Къщата на миналото
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Къщата на миналото

Един строителен сезон е достатъчен за изграждането на къща от кирпич

Къщата на миналото

Архитект Георги Георгиев вярва в успеха на идеята за строителство с глина, кирпич и слама

Силвия Радославова
44886 прочитания

Един строителен сезон е достатъчен за изграждането на къща от кирпич

© Надежда Чипева


Сламата, калта и глината вероятно са последното нещо, за което някой би помислил, преди да започне строителството на нов дом. Особено в ХХI век, когато пазарът е буквално зарит от предложения за материали, технологии и дизайн. Архитектът на свободна практика Георги Георгиев не мисли точно така. През кариерата си той е проектирал различни сгради, включително големи хотели в курортни комплекси, за да стигне до кирпичените къщи. Сега той е убеден не само в качеството на добрите стари материали, но и в дълбокия смисъл на тяхната употреба. Убедени са и учените от Ню Мексико в САЩ, където арх. Георгиев ще замине през септември с американско финансиране, за да разкаже малко история и ноу-хау, предимствата и недостатъците при ползването на остарялата, но вече възраждаща се технология за строителство на кирпичени къщи.

Сбогом на бетона

Годините натрупан опит са не само важна част от професионалната биография на всеки специалист. Те са и свидетелство за доброто познаване на материята, множеството решени проблеми, търсенето на новото в работната рутина. За Георги Георгиев скуката не е била много. В първите години на прехода работи по изпълнението на проекти за строителство на големи луксозни къщи. "Това беше тогава мечта за всеки архитект, нямахме никакви ограничения. Пълна свобода. Освен това клиентите ни не пестяха средства", разказва той. В процеса на тази работа обаче се вижда, че посоката не е най-добрата за него. "Толкова много бетон леем, а нещата могат да става по-добре и без него", обяснява архитектът. В края на 90-те години той за пръв път си задава въпроса дали няма и други пътища. Тогава вижда, че в много западни държави хората вече са намерили модела в един модерен и съвременен вид на изграждане на къщи от глина и това съвсем не е признак на бедност или изостаналост. Това го окуражило и започнал да работи самостоятелно в тази посока. "Постиндустриалното общество вече търси прединдустриални технологии на много нива, не само в строителството, но и при производството на храни, козметика и др.", казва той.

Първият му реализиран "глинен" проект е през 1999 г. и има по-скоро социална, а не комерсиална цел. Две групи от желаещи да се обучат социално слаби хора трябвало сами да построят къщите, в които ще живеят. Финансирането дошло от фондацията "Отворено общество", а в двете къщи са използвани само дърво, камък и глина. В тази в Самоков вече живеят хора, но втората във Варвара няма толкова щастлива съдба. Община Царево не е изпълнила ангажиментите си да прокара електричество и канализация. Нов проект обаче е стартирал още през миналата година. Той предвижда построяване на детски образователен и изложбен център в природен парк "Витоша". Идеята е децата да се запознават и опазват старите строителни техники, които са част от културното наследство. Финансирането е с европейски средства, като стойността е около 400 хил. евро. Проектът се подкрепя от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

"Постиндустриалното общество вече търси прединдустриални технологии на много нива, не само в строителство." Георги Георгиев, архитект на свободна практика
Фотограф: Надежда Чипева

Завръщане в бъдещето

Въпреки че технологията за изграждане на къщи от кал, слама и кирпичени тухли датира далеч преди Средните векове, в някои държави сега тя преживява своя миниренесанс. "В Европа най-много към тази технология се връщат Англия, Франция, Германия и Холандия. Популяризира се все повече и в САЩ и Австралия", обяснява арх. Георгиев.

В България случаите все още са единични. С комерсиална цел са изградени едва няколко нови къщички, най-популярните от тях са във ваканционно екоселище "Омая" до село Гайтановци. В село Баня, близо до Иракли, частни собственици правят къщата си по тази технология. Проектът е реализиран от бургаското студио "БУДА - Бюро за урбанизъм, дизайн и архитектура". "Получила се е отлична симбиоза между инвеститор, проектант и строител. Самият собственик е участвал и в строителството", разказва арх. Георгиев. Това е Стати Статев, който обясни, че при строителството не се е бързало и за това къщата е била готова за четири лета. Ползвана е глината, изкопана от двора, а най-големите разходи били за труд и дървен материал. "В такъв тип строителство не може да се ползва проект, защото няма смисъл от него. По-скоро проектът следва къщата", казва Статев. Мнението му споделя и собственикът на седемте глинени къщички във ваканционното село "Омая" Михаил Маринов, който поради тази причина узаконил къщите чак когато били готови. Стените им са с дебелина около 60 см, а в строителството са използвани камък, дърво и глина.

Георги Георгиев също е започнал да експериментира със строителството на собствената си къща в близост до Белоградчик. Тя е пред завършване, има арки и куполи, покривът ще е зелен. Но за бум в търсенето не може да се говори. Все още хората в България само търсят консултация и не се решават да пристъпят към строителство, по-скоро на мода са реставрациите. Интересуват се по-младите. "В световен мащаб това е едно бутиково строителство за заможната средна класа, не е индустриално и никога няма да стане масово, но в някои държави се развива", обяснява архитектът. Такива къщи могат да строят и по-бедните хора, защото им е по-евтино, ако си ги направят сами. Тези, които не искат обаче, трябва да си приготвят с до 15% повече пари, отколкото за конвенционалната къща, заради високите разходи за труд. Този процент може и да е по-голям в зависимост от сложността на изпълнението.

Безвременна технология

В българската история при изграждането на къщи от естествени материали най-често са използвани т.нар. паянтови конструкции, тоест върху един дървен скелет като пълнеж се използва глина или кирпич. Другата строителна техника, която е била на мода през 50-те години, е къща само от кирпич с дебели глинени зидове около 50 см. Такива постройки има в района на Казанлък. Те не могат да бъдат различени от другите, защото са измазани отвън с хоросан. "Много са стабилни и съм изненадан как земетресенията и годините не са оставили следа върху тях", обяснява Георгиев. Той самият е виждал къщи, строени по такава технология в Англия, които са на над 500 години и все още в приличен вид. Казва, че е важно покривът им е да е здрав и поддържан, за да оцелеят във времето.

И сега, както в миналото, процесът по строителството е останал изключително ниско технологичен. Използва до 2% от енергията в традиционното строителство, където тя отива основно за производство на бетон. Друго предимство е, че материалите са местни (или буквално от двора ти), няма транспортни разходи. Обикновено къщите се строят през лятото и е съвсем допустимо една къща да се изгради в рамките на един строителен сезон с малко предварителна подготовка. Ако се използва по-сложна техника, отнема най-много два сезона.

Един от основните недостатъци на глината е, че не подлежи на стандартизация. Навсякъде е различна. "Желателно е почвата, която ще се ползва за такова строителство, да съдържа между 15 и 20% глина. Такава има почти навсякъде в България. Ако глината е повече, може да се добави пясък", обяснява Георгиев. Иначе материалът има добра изолация. През зимата вътре е топло, а през лятото хладно. Освен това се поддържа висока относителна влажност в помещенията. Във дъждовно време влагата се абсорбира, а в сухо се връща обратно. "Това е много добре за дихателната система. И заради това по-заможните хора по света правят тези къщи, за да живеят в по-добри условия, по-еко, по-здравословно", казва Георги.

Въпреки че глината и кирпичът са все още един малък сегмент от строителството, се движат напред с добро темпо. "Дори в кризата, когато цялата индустрия се сви, сегментът порастваше в Германия с 20-30%. Най-често ноу-хау предлагат фирми, специализирани в тази дейност", твърди той.

Въпросът за иновациите в нишата също е интересен. "Иновацията е в преоткриване на старото. В миналото например един купол е правен без кофраж, сега, ако попитам един архитект как да направи купол по този начин, той няма да може да ми отговори. А аз направих моя именно така", казва архитектът.

Плановете му засега се свеждат до реализация на лични проекти, работа със студенти и консултации, но комерсиалното приложение в България остава далеч във времето. Не се знае само дали в миналото или в бъдещето.

