Експеримент по италиански

Повечето италианци подлагат на сериозно съмнение мита, че Марко Поло е пренесъл технологията за приготвяне на пастата от Китай. Според друга хипотеза европейците са знаели как да приготвят макаронени ястия още от най-дълбока древност. Миграцията на пастата от българските ресторанти към заведенията за бързо хранене обаче е сравнително ново явление, което се случи почти едновременно на няколко различни места в страната. В началото на тази година няколко компании започнаха да експериментират този бизнес модел независимо една от друга. Те преместиха пастата една идея по-близо до хората и започнаха да я продават в моловете и на улицата. Така че все по-често се среща по някой друг минувач, които хапва не дюнер или пица на парче, а пресни италиански изделия в картонена кутийка. Въпреки това все още рано да се говори дали резултатите от паста експеримента са добри, защото българите нямат изграден хранителен навик към консумацията на макароните и спагетите извън ресторантите и тепърва трябва да свикват, че този тип храна може да се консумира и на крак.

Общите неща в бизнес модела на take away заведенията за паста са много, колкото и различни да са трите обекта, за които ще ви разкажем по-надолу. Те всички приготвят и варят пастата на място и използват полупрофесионални машини. В зависимост от класа, в който попадат, тези устройства могат да достигнат цена от 10 хил. до 15 хил. евро. Разбира се, има и машини с по-малък капацитет за производство (по-скоро предназначени за домашни нужди), които могат да се намерят и на стойност до 1000 лв. Пастата, която се приготвя в заведенията за бързо хранене, се прави по оригинална италианска рецепта. В нея се влагат само качествени продукти, което я нарежда в категорията на здравословните бързи храни. Разфасовките на картонените кутии са около 400 до 450 г, а цените на порциите варира между 3 и 5 лв.