Небето като от коприна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Небето като от коприна

Небето като от коприна

Парапланеризмът има потенциал да привлече инвестиции в България, но развитието му засега се дължи на усилията на шепа хора

Силвия Радославова
4383 прочитания

© Надежда Чипева


Да напишеш текст за летене, в който не става дума за летене, а за пари, не е лесна задача. Трудността идва от построяването на моста между свръхидеала на човека да лети и превръщането му в бизнес.

Тези, които го правят, не са много, но срещат сериозни трудности. Клубовете по парапланеризъм в България все още търсят "нулата". Въпреки това в страната има голям потенциал за развиването на този спорт. Първо, заради добрите климатични условия и релеф, второ, заради по-ниските цени и не на последно място заради липсата на рестриктивна нормативна уредба по отношение на безмоторното летене.

Един по-различен пазар

Освен изпълнението на тандемни полети (с инструктор) за развлечение, бизнес дейността на клубовете е свързана и с обучения по парапланеризъм. Според данни на школите общият оборот на сектора надхвърля 150 хил. евро годишно, но в това число влиза и оборотът от продажбите на екипировка. Официално регистрираните клубове по парапланеризъм в страната са 15, но едва половината от тях имат активна дейност. Важно е да се знае, че всяко училище е клуб, но не всеки клуб е училище. По-силните школи са няколко – Skynomad, Skycamp paragliding Bulgaria, Rotor, Vertical Dimention и Шумен - ХС.

Търсенето на този пазар е доста по-различно от това при конвенционалните пазари. "Всички, с много малки изключения искат да летят", обяснява Емил Кирилов, един от създателите на клуба по парапланеризъм Skycamp paragliding Bulgaria. И въпреки, че последните няколко години се е повишил броят на тези, които го правят наистина, желаещите все още не са никак много. През 2009 г. обаче по-малко хора са отделяли средства за екстремни занимания, обяснява Петър Гаврилов от клуб Rotor. Той признава, че именно заради това клубът е занемарил обученията. Те изискват повече ресурс, а възвращаемостта е малка. Цените на тандемните полети в Сопот варират между 100 лв. и 160 лв. за прелет при различните клубове. Таксата за курсовете е средно 800 лв., като за петдневен цената е 500 лв., а колкото по-дълъг е курсът, толкова по-ниска става цената.

Концентрация, последователност, партньорство

Превръщането на любимото ти занимание в бизнес крие много подводни камъни. "Имал съм дилемата да се занимавам ли с хобито си като бизнес или не, защото има опасност то да престане да е е хоби. Е, с летенето това така и не се случи, защото то е толкова силно, че няма как да спре да бъде хоби", обяснява Емил Кирилов.

Освен хоби обаче летенето е и капиталоемък бизнес. Инвестицията, която Кирилов и партньорите му са направили само за две години надхвърля 60 хил. евро. Най-големият разход е за екипировка, тъй като крилата, с които се лети, трябва да отговарят на различните килограми на учениците, освен това има разлика и между крилата за тандемни и самостоятелни полети. Пълната екипировка на един пилот струва между 4 и 5 хил. евро. Връщането на инвестицията е трудно поради няколко причини. Първо, крилата се амортизират след около 300 летателни часа, второ осъществяването на тандемни полети с комерсиална цел се случва само в рамките на сезона, който официално е шест месеца – от април до октомври, а интензивен поток на хора към Сопот (най-доброто място от гледна точка на условия за парапланеризъм) има най-вече през уикендите. И понеже в този спорт всичко зависи от настроенията на времето, логично не всички уикенди позволяват излитане с клиенти.

Това е и причината да няма точна информация за средния годишен брой осъществени полети. Числата са твърде относителни. Според данни на клуб "Адреналин", средният годишен брой полети на един клуб с клиенти е около 400, но това число се постига по-скоро при пълно натоварване на пилотите и само при добри климатични условия през годината. Нормално броят полети, който инструкторът изпълнява с пасажери, дневно са около три. Недостатъчно, за да се върне дори една малка част от инвестицията.

И така, за да успеят да поддържат клубовете, по-голямата част от инструкторите не само реинвестират печалбите си, но и влагат лични средства, спечелени през периода на миграция, когато напускат България и осъществяват тази дейност в държави като Непал, Южна Африка и страни от арабския свят.

В бизнеса на парапланеристите има и още едни прецедент – конкуренцията не съществува в класическия смисъл на тази дума. Пилотите, макар и от различни клубовете, по-скоро си помагат, защото доброто време е истинска благословия и е по-добре всички пасажери, дошли за своя първи полет да го получат. Между бизнеса с летенето и самото летене има три общи ценности – концентрация в задачите, последователност и партньорство. Те са важни, защото оцеляването често зависи от среда, която не е приятелски настроена.

Твърде малко култура

България е страна със сериозни традиции в безмоторното летене, но от десетилетия държавата като че ли опитва да погребе добрите практики. "Още преди няколко години аероклубовете са прехвърлени към военните и това практически отдалечи летенето от хората, които са създали и развивали тази традиция", разказва Емил Кирилов. Неговият колега Петър Гаврилов обяснява, че Гражданска въздухоплавателна администрация, институцията, която е отговорна и за парапланеризма, съвсем нехае, а служителите й не само не разбират от лека авиация въобще, но и остават незаинтересовани. Това не носи ползи нито на пилотите, нито на държавата да развие този потенциал, нито на обществото и хората, които искат да летят. "Освен това държавата съдейства и за спада на бизнеса, тъй като усилията й са концентрирани в оказване на подкрепа за маститите в туристическия сектор, а не малките нестандартни бизнеси, които всъщност имат много потенциал", казва Гаврилов.