Естествените материали намират приложение и в интериора
Фотограф: Надежда Чипева

Сламата, калта и глината вероятно са последното нещо, за което някой би помислил, преди да започне строителството на нов дом. Особено в ХХI век, когато пазарът е буквално зарит от предложения за материали, технологии и дизайн. Архитектът на свободна практика Георги Георгиев не мисли точно така. През кариерата си той е проектирал различни сгради, включително големи хотели в курортни комплекси, за да стигне до кирпичените къщи. Сега той е убеден не само в качеството на добрите стари материали, но и в дълбокия смисъл на тяхната употреба. Убедени са и учените от Ню Мексико в САЩ, където арх. Георгиев ще замине през септември с американско финансиране, за да разкаже малко история и ноу-хау, предимствата и недостатъците при ползването на остарялата, но вече възраждаща се технология за строителство на кирпичени къщи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Вградена кухня или готов гардероб как влиза в такова нещо?

  • 2
    jelezen avatar :-|
    jelezen

    Такова строителство е екологично, пести енергия за отопление и охлаждане, бутиково, а оттам и скъпо. Нямам нищо против, но в града не може да стане това. Знам, че такива проекти се осъществяват извън силно населени места. Така или иначе ток и вода са необходими и прокарването на далечно разстояние води до големи разходи. За съжаление екологично и събразено с природата означава много пари.

  • 3
    ariman_info avatar :-|
    Ariman

    До коментар [#2] от "jelezen":

    Колко ли е екологично, как се стандартизира, това с проекта следва къщата е малко странно, аз имам определени нужди, как да ги съобразя с проекта, който следва къщата и ми дава две стай вместо три например?

  • 4
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Не бих живял в такова криво уродливо нещо като това на снимката. Еле пък че и по-скъпо от нормална къща. Би ми било интересно да науча повече за американски вариант на кирпичната технологията, който съм виждал - мобилна машина произвежда тухли на място от дворната пръст, бързо, с консистентно качество, правилна форма и без претенции за бутиковост.

  • 5
    alexpp avatar :-|
    alexpp

    Що за глупости? Някой живял ли е в керпичена къща? На село имахме такава построена през 1912 г. и беше надупчена като сирене от плъхове и мишки. Освен това как ще вдигнеш 2 или 3 етажа. Като ударя с юмрук по стената и тя хлътваше ... Айде няма нужда пък да се връщаме в 18 век. Както се казва - всичко ново е добре забравено старо. Ако ще се връщаме към старото, г-н Георгиев, конструирайте нещо в духа на индиански вигвам ... за да не ви връщам толкова назад към египетските пирамиди. А за САЩ Ви пожелавам успех - там кирпича ще е по-успешен от сегашните им гипсокартонени творения.

  • 6
    gost22 avatar :-?
    gost22

    Абе, то има строителство с бодлива тел и чували с пръст, разработено е за космически станции, ама все пак трябва и малко естетика. За едната "селска ваканция" става, ама за постоянно живеене ще искам много повече.

    До коментар [#5] от "alexpp": Има цели градове в пустинята с многоетажни "кооперации" от кирпич, и са строени преди стотици години...

  • 7
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    До коментар [#6] от "gost22":

    Скоро гледах епизод на The Human Planet на BBC, показаха африканска джамия от кал. Проблемът беше, че всяка година трябва да я доизмазват с още кал, за да не рухне.

  • 8
    okoto avatar :-P
    Окото

    По-добре да има И такива къщи И такива хора, за да се движат нещата в разни посоки, пък то ще си покаже кое става и кое не. В разнообразието е истината, и солта и кефа от живота. Пак опираме до Мечо Пух и неговото: Колкото повече, толкова повече!

  • 9
    marin avatar :-|
    Марин

    Не ми става ясно как точно проектът минава на одобрение в община. В техническите норми за конструкцията вече няма характеристики на материал “кирпич”.

  • 10
    vperfanov avatar :-|
    далекоглед

    Безспорно използването на естествени материали в и енергийно ефективни сгради е най-нормално за изграждане на селските къщи и вили на всякъде по света. Все пак този архитектурен образ със сламен покрив ми звучи странно и по-скоро примитивно, колкото и да е екологочно съобразно. Да не говорим за връзка с най-добрата българска архитектурна традиция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK