Морски дарове
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Морски дарове

Производството и култивирането на миди в България е нараснало четири пъти от 2006 г. насам

Морски дарове

Усвояването на европейските фондове е в основата на бума на производството на миди

Силвия Радославова
19201 прочитания

Производството и култивирането на миди в България е нараснало четири пъти от 2006 г. насам

© асен тонев


Ако апетитът наистина идва с яденото, то на българския пазар на аквакултури в последните години или е настъпила епидемия от изгладнели за миди консуматори, или търсенето се е увеличило правопропорционално на предлагането. Защото от 2006 г. производството и култивирането на миди е нараснало четири пъти (виж графиката).

И въпреки че черните миди са по-скоро сезонен деликатес и се радват на внимание най-вече през лятото, все повече български предприемачи се насочват именно към бизнеса с морските ферми. Известен стимул за това се явяват средствата, отпускани по предприсъеднителната програма САПАРД, обясняват собственици, а след изчерпването на нейните ресурси, опции за изграждане, разширяване и модернизация са се появили по оперативната програма "Рибарство и аквакултури". Действително почти няма голяма фирма производител, която да не е усвоявала средства по една от двете програми.

Днес мидените ферми в България вече са 17 по данни на Националната ветеринарномедицинска служба, която отговаря за тяхната регистрация. Голяма част от тях са създадени именно в годините преди България да стане член на ЕС, когато потече първата река от безвъзмездна помощ за бизнеса.

Освен европейското финансиране причините за интереса към дейността идва отчасти и от спецификата на култивирането на черните миди. Тези морски обитатели са естествен филтър на водните басейни, като само една пречиства над 80 л вода за 24 часа. За да бъдат годни за консумация, като деликатес, мидите е препоръчително да се произвеждат в чисти райони.

"Обикновено, за да се гарантира качество на продукта, фермите се изграждат в близост до пречиствателни станции или зони, които са екологично чисти. Предимството на българското Черноморие е, че няма среда за развитие на токсини, които да биха навредили на мидите, а оттам и на здравето на хората", разказва Найден Станев, управител на мидената ферма Black sea shells в близост до Каварна. Сертифицираните като производители на екологично чист продукт ферми вече привличат и международен интерес и заявките за износ се увеличават.

Въпреки това някои собственици на ферми засега остават ориентирани само към търговия на местния пазар, или затварят кръга на производството, като предлагат продукцията си в собствени заведения. Така за бизнес модела на фермите не може да се направи генерален извод, той е твърде млад и достатъчно разнообразен.

Как се прави мидена ферма

"Мидата не яде, не се дои, не се полива. Важно е да се намери най-добрата конструкция, на която живее", обяснява Веселин Прокопиев, един от двамата собственици на мидената ферма "Дълбока" до Каварна. Действително за една ферма най-важното е каква инсталация и технология на добив ще избере. Някои от конструкциите са плаващи, а други стационарни. По думите на Прокопиев стационарните конструкции са по-стабилни, защото не се влияят от синусоидата на вълната, която стресира мидата. Спокойствието й е всъщност доста важно, защото периодът й на зреене не е никак кратък. Необходимото време е между 12 и 18 месеца, разказва собственикът. Той е в бизнеса от 90-те години, когато е било много трудно да се започне каквото и да било бизнес начинание, ето защо от пет съдружниците остават двама.

"Никой не ядеше миди в България, днес обаче хората повече се обръщат към морето", обяснява той. Заедно със съдружника му избират да приготвят част от продукцията на миди в ресторанта към фермата и единствено правят доставки на бистро "Европа" във Варна. Въпреки че става дума за сезонна работа, фермата и ресторантът осигуряват около 60 работни места, което представлява и най-високия разход за фирмата. Цените в ресторанта са около 6-7 лв. за мидено ястие, а цената за килограм пресни миди, купени на дребно директно от фермата, е 3 лв. без ДДС.

Мидената ферма в Дълбока вече е реализирала два успешни проекта по програма САПАРД на стойност 800 хил. евро, а сега се подготвя трети проект, който ще увеличи площта й с още 2 дка.

Съвсем различен бизнес модел има друга от по-големите компании. Black sea shells е създадена през 2007 г., а основната част от инвестицията - 2 млн. лв., идва отново по линия на предприсъединителната програма САПАРД. За работа по проекта са привлечени трима ирландци, които освен с ноу-хау участват и в собствеността на фирмата, а мажоритарен дял в едноименното дружество има Джон Конконън. Бизнесът в България се ръководи от Найден Станев, а назначените работници са едва двама. "Това се дължи на специфичната технология за култивиране", обяснява Станев. Култивирането е различно от производството, защото се използват естествени находища.

Пазарни пунктири

Магазините и ресторантите в страната са основният пазар, на който мидените ферми реализират своята продукция. Три от по-големите фирми - "Дълбока БГ" ООД, Black sea shells ООД и "Милениум Созопол" ООД, са произвели заедно около 500 тона миди през 2009 г., въпреки това пазарът е все още много нов и е грешно да се твърди, че е разпределен между участниците. Още повече след като по-голямата част от тях не проявяват силно желание за агресивно атакуване на международни пазари. "Износът на компанията все още не е много голям, едва 4-5 тона годишно, а пазарите са основно във Франция и Холандия, защото имаме добра реализация на местния пазар", обяснява Найден Станев.

Фермата е произвела 200 тона миди през 2009 г.,  а през 2008 г. едва 50 тона. Стремежът е да се постигнат количества от 3500 тона годишно, като постоянните инвестиции в технологии позволяват освен бързото увеличение на добива да се намали в пъти и неговата себестойност. В момента за фирмата тя е около 1 лв. за килограм, а средната цена при търговия на едро е 2 лв. на кг без ДДС.

Търсенето дори само на вътрешния пазар е достатъчни голямо, че продукцията на фермите да не достига. Стоян Стоянов, управител на мидената ферма в Созопол, която зарежда магазини и ресторанти основно в София, разказва, че понякога поръчките само на един клиент са за  2 тона седмично. Фирмата има готовност да ги осигури само заради бързата обработка на мидите, която е възможна заради инвестиция за 30 хил. евро в преработвателна машина. Тази машина е повишила значително рентабилността на фирмата, твърди Стоянов. "Милениум Созопол" е инвестирала и в автомобили, с които да осъществява доставки. Развитието й ще бъде в посока изграждане на нова плантация в близост до сегашната.

По-големите добиви ще намерят пазарна реализация, убеден е Стоянов. "Да, от бизнеса с миди се печели, лошото е, че влизат хора, които нямат идея какво е мидопроизводство, мотивът им е само да усвояват безвъзмездно средства", обяснява той.

А като всеки бизнес и този крие известни рискове. При мидените плантации една силна буря може да откъсне мидата от колекторите, а високата температура на морската вода води до атрофия на мускула, с която мекотелото се държи и често просто пада от въжетата. Ето защо  печелившият модел е въпрос не само на инвестиции, но и на рационално боравене с технологии, оборудване и опит.

Дори пазарът да гарантира спокойствие през високото търсене и потенциал за излизане на външни пазари, важно е организацията на предприемаческото начинание да бъде свързана и с висока доза реализъм. Не само заради печалбата, но и защото мидите бавано изчезват от естествените им обитания - скалите, като стават храна на рапаните. Според някои това е нормалният ход на еволюцията, а според други - знак, че морската среда е извън равновесие. Но така или иначе, бъдещето принадлежи на култивирането.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    lazarev avatar :-?
    R.L.

    ...Страхотно, ама защо тогава свежи миди все още не се предлагат на широко в рибните магазини, в София например?

  • 2
    richl avatar :-|
    richl

    Добър Ден ,
    Отностно Статията, За Трите най-Големни Фирми за Отглеждане на Миди в никакъв случай Не Трябва да се Започва с "Дълбока БГ" ООД !!! Това е Груба Грешка !!! Понеже тази Фирма е създадена Дубликат от собственика й Панайот Димитров Дяков на "Дълбока" ООД, която е Собственик Веселин Прокопиев !!!

    А относно защо няма на "Широко" по пазарите в София Миди е най-Вероятно, защото са Толкова Опасни, колкото са ЯйцаТа. Макар Това на Рибният Пазар на Варна , всички Миди идват от МиденаТа Ферма Дълбока казат Продавачите, а Стационарна Мидена Ферма "Дълбока" ООД дори НЕ ЗНАЕ !!! Инак Държавата Бързо Реагира да Затвори Ресторанта Ни на Панчарево за 1 месец. Защото е нямало Комарници, а ХораТа какво ядът от "Широките" Пазари из Страната ??? За Това Тя доставя САМО за Ресторанта Си, който е на Самият Бряг с КаменнаТа Къща !!!
    Разкошен ден ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Намери ми наемател

Намери ми наемател

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.