

Милен Райков

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Срещата с данъчните е неизбежна, като условията на мача са уговорени в специален кодекс. Само че едната страна в играта, освен че винаги играе с белите фигури, често и променя правилата по свой вкус. Обикновено промените са насочени срещу лошите, но практиките не щадят и добрите, което затвърждава имиджа на България на евтина, но агресивна и непредсказуема данъчна юрисдикция. В този контекст ще коментирам три от приетите преди дни промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
1 коментар
Авторът на статията да даде отговор на някои от следните въпроси:
Какво точно значи "формална проверка"? В кои нормативен акт е уредена тази "формална проверка"? Или на авторът му се иска всички проверки да са формални?
Какви според авторът са разликите в правомощията на органите по приходите в рамките на една проверка и на една ревизия? Защо да не може да бъде извършвано "неформално" изследване на определени въпроси и в рамките на проверка?
Какво точно е лошото приходната администрация да открива навреме формираните от чуждестранните лица места на стопанска дейност (наречени от автора "нерегистрирана стопанска дейност в страната")? От какво автора си прави извода, че това е данъчен грях? Доста чуждестранни лица установиха, че им е доста по изгодно да регистрират място на стопанска дейност в България (освен че това е предвидено и в самата СИДДО). За скритото разпределение на печалбата и пазарните цени дори няма да коментирам!
Защо авторът не се поинтересува поне малко приходната администрация ли е виновна за това, че становищата за прилагане на СИДДО нямат обвързваща сила? Би било интересно авторът да посочи поне един случаи, в които неправомерно е издаден един акт, а след това е бил променен в обратна посока без причина.
Авторът постарал ли се е да се ограмоти и да сравни какви са процедурите в останалите страни? Очевидно не е! Още встъпителното му изречение е невярно! СИДДО може да бъде приложена по много начини, а коментираната процедура е само един от тях. Преимуществото на тази процедура е, че данък не се одържа от чуждестранното лице, а производството се развива в срока за плащане на данъка. Ако се беше поинтересувал малко, авторът щеше да знае, че в повечето европейски страни първо удържат данъка, а след това чуждестранното лице иска от администрацията да му бъде възстановен. Толкова за нарушените основни свободи на ЕС.
"Сбърканата" логика на лихвите - тук би бил удачен момент авторът да блесне с оригинална идея как ще бъде гарантирано законосъобразното прилагане на СИДДО, ако за неспазването на каквито и да е правила никои не носи никаква отговорност или санкция. Приходната администрация с удоволствие би приела всяка разумна идея, но до този момент авторът и колегите му от "бизнеса" не са благоволили да я споделят.
Нека авторът да сподели сериозно наистина ли мисли, че лице, което има намерение да наруши данъчното законодателство ще иска доброволно и по неговово желание прилагане на процедурата?
На последно място - има ли авторът личен интерес като представител на Ърнст и Янг България от исканите от него промени? Колко чуждестранни "инвеститори" е консултирал как да си "оптимизират" данъчните задължения в България? С какво точно т.нар. "формален" контрол му пречи на консултациите?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.