Занаятчия по неволя
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Занаятчия по неволя

Занаятчия по неволя

Десетки фирми се оказаха финансово задължени по закон от 2001

Мара Георгиева
17895 прочитания

© shutterstock


От 19 години притежавате семеен ресторант. Регистриран сте по Търговския закон и по Закона за ДДС. Получи ли сте категоризация по Закона за туризма. Плащате данъци плюс заплати и осигуровки на 12 души. С две думи - спазвате правилата. Един прекрасен ден обаче ви информират, че въпреки всичко сте нарушител. Просто защото не сте регистриран като занаятчия, не членувате в регионална занаятчийска камара (РЗК) и не плащате задължителен членски внос. За да продължите да бъдете изряден, трябва да станете част от занаятчийската гилдия в страната. Макар и неохотно.

Точно това се случва с Жеко Кемалов, собственик на ресторант "Магнолия" в Казанлък. "Представители на РЗК ни заплашиха с глоба и ни принудиха да се регистрираме, макар че работим по Търговския закон. И през ум не ми е минавало, че сме занаятчии. Наши колеги в други части на България не са и чували за такова изискване", разказва Кемалов. "От членството си в занаятчийската камара нямам никаква полза. За мен плащането на членски внос е вид рекет", твърди той.

Изискването всички занаятчии да са членове на камарата е заложено в действащия от 2001 г. Закон за занаятите. Обхватът му се простира върху цели 129 дейности. Освен традиционните занаяти - медникарство, ножарство, гайтанджийство и др., в списъка са и занимания, които в повечето международни класификации се свързват с промишленост - корабостроителство и лодкарство, колбасарство, пивоварство, изработване на изкуствени крайници, готварство и ресторантьорство, обществено хранене и кетъринг, медийна техника и медиен дизайн, печатарство, вътрешно обзавеждане и др. Има и редица регулирани по закон професии като заварчик и масажист, за които съществува специален режим за упражняването им по други закони. Занаяти са и дейности, изискващи лицензиране - например приготвяне на спиртни напитки, както и професии в областта на строителството, реставрацията и довършителните работи, контролирани от Камарата на строителите и Дирекцията за национален строителен контрол. Компаниите от тези браншове би трябвало да се обозначат като занаятчии и да плащат пари на РЗК. Наистина, сумите са незначителни, но става въпрос за повече от 15 хил. души. Толкова са членовете на Националната занаятчийска камара ( НЗК) към момента по информация на известния стилист Кръстю Капанов, който от два месеца е нейният нов председател. Месечният членски внос е по три лева за майстор, калфите плащат по два, а чираците - по един лев. За занаятчийско предприятие членският внос е пет лева на месец. Според Капанов обаче далеч не всички членове внасят членски внос, а постъпленията от него дори не стигат за издръжка на офисите. Самият той като председател работи без заплата от камарата.

Вълна от недоволство

Жеко Кемалов не е единственият, научил, че има задължения, които не спазва. Активността на регионалните камари 8 години след влизане в сила на закона обаче си има обяснение.

"Проблемът с масовата регистрация на занаятчии стана остър, след като през март Върховна административна прокуратура е поискала да се направят проверки как се спазва Законът за занаятите. Окръжните прокуратури са възложили това на регионалните занаятчийски камари", обяснява хронологията на събитията Ели Анави, началник-отдел в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и ръководител на работната група, изготвила предложения за промяна на Закона за занаятите. Проверени са авторемонтни сервизи, бижутерски ателиета, сервизи за електронна техника, фризьорски салони и др., които вече са регистрирани по Търговския закон. При неподчинение за регистрация се съставят актове, които след това се изпращат на областните управители, оторизирани по Закона за занаятите да издават наказателни постановления и да налагат глоби или имуществени санкции, коментира Анави.

Искането на още пари от предприемачите в разгара на икономическата криза обаче не остава без отзвук.

"Собственик съм на козметичен салон в Горна Оряховица. Регистрирана съм като едноличен търговец, плащам патентен данък и осигуровки, имам и професионална квалификация", обяснява в писмо Атанаска Станчева. Тя също получава указания от РЗК във Велико Търново, че трябва да се регистрира като занаятчия. "Спазвам законите на България и не искам да попадна под ударите на чл.324, ал.1 от Наказателния кодекс и да бъда наказвана с лишаване от свобода до една година и глоби. Може ли да ми дадете съвет как трябва да постъпя? РЗК ми е дала 7-дневен срок за регистриране", пита Станчева.

"През август фризьорският салон "Ирен" в Русе бе посетен от представители на регионалната занаятчийска камара. Съставиха ни протокол, според който трябваше да се регистрираме в камарата, да си платим за майсторско свидетелство, издавано от същата камара, и да се издължим с членски внос за шест години назад. Сумата е малка, но не знаем защо я даваме", разказва и Едуард Славов, съсобственик на салона. "Длъжни ли сме освен по Търговския закон да се регистрираме и като занаятчтии и да плащаме членски внос", питат в специално писмо над 80 собственици на фризьорски салони и салони за красота в Русе. Предприемачите искат да знаят и "за какво ще отиват нашите пари, които трябва да плащаме като членски внос и къде се инвестират средствата от таксите, които ще плащаме (325 лв.) за изпит за майсторско свидетелство в РЗК".

"Натискът за регистрация беше толкова твърд, че аз бях напълно убедена, че занаятчийската камара е държавна структура. След дискусии с колеги и справки с юристи с изненада открих, че това не е така", споделя собственичка на салон за красота във Варна, пожелала анонимност.

И в Националния браншови съюз "Сервиз електронна техника" пристигат оплаквания от собственици на сервизи за бяла и черна техника, които са били принудени да се регистрират и като занаятчии, посочва председателят на сдружението Димитър Лулчев.

Задължително или доброволно

След постъпили жалби и въпроси Министерството на икономиката иска официално становище на Върховната касационна прокуратура (ВКП). От него става ясно, че "няма пречка едно лице да организира дейността си по Търговския закон и да изпълнява дейностите, описани в Закона за занаятите по търговски (а не по занаятчийски) начин. Съответно проверките не могат да се отнасят за тези търговци, нито да се изисква от тях да се регистрират в занаятчийската камара, още по-малко да плащат членски внос". Министерството изпраща това писмо до областните управители.

С друго писмо от 09.11.2009 г. Върховната касационна прокуратура настоява МИЕТ да предприеме действия за законодателна промяна, с която да се избегне съществуващото към момента противоречиво тълкуване на Закона за занаятите, заради липсата на изричен текст в него, който дава на хората право на избор по кой закон да работят.

"Място за конфликт между Търговския закон и Закона за занаятите няма", заяви по време на разискванията на специална кръгла маса Борислав Белазелков, съдия във Върховния касационен съд, един от авторите на Закона за занаятите. "Занаятчии или индустриалци – това е въпрос на организация на производството. Не съществува нормативно дилема за правото на избор между двата закона. Нека собственикът на предприятието да си избере начин, по който да го организира. На това действащият Закон за занаятите не е пречил и няма да пречи", категоричен е съдия Белазелков.

"Добрите намерения на авторите на Закона за занаятите са били променени в практиката", репликира Ели Анави. "Доказателство за това са масовите проверки на легитимни фирми, регистрирани по Търговския закон, и настоятелните покани да станат членове на занаятчийската камара. Правото на сдружаване обаче включва и право на несдружаване. Занаятчийската камара има монополно положение, което дава значителни възможности за въздействие. Става въпрос за много сериозни финансови интереси", добави Анави.

"По време на проверките е имало хора, които са си превишили правата, но Законът за занаятите не принуждава никого насила да се регистрира", коментира и Кръстю Капанов. Той е категоричен, че целта на новото ръководство на Националната занаятчийска камара не е да увеличава на всяка цена членовете си или да налага глоби, а да търси начини как хората да представят и продават по-добре продукцията си.

"Ако държавата продължава да казва кой е занаятчия и кой не е, ще има проблеми и в бъдеще. Нека браншовите организации да имат право да решават дали да са във или вън от списъка. В Европа има примери и за задължително, и за доброволно членство в занаятчийска камара. Всяко от решенията има своите плюсове и минуси", е мнението на Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата.

Според Върховната касационна прокуратура критерий при определението за занаят може да бъде спазването на много специфична технология на производство, която да го прави различно от този вид дейност, упражнявана по Търговския закон. "Например, ако хлябът се меси на ръка и се използва фурна с изцяло ръчна обработка, това е занаят за разлика от поточните линии при индустриалното производство. Или тъкачество, което се извършва на ръчен стан, а не на машинен с изцяло механизирани технологии", посочва прокурор Павлина Николова.

Законът в сегашния му вариант обаче си има и привърженици. Според Георги Шиваров, заместник-председател на Българската стопанска камара, членството в занаятчийска камара гарантира защита на потребителя. Подкрепя го и Димитър Антов от Съюза на каменоделците, който казва, че така "се отсяват истинските занаятчии от пиратстващите в бранша, които мамят клиентите".

Решението

Икономическото министерство е готово с проект за промени в Закона за занаятите. "Измененията са продиктувани от желанието ни да подобрим бизнес средата и да осигурим свобода на търговците да се самоопределят къде ще членуват", коментира заместник-министърът на икономиката, енергетика и туризма Евгени Ангелов. Проектът съдържа изрично уточняване, че търговците, регистрирани по Търговския закон, няма да бъдат задължени да се регистрират по Закона за занаятите. Предлага се законът да се прилага само за физически лица – занаятчии или граждански дружества на няколко такива физически лица, които ще се вписват в регистър БУЛСТАТ, а не в регистър на занаятчиите.

Проектът предлага също броят на занаятите да бъде редуциран значително и от сегашните 129 да станат 50-60, предимно стари традиционни дейности. Членството в камарата да е по желание, а не задължително. НЗК и регионалните й структури пък трябва да започнат да работят като неправителствени организации.

Предлага се също да отпадне полагането на допълнителни изпити пред занаятчийските камари за придобиване на квалификация по Закона за занаятите. При завършване на професионално обучение с ІІ или ІІІ степен на професионална квалификация младежите автоматично да получават степен калфа, а след двегодишен стаж в занаятчийско предприятие – и майстор.

Това са промени, които по същество сменят изцяло философията на сегашния закон, и те имат своите противници. "България ще се превърне в единствената страна - членка на ЕС, която ще чете понятието занаятчия като исторически анахронизъм и ще сведе закона си само до описание на оцелели през вековете занаяти, за дешифрирането на някои от които (като мутафчийство, куюмджийство) трябва да се използва тълковен речник", заяви Кръстю Капанов. "Европа използва занаят и в съвременен смисъл и регулира не само оцелялото от миналото", казва той. "Занаятите не са нещо статично. Те се променят с годините. В Германия мехатроника и компютърна промишленост например са занаяти", посочи Александър Баден, главен изпълнителен директор на Занаятчийската камара в Кобленц.

От икономическото министерство твърдят, че ще търсят балансиране на позициите, но стремежът е промените в закона да улеснят максимално бизнес средата и да не натоварват задължително предприемачите с допълнителни регистрации.

Какво е занаятчийска камара

Национална занаятчийска камара (НЗК) обединява 25 регионални занаятчийски камари и девет национални занаятчийски браншови сдружения. По закон камарата води регистър на своите членове, предоставя им информация, консултира ги, организира курсове и семинари за обучение. Задължение на НЗК е да организира обучението на занаятчиите, да изготвя правила за провеждането му и да следи за тяхното изпълнение. Регионалните камари определят изпитни комисии, които организират изпити за калфи, а НЗК - издава правилник за провеждане на майсторски изпит, организира обучението и назначава изпитни комисии за майстори.

От 19 години притежавате семеен ресторант. Регистриран сте по Търговския закон и по Закона за ДДС. Получи ли сте категоризация по Закона за туризма. Плащате данъци плюс заплати и осигуровки на 12 души. С две думи - спазвате правилата. Един прекрасен ден обаче ви информират, че въпреки всичко сте нарушител. Просто защото не сте регистриран като занаятчия, не членувате в регионална занаятчийска камара (РЗК) и не плащате задължителен членски внос. За да продължите да бъдете изряден, трябва да станете част от занаятчийската гилдия в страната. Макар и неохотно.

Точно това се случва с Жеко Кемалов, собственик на ресторант "Магнолия" в Казанлък. "Представители на РЗК ни заплашиха с глоба и ни принудиха да се регистрираме, макар че работим по Търговския закон. И през ум не ми е минавало, че сме занаятчии. Наши колеги в други части на България не са и чували за такова изискване", разказва Кемалов. "От членството си в занаятчийската камара нямам никаква полза. За мен плащането на членски внос е вид рекет", твърди той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

