С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
19 25 мар 2011, 13:42, 22275 прочитания

България, щата Барселона

... или как няколко емигрантски начинания процъфтяват в сърцето на Каталунската провинция

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На пръв поглед Барселона е туризъм, море, Гауди, Саграда фамилия и готически квартал. Зад всичко това обаче се крие град, който е добро място за започване на бизнес.

Каталуния не е Германия с нейната смазващо висока производителност, но определено знае как да печели от силните си страни. И затова тя е най-богатата област не само в Испания, но и в челната петица на Европа. В самото сърце на Барселона успешно съжителстват, буквално залепени един до друг, скъпи бутици и малки магазинчета за храни, захарни изделия, сувенири и аксесоари, които са собственост на араби, китайци и индийци... и българи. Представата за нашите сънародници в Испания е за нископлатени строителни работници и обслужващ персонал. С времето обаче по-предприемчивите от тях са се ориентирали към собствен бизнес - често насочен към многобройните им сънародници.

На гости на другата планета



Може би най-известната притегателна точка за българите, работещи и пътуващи в града, е заведението от веригата Happy Bar&Grill, разположено на La Rambla Catalunya, една от главните улици в каталунската столица. Ресторантът е отворен през 2004 г., а след успешното начинание групата вече има шест заведения в Барселона, сред които рибен ресторант, пицария и бар. Варненската верига Happy смята да продължи инвазията си в испанския град с нов обект, но подробности все още не се разкриват. Затова и не можем да гарантираме, че в него ще ви предложат традиционните кюфтета, кебапчетата и шопска салата, но само ако сервитьорът чуе родния ви език.

Ако в очакване на новото заведение решите да се отдадете на българските или испански деликатеси на La Rambla Catalunyа, гледката през витрината ще е към  фризьорския салон Salon 14 от другата страна на улицата. Той също е български. Разходка из улиците на Барселона може да ви срещне с още с български козметичен салон, уютно местенце, на което се приготвят 30 вида българска баница, и магазин за хранителни добавки, собственост на български културист. Представителите на емиграцията, сред които се отличават по-предприемчивите, атакували определени бизнес ниши, са десетина. Най-много от тях са избрали да се занимават с барове и ресторантчета, а популярните са две – La Rosa Bulgara, разположено до пл. Espanya, което съществува от четири години, и бар Entza, в който се правят партитата на общността.

Което и от тези места да посетите, ще можете да получите повече информация за това как живеят българите в каталунската провинция, отколкото ако се свържете с посолството. Оттам или няма да вдигнат телефоните, или просто ще ви обяснят, че Барселона е "друга планета". Действително в провинцията  в града работят съвсем други правила. Самите емигранти разказват как много по-лесно се справят сънародниците им във Валенция или Мадрид. Надеждите това да се промени с новия почетен консул - футболистът Христо Стоичков, не са големи.



Никой, дори посолството (за него вече казахме), не може да даде точния им брой на българите. Знае се, че по-голямата част от тях са икономически емигранти, работят или в строителството, или в сектора на услугите, а общото помежду им е нежеланието да се върнат в България, защото заплатите им там са достатъчно високи, за да понесат и по-високия стандарт, но и да пестят или да подпомагат роднините си в родината.

Siesta? No, gracias!

Музикантите от Сливен, които прекарват цял летен сезон, свирейки шлагери по малките площади на града, не са единствените инициативни българи, тръгнали да припечелват зад граница. Общото между тези, които се занимават с истински малък бизнес в Барселона, е, че не възприемат себе си като суперсериозни предприемачи, държат се скромно и работят повече от испанците. Повечето от тях още не са върнали първоначалните си инвестиции, защото са започнали отскоро. В масовия случай заведенията и търговските им обекти не съществуват от около 5 години. Типичната кратка следобедна почивка (siesta), когато не само хората по улиците, но и някои търговски обекти спират работа за по няколко часа, е непозната за българите. Те работя толкова активно, че ако бяха останали в България, може би страната нямаше да е най-бедната в ЕС и на опашката по показател производителност на труда. Общото усещане на предприемачите е, че да стартираш бизнес е лесно, няма много административни процедури, нито дискриминационно отношение към чужденци, които искат да започнат някакво начинание. Данъчната тежест не е смазваща, но е трудно да се наложиш като лидер в някоя ниша заради високата конкуренция.

"Успешната формула е коректност, не ниски цени", казва Цветан Асенов, управител на бар Entza. Барът е собственост на друг българин – Бисер Джабиров, и се посещава основно от българи. Цената на 40 г уиски с безалкохолно са 5 евро. Бирата за българи е 1.5 евро, за останалите - 2 евро. "Барът работи до 3 вечерта, предлагаме и малко българска кухня и като цяло се стремим за българите цените да са по-ниски", казва Асенов. Той е нещо като алтернативен консул за българите в Барселона, работил е в почти всички български заведения, познава около 400 емигранти, помага им с каквото може. За десетте години в Испания Цветан се е прибирал само три пъти в България.

"Тук не е толкова трудно да започнеш бизнес, разходите за наем са между 500 и 1200 евро" в зависимост от района, разказва Асенов. Месечната заплата е между 900 и 1100 евро за осемчасов работен ден. Доставчиците по думите му работят добре, но трябва да се внимава с това какви договори се подписват, защото често искат собствениците на барове да продават например непосилни количества бира за сметка на хладилниците и чадърите, с които те обзавеждат.

Най-големият разход е т.нар. траспасо. Това е такса, която се плаща за купуване на бизнес от неговия собственик, и е почти единственият начин да влезеш на пазара, правейки малък бизнес в Барселона. Траспасо се плаща на последния собственик, като един вид така бизнесът се откупува, а отделно от това собственикът на имота получава наем. Договорите за траспасо са гъвкави, можеш да избереш периода, за който да купиш бизнеса. Най-често той е една, пет или десетгодишен, но можеш и да платиш веднага.

"Таксата за откупуване на един бизнес и за едно заведение може да достигне цена от 150 хил., но кризата донякъде намали сумите", обяснява Асенов.

Фурната, която не е точно фурна

Славиян Горнишки от Враца е платил 60 хил. евро траспасо, за да отвори кафетерия в един от по-скъпите квартали на Барселона. Не е теглил кредит, защото е разполагал със собствени средства. "Фурната на квартала" на ул. Pasaje San Joan Basco 43 всъщност е място, където хората идват да закусят и да пият кафе. "Често се случва испанците да дойдат и да търсят хляб, но ние печем само кроасани", смее се Горнишки. Той е строителен инженер, дипломира се в България и през 2001 г. заминава, за да работи в Барселона. Там се жени за уругвайка, с която имат тригодишен син Тервел.
По времето, в което жена му е бременна, строителната фирма, в която Горнишки работел, фалира и така от около три години семейството се занимава с бизнес. През февруари тази година дори са си позволили да вземат първите си заплати, без да ги реинвестират. Очаква инвестицията им да се върне за 4-5 години, тоест сега са минали около половината път.

Те купили заведението обзаведено, с пълен инвентар, изчистили го и започнали. В помещението има над 20 седящи места. Никога преди Славиян не се е занимавал със собствен бизнес. Резултатът? "Преди време, когато ми казваха, че трябва да работя в събота, не ми се искаше да ходя, дори за двойно заплащане, сега просто изпитвам желание за работа и ми е все тая колко ще изкарам", казва Горнишки. По думите му в Испания всичко се получава бавно, но се получава. Основното, което се цени, е, че работиш, а в България нищо не е възможно без татко, чичо и вуйчо.

Първоначално във "Фурната на квартала" се предлагат само кафе и кроасани, а по-късно е въведено меню с готвена храна за деня. Какво ще е то зависи от настроението, в което се е събудила жена му. А това става преди 5 ч. всяка сутрин. "Жена ми идва, почиства, приготвя сандвичите и кроасаните, започва да подготвя и дневното меню, тръгва си в ранния следобед. Аз идвам по-късно, но оставам, за да затворя в 8 ч. Първите хора пристигат да изпият кафето си към десет, а потокът е през целия ден", разказва собственикът. Дневните менюта се поръчват всеки ден от намиращата се в близост болница. Персоналът преди е идвал да обядва на място, а сега само се отбиват да вземат храната. Салата, основно ястие и десерт струват 7-8 евро.

Сега е почти винаги пълно с хора, но в началото двамата сядали като посетители на някоя маса и така опитвали да привлекат клиенти, защото "никой не влиза в празните заведения". Основно във "Фурната" идват испанци и понеже в близост до кафенето има училище, често родителите се отбиват да пия кафе при Славиян. Жителите на квартала са другата голяма група. В района има и силна конкуренция. Как Горнишки се справя с нея? "Аз не искам да съм испанско заведение, клиентите ми да седят и да чакат някой да им обърне внимание. Не, трябва да ги посрещнеш с чар, винаги да им дадеш нещо в повече, да ги почерпиш с нещо мъничко, да опитат нещо ново", казва той. Чаровното обслужване е ключът към задържането на клиентите и бързо превръща семейството в любимци. Често може да ги чуете как си говорят на малко име с хората, които пият кафето си при тях, или дори да се целуват за приятелско: "Здравей!" Винаги пълното заведение мотивира техен конкурент да отвори кафетерия точно до тях. Това се случва през декември тази година. Въпреки по-ниските цени на конкурента той така и не успява да открадне клиенти.

Цените във "Фурната на квартала" никога не са били увеличавани, но Горнишки е преминал към по-висок ценови клас продукти за тези две години. "Клиентите ни не са хора, които се интересуват дали ще дадат 20 или 50 евроцента повече, но качеството е важно за тях. Най-много се продава кафето, мога да твърдя, че марката, с която работим, е най-добрата на местния пазар", споделя той. Сега заведението все още търси идеалния модел и експериментира. Отскоро предлага мексикански боритос, ще се опита и с испанските тапас. Плановете са и да се удължи работното време.
"Не целя да продавам алкохол и да превръщам мястото в бар. Тук никога не се е пушело, дори преди забраната за пушене в заведенията да бъде въведена в страната. Алкохолът и цигарите нямат отношение към това колко ще порасне бизнеса", казва той.

Разходите, които семейството прави, са около 3500 евро: 1000 е нетната работна заплата на единствената им служителка, която е испанка. Плащането на осигуровките й от около 500 евро на месец са поделени. Токът за два месеца е около 700 евро, а наемът на месец е около 1200 евро. "Не мога да разкрия какъв оборот правим, защото това са лични въпроси", казва ми Горнишки, преди да се разделим.

И, разбира се, сирене и ракия

Михаела и Асен Цоневи от Русе са в Барселона от вече десет години. За това време Михаела се е прибирала в България само веднъж и казва, че нещата й се сторили зле. Засега не мисли да се връща, още повече че и децата са отраснали в Испания. Семейството има собствен магазин от 5 години, 50% от стоките в него са български."Не сме имали трудности с режима за вадене на документи и регистрацията, много е лесно всичко, просто трябва да се пита", казва Цонева. Преди да заминат, тя работи в шивашка фирма в България.

Избират района, в който да разположат своята бакалия "Дунав", най-вече заради локацията - близо е до пл. Espanya и една от станциите на метрото.

Наемът, който плащат за магазина, е 1100 евро. Освен Михаела в магазина работи още една българка. Работната й заплата на месец за 4 часа работа на ден е 400 евро. Оперативните разходи са около 300 евро на месец за ток, а водата за тримесечие е около 70 евро. Предприемачите са подбрали система на деклариране, която не предполага плащане на данък в края на годината, а на всяко тримесечие. При тази система им се връща надвнесеният данък, който са направили при пазаруване на едро. "Ако например зареждаме алкохол за магазина, се доплаща акциз, той е 4% повече (тоест вместо да платим 18% данък плащаме 22%), на млякото и основните храни е 0.5% повече, а на всичко останало - по 1%. После данъкът, който плащаме на тримесечие, се намалява", казва Цонева.

Инвестицията, която семейството прави, е около 30 хил. евро за първото зареждане, за капарато за наеми. Не са плащали траспасо, но им е било трудно, докато бизнесът потръгне. "Инвестицията ни вече се е изплатила", казва Цонева. Българският магазин се посещава не само от емигранти, които искат да си спомнят вкуса на киселото мляко, сиренето и ракията. Испанците, които живеят в района, често идват да правят покупките си за деня в "Дунав". Те опитват български продукти и стават редовни клиенти на някои от тях по думите на Цонева.

Иначе най-много работа има по празниците – Коледа, Великден и 3 март, когато всички емигранти си приготвят празнична трапеза. В магазина се предлагат български колбаси и кашкавал, подправки и напитки, много се купува бозата и готовата за печене баница. Цената на буркан лютеница е 2.5 евро, вафла "Боровец" може да се купи за 0.40 евро, а бутилка "Пещерска" - за 19.5 евро.
Някои български ресторанти и заведения зареждат продукти от магазина на Цоневи, за пазаруване в по-големи количества има отстъпки. Българските стоки се зареждат от доставчик, който пътува често, подбират се по-комерсиалните марки. А цените им се формират, след като се калкулират и транспортните разходи. "Много рядко има фира, в повечето случаи подаряваме хранителните продукти, преди срокът на годност да е изтекъл", казва Цонева.

И когато говорим за срок на годност, някак остава малко и малко лош вкус в устата. Ентусиазмът, с който българските емигранти успяват да пробият в далечна Барселона, успява да покълне в ударената от финансовата криза Испания, където безработицата надвишава 20%. Можем само да си пожелаем и българската бизнес почва да стане толкова плодородна и гостоприемна към предприемачи. Местни, а защо не и чужди.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 31 август

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Геймингът като професия Геймингът като професия

Танко Шокеров, студио мениджър на "Gameloft България", пред "Капитал"

16 авг 2019, 2299 прочитания

От сателитен куб до Sfera от данни От сателитен куб до Sfera от данни

Кои са българските космически проекти, зад които стоят сдружението SAT-1 и компанията Sfera Technologies

15 авг 2019, 1687 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Кой спечели конкурса за стипендии на ARC Academy

Петимата финалисти ще получат 50% от стипендията за магистърската програма "Реклама и бранд мениджмънт"

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Сгряващ бизнес

Производството на чай се оказва успешен модел дори и в кризата

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

Буреносните облаци пак се сгъстяват

Растежът на българската икономика леко се забавя до 3.3%, в синхрон с цялостната тенденция в Европа

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Кино: "Имало едно време в... Холивуд"

Тарантино с филмово густо за носталгията и нихилизма

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА