С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 23 апр 2010, 10:59, 10092 прочитания

Да печелиш от кухнята на баба

Движението Slow Food създава бизнес възможности за производителите на уникални храни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вкусно, чисто, честно или какво е Slow Food

Slow Food възниква през 1989 г. в гр. Бра, Италия, като контрапункт на веригите за бързо хранене и тяхното влияние върху местните традиции в селското стопанство и производството на храни. Днес организацията има над 100 хил. членове в над 130 държави, обединени в над 1000 местни структури (т.нар. конвивиуми). Философията на Slow Food е заключена в три думи: Good, Clean and Fair. Тоест храната трябва да е вкусна и от качествени продукти, произведена по природосъобразен начин, а производителите й да получават справедливо възнаграждение за труда си.
 
Топъл хляб със сирене и боб чорба. За някого това е мил спомен. Други пък свиват недоволно вежди при перспективата за такова меню. И в двата случая обаче не може да се отрече едно - сиренето и бобът са част от българската кулинарна традиция. Нещо повече - техни разновидности са сред уникалните храни в страната. Такива са зеленото сирене от Черни Вит, млечните продукти от каракачанска овца и смилянският фасул. Тъкмо заради неповторимостта им българският клон на движението Slow Food създаде т.нар. президиуми за тяхното опазване.

Чрез тези механизми движението, което се бори за запазване на биоразнообразието и за наслада от храненето с уникални продукти, иска да помогне на местни производители да съхранят и популяризират своите традиционни и нестандаратни храни, както и начините за производството им, обяснява д-р Десислава Димитрова, член на международния борд на Slow Food и координатор за България.


Зелено сирене от Черни Вит

Зелено сирене, произведено в България?! Недоверието понякога е първата реакция за продукта, който се прави само в тетевенското село Черни Вит. "Това е единственият на Балканите продукт от групата на плесенните сирена. Известно е, че страната ни няма традиции в производството им за разлика от Франция или Италия например. Зеленото сирене съзрява само тук, благодарение на уникалния климат", обяснява кметът на селото Цветан Димитров, който от 2007 г. е и координатор на първия български президиум на Slow Food. "За разлика от Рокфор например, зеленият млечен продукт се получава след спонтанно заразяване на традиционното овче бяло саламурено сирене и не се нуждае от допълнително привнасяне на бактерии", подчертава Десислава Димитрова.

Засега зеленото сирене е по-известно зад граница, защото местните хора (както и всички български фермери в страната) нямат право да го продават директно. Затова пък от няколко години деликатесът се представя успешно на специалните изложения на Slow Food в Италия - Terra Madre и Slow Cheese, благодарение на подкрепата от президиума.



Помощта от движението обаче не е само в популярността и продажбите зад граница, а дори и при производството. По инициатива на президиума в селото дошъл италиански експерт, който обяснил на хората как да произвеждат продукт с едно и също качество и им разкрил някои тънкости. Например – за да е хубаво зеленото сирене, трябва да е хубава и "основата му" - бялото саламурено сирене. Качеството се влошава, ако в бялото сирене се задържа вода. За да се избегне "наводнението", саламурата трябва да се изцежда без натиск, а по естествен път, посъветвал експертът. "Така вместо всеки да прави сирене за себе си и по свой начин, вместо да експериментира в търсене на най-добрия вариант, може да следва едни и същи проверени в практиката стъпки", обобщава Десислава Димитрова.

В крайна сметка зеленото сирене засили туристическия интерес към Черни Вит . И оформи общност, която има икономически интерес да го произвежда. Което пък мотивира хората да останат тук и да се възползват от възможностите.

Каракачанска овца

Преди шест години братята Атила и Сидер Седефчеви решили да възстановят каракачанската овца и започнали да издирват животни от тази порода из цялата страна. "Това беше ходене по паланки и колиби, от човек на човек ", разказва Атила Седефчев. За една година успели да съберат само 30 овце. Сега стадото им вече е от 350 овце и тъй като това е лимитът на фермата, продават излишните животни.

Заради уникалността на породата вторият български президиум на Slow Food е наречен "Каракачанска овца" и е локализиран в село Влахи, Южен Пирин, където е фермата на братята. Целта му е не само да подкрепи възстановяването на традиционния начин на отглеждане на каракачанските овце, но и да популяризира млечните продукти от тях - бяло саламурено сирене, кисело мляко, толумско сирене и др. Заради забраната за директни продажби, собствениците не могат да продават в страната това, което сами произвеждат, но и те жънат успехи на изложенията на Slow Food.

Смилянски боб

Миналата година Slow Food създаде третия си президиум в България - "Смилянски фасул". "В случая има и специфичен продукт, и силна местна общност, която го произвежда. Уникални са и продуктът, и техниката на отглеждането му", обяснява Десислава Димитрова. И уточнява, че италианският агроном, който дошъл в смолянското село Смилян по покана на президиума, бил удивен от редуването на културите – например царевица, картофи и до тях – фасул. Така типичното за дребните български стопани отглеждане на много култури върху малки парчета земя, добавя още червени точки към неповторимостта на продукта.

И тук чуждестранният консултант открехнал местните хора на някои тънкости в отглеждането. Той например установил, че бобът най-вероятно страда от бактериално заболяване, което не е опасно за хората, но ако се преодолее, добивите ще се повишат. Обяснил, че стопаните могат да избегнат проблема, като подбират семето от най-здравите растения още преди събирането на реколтата.

Сега президиумът в Смилян помага на производителите да създадат своя марка със специална опаковка и етикети.

Общност и продукт

"Две са условията за създаване на президиум на Slow Food: наличие на добър продукт - уникален, интересен, невероятен, и наличие на общност, която е свързана с него", обяснява Десислава Димитрова. Ако всичко това е налице, хората трябва да се свържат с българския клон на движението. Следва проверка на място и изпращане на информация до Slow Food - Италия. После пристигат италиански експерти, които отново на място се убеждават в уникалността на продукта и нуждата той да бъде съхранен.

След създаването на президиума местните хора могат да разчитат на консултации, промоции, участие и продажби по време на изложения зад граница. Става въпрос не само за популярност, но и за директни икономически ползи, обяснява Димитрова.

Всички тези уникални храни се произвеждат от десетилетия, но са "скрити" в семействата и не носят изгода за производителите им извън семейната кухня или ферма. Причината е, че не могат да се продават легално. Вече е готова специална наредба, която трябва да разреши продажбата на млечни и месни продукти направо от производителя. Тя чака одобрение от Брюксел, но дори когато стане факт, голяма част от уникалните хранителни продукти ще бъдат изключени от нея заради метода на производството им.

"Те се произвеждат в глинени или пръстени съдове например, както се правело поколения наред. За някои от тях се използва непастьоризирано мляко. А държавата иска строги правила, които лесно могат да се контролират", коментира Цветан Димитров.

В същото време тези храни не могат да бъдат защитени и като продукти с традиционно-специфичен характер, каквато е европейската практика, защото нямат пазарна история - според директивите на Брюксел такива храни трябва да са били на пазара поне 15 години преди искането за регистрация.

Италия обаче е намерила решение. Там има 4000 храни, които не са регистрирани в Европейската комисия, но са традиционни и се продават легално на национално и на местно ниво – например в ресторанти, в къщи за гости. Тези храни се подчиняват на национална регламентация. Одобряват се от специална междуведомствена комисия, в която има дори представител на президента. После влизат в национален списък и производителите им могат да печелят от тях, пояснява Десислава Димитрова.

Според нея Министерството на земеделието и храните трябва да финансира издирването на българските уникални продукти, за да се изготвят каталог и карта с местата за производството им. Така те може да се превърнат в територия за гурме наслади и кулинарен туризъм.

Преди седмица на първото национално изложение "Зелени дни" в столицата Slow Food - България, и представители на трите български президума бяха поканени да се представят на официалния щанд на земеделското министерство. Може би това е добър знак за производителите на крокмач (вид течно сирене от овче мляко) или нафпавок (продукт от свинско месо в пепел), които се надяват да получат признание и "извън семейството".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Уча.се" с лекота "Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

28 фев 2020, 1131 прочитания

Красота по поръчка Красота по поръчка

Габриела Палавеева-Роджерс създава мобилното приложение GoBeauty, което свързва потребители и козметици на свободна практика

21 фев 2020, 3196 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 15545 прочитания

28 фев 2020, 5315 прочитания

28 фев 2020, 2991 прочитания

28 фев 2020, 2706 прочитания

28 фев 2020, 2416 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Разкрий ми сърцето си

Българската Security Solutions Institute ще произвежда уред за дистанционни електрокардиограми в реално време

Още от Капитал
Борсовата оферта на Eleven

Анализатори смятат, че ще има интерес към акциите на "Илевън кепитъл", но и посочват някои особености заради специфичната й дейност

"Уча.се" с лекота

Дарин Маджаров започва с любителски безплатни видеоуроци, днес регистрираните в платформата потребители са над 650 000

Барселонска треска

Какво стана ясно за разследването на испанските власти, което се занимава и с Бойко Борисов, и докъде може да стигне то

Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

Книга: Лив Стрьомквист - "Плодът на познанието"

Вместо да ремонтира стари йерархии, комиксът отваря място за варианти, в които да няма унижени и изключени

Kалендар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10