Технологично - логично
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Технологично - логично

Технологично - логично

Програма финансира безвъзмездно проучвания за паркове, в които се срещат бизнесът и науката

Мара Георгиева
4274 прочитания

© Капитал


През 2001 г. за последен път е добита стомана в германския град Дортмунд. Четири години по-късно започва работа технологичният парк в града, в който днес работят 500 фирми.

По примера на Дортмунд и София ще се опита да изгради технологичен център, който да прерасне в технологичен парк. За това се договориха в началото на август изпълняващият длъжността кмет на столицата Минко Герджиков и Гуидо Барановски - председател на общото събрание на "Технологичен център - Дортмунд". Един от възможните варианти за изграждането на софийския парк е в район "Искър" на терен от 32 дка - собственост на БАН. Другият предвижда за строителството да се използва площадката на "Кремиковци".

При определени условия столичната община може да кандидатства за безвъзмездно финансиране от специална схема, предоставяща средства за създаване на технологични паркове. Процедурата е част от оперативна програма "Конкурентоспособност" и е с бюджет близо три милиона лева. Средствата са предвидени за предварителни (предпроектни) проучвания и изработването на инвестиционни проекти за изграждане на технологични паркове. По тази схема няма да се финансира същинското строителство.

Само обединения

Право да кандидатстват имат само обединения от минимум четири лица. Задължително е участието на поне две предприятия – възложители (инвеститори) на технологичния парк, и поне две български висши училища, институти на Българската академия на науките, на Селскостопанската академия, експериментални лаборатории и изследователски институти, научни организации, юридически лица с нестопанска цел, общини и/или областни управители. Правната форма на сдружаване е по преценка на участниците в обединението. Задължително е дейността му да продължи в срок, не по-кратък от пет години след приключване изпълнението на проекта. Кандидатите трябва да са пряко отговорни за осъществяване на предвиденото, а не да действат като посредници.

Безвъзмездната финансова помощ не може да надвишава 70% от общите допустими разходи по проекта. Остатъкът трябва да бъде осигурен от собствени средства или от източници, изключващи всякаква публична подкрепа.

Минималният размер на финансиране за един проект е 100 хил. лв., а максималният - 391 166 лв.

Само предпроектни проучвания

Продължителността на всеки проект трябва да е максимум 24 месеца от датата на подписване на договора за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ. Схемата финансира извършването на предварителни (прединвестиционни) проучвания за изграждане на технологични паркове - изясняване на инвестиционното строително намерение, инженерни проучвания, геодезически, технологични, специфични, технико-икономическа обосновка, изработването на задания за проектиране, на инвестиционни проекти и др. (виж карето).

Одобрените кандидати се задължават в срок до пет години след приключване на проекта, за който получават финансиране по тази схема, да започнат реалното изграждане на технологичния парк. С други думи - да са започнали строителните дейности, предвидени в инвестиционния план, финансиран по тази процедура.

Предвидена е възможност за заявяване на авансови плащания срещу представянето на банкова гаранция от страна на кандидата, както и междинни плащания.

Одобрените кандидати могат да възлагат на изпълнители (подизпълнители) извършването на определени дейности по проекта, като ги избират в съответствие с изискванията на Закона за обществените поръчки.

Документите за кандидатстване по тази схема се приемат в териториалните звена на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия - Благоевград, Бургас, Варна, Враца, Плевен, Пловдив, Русе, София, Стара Загора и Велико Търново. Няма краен срок за подаването им.

Не само надежди

Някои консултанти изразяват скептицизъм за реализацията на схемата още при нейния старт. Според тях липсата на финансови средства поставя на изпитание възможността на обединенията да реализират подобни проекти.

"Допустими за финансиране дейности като "технологични проучвания за избор на оферта, предлагаща оптимална технология" или "обосновка на социалната целесъобразност и ефективност на инвестиционната инициатива" са твърде абстрактни. По всички европейски програми най-лесно се "спестяват" средства от именно такива абстрактни дейности, които са трудно измерими и доказуеми като сложност и трудоемкост. Едва ли ще има кандидати, които да не включат подобни мероприятия в проекта си", казва управител на консултантска фирма.

Според ст.н.с. ІІ ст. Бенислав Ванев липсата на стандартизирано определение за технологичен парк в страната може да се окаже пречка за някои от кандидатите. "В Германия съществува такова определение за всеки от различните видове паркове – научни, индустриални, технологични. Технологичните например изискват минимум 7 хил. кв. м площ, за да се самоиздръжат", обяснява инж. Ванев. Преди време изследване показало, че според германските стандарти България се нуждае от 15 технологични парка. "Масова практика по света е паркът да се изгражда под форма на публично-частно партньорство – терените са общински или държавни, а управлението – частно. Тук схемата не е конкретизирана", смята Бенислав Ванев.

Петър Статев, председател на "ИКТ Клъстер България", подкрепя заложеното в тази процедура. Според него тя ще даде възможност да се направят проучвания, които ще анализират какво, как и къде да се строи. "Схемата дава възможност да бъде направен анализ и на тази основа да се реши какво да се предприеме. Благодарение на тези предпроектни прочвания ще стане ясно кой от известните типове паркове би бил най-подходящ в съответния регион. Ще се начертаят възможни решения. Ще се определи устойчивостта и развитието на такива паркове. Няма нужда от готови параметри, нека всяко обединение кандидат докаже защо една или друга идея би трябвало да бъде реализирана", казва Статев. И дава пример с Ирландия и САЩ, където в парковете има среда за съществуване и на бизнес инкубатори, и на клъстери, и се търси най-добрата симбиоза, от която да печелят всички участници в парка.

Засега е ясно, че и фирмите, и университетите имат интерес към изграждането на подобни паркове. Предстои да видим кой и как ще защити този свой интерес и как ще използва безвъзмедните средства.



Допустими разходи



- За извършване на предварителни (прединвестиционни) проучвания

- За изработване на задания за проектиране

- За изработване на инвестиционни проекти

- За извършване на оценка на съответствието със съществените изисквания към строежите

- За одит

- За визуализация на проекта



Не се финансират

- дейности, чието изпълнение е стартирало преди подписването на договора за безвъзмездна финансова помощ

- дейности, които вече са финансирани от други източници



Недопустими разходи

- За извършване на строително-монтажни работи (СМР)

- За закупуване на земя

- За данъци, включително възстановим ДДС

- Непреки разходи (режийни разходи, административни и др.)

- За застраховки

- За банкови такси и комисиони

- Загуби от обмяна на валута

- За човешки ресурси (включително за персонал, назначен за изпълнение на проекта)

- За командировки











През 2001 г. за последен път е добита стомана в германския град Дортмунд. Четири години по-късно започва работа технологичният парк в града, в който днес работят 500 фирми.

По примера на Дортмунд и София ще се опита да изгради технологичен център, който да прерасне в технологичен парк. За това се договориха в началото на август изпълняващият длъжността кмет на столицата Минко Герджиков и Гуидо Барановски - председател на общото събрание на "Технологичен център - Дортмунд". Един от възможните варианти за изграждането на софийския парк е в район "Искър" на терен от 32 дка - собственост на БАН. Другият предвижда за строителството да се използва площадката на "Кремиковци".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.