Да напишеш текст за летене, в който не става дума за летене, а за пари, не е лесна задача. Трудността идва от построяването на моста между свръхидеала на човека да лети и превръщането му в бизнес.
Тези, които го правят, не са много, но срещат сериозни трудности. Клубовете по парапланеризъм в България все още търсят "нулата". Въпреки това в страната има голям потенциал за развиването на този спорт. Първо, заради добрите климатични условия и релеф, второ, заради по-ниските цени и не на последно място заради липсата на рестриктивна нормативна уредба по отношение на безмоторното летене.
Един по-различен пазар
Освен изпълнението на тандемни полети (с инструктор) за развлечение, бизнес дейността на клубовете е свързана и с обучения по парапланеризъм. Според данни на школите общият оборот на сектора надхвърля 150 хил. евро годишно, но в това число влиза и оборотът от продажбите на екипировка. Официално регистрираните клубове по парапланеризъм в страната са 15, но едва половината от тях имат активна дейност. Важно е да се знае, че всяко училище е клуб, но не всеки клуб е училище. По-силните школи са няколко – Skynomad, Skycamp paragliding Bulgaria, Rotor, Vertical Dimention и Шумен - ХС.
Търсенето на този пазар е доста по-различно от това при конвенционалните пазари. "Всички, с много малки изключения искат да летят", обяснява Емил Кирилов, един от създателите на клуба по парапланеризъм Skycamp paragliding Bulgaria. И въпреки, че последните няколко години се е повишил броят на тези, които го правят наистина, желаещите все още не са никак много. През 2009 г. обаче по-малко хора са отделяли средства за екстремни занимания, обяснява Петър Гаврилов от клуб Rotor. Той признава, че именно заради това клубът е занемарил обученията. Те изискват повече ресурс, а възвращаемостта е малка. Цените на тандемните полети в Сопот варират между 100 лв. и 160 лв. за прелет при различните клубове. Таксата за курсовете е средно 800 лв., като за петдневен цената е 500 лв., а колкото по-дълъг е курсът, толкова по-ниска става цената.
Концентрация, последователност, партньорство
Превръщането на любимото ти занимание в бизнес крие много подводни камъни. "Имал съм дилемата да се занимавам ли с хобито си като бизнес или не, защото има опасност то да престане да е е хоби. Е, с летенето това така и не се случи, защото то е толкова силно, че няма как да спре да бъде хоби", обяснява Емил Кирилов.
Освен хоби обаче летенето е и капиталоемък бизнес. Инвестицията, която Кирилов и партньорите му са направили само за две години надхвърля 60 хил. евро. Най-големият разход е за екипировка, тъй като крилата, с които се лети, трябва да отговарят на различните килограми на учениците, освен това има разлика и между крилата за тандемни и самостоятелни полети. Пълната екипировка на един пилот струва между 4 и 5 хил. евро. Връщането на инвестицията е трудно поради няколко причини. Първо, крилата се амортизират след около 300 летателни часа, второ осъществяването на тандемни полети с комерсиална цел се случва само в рамките на сезона, който официално е шест месеца – от април до октомври, а интензивен поток на хора към Сопот (най-доброто място от гледна точка на условия за парапланеризъм) има най-вече през уикендите. И понеже в този спорт всичко зависи от настроенията на времето, логично не всички уикенди позволяват излитане с клиенти.
Това е и причината да няма точна информация за средния годишен брой осъществени полети. Числата са твърде относителни. Според данни на клуб "Адреналин", средният годишен брой полети на един клуб с клиенти е около 400, но това число се постига по-скоро при пълно натоварване на пилотите и само при добри климатични условия през годината. Нормално броят полети, който инструкторът изпълнява с пасажери, дневно са около три. Недостатъчно, за да се върне дори една малка част от инвестицията.
И така, за да успеят да поддържат клубовете, по-голямата част от инструкторите не само реинвестират печалбите си, но и влагат лични средства, спечелени през периода на миграция, когато напускат България и осъществяват тази дейност в държави като Непал, Южна Африка и страни от арабския свят.
В бизнеса на парапланеристите има и още едни прецедент – конкуренцията не съществува в класическия смисъл на тази дума. Пилотите, макар и от различни клубовете, по-скоро си помагат, защото доброто време е истинска благословия и е по-добре всички пасажери, дошли за своя първи полет да го получат. Между бизнеса с летенето и самото летене има три общи ценности – концентрация в задачите, последователност и партньорство. Те са важни, защото оцеляването често зависи от среда, която не е приятелски настроена.
Твърде малко култура
България е страна със сериозни традиции в безмоторното летене, но от десетилетия държавата като че ли опитва да погребе добрите практики. "Още преди няколко години аероклубовете са прехвърлени към военните и това практически отдалечи летенето от хората, които са създали и развивали тази традиция", разказва Емил Кирилов. Неговият колега Петър Гаврилов обяснява, че Гражданска въздухоплавателна администрация, институцията, която е отговорна и за парапланеризма, съвсем нехае, а служителите й не само не разбират от лека авиация въобще, но и остават незаинтересовани. Това не носи ползи нито на пилотите, нито на държавата да развие този потенциал, нито на обществото и хората, които искат да летят. "Освен това държавата съдейства и за спада на бизнеса, тъй като усилията й са концентрирани в оказване на подкрепа за маститите в туристическия сектор, а не малките нестандартни бизнеси, които всъщност имат много потенциал", казва Гаврилов.
Все още не е правена никаква рекламна кампания, която да рекламира България като дестинация за парапланеризъм, институциите винаги са гледали несериозно на тази идея, защото имат дефицит в разбирането на този спорт. А за потенциала му свидетелства броят на активните парапланеристи в света, който надхвърля 100 хил. души. Компании като Nokia и Red bull пък брандират крилата на състезателите на запад, което може и да не е ефективна рекламна инвестиция, но е свидетелство за висока култура и уважение към хората, които летят.
Изглежда, създаването на такава култура в България тепърва ще се случва. Така че, ако скоро видите парапланерист по пътя си, му благодарете, преди да му се възхитите. Да, той е и малко егоист – свободен, отдаден на любимото си нещо, но отвъд това прозират и усилия, които по айнрандски правят летенето възможно и за вас.
* Авторът е ученик в един от цитираните клубове по парапланеризъм
Да напишеш текст за летене, в който не става дума за летене, а за пари, не е лесна задача. Трудността идва от построяването на моста между свръхидеала на човека да лети и превръщането му в бизнес.
Тези, които го правят, не са много, но срещат сериозни трудности. Клубовете по парапланеризъм в България все още търсят "нулата". Въпреки това в страната има голям потенциал за развиването на този спорт. Първо, заради добрите климатични условия и релеф, второ, заради по-ниските цени и не на последно място заради липсата на рестриктивна нормативна уредба по отношение на безмоторното летене.
3 коментара
Поздравления за темата!
Макар, че така е по-лесно не е виновна само държавата. Описаните клубове така и не успяха да се обеденят в асоциация, чрез която да се легитимират и да прокарат законовите норми за дейността им. Ако се случи „летателен инцидент” или застрахователно събитие, кой носи отговорността? В момента масова практира е да се подписва декларация, че се освобождава инструктура, клуба, пилота на тандем от каквата и да е било отговорност.А в България няма система за сертифициране на пилоти, пилоти с пасажер и инструктури. Nice, a? Което колкото и да е притеснително е и удобно, защото всеки „предприемач” може да си сложи титла пилот или инструктор и да развива дейност.
Затова е необходимо да се въведе законова норма за това:
- кой има право да лети и какво трябва да направи за да докаже че може.
- кой има право да обучава
- кой има право да лети на тандем с пасажер
- кой ще гарантирира техническа изправност на летателната екипировката.
- кой има право да продава летателна екипировка
- на кой местности може да се лети и кога
- как и кой ще извършва контрол на всичко това (ако може без корупция!!!).
Как се контролира човека във въздуха, а като е на земята може да излети от Сопот (примерно) и да кацне в Кюстендил (примерно)?
Всяка инвестиция при тази база е като ловенето на рибата в мътната вода. А тук си говорим и за човешки живот!!!
Говорим за парапланеризма - наистна най-достъпната и най-масова форма на летене. Ситуацията обаче е валидна с пълна сила за цялата свръх-лека авиация: пара и делта планери,( и моторните им варианти) сръх-леки самолети. Времената вече са такива че може да си поръчаш самолет от и-бей и да го сглобиш в гаража.
Местата за летете също трябва да подлежат на оценка. Има места, където не трябва да се лети, защото примерно има рядък вид птици и през размножителния им период възприемат парапланера като заплаха и им изпарява „мерака”. Това от своя страна автоматично притеснява всички еколози.
Цитираната цена на екипировката е завишена. Аналогично твърдение при автомобилите би било, че струват 50-60 000 Е. Има скъпи и евтини марки, има есктри и база, има и вторичен пазар на крила на няколко часа или години.
Летенето изисква време и отдаденост. Ако си работиш на постоянна работа времето се ограничава до уикендите, при условие че времето позволява . А това може да е съвсем недостатачно, като се има вредвид, че постоянно трябва да се лети за да се поддържа летателната форма, другото си чиста форма туризъм.
>>”Така че, ако скоро видите парапланерист по пътя си, му благодарете, преди да му се възхитите.”
Звучи грозно и самовлюбено – нека автората провери кога/къде/от кого и как са се провели първите полети с парапланер в БГ. Поне така за обща култура, не от възхищение и благодарност. И това, че някой е някакъв (парапланерист, анархист, хомосексуалист, учител, хирург, таксиджия и т.н) не го прави автомачитно човек за възхищение и благодарност.
С пожелания за много и безаварийни полети
До коментар [#1] от "npapazov":
Браво бе, брато. На фона на мнението ти статията звучи като мрънкане само :)
До коментар [#1] от "npapazov":
Напълно си прав, а БАЛА и останалите прославени играчи във пространството не могат да се организират и да проправят път за необходимите промени.
ПС: не забравяйте, че полетите Ви в контролираните зони на летищата са абсолютно забранени! По обективни причини.