Имаш крава - продаваш мляко

Имаш крава - продаваш мляко

Фермерите получиха две години отсрочка от Брюксел за въвеждане на евростандартите за суровото мляко

Мара Георгиева
7991 прочитания

© Цветелина Ангелова


Над един милион лева е инвестирал в своята ферма собственикът на "Абламилк" - Луковит, Иван Грънчаров. Спечелил проект по САПАРД, после чакал година и половина, докато му изплатят субсидията.

Но в крайна сметка вече отглежда 300 крави по всички европейски правила.

Отлагане до 2011 г.

"Абламилк" е едно от около трите хиляди български животновъдни стопанства, които по данни на Министерството на земеделието и храните вече са изпълнили европейските хигиенни и ветеринарно-санитарни изисквания. Договореният по време на преговорите за присъединяване тригодишен срок, в който фермите трябваше да бъдат обновени, а суровото краве мляко - да отговоря на определени микробиологични показатели за чистота и качество, изтича в края на тази година. Времето обаче очевидно се е оказало недостатъчно, защото над 83 хиляди други ферми получиха отсрочка до 2011 г. от Европейската комисия, за да отговорят на изискванията. Без този нов преходен период всички те трябваше да бъдат затворени в края на тази година.

Новото отлагане означава, че до две години фермерите трябва да обновят сградите и оборудването в тях, а хигиената при добиването на млякото да гарантира чистота и качество на суровината според европейските стандарти. Новата отсрочка обаче е само за животновъдите, но не и за мандрите - преходният период за тях изтича в края на тази година.

Бизнес или поминък

Решението на Европейската комисия не се приема еднозначно в бранша. Собственик на мандра, пожелал анонимност, заяви, че големите фермери и преработватели са против отсрочката, защото тя означава още две години да се подхранва сивият сектор. Според Господин Господинов, председател на Браншовия съюз на животновъдите в България, делът на сивата икономика в млекопреработвателния сектор е около 50%. Става дума за мляко, което на практика не се отчита никъде, а се ползва за преработка.

Бойко Синапов, председател на Националната асоциация на животновъдите в България, обаче смята, че удължаването на срока е решение, което ще спаси фермерите от полупланинските и планинските райони. Тези райони са заплашени от обезлюдяване, а отглеждането на животни е основно средство за прехрана на хората, живеещи там.

"Но преходният период би изпълнил своята роля само ако се създаде гаранционен фонд и ако има нисколихвени заеми за хората в бранша. В противен случай ползата от него ще е нулева", категоричен е Синапов.

"Ако няма финансов ресурс, ако никой не се интересува от тези фермери, както беше досега, агонията в сектора ще продължи", твърди и Диляна Славова, изпълнителен директор на Националната асоциация на млекопреработвателите. Според нея преходен период без стратегия и програма за развитие на животновъдството и без финансиране е обречен.

Опасения, че двете години отсрочка могат да бъдат загубени, ако няма подкрепа за фермерите, изрази и Адриян Цаконски, председател на Асоциацията на млекопроизводителите. Според него отсрочката ще се окаже излишна, ако не се отделят средства за животновъдството.

"Браншът е в застой от 10 години. Няма стратегия, няма инвестиции, няма ефективност", казва Иван Грънчаров. Той е на мнение, че не е рентабилно в страната да има 100 хил. фермери, повечето от които отглеждат по едва 2-3 крави. "Трябва да се помогне на тези, които искат да развиват животновъдството като бизнес, а не като занимание за странични доходи", убеден е предприемачът.

В Европа и у нас

Световният пазар на мляко остава нестабилен. Спадът в цените на суровината, увеличеното й предлагане и намалялото търсене на млечни продукти разтърсиха сериозно сектора в цяла Европа. Затова в началото на септември министрите на селското стопанство на страните от ЕС обсъдиха различни възможности за подпомагане на бранша и устойчивост на пазара.

За да компенсират рязко намалелите доходи на млекопроизводителите, в Европа вече бяха въведени редица мерки.

Започналото от март интервенционно изкупуване на масло и обезмаслено мляко на прах, което трябваше да приключи в края на август, ще продължи до 28 февруари 2010 г. - т.е. до началото на новия интервенционен период. Европейската комисия предложи да бъде упълномощена да направи това и през 2010 г., ако пазарната ситуация го изисква. Досега са изкупени 81 900 тона масло и 231 000 тона обезмаслено мляко на прах. Комисията иска да се разшири обхватът на продуктите за складиране и към тях да се прибавят и сирената.

Европа възобнови и т.нар. експортни възстановявания за млечни продукти. Сумите се отпускат в разумни граници, за да позволяват на европейските износители да бъдат конкурентоспособни, без да подбиват световните цени.

Част от мерките е и решението на Брюксел да разреши по изключение на държавите членки да започнат преките плащания за млекопроизводителите от 16 октомври вместо от 1 декември.

България обаче до момента не е участвала в по-голямата част от пазарните мерки в сектора. Единствената схема за подкрепа, която се прилага от 2008 г., е "училищно мляко".

Допълнителен фактор, усложняващ ситуацията в страната, е, че само около 10% от животновъдните стопанства разполагат със собствена земя и при тях ефектът от директните плащания на единица площ е почти нищожен. Затова животновъдите разчитат много на друга мярка за подкрепа - плащания за глава животно. Тази схема обаче може да бъде факт едва след като бъде готова Националната идентификационната система за животните към Националната ветеринарно-медицинска служба, която се очаква да заработи до 1 декември. Едва тогава ще започне изплащането на парите, които ще се получават до 2011 г.

Животновъдите в страната получават субсидии за произведено и продадено качествено мляко. Но отделеният ресурс за тази подкрепа от около 12 млн. лв. бързо се изчерпва и помощите се плащат само няколко месеца в годината. Понякога с огром­но закъснение. Затова фермерите искат целогодишно субсидиране за качествено сурово мляко. Но Европа налага други правила (виж карето).

Квотите

Ситуацията в сектора се утежнява и от факта, че България не изпълнява националната си млечна квота, която за 2008-2009 г. е 998 580 тона.

Всяка година агроминистерството разпределя между производителите индивидуални млечни квоти, които те могат да продават за преработка на мандрите. Първоначалната национална квота за страната от 979 хил. т постепенно беше увеличена, но заради кризата много фермери не успяха да предадат определените им количества. Все още няма квотна борса, където стопаните могат да продадат неизпълнените си индивидуални количества. За да не губят пари от непродадените права, българската държава поиска от Брюксел да изкупува с финансов ресурс от общността нереализираните индивидуални млечни квоти. Предложението е било прието от европейските министри на земеделието, но ще влезе в сила едва след като агроминистерството разработи механизма за покупка на квотите.

Очаква се квотите за краве мляко да бъдат премахнати в целия Европейски съюз до 2015 г. Дотогава ще продължи тяхното "меко приземяване", което означава ежегодното им увеличение с по един процент за всяка от страните членки на евросъюза. След премахване на квотите ЕС очаква ръст от 2-3% в добива на краве мляко и спад между 5-15% на цените му", прогнозира Бенедикт Мазюр, ръководител на търговско-икономическия отдел в Европейската млечна асоциация (EDA).

Една субсидия по-малко

Фермерите могат да получават целева субсидия за качествено мляко само до края на тази година. Причината е, че според европейското законодателство помощи, предоставени изцяло въз основа на цена, количество, единица производство или единица средство за производство, се разглеждат като оперативни и са несъвместими с общия пазар. Възможно е обаче някои от тези субсидии да бъдат заменени с минимални държавни помощи (deminimis). Размерът на помощите "deminimis" за земеделското производство е 7 500 евро (14 669 лв.) на стопанство за период от три данъчни години.

Над един милион лева е инвестирал в своята ферма собственикът на "Абламилк" - Луковит, Иван Грънчаров. Спечелил проект по САПАРД, после чакал година и половина, докато му изплатят субсидията.

Но в крайна сметка вече отглежда 300 крави по всички европейски правила.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    Пальока

    Това с отлагането си е истинска агония.Отсрочката е за тези,които имат намерение да си преведат фермите в тон с всички изисквания.
    Останалите ще духат таратора-докато се стопли и обратно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Чаши за изяждане

Чаши за изяждане