Все още не е правена никаква рекламна кампания, която да рекламира България като дестинация за парапланеризъм, институциите винаги са гледали несериозно на тази идея, защото имат дефицит в разбирането на този спорт. А за потенциала му свидетелства броят на активните парапланеристи в света, който надхвърля 100 хил. души. Компании като Nokia и Red bull пък брандират крилата на състезателите на запад, което може и да не е ефективна рекламна инвестиция, но е свидетелство за висока култура и уважение към хората, които летят.

Изглежда, създаването на такава култура в България тепърва ще се случва. Така че, ако скоро видите парапланерист по пътя си, му благодарете, преди да му се възхитите. Да, той е и малко егоист – свободен, отдаден на любимото си нещо, но отвъд това прозират и усилия, които по айнрандски правят летенето възможно и за вас.

* Авторът е ученик в един от цитираните клубове по парапланеризъм

Да напишеш текст за летене, в който не става дума за летене, а за пари, не е лесна задача. Трудността идва от построяването на моста между свръхидеала на човека да лети и превръщането му в бизнес.

Тези, които го правят, не са много, но срещат сериозни трудности. Клубовете по парапланеризъм в България все още търсят "нулата". Въпреки това в страната има голям потенциал за развиването на този спорт. Първо, заради добрите климатични условия и релеф, второ, заради по-ниските цени и не на последно място заради липсата на рестриктивна нормативна уредба по отношение на безмоторното летене.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    npapazov avatar :-(
    npapazov

    Поздравления за темата!

    Макар, че така е по-лесно не е виновна само държавата. Описаните клубове така и не успяха да се обеденят в асоциация, чрез която да се легитимират и да прокарат законовите норми за дейността им. Ако се случи „летателен инцидент” или застрахователно събитие, кой носи отговорността? В момента масова практира е да се подписва декларация, че се освобождава инструктура, клуба, пилота на тандем от каквата и да е било отговорност.А в България няма система за сертифициране на пилоти, пилоти с пасажер и инструктури. Nice, a? Което колкото и да е притеснително е и удобно, защото всеки „предприемач” може да си сложи титла пилот или инструктор и да развива дейност.
    Затова е необходимо да се въведе законова норма за това:
    - кой има право да лети и какво трябва да направи за да докаже че може.
    - кой има право да обучава
    - кой има право да лети на тандем с пасажер
    - кой ще гарантирира техническа изправност на летателната екипировката.
    - кой има право да продава летателна екипировка
    - на кой местности може да се лети и кога
    - как и кой ще извършва контрол на всичко това (ако може без корупция!!!).

    Как се контролира човека във въздуха, а като е на земята може да излети от Сопот (примерно) и да кацне в Кюстендил (примерно)?

    Всяка инвестиция при тази база е като ловенето на рибата в мътната вода. А тук си говорим и за човешки живот!!!

    Говорим за парапланеризма - наистна най-достъпната и най-масова форма на летене. Ситуацията обаче е валидна с пълна сила за цялата свръх-лека авиация: пара и делта планери,( и моторните им варианти) сръх-леки самолети. Времената вече са такива че може да си поръчаш самолет от и-бей и да го сглобиш в гаража.

    Местата за летете също трябва да подлежат на оценка. Има места, където не трябва да се лети, защото примерно има рядък вид птици и през размножителния им период възприемат парапланера като заплаха и им изпарява „мерака”. Това от своя страна автоматично притеснява всички еколози.

    Цитираната цена на екипировката е завишена. Аналогично твърдение при автомобилите би било, че струват 50-60 000 Е. Има скъпи и евтини марки, има есктри и база, има и вторичен пазар на крила на няколко часа или години.

    Летенето изисква време и отдаденост. Ако си работиш на постоянна работа времето се ограничава до уикендите, при условие че времето позволява . А това може да е съвсем недостатачно, като се има вредвид, че постоянно трябва да се лети за да се поддържа летателната форма, другото си чиста форма туризъм.


    >>”Така че, ако скоро видите парапланерист по пътя си, му благодарете, преди да му се възхитите.”

    Звучи грозно и самовлюбено – нека автората провери кога/къде/от кого и как са се провели първите полети с парапланер в БГ. Поне така за обща култура, не от възхищение и благодарност. И това, че някой е някакъв (парапланерист, анархист, хомосексуалист, учител, хирург, таксиджия и т.н) не го прави автомачитно човек за възхищение и благодарност.

    С пожелания за много и безаварийни полети

  • 2
    aussie avatar :-P
    aussie

    До коментар [#1] от "npapazov":

    Браво бе, брато. На фона на мнението ти статията звучи като мрънкане само :)

  • 3
    sjf18531334 avatar :-|
    Чоко

    До коментар [#1] от "npapazov":

    Напълно си прав, а БАЛА и останалите прославени играчи във пространството не могат да се организират и да проправят път за необходимите промени.

    ПС: не забравяйте, че полетите Ви в контролираните зони на летищата са абсолютно забранени! По обективни причини.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK