Търсенето на този пазар е доста по-различно от това при конвенционалните пазари. "Всички, с много малки изключения искат да летят", обяснява Емил Кирилов, един от създателите на клуба по парапланеризъм Skycamp paragliding Bulgaria. И въпреки, че последните няколко години се е повишил броят на тези, които го правят наистина, желаещите все още не са никак много. През 2009 г. обаче по-малко хора са отделяли средства за екстремни занимания, обяснява Петър Гаврилов от клуб Rotor. Той признава, че именно заради това клубът е занемарил обученията. Те изискват повече ресурс, а възвращаемостта е малка. Цените на тандемните полети в Сопот варират между 100 лв. и 160 лв. за прелет при различните клубове. Таксата за курсовете е средно 800 лв., като за петдневен цената е 500 лв., а колкото по-дълъг е курсът, толкова по-ниска става цената.

Концентрация, последователност, партньорство

Превръщането на любимото ти занимание в бизнес крие много подводни камъни. "Имал съм дилемата да се занимавам ли с хобито си като бизнес или не, защото има опасност то да престане да е е хоби. Е, с летенето това така и не се случи, защото то е толкова силно, че няма как да спре да бъде хоби", обяснява Емил Кирилов.

Освен хоби обаче летенето е и капиталоемък бизнес. Инвестицията, която Кирилов и партньорите му са направили само за две години надхвърля 60 хил. евро. Най-големият разход е за екипировка, тъй като крилата, с които се лети, трябва да отговарят на различните килограми на учениците, освен това има разлика и между крилата за тандемни и самостоятелни полети. Пълната екипировка на един пилот струва между 4 и 5 хил. евро. Връщането на инвестицията е трудно поради няколко причини. Първо, крилата се амортизират след около 300 летателни часа, второ осъществяването на тандемни полети с комерсиална цел се случва само в рамките на сезона, който официално е шест месеца – от април до октомври, а интензивен поток на хора към Сопот (най-доброто място от гледна точка на условия за парапланеризъм) има най-вече през уикендите. И понеже в този спорт всичко зависи от настроенията на времето, логично не всички уикенди позволяват излитане с клиенти.

Това е и причината да няма точна информация за средния годишен брой осъществени полети. Числата са твърде относителни. Според данни на клуб "Адреналин", средният годишен брой полети на един клуб с клиенти е около 400, но това число се постига по-скоро при пълно натоварване на пилотите и само при добри климатични условия през годината. Нормално броят полети, който инструкторът изпълнява с пасажери, дневно са около три. Недостатъчно, за да се върне дори една малка част от инвестицията.

И така, за да успеят да поддържат клубовете, по-голямата част от инструкторите не само реинвестират печалбите си, но и влагат лични средства, спечелени през периода на миграция, когато напускат България и осъществяват тази дейност в държави като Непал, Южна Африка и страни от арабския свят.

В бизнеса на парапланеристите има и още едни прецедент – конкуренцията не съществува в класическия смисъл на тази дума. Пилотите, макар и от различни клубовете, по-скоро си помагат, защото доброто време е истинска благословия и е по-добре всички пасажери, дошли за своя първи полет да го получат. Между бизнеса с летенето и самото летене има три общи ценности – концентрация в задачите, последователност и партньорство. Те са важни, защото оцеляването често зависи от среда, която не е приятелски настроена.

Твърде малко култура

България е страна със сериозни традиции в безмоторното летене, но от десетилетия държавата като че ли опитва да погребе добрите практики. "Още преди няколко години аероклубовете са прехвърлени към военните и това практически отдалечи летенето от хората, които са създали и развивали тази традиция", разказва Емил Кирилов. Неговият колега Петър Гаврилов обяснява, че Гражданска въздухоплавателна администрация, институцията, която е отговорна и за парапланеризма, съвсем нехае, а служителите й не само не разбират от лека авиация въобще, но и остават незаинтересовани. Това не носи ползи нито на пилотите, нито на държавата да развие този потенциал, нито на обществото и хората, които искат да летят. "Освен това държавата съдейства и за спада на бизнеса, тъй като усилията й са концентрирани в оказване на подкрепа за маститите в туристическия сектор, а не малките нестандартни бизнеси, които всъщност имат много потенциал", казва Гаврилов.

Все още не е правена никаква рекламна кампания, която да рекламира България като дестинация за парапланеризъм, институциите винаги са гледали несериозно на тази идея, защото имат дефицит в разбирането на този спорт. А за потенциала му свидетелства броят на активните парапланеристи в света, който надхвърля 100 хил. души. Компании като Nokia и Red bull пък брандират крилата на състезателите на запад, което може и да не е ефективна рекламна инвестиция, но е свидетелство за висока култура и уважение към хората, които летят.

Изглежда, създаването на такава култура в България тепърва ще се случва. Така че, ако скоро видите парапланерист по пътя си, му благодарете, преди да му се възхитите. Да, той е и малко егоист – свободен, отдаден на любимото си нещо, но отвъд това прозират и усилия, които по айнрандски правят летенето възможно и за вас.

* Авторът е ученик в един от цитираните клубове по парапланеризъм