йорк – БГ". Единият от съдружниците в нея – Чавдар Енчев, живее в околностите на Ню Йорк от десет години и благодарение на това фирмата е успяла да сключи договори за изключителен представител на няколко от най-големите фирми за дрехи втора употреба в САЩ. "Американците са най-големите прахосници на света, затова и внасяме оттам", убеден е Енчев, докато европейците носят дрехите до протриване. В началото от русенската компания са изпитвали притеснение заради марките, някои от които са напълно непознати за България. Оказва се обаче, че стоката е добре приета, защото клиентите са убедени, че дрехите от САЩ действително са маркови, а не ментета.

Според Енчев няма относително точна категория за търговия на едро с дрехи втора употреба, тъй като етикетите "екстра качество", "първо" и "второ" качество са субективни и зависят от сортировача при обработката на дрехите. "В нашата стока всеки търговец ще намери 3% чисто нови неща, а около 25% от дрехите са марки, добре познати у нас, дори и да не присъстват в пазара на нови дрехи", казва предприемачът. Според него от една бала (около 455 кг) излизат средно по 50 долара  кеш, а понякога в джобовете на дрехите има часовници или дори пръстени.

Балите, които фирмата внася от САЩ, не са сортирани в Ню Йорк, те съдържат дрехи и от двата сезона. "Това, че се налага да вземат и извънсезонна стока, ще затрудни търговците на дребно в началото. По-късно обаче, когато започва новият сезон и конкуренцията закъснява със зареждането и е трудно да задели средства, понеже това е в края, или слабият период на отиващия си сезон, нашите клиенти са в изгодна позиция", казва Енчев. Според него при малък магазин до 50 кв.м и добро управление вложенията могат да се избият за около половин година.

"Обмислял съм да започна бизнес с изкупуване на дрехи в България", казва още Енчев. Предприемачът дори е посетил склад за дарени дрехи на Българския червен кръст. Според него обаче трябва да измине "санитарен период от време", през което гардеробите на българите да се освободят от много застарелите модели дрехи. "В склада на БЧК повечето дрехи не са захабени, но са с кройка отпреди 20 години и едва ли в някой магазин ще се намерят клиенти за тях", казва той и коментира, че този бизнес все още не е рентабилен. И все пак, нищо не се знае, криза е.

Регламент за внос

Според изискванията на здравното министерство дрехите втора употреба трябва да минат през задължителна дезинфекция, преди да бъдат пуснати на пазара. Обикновено обработката се извършва в страната вносител, като повечето търговци имат договори с фирми, специализирани в тази дейност. В специален документ трябва да бъде посочено точното количество, което се дезинфекцира. Дрехите се подлагат на топлинна обработка и процедури с биоциди. При преминаване на границата търговецът е длъжен да представи документ за процедурата.
Партида дрехи може да бъде спряна на границата, ако няма сертификат за извършена дезинфекция. Ако нарушението се извършва от едноличен търговец, глобите са в размер от 100 до 1500 лв. и от 3000 до 9000 лв. при повторно нарушение. Когато нарушението е на юридическо лице, глобите са между 2 и 5 хил. и от 6 до 12 хил. лв. В магазините е забранено продаването на дрехи втора употреба за бебета, детски играчки, лично бельо, очила, бански костюми и обувки.
Приблизителен бизнес план

Приблизителни разходи за отваряне на магазин от около 30 кв.м

1. Касов апарат                                   200 лв.
2. Щендери                                         270 лв.
3. Работна маса                                   100 лв.
4. Пробна                                             70 лв.
5. Закачалки                                       400 лв.
6. Рекламна табела                              100 лв.
7. Зареждане с 1 бала от 455 кг по 2.50 лв./кг.       1137 лв.
Общо              2277 лв.


Приблизителна печалба

Приходи
Продажби на дрехи І качество - 56% от балата, или 255 кг по продажна цена 22 лв. – 5610 лв.

Разходи
1. Наем помещение                            600 лв.
2. Заплата продавач                      700 лв.
3. Ток, вода, тел. и други                   100 лв.
4. Патент                                           30 лв.
5. Осигуровки                                    80 лв.
 Общо            1510 лв.


Приблизителна печалба при продажба на една бала на месец след разходите –  2963 лв.

Източник: "Ню Йорк - БГ"

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Геймингът като професия Геймингът като професия

Танко Шокеров, студио мениджър на "Gameloft България", пред "Капитал"

16 авг 2019, 2225 прочитания

От сателитен куб до Sfera от данни От сателитен куб до Sfera от данни

Кои са българските космически проекти, зад които стоят сдружението SAT-1 и компанията Sfera Technologies

15 авг 2019, 1644 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
В помощ на "зелените" фермери

Земеделските стопани ще получат 435.3 млн. евро до 2013 г. за агроекологични дейности

Бързи, спортни, дигитални

Пазарът на спортни карти бързо набра скорост и се появиха още две нови компании

Лаборатория на края на света

Българската база на Антарктида ще има нова сграда

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

За нишките и хората

Чихару Шиота се завръща в Япония с първа голяма ретроспектива

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма