Тези ягоди са застраховани от...
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тези ягоди са застраховани от...

Тези ягоди са застраховани от...

Държавата ще поема част от цената на полиците на производителите на плодове и зеленчуци

Силвия Радославова
4133 прочитания

© надежда чипева


Когато казват, че "Господ им е ожънал нивата", земеделските производители нямат предвид, че друг им е свършил работата. За който не знае, във фолклора това означава, че градушки, наводнения или суша са унищожили реколтата. Тези природни бедствия почти не могат да бъдат предвидени, нито има начин продукцията да бъде опазена. Затова те често съсипват изцяло реколтата, а трудът на стопаните отива на вятъра.

Дори и без капризите на времето, бизнесът на земеделските производители не носи сериозни печалби. Затова селското стопанство всъщност е най-субсидираният отрасъл на икономиката не само в България, а и в цяла Европа.

Сега правителството ще направи "нов подарък" на земеделците, от които този път полза ще има и застрахователният сектор. Става въпрос за държавна помощ, която цели да насърчи застраховането на селскостопанска продукция. Отпускането й вече е разрешено от Европейската комисия, а размерът й е 33.6 млн. лв. за период от четири години – от 2010 г. до края на 2013 г. Схемата трябва да стартира през април.

"Отправихме искане към ЕК за разрешение на отпускане на помощта, защото климатичните особености в страната са такива, че има риск от всякакви бедствия, а застрахователната култура в земеделието все още е много ниска. България не е единствената държава, която се е възползвала от регламента", обяснява Дора Ненова, директор "Държавни помощи и регулации" в Министерството на земеделието и храните (МЗХ).

Утре започва от днес

Помощта срещу загуби, причинени от неблагоприятни климатични условия, се отпуска за пръв път, като от нея ще могат да се възползват само земеделските производители, които отглеждат плодове и зеленчуци. Насърчителната мярка няма да обхване лозарския сектор, защото той се подпомага от други програми. Причината е, че рискът при природно бедствие за производството на плодове и зеленчуци е по-голям, защото загубата например при наводняване на 200 дка пшеница не е еквивалент на загубата на 200 дка овошки заради различния добив.

Ненова разказа още, че идеята е била обсъдена с асоциации на производителите, преди да се вземе решението. Сега вече при сключване на застрахователна полица държавата ще поема или 50, или 80% от застрахователната премия. За да се възползва от по-изгодния вариант (тоест да се включи само с 20% в премията) земеделският производител ще трябва да докаже със счетоводни документи средния си добив за три години назад. Това е така, защото в застрахователната практика се предполага застраховане не на площи, а на добив. Вероятно повечето производители ще се ориентират към схемата за 50% подпомагане, която не изисква доказване на добиви, прогнозира Ненова.

Процедурата и методиката, по която ще се плаща помощта, още не са разписани, но се планира средствата да бъдат управлявани от сметката на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ).

Засега е предвидено подаването на заявления за получаването й да минава през областните дирекции на ДФЗ по места. "Дирекциите ще проверяват документите и ще издават удостоверения, а проверките ще са насочени към потвърждаване на това, че на конкретните площи са засети съответните култури" по думите на Ненова. След получаването на удостоверението, производителят може да сключи договор със застрахователна компания по избор. "Няма да ограничаваме пазара", казва директорката на дирекция "Държавни помощи и регулации". Застрахователните компании, които имат интерес да работят по тази схема, пък трябва от своя страна да сключват споразумение с ДФЗ за прилагането й.

Ниска застрахователна култура

"При един бизнес като земеделието, който е пряко зависим от природните условия, застраховането има огромна роля. В развитие страни всички са наясно с това, но българският фермер за съжаление все още не е убеден в ползите от това, а и остава твърде скептичен, че ще бъде измамен от застрахователните компании", казва Ивелин Желязков, земеделски производител от Разград. Сред причините за това е и високата цена на услугата. "От разговорите ми с производители стана ясно, че те предпочитат да изхарчат тези средства за торове например", споделя Ненова. По нейни данни застрахованата продукция в България в момента е около 20 %, а според мнения на застрахователи процентът е дори по-малък.

Важен за развитието на пазара обаче е фактът, че за да получават средствата от европейски програми, селскостопанските производители трябва да застраховат съответната инвестиция, било техника, добив или добитък. Главният секретар на Асоциацията на земеделските производители в България Ивайло Тодоров е на мнение е, че въпреки големия риск застрахователните дружества проявяват интерес към селскостопанската застраховка, но условията не са особено изгодни за фермерите. Например едно наводнение може да мине просто за обилен валеж в оценките на компаниите, а полицата да не покрива такова застрахователно събитие. "Това е неприятно, защото, когато има 100% щета, хората са длъжни да възстановят и европейската субсидия, която са получили по програмата. Ако не получат и застрахователната си премия, разходът е непосилен", обяснява той и допълва, че идеята за помощта все пак е добра.

Повече по-труден бизнес

Размерът на субсидията за застраховане на селскостопанска продукция вероятно ще е капка в морето на общозастрахователния пазар, който възлиза на 1.3 млрд. към края на ноември 2009 г. по данни на Комисията за финансов надзор. Все пак се очаква тези 33.6 млн. лв. поне да стимулират покачване на дела на сегмента на селскостопанските застраховки.

Някои от застрахователите вече обмислят сключването на споразумения с фонд "Земеделие". "Да, определено сме заинтересувани, но има някои малки детайли, които трябва да се прецизират в споразуменията", коментира Неделчо Илчев, директор "Селскостопанско застраховане в "Булстрад Виена иншуранс груп". Той обяснява, че дружеството е участвало в обсъждането на мярката за помощ и дори се е дискутирала идея за субсидия за застраховане и на полските култури.

"Помощта към земеделския сектор винаги е добре дошла, дано и повече производители да успеят да се възползват от планираната мярка", казва Георги Иванов, главен специалист "Селскостопанско застраховане" в "Алианц България". Той се въздържа да сподели дали дружеството ще сключи договор с държавния фонд, но беше лаконичен, че ако клиентите проявят интерес, е редно да се откликне на техните желания. Иванов не разкри броя на сключените полици за застраховка на земеделска продукция на дружеството, но определи количеството като твърде малко. Това според него се дължи на липса на средства при земеделците.

Определянето на цената на застрахователната премия се прави по универсален механизъм, който се изчислява на базата вероятността от сбъдване на някакво застрахователно събитие (природно бедствие) и въздействието му различните видове селскостопански култури. Рискът от такова е различен за различните райони на страната. Различен е и размерът на застрахователната премия за видовете бедствия, както и пакетите, които се предлагат (напр. градушка, слана, наводняване и т.н.). Процентът на изплащаното обезщетение от застрахователя е съобразен с размера на нанесената вреда, договорената сума за единица декар и реалните загуби на добив. Важно е да се отбележи, че застраховката, която ще се субсидира от държавата, покрива само загуби, причинени от природни бедствия, които унищожават над 30% от средната годишна продукция на земеделския производител.

Никоя компания не поема застраховка за суша, защото тя е от т.нар. катастрофичи рискове, тоест може да обхване много голям район и много различни култури. Такъв риск не може да бъде поет само от една застрахователна компания, затова при суша практиката е държавата да отпуска помощ, която покрива изцяло загубите на фермерите.

В момент, в който застраховането за земеделския сектор е все още доброволно, а стимулът то да се случва отсъства, държавната помощ може и да не е излишна. Остава само и производителите да се убедят в това.

Когато казват, че "Господ им е ожънал нивата", земеделските производители нямат предвид, че друг им е свършил работата. За който не знае, във фолклора това означава, че градушки, наводнения или суша са унищожили реколтата. Тези природни бедствия почти не могат да бъдат предвидени, нито има начин продукцията да бъде опазена. Затова те често съсипват изцяло реколтата, а трудът на стопаните отива на вятъра.

Дори и без капризите на времето, бизнесът на земеделските производители не носи сериозни печалби. Затова селското стопанство всъщност е най-субсидираният отрасъл на икономиката не само в България, а и в цяла Европа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • Mickey Mouse

    Как може да се дават толкова пари на неграмотни селяни които не искат да научат как да си движят бизнеса?
    Щом от това изкарват парите си, значи това е бизнеса им.
    Или не са способни и незнаят как да работят, че за всичко има риск и трябва да се поемат определени стъпки да се застраховаш или пък харесва им да получават парите на данъколатците, през останалото време се молят на дъжд и бури.
    Айде всички да ставаме земеделци и да чакаме на евросубсидии, в момента така или иначе, плодовете и зеленчуците са от Гърция, Македония, Аржентина... боб и ориз само от Китай!!!!

  • 2
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Много сбъркана е тази обща селскостопанска политина на ЕС. Пилето струва 5 лв. и ти вземат 5 лв. допълнителни данъци, които дават после на фермера, та прихода да му стане 10 лв.
    Е не може ли просто пилето да струва 10 лв. без да събират всевъзможни данъци? Може, ама какво ще правят брюкселските зелки тогава?

  • 3
    venistillive avatar :-|
    venistillive

    Подпомагане за застраховка на земеделската продукцияа е много добро решение, НО знаейки как държавната чиновническа "класа" работи, съм сигурта, че тези помощи пак няма да стигнат до земеделския производител.Застраховатените компании са абсолютно НЕКОРЕКТНИ към земеделеца, пак ще има "ситно написани условия" при общите условия на застрахователя, службите ,които ще казват кой може и кой не може да вземе пари при евентуални природни бедствия, пак ще се възполват от тези си права и пак определени хора ще ги получават ....., така , че съм голям скиптик.

    На "мики маус" искам да кажа, че българския земеделец не е задължително тъп селянин.Всеки може да стане земеделски производител,чакайки субсидии от ЕС, но това едва ли ще го направи истински производител, та от такива производители.......,ще си купуваме плодовете и зеленчуците от съседните ни страни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK