Почти без разходи

Общинските терени, на които футболни аматьори можеха да се развличат с любимата си игра, драстично намаляха по време на прехода, най-вече заради лоша поддръжка. Търсенето на местата за "ритане" обаче остана константно. Това, а и нуждата от закрити помещения (тип зала или балон), които да се ползват през зимните месеци, създадоха нови бизнес възможности. От около пет години насам частни лица и дружества активно участват в изграждането на спортни игрища на открито и зали за минифутбол. Информация за точния им брой няма в администрацията на Столичната община, но по данни на представители на бранша частните спортни съоръжения в София са поне десет.

Инвестицията за стартиране на такъв бизнес преди години е била в размер на няколкостотин хиляди лева, но добрата новина е, че оперативната дейност не е свързана с високи разходи.

Управляваната от Кирил Маринов компания "Мултиспорт БГ" за пет години има изградени два спортни терена с общо пет игрища за футбол, две от тях покрити с балон. Размерът на първоначалната инвестиция е бил около 400 хил. лв., а най-голямото перо в разходите са били средствата за купуването на терен. Маринов купува 4 дка земя на бул. "Ломско шосе", за да изгради спортния комплекс там. Той не отчита отдалечеността от центъра на града като проблем. Така е и за собственика на спортен център "Орландовци" Георги Димитров. Той и партньорът му Иван Ангелов (и двамата имат странични бизнеси) реализират идеята за изграждане на миниигрище за футбол през февруари, като помещенията, които използват за целта, са бивши складови бази на "Софстрой". Димитров и Ангелов практически нямат високи разходи за земя, защото складовете са тяхна собственост. "Помещенията бяха дадени под наем, но финансовата криза принуди наемателите да ги освободят. Не сме инвестирали колосални суми в преустройството им, но направихме някои ремонти. Строителните материали дойдоха от фирмата за гранити на партньора ми, а мебелите - от моята фирма", разказва Димитров.

Цената на удоволствието

Практиката по света е спортните центрове да са изнесени в периферията на големите градове. "Хората, които искат да играят футбол, идват с колите си и най-важно е да има осигурени паркинг места. Това е почти невъзможно в центъра", казва Димитров. Локацията не играе сериозна роля в избора и според Кирилов. Определящо при търсенето е качеството на настилката, цената за час наем на игрището и, разбира се, екстрите към спортното съоръжение. Сега цените за наем за астрономически час в София са между 60 и 90 лв., обикновено при плащането те се поделят между играчите от отборите. Наемът на някои игрища се качва в пиковите вечерни часове (от 19 до 21 ч.), когато обикновено и търсенето е най-голямо, защото след работа често хората се отдават на любими занимания. Таргет на игрищата са мъжете от различни възрастови групи. Всички центрове правят отстъпки при абонамент. Така например наемът на залата в Орландовци е е 70 лв. в пикови часове в делничните дни, при абонамент за 1 месец – 65 лв., а при годишен - 60 лв. Ползването на сауната е 20 лв. за целия отбор.

Цената на удоволствието

Оперативните разходи на залите са ниски, което позволява инвестицията да се върне сравнително бързо. "Това му е хубавото на този бизнес, че не трябва десет души да стоят и да получават заплата, ако няма работа", коментира Димитров. Един или двама работници са достатъчни за записването на часове и поддръжка на залите, а за тревата се грижи машина на фирмата дистрибутор. Добре е настилката да се третира след всеки 100 часа игра, това струва 600 лв. "Амортизацията на тревните площи е за 5 години, а около 50 хил. лв.е цената за подмяната й на едно игрище", обяснява Кирилов.

Освен това разходи се правят и за отопление, като повечето зали и балони са се ориентирали към газ.

"Въпреки ниските разходи не сме имали сериозен ръст на приходите в последните години. Даже напротив търсенето се сви с около 30 % заради финансовата криза, която доведе до отлив на корпоративните клиенти", разказва той.

За да популяризират дейността си и да запазят клиентите, игрищата организират турнири със собствен награден фонд. Участието в тези турнири се заплаща символично от играчите.

Средата, в която се развиват частните игрища, е силно конкурентна. В квартал "Студентски град" в радиус от 3 км вече има шест терена за футбол. Столичната община през "Спортна София" ЕАД също участва на този пазар. Дружеството управлява четири миниигрища в Борисовата градина (идеалният център на София), отделно от това в "Зона Б-5" има още две – открито и покрито. Приходите от тези обекти са били 508 хил. лв. през 2009 г. и 478 хил. лв. през 2008 г. Отделно от това в последните години общината изгради 69 спортни площадки, които са предназначени заЦената на удоволствието

свободно ползване. Инвестицията беше в размер на 8 млн. лв.

Въпреки конкуренцията повечето частни предприемачи нямат намерение да се отказват от бизнеса. "Имам планове да се развивам в посока още игрища, но изчислението ми е, че мога да си позволя да купя земя при цени 20-30 евро на кв/м, за да съм на печалба след няколко години. Минимум 2.5 дка са необходими за две игрища по 800 кв.м заедно с прилежащите площи и обслужващи постройки", обяснява Кирил Маринов. В момента обаче цената на земята в София е в пъти по-висока.

Инвестицията в една зала, ако трябва да се закупи терен за нея и да се изгради от нулата, е около 2 млн. евро според думите на Георги Димитров. По думите му никой не би се наел да направи това, при положение че при оптимално натоварване на залата (винаги заети часове през делничните вечери и уикендите) и цени, при които в момента се отдава на час, годишният приход трудно ще надхвърли 150хил. лв.

Не става само с футбол

Възможност за предприемачите обаче е разнообразяването към други активности и дейности. Спортният център "Орландовци" ще открие зона за релакс още в началото на ноември, планира се изграждането на автомивка и детски кът, за могат клиентите да бъдат комплексно обслужвани. Собствениците на центъра обмислят варианти за отдаването на залата под наем за различни събития.

Със или без тях обаче, не е лошо и да се помисли за популяризиране на игрищата. Парадоксално, но факт. Докато в някои зали няма свободни часове за седмици напред, други стоят празни просто защото никой не знае за съществуването им.