С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
59 6 ное 2009, 14:54, 5198 прочитания

Данъци 2010 Какво не се случи

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тази година традиционно горещите дискусии около промените на данъчните закони преминаха под знака на кризата. Тя сякаш оправда за известно време отлагането на голямата тема относно това как въпреки ниските данъчни ставки България не се превърна в инвеститорски рай поне от данъчна гледна точка. Покрай многото идеи, ориентирани главно към увеличаване на събираемостта, на заден план останаха старите болки на бизнеса, които са и най-добрият индикатор какво може да направи страната по-привлекателна данъчна дестинация.

Без настоящият материал да има претенции за представителност и изчерпаемост, в него опитах да маркирам някои от темите, по които тече дискусия в общественото пространство. Сигурен съм, че бизнесът има какво да добави.


Облекчения без утежнения

Ако по някакъв начин болните данъчни теми за бизнеса трябваше да се класират, със сигурност сред номинациите със сериозни претенции за първо място щеше да попадне процедурата за приложение на международни Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Отдавна датират опитите на администрацията да наложи превантивен контрол върху прилагането на облекчения, гарантирани от тези спогодби, нещо, което в повечето държави по света не съществува. След като в миналото тези опити бяха парирани на подзаконово ниво от ВАС, администрацията успя да закове процедурата не къде да е, а в Данъчно-процесуалния кодекс (заменен от сегашния Данъчно-осигурителен процесуален кодекс – ДОПК). На практика приложението на международни договорености, които според конституцията имат приоритет пред националното право, е поставено в зависимост от приложението на тромава бюрократична процедура. В хода на тази процедура се проверява не само основанието за облекченията по СИДДО, но и наличието на място на стопанска дейност, непазарни цени и други потенциални нередности. Като капак на всичко благоприятното становище за наличието на основания за прилагане на облекчение няма обвързваща сила и може да бъде преразглеждано при ревизия.

В това отношение почти всички искат едно – процедурата по предварителен контрол да се отмени. Тук-там се чуват гласове за компромисни варианти (например да остане по желание, но становището на администрацията да има обвързващ ефект), но те са по-скоро резултат от упорството на държавата по въпроса.



Оправданието, че се контролира "изтичането на националния капитал", давано често от администрацията, на практика рядко върви. Вместо избора между загубата на доходи и бюрократичните формалности, обвързани със срок, чуждестранните доставчици предпочетоха да договарят така наречените нетни клаузи, което бързо се превърна във водеща практика. По силата на подобни договорки уговорената цена подлежи на промяна, в случай че данък за нея би се дължал в България. Така цената на неприложеното данъчно облекчение остава за българския контрагент.

По-ниско, по-просто ДДС

Постоянно повдиган въпрос са ставките на ДДС. От една страна, се иска намаляване на общата ставка от 20%. От друга, различни браншове настояват на намаляване на ставките за различни стоки и услуги и дори за освобождаването им.

Докато въпросът за общата ставка е по-скоро политически, срещу редуцираните ставки има достатъчно силни аргументи против, които са от техническо естество – усложняване и оскъпяване на ДДС системата, предпоставки за измами и други.

Големият проблем на този, замислен преди повече от половин век като неутрален към бизнеса, данък е, че той отдавна не е такъв. Напротив, прилагането на съвременния ДДС се е превърнало в дейност, която консумира значителни ресурси на регистрираните лица. И ако това е необходимо зло, не така се възприемат агресивните практики по възстановяването му, които често го превръщат в пряк разход, при това непризнат. Спорно е дали законодателни мерки могат да решат проблема с многобройните недобре мотивирани ревизионни актове и бавните ревизии. Все пак недвусмислена крачка в тази посока би било регламентирането на лихви за забавено възстановяване, независещи от хода на ревизиите.

Регистър на добрите данъкоплатци

В пряка връзка с темата за възстановяване на ДДС е и отколешната мечта за регистър на добрите данъкоплатци. Статут на добър платец ("одобрен икономически оператор") се признава при определени условия за митнически цели, като на "добрите" се разрешават различни облекчения, например обмитяване на избрано от тях място.

Вярно, има отделни подразделения на НАП, обслужващи големи и средни данъкоплатци, но това не гарантира преференции за данъкоплатци с чисто досие. Напротив, често изрядни данъкоплатци остават с впечатлението, че поредната мярка, приета срещу измамите, се използва срещу тях. Например има случаи, когато солидарната отговорност – инструмент, замислен да защити интересите на държавата срещу веригите за източване на ДДС, е насочвана и срещу коректни платци.

