С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 29 яну 2010, 12:35, 3741 прочитания

Сложна работа

Проектозаконът за занаятите раздели правната и икономическата комисия в Парламента

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Законът, предизвикал най-голямото разделение в новото Народно събрание, се оказа този за... занаятите. Внесеният от Министерския съвет проект за изменения и допълнения на досега съществуващия закон мина на първо четене в парламентарната икономическа комисия с 14 гласа за и 9 въздържали се, но беше отхвърлен от правната, където трима гласуваха против, а 18 се въздържаха. Промените бяха изготвени от икономическото министерство и подкрепени от правителството.

Реалности...


Проблемите в закона не са от вчера - той е приет през 2001 г., буквално в последните 10 минути от работата на 38-ото Народно събрание и се базира на германския закон (който впрочем е променен през 2003 г.). Най-голямата критика към досега действащата регулация е обхватът й - законът определя като занаяти 127 дейности. Между тях има чисто индустриални занимания като корабостроенето, както и дейности, изискващи лицензиране, като изготвянето на спиртни напитки. В списъка са и регулирани от държавата професии като заварчик и масажист.  Включени са и дейности в областта на строителството, които се регулират от други закони. "Само с известна доза въображение могат да се определят като занаяти ресторантьорството, медийната техника и медийният дизайн", каза министърът на икономиката, енергетиката и туризмът Трайчо Трайков.

За всички, които ги упражняват, обаче според досегашната практика се изисква двойна задължителна регистрация – по Търговския закон и по Закона за занаятите. Което пък  означава членство в регионална занаятчийска камара с произтичащите от това задължения - плащане на членски внос и наличие на майсторски или калфенски свидетелства. Изпитите за получаването на тези свидетелства се провеждат също от камарите, след като кандидатът си плати таксата за явяване. Има случаи, когато не се признават дипломи от държавни професионални училища и хората са задължени да се явяват допълнително на изпит пред членове на камарата, за да докажат уменията си, обясни министър Трайков. Ако всичко това не е изпълнено, регионалните структури имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения. И те го правят.

...и предложения



С промените в закона се предлага отпадане на двойната регистрация и съответно - на задължителното членство в камарите. Съществено е намален броят на занаятите - от 127 на 54. Предлага се директно признаване на държавни дипломи от професионални училища, без нуждата от препотвърждаване на знания пред изпитна комисия. В приложното поле на закона влизат само физически лица – занаятчии или граждански дружества на няколко физически лица, които ще се вписват в регистър БУЛСТАТ.

Проектът предлага също Националната занаятчийска камара да се регистрира по Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Това отнема изключителните й права и я приравнява с останалите браншови организации в страната. Записано е броят на регионалните камари, които сега са във всеки областен град, да се намали на шест. Проектозаконът предвижда кметовете да налагат глоби, ако липсва каквато и да било регистрация на стопанските субекти.

Пазарът - най-добрият регулатор

Едно от възраженията срещу предложения законопроект е, че промените са много и съществени. Това изисква изработване на нов закон, а не промени в стария, смята Борислав Белазелков, съдия във Върховния касационен съд и един от авторите на действащия Закон за занаятите. Според него проблемите произтичат от неразбиране на закона. "Законът за занаятите урежда възможността тези 127 дейности да бъдат извършвани по избор на този, който ги извършва. Ако иска да ги извършва по търговски начин, ако иска - по занаятчийски. Как той ще организира своето предприятие зависи от неговата свободна преценка", смята Белазелков. На същото мнение е и Мариана Попова, юридически съветник на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти. Според нея "наистина в момента този закон не се разбира. Но проблемът е, че не се разбира именно от занаятчийската камара, която принуждава хората да се регистрират, независимо че са избрали да упражняват дейност по Търговския закон. А това е недопустимо".

Привържениците на задължителното членство в камарата смятат, че така се гарантират и интересите на потребителите, защото камарата налага стандарти и следи за спазването им.

За противниците на този подход пазарът е най-добрият регулатор и няма смисъл една съсловна организация да има повече права от подобни браншови сдружения. Според Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, трябва да се върви в обратната посока на сега съществуващото законодателство и да отпадне задължителното регистриране. "Всеки, който иска да рискува и смята, че може да прави нещо, трябва да има максимално свобода и възможност да започне дейност, когато е необходимо", смята Костадинова. Според нея, "ако репутацията на една камара не е причината за един занаятчия да стане член, каквато и задължителност да му слагате, това винаги ще бъде по-скоро пречка за него, отколкото ще служи за някакви положителни ефекти".

Още за и против

Оказва се, че депутатите не могат да постигнат съгласие и за силно редуцирания брой на занаятите и намаляването на броя местни структури на Националната занаятчийска камара. Сред народните представители в двете комисии няма единомислие по въпроса колко и кои да бъдат дейностите, включени в списъка, но повечето са убедени, че той се нуждае от прецизиране. Председателите на регионалните занаятчийски камари пък изпратиха петиция, в която изразяват опасенията си, че "с промените в закона се унищожава организираното занаятчийство в страната и се нарушават самоуправлението и представителството на занаятчийското съсловие".

Против намаляването на броя на регионалните занаятчийски камари се обяви председателят на икономическата комисия Мартин Димитров. Според него "това е намеса в работата на тези хора". Димитров смьтя, че проектът орязва и много професии, които са занаяти. "Много се увеличават глобите, които ще бъдат налагани, което също не мога да приема. Аз съм за либерализация, но трябва да има някаква, макар и минимална, регулация. Защото, ако някой ви поправи лошо колата, умирате", добави Димитров.

Искра Фидосова, председател на парламентарната Комисия по правни въпроси, заяви, че подкрепя премахването на двойния принцип на регистрация и въвеждането на доброволно членство в занаятчийските камари. Но не приема, след като е записано, че регионалните камари стават юридически лица с нестопанска цел и се самоуправляват, няколко страници в проекта да съдържат разписание на техни задължения. "Неприемливо е и записаното задължение актовете за установяване на административни нарушения да се възлагат на кметовете на населени места", заяви Фидосова. Тя обясни въздържането от подкрепа по време на обсъжданията в комисията с желанието проектът да бъде изчистен от правна гледна точка. "Нашата комисия не гледа закона по целесъобразност, а само от правна гледна точка. И тъкмо от правна гледна точка текстовете трябва да бъдат много сериозно прецизирани и редактирани", обясни тя.

Председателят на икономическата комисия Мартин Димитров смята, че между първо и второ четене проектозаконът трябва да бъде променен така, че да сближи позициите. Според него не бива да се допуска, след като законопроектът бъде гласуван, да стане обект на огромна обществена полемика и отново да се иска неговото изменение. "Въпреки достойнствата, които има, той трябва да бъде направен така, че да получи по-сериозна обществена подкрепа, а не да се превърне в нова разделителна линия в българското общество", смята Димитров.
Дефиниране на проблеми

Според икономическото министерство проблемите в действащия Закон за занаятите са:

- Наличие на обременяващ квазилицензионен режим, изискващ задължително членство и регистрация и по Закона за занаятите

- Разрешителен режим, прилаган чрез решение на Занаятчийската камара за регистрация

- Задължение за полагане на изпит пред камара за издаване на майсторско/калфенско свидетелство за доказване на професионални знания и умения на лица с вече придобити професионални образование и квалификация

- Наличие на публичноправен юридически орган (камара), който дублира функции на административни органи и институции като Търговски регистър, МОН, браншови организации, Комисия за защита на потребителите

- Липса на разписан текст за механизъм за контрол на действията на ръководствата на камарите и действащ механизъм за разрешаване на проблеми при възникване на конфликт на интереси.

- Ненужни разходи по спазване на регулацията, обременяване на бизнеса с такси и изисквания

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Кекс по желание 1 Кекс по желание

Основаната от Елица Тъмнева и Иван Благоев пекарна за кексчета Take a Cake вече десетилетие предлага сладки изкушения на софиянци.

24 яну 2020, 2541 прочитания

По Scala-та на добрия вкус По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

17 яну 2020, 3887 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Вино, сирене и 7 млн. евро

Как български продукти могат да се рекламират с пари на Европейската комисия

Още от Капитал
Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Възраждането на "Пирогов"

В болницата бяха открити нови клиники и приходите я нареждат на първо място в София

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10