20 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    ножица

    Този закон тръбва да се напише наново,по точно е излишен не помага с нищо на хората и не ги защитава,само създава предпоставки за изнудване на малкия бизнес,наи многобройната групи са в сферата на фризьорството и козметиката, който отдавна са излезли от определенията за занаят,както се опитват в статията да представят хлебопроизводството.Прост конкуренцията е изострена клиента има право на избор и самите собственици могат да избират дали да участват или не и сега пак хооооопа даите да променим закона така,че да можем да лъжем и мажем кой какво може да работи и кой разрешава и кой не.Прочетете самия устав на тая организация НЗК и ще разберете за какво става дума.
    П.С. Председателят как се определя-стилист-занаятчия,бръснар-занаятчия,фризьор-занаятчия, или коафьор-занаятчия :)

  • 2
    Avatar :-|
    ilyan

    абсолютно съм съгласен, че занаятите и камарите са отживелица от средновековието, която е служела за подтискане на новите идеи и технологии. Просто когато не е имало търговско право, това е била формата за регулиране на бизнеса - със всички прилежащи репресивни сили на по големите.

    Като простия приемер, ако си обущар и произвеждаш 120 обувки, и ако изведнъж измислиш нов метод с който за същата цена моеш да прозиведеш 1200, идват от камарата и ти казват да спреш, зашото ще фалираш другите, ако не се съгласиш ти запалват цеха. Това е есенцията на тези сдружения. Слава богу сме в ерата на свободното предпремачество. И дано и държавата го знае.

    Нека тези организации докажат ползата си за членовете си, пък тогава те може и доброволно да станат членове.

  • 3
    Avatar :-P
    tim

    "В Германия ......... компютърна промишленост .... са занаяти", посочи Александър Баден.
    Ами разбира се!
    Някой да е чул за германски компютър ???

  • 4
    Avatar :-|
    Истината

    Занаят е понятие от доста отдавна минало. По настоящем правилният термин е "професия". Съгласна съм с ощетените - каква камара, какви пари? Щом човек извършва професионална дейност и си плаща данъци, осигуровки и пр., за какъв му е членство в една напълно измислена и ненужна "камара" ? С какво по-точно се занимава и по какъв начин е полезна на членовете си, за да й плащат? А законите не са свещени - могат да се променят, щом е за по-добро на хората.

  • 5
    Avatar :-|
    Либерал

    Как държавата си отваря безсмислена работа. Първо натрапва чрез закон занаятчийска камара на дребния бизнес, после тълкува, че не било задължително

  • 6
    Avatar :-|
    asen

    Този закон е тъп и трябва да се махне! Животът е динамичен, бизнеса също. Неща, които са се учили с години сега трябва да научиш за седмица. Това са неща от миналото!

  • 8
    Avatar :-|
    Мира

    Г-н Езерски, според мен по-скоро въпросът е: не стига ли понятието свободна професия, та ще измисляме и отделно занаят? И дори, да речем, да е оправдано понятието да съществува (например за да отграничи старите занаяти от съвременните "професии"), занаят и свободна професия би трябвало да се отличават от търговската дейност по горе-долу едни и същи белези.

    Но някак си ми се струва тъпо такъв белег да е избраната от самия "занаятчия" форма на регистрация. Фризьорка с ЕООД, която си бачка сама в салона, пО търговец ли е от фризьорка "занаятчийка" без ЕООД, която също си бачка сама в салона?
    В ТЗ се употребява едно понятие "по търговски начин", за което все се правят опити за дефиниция...
    Впрочем не е съвсем вярно, че ЗЗ изключва търговците от занаятите - след като допуска възможност търговски дружества да се регистрират като занаятчийски предприятия...

  • 9
    Avatar :-|
    баба Яга

    А защо занаятчията трябва да регистрира занаятчийско предприятие, драга Мира, след като може да е ателие.
    Законът за занаятите сам го набутва да регистрира предприятие, а дали има отчетност като за предприятие - данъчна отчетност имам предвид, или под шапката на занаятчийството си живурка в сивия сектор.
    Как човек да знае кой има качества да извърши работата качествено, като занаятчията обущар например си прибира бележката - не фискалния бон, какъвто не издава, когато ти даде поправената обувка, а ако утре токчето ти падне, пак ще му платиш, защото няма гаранция.
    Каква защита на потребителите сънува камарата, петте лева месечен членски внос от занаятчийските предприятия за какво са - за да си сивеят ли?

  • 10
    fve avatar :-|
    Федор Езерский

    @Мира, по-скоро е обратното - не стига ли "занаят", ами ще измисляме понятието свободна професия ;-))) Поне историята това показва.

    Гледайте на занаята като на вид регулирана професия ;-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.