Облекчени санкции

В последните години санкциите за данъци в България намаляват – двойният размер на неначисления ДДС стана еднократен, глобата за скрито разпределение на печалбата падна от 50 на 20% и т.н. Макар че невинаги се налагат, все още обаче доста от санкциите по българските данъчни закони звучат стряскащо, при все че независимо от тях се налага и законната лихва. Това стимулира неволно прегрешили данъкоплатци да опитват да прикриват грешки, които невинаги органите по приходите могат да открият при ревизия. Така държавата губи не само глобата, но и данъци и лихви.

Облекчен режим, освобождаващ от глоби данъкоплатец, открил нарушение и внесъл сам данъка с лихвите, би имал за последствие увеличаване на събираемостта на данъците, подобно на ефекта от намаляването на ставките на корпоративния и личния данък. Подобни облекчения има в доста европейски страни.

Огледални корекции

Според ДОПК при ревизия органите по приходите трябва да установяват както задължения, така и права на данъкоплатците (принцип на обективност). Все още обаче данъчните ревизии са най-вече инструмент за събиране на пари. Това само по себе си изглежда естествено, но поражда грешна нагласа у данъкоплатците и макар че от известно време в публични изявления НАП ги нарича клиенти, те едва ли се чувстват като такива.

Практика е при откриване на грешки от едната страна на сделка, да не се коригира служебно резултатът на насрещната страна – например отказът на данъчен кредит за купувач не води до огледална корекция на ДДС за внасяне на продавача. Проблемът би възникнал и при откриване на подобни грешки при сделки между местни лица в ревизии за трансферно ценообразуване, които вероятно ще зачестят предвид активността на НАП в тази посока.

Практическите спорове относно такива корекции биха могли да бъдат преодолени, ако законът регламентира влязъл в сила ревизионен акт на едно лице като основание за корекция на резултата на друго.

Едно гише

По време, когато се говори за свързване на касовите апарати с приходната администрация, все още при много процедури, свързани с подаване на документи в данъчната администрация, се налага представянето на вече подадени документи – договори, справки и дори данъчни декларации. Обяснимо това коства допълнителни усилия и разходи.

Време за реакция

Не на последно място българският данъкоплатец би искал предварително да е подготвен за промени, които го засягат. Стана традиция формите на данъчни декларации да се публикуват след началото на новата година, когато срокът за подаването им вече тече. И ако това не е такъв проблем, доста по-сериозна е ситуацията с промени, които изискват настройки на счетоводните системи. С някои изключения традиционно промените в данъчните закони се обнародват през декември, което често не оставя достатъчно време за реакция.

Не напразно едно от най-честите искания при обсъжданията на промените за 2010 г. беше просто те да бъдат ясни по-рано, особено по отношение на имплементирането на обемните промени по ДДС, наложени от промяна в европейските правила.

Някъде в пожеланията остава и надеждата за минимален срок за обнародване на данъчни промени преди влизането им в сила, какъвто има в други европейски държави – например 45 дни в Унгария.

*  Авторът е старши данъчен мениджър в Ernst&Young.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

14 ноември 2019
София хотел Балкан

Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът"


Какви са плановете за въвеждане на иновации и растеж на водещите банки в България?
Разберете на конференцията на Капитал "Банките и бизнесът". Събитието предоставя възможности на представители на банките и на бизнеса да обсъдят помежду си важни въпроси, да търсят решения и да помагат на пазара да расте.

Водещи теми в програмата:

  • Банковият сектор през 2020
  • Изводите от стрес тестовете
  • Ефектът от запазването на ниските лихви
  • PSD 2 - възможности и рискове
  • Иновации и технологични решения
Седма Годишна конференция "Банките и бизнесът" Запазете билет

Прочетете и това

Барет Ерсек: Не поставяйте растежа пред изпълнението в бизнеса си Барет Ерсек: Не поставяйте растежа пред изпълнението в бизнеса си

Предприемачът и лектор на Growth Summit пред "Капитал"

11 ное 2019, 753 прочитания

Академия за гейм таланти Академия за гейм таланти

За една година Антони Христов и Милин Джалалиев основават първото в региона гейм обучение в рамките на ARC Academy

8 ное 2019, 3835 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Консултации за без пари

Програма на ЕБВР финансира безвъзмездно проекти за енергийна ефективност

Още от Капитал
Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10