Сложна работа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сложна работа

Сложна работа

Проектозаконът за занаятите раздели правната и икономическата комисия в Парламента

Мара Георгиева
3954 прочитания

© Shutterstock


Законът, предизвикал най-голямото разделение в новото Народно събрание, се оказа този за... занаятите. Внесеният от Министерския съвет проект за изменения и допълнения на досега съществуващия закон мина на първо четене в парламентарната икономическа комисия с 14 гласа за и 9 въздържали се, но беше отхвърлен от правната, където трима гласуваха против, а 18 се въздържаха. Промените бяха изготвени от икономическото министерство и подкрепени от правителството.

Реалности...

Проблемите в закона не са от вчера - той е приет през 2001 г., буквално в последните 10 минути от работата на 38-ото Народно събрание и се базира на германския закон (който впрочем е променен през 2003 г.). Най-голямата критика към досега действащата регулация е обхватът й - законът определя като занаяти 127 дейности. Между тях има чисто индустриални занимания като корабостроенето, както и дейности, изискващи лицензиране, като изготвянето на спиртни напитки. В списъка са и регулирани от държавата професии като заварчик и масажист.  Включени са и дейности в областта на строителството, които се регулират от други закони. "Само с известна доза въображение могат да се определят като занаяти ресторантьорството, медийната техника и медийният дизайн", каза министърът на икономиката, енергетиката и туризмът Трайчо Трайков.

За всички, които ги упражняват, обаче според досегашната практика се изисква двойна задължителна регистрация – по Търговския закон и по Закона за занаятите. Което пък  означава членство в регионална занаятчийска камара с произтичащите от това задължения - плащане на членски внос и наличие на майсторски или калфенски свидетелства. Изпитите за получаването на тези свидетелства се провеждат също от камарите, след като кандидатът си плати таксата за явяване. Има случаи, когато не се признават дипломи от държавни професионални училища и хората са задължени да се явяват допълнително на изпит пред членове на камарата, за да докажат уменията си, обясни министър Трайков. Ако всичко това не е изпълнено, регионалните структури имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения. И те го правят.

...и предложения

С промените в закона се предлага отпадане на двойната регистрация и съответно - на задължителното членство в камарите. Съществено е намален броят на занаятите - от 127 на 54. Предлага се директно признаване на държавни дипломи от професионални училища, без нуждата от препотвърждаване на знания пред изпитна комисия. В приложното поле на закона влизат само физически лица – занаятчии или граждански дружества на няколко физически лица, които ще се вписват в регистър БУЛСТАТ.

Проектът предлага също Националната занаятчийска камара да се регистрира по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това отнема изключителните й права и я приравнява с останалите браншови организации в страната. Записано е броят на регионалните камари, които сега са във всеки областен град, да се намали на шест. Проектозаконът предвижда кметовете да налагат глоби, ако липсва каквато и да било регистрация на стопанските субекти.

Пазарът - най-добрият регулатор

Едно от възраженията срещу предложения законопроект е, че промените са много и съществени. Това изисква изработване на нов закон, а не промени в стария, смята Борислав Белазелков, съдия във Върховния касационен съд и един от авторите на действащия Закон за занаятите. Според него проблемите произтичат от неразбиране на закона. "Законът за занаятите урежда възможността тези 127 дейности да бъдат извършвани по избор на този, който ги извършва. Ако иска да ги извършва по търговски начин, ако иска - по занаятчийски. Как той ще организира своето предприятие зависи от неговата свободна преценка", смята Белазелков. На същото мнение е и Мариана Попова, юридически съветник на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти. Според нея "наистина в момента този закон не се разбира. Но проблемът е, че не се разбира именно от занаятчийската камара, която принуждава хората да се регистрират, независимо че са избрали да упражняват дейност по Търговския закон. А това е недопустимо".

Привържениците на задължителното членство в камарата смятат, че така се гарантират и интересите на потребителите, защото камарата налага стандарти и следи за спазването им.

За противниците на този подход пазарът е най-добрият регулатор и няма смисъл една съсловна организация да има повече права от подобни браншови сдружения. Според Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, трябва да се върви в обратната посока на сега съществуващото законодателство и да отпадне задължителното регистриране. "Всеки, който иска да рискува и смята, че може да прави нещо, трябва да има максимално свобода и възможност да започне дейност, когато е необходимо", смята Костадинова. Според нея, "ако репутацията на една камара не е причината за един занаятчия да стане член, каквато и задължителност да му слагате, това винаги ще бъде по-скоро пречка за него, отколкото ще служи за някакви положителни ефекти".

Още за и против

Оказва се, че депутатите не могат да постигнат съгласие и за силно редуцирания брой на занаятите и намаляването на броя местни структури на Националната занаятчийска камара. Сред народните представители в двете комисии няма единомислие по въпроса колко и кои да бъдат дейностите, включени в списъка, но повечето са убедени, че той се нуждае от прецизиране. Председателите на регионалните занаятчийски камари пък изпратиха петиция, в която изразяват опасенията си, че "с промените в закона се унищожава организираното занаятчийство в страната и се нарушават самоуправлението и представителството на занаятчийското съсловие".

Против намаляването на броя на регионалните занаятчийски камари се обяви председателят на икономическата комисия Мартин Димитров. Според него "това е намеса в работата на тези хора". Димитров смьтя, че проектът орязва и много професии, които са занаяти. "Много се увеличават глобите, които ще бъдат налагани, което също не мога да приема. Аз съм за либерализация, но трябва да има някаква, макар и минимална, регулация. Защото, ако някой ви поправи лошо колата, умирате", добави Димитров.

Искра Фидосова, председател на парламентарната Комисия по правни въпроси, заяви, че подкрепя премахването на двойния принцип на регистрация и въвеждането на доброволно членство в занаятчийските камари. Но не приема, след като е записано, че регионалните камари стават юридически лица с нестопанска цел и се самоуправляват, няколко страници в проекта да съдържат разписание на техни задължения. "Неприемливо е и записаното задължение актовете за установяване на административни нарушения да се възлагат на кметовете на населени места", заяви Фидосова. Тя обясни въздържането от подкрепа по време на обсъжданията в комисията с желанието проектът да бъде изчистен от правна гледна точка. "Нашата комисия не гледа закона по целесъобразност, а само от правна гледна точка. И тъкмо от правна гледна точка текстовете трябва да бъдат много сериозно прецизирани и редактирани", обясни тя.

Председателят на икономическата комисия Мартин Димитров смята, че между първо и второ четене проектозаконът трябва да бъде променен така, че да сближи позициите. Според него не бива да се допуска, след като законопроектът бъде гласуван, да стане обект на огромна обществена полемика и отново да се иска неговото изменение. "Въпреки достойнствата, които има, той трябва да бъде направен така, че да получи по-сериозна обществена подкрепа, а не да се превърне в нова разделителна линия в българското общество", смята Димитров.

Дефиниране на проблеми

Според икономическото министерство проблемите в действащия Закон за занаятите са:

- Наличие на обременяващ квазилицензионен режим, изискващ задължително членство и регистрация и по Закона за занаятите

- Разрешителен режим, прилаган чрез решение на Занаятчийската камара за регистрация

- Задължение за полагане на изпит пред камара за издаване на майсторско/калфенско свидетелство за доказване на професионални знания и умения на лица с вече придобити професионални образование и квалификация

- Наличие на публичноправен юридически орган (камара), който дублира функции на административни органи и институции като Търговски регистър, МОН, браншови организации, Комисия за защита на потребителите

- Липса на разписан текст за механизъм за контрол на действията на ръководствата на камарите и действащ механизъм за разрешаване на проблеми при възникване на конфликт на интереси.

- Ненужни разходи по спазване на регулацията, обременяване на бизнеса с такси и изисквания

Законът, предизвикал най-голямото разделение в новото Народно събрание, се оказа този за... занаятите. Внесеният от Министерския съвет проект за изменения и допълнения на досега съществуващия закон мина на първо четене в парламентарната икономическа комисия с 14 гласа за и 9 въздържали се, но беше отхвърлен от правната, където трима гласуваха против, а 18 се въздържаха. Промените бяха изготвени от икономическото министерство и подкрепени от правителството.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Либерал

    ЦИТАТ: Според нея "наистина в момента този закон не се разбира. Но проблемът е, че не се разбира именно от занаятчийската камара, която принуждава хората да се регистрират, независимо че са избрали да упражняват дейност по Търговския закон. А това е недопустимо"

    ЛОГИЧНИЯТ ИЗВОД: Моля, да престанете да задръствате със спам българското законодателство! Виждате, че при толкова закони за всяка глупост, накрая няма кой да ги чете, освен шепа хора с користни интереси (най-вероятно инициаторите, пробутали с рушвет закона). България се превръща все повече в държава, където си плащаш, за да ти разрешат да работиш и да плащаш данъци. Нали ви е ясно, че хората нито ще спрат да се постригват, нито ще спрат да си зидат къщи, ако законът се премахне. И не само ви съветвам да престанете спамърската си дейост, но и да почистите хубаво държавата от миналогодишен вреден спам. Както сте я подкарали със занаятчийската камара, направете я на доброволен принцип - да видите дали ще събере и един файтон членове. А след нея - Строителната камара, Архитектурната, КИИП... Защото самите служители в тези камари казват "Ние не искаме да ви взимаме по 400, 800, 3400 лева членски, ама нали изпълняваме Закона"

  • 2
    Avatar :-|
    Анализатор

    След като нахендриха стопанската дейност на хората на безчет безсмислени разпоредби, сега се заеха и с МПС-тата. Погледнете по колко вида табелки висят по камионите: "Случен превоз", "Превоз за собствена сметка", "За гараж Земляне", "Не е редовна линия", "Редовна линия", "За гараж", "Заредено с антифриз". Спеиално табелката "Заредено с антифриз" се предлага изписана със същата оптически разместена калиграфия, че ДАП-аджиите от далеч да я вземат за "Превоз за собствена сметка" и да не те спират за половинчасова проверка на документи, пътен лист, фактура, товарителница и пр.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Оригами бизнес

Оригами бизнес

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK