С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 8 юли 2011, 11:26, 22193 прочитания

Последна помощ за болните

Лекар планира да открие първата верига хосписи в България за нелечимо болни и възрастни хора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
По клинична пътека от здравната каса хора с инсулт могат да бъдат изписани след една седмица. Претърпелите тежки операции би трябвало да са си в къщи три дни след операцията, защото плащанията от здравната каса покриват само интервенцията, но не и възстановяването след това. Положението се усложнява от факта, че болниците за активно лечение в България просто нямат процедура и пари, с които да излекуват напълно огромен контингент пациенти. И бързат да ги изпишат. Най-тежък е случаят, в който заболели в последен стадий на болестта няма къде да бъдат приети и обгрижени – във всеки един момент около 2000 души, които страдат от рак в последен стадий, се нуждаят от облекчаване на болката и внимание.

В такива случаи би трябвало болните да бъдат преместени в болници за долекуване, само шест за цяла България, или в хосписи. Разликата между двете е, че във вторите могат да рабоят и немедицински лица. В България вече има 59 хосписа с 659 легла, като почти всички от тях са частни лечебни заведения. Има и няколко нелицензирани хосписа, които не са регистрирани никъде, но където също се полагат грижи за болни срещу заплащане.


От тази седмица в центъра на София отвори врати още един хоспис - "Голямата къща". Различното при новия здравен център е, че неговият управител – д-р Веселин Колчаков има амбиция да създаде верига от поне пет хосписа за пациенти с различен тип заболявания – психиатрични, онкологични, неврологични. Това ще е вторият подобен опит. Първият е собственост на д-р Омуртаг Мутафов и съществува вече няколко години в София и в още няколко града. Колкото д-р Колчаков е оптимист, толкова д-р Мутафов е песимист. Според Мутафов развитието на вериги хосписи е обречено, тъй като професионалната грижа изисква големи инвестиции, наемите са високи, а приходите са само от пациенти, които в повечето случаи в провинцията например не могат да си позволят цената.

В България не можеш да умреш нормално

"Реших да направя хоспис, когато видях колко много хора се нуждаят от подобна грижа, как държавата абдикира от това си задължение и как хората умират, без да има как близките им да им помогнат", коментира д-р Мутафов, управител на хоспис "Медибул". Той работел в онкологичната клиника, специализирал палиативни грижи и направил хоспис още през 2001 г.



Драмата с онкоболните в последен стадий е наистина страховита. Нито една болница не приема подобни пациенти, освен за спешна процедура или обезболяваща инжекция. Има само една клинична пътека по линия на здравната каса, според която всеки пациент има право на престой в болница 20 дни в рамките на шест месеца, като НЗОК плаща по 51 лв. на ден на болницата.

Проблемът е, че изискванията по тази пътека са толкова високи – наличие на огромен брой специалисти онколози, анестезиолози, реанимация и т.н., дори техника и отделение за лъчетерапия, че нито една болница не успява да я покрие. Здравната каса пък не иска да сключи договор с хосписите, за което я призовава неколкократно здравният министър д-р Стефан Константинов.
"Въпреки цялото ни желание няма как нашият хоспис да покрие толкова високи изисквания, а здравната каса и БЛС не са преразгледали все още тази клинична пътека", коментира Румяна Лозева, управител на хосписа в "Токуда", която и в момента е единствената болница, която има такова звено.

Първият опит за хоспис беше на Военномедицинска академия, която отвори клиника за палиативни грижи за пациенти, току-що излезли от реанимация. Въпреки старанията отделението работеше на загуба, а интересът към него беше огромен, тъй като множество хора няма къде да намерят грижа за близките си в такова състояние.

"Основно става въпрос за долекуване, а ние нямаме лиценз за тази дейност, само за активно лечение. В подобно отделение временно се настаняват от Спешна помощ и пациенти в тежко състояние, но без здравни осигуровки. Загубите бяха големи, нямаше как да продължим да ги финансираме и се принудихме да закрием отделението", отбелязва Румяна Станимирова от ВМА. По думите й хосписите са добро решение, но са недостъпни за самотни и бедни хора, които по финансови причини са принудени да боледуват у дома. "Държавата и общината категорично трябва да се намесят в тази дейност – на места с по-ниски наеми, с изясняване на клиничната пътека, с лицензиране и преглед за спазване на стандартите за хосписите, които могат да извършват специфични услуги", смята д-р Мутафов.

Той допълва, че периодът от 20 дни е изключително кратък за тежкоболните и трябва да има пътеки за поне два месеца престой, например при пациенти в терминален стадий. "Всяка година 19 хил. души в България умират от рак. В общи линии пациентите имат 20 дни да решат дали да живеят или да умрат, тъй като няма кой да се погрижи след това", коментира Теодора Захариева, председател на Българския пациентски форум. Според нея държавата трябва да даде ясен отговор на въпроса за какво точно се харчат отделените средства в бюджета на НЗОК за тежко болни пациенти и защо не позволява на хосписите да сключат договор и поне малко да облекчат плащанията за лечение.
Д-р Веселин Колчаков смята, че е срамно и нелепо близките на болните да са принудени да организират болница вкъщи

Фотограф: Надежда Чипева

Кой инвестира


Нуждаещите са много – само в София месечно около 400 души само с онкологични заболявания търсят помощ, но няма места. Към това число лекарите прибавят болните от Алцхаймер, психиатрични заболявания, с инсулт, тежки операции. Затова и бизнесът се разраства. "Има много хора, които са принудени да превърнат дома си в болница, да отсъстват от работа, да се опитват да облекчат мъките на близките си или да им търсят медици за грижа по домовете. Това са хора, които всеки ден се сблъскват с факта, че в България няма как да се облекчат страданията в места, където хронично болните да могат да бъдат лекувани и гледани в човешки условия", коментира д-р Колчаков. По думите му има много пациенти с психиатрични заболявания - "тихи луди", които се нуждаят от специално наблюдение, което близките им не могат да си позволят.

Най-новото лечебно заведение в София - "Голямата къща", е плод на заем от бизнесмен, който е решил да помогне на свой приятел лекар да се грижи за тежко болни. Управителят д-р Колчаков работи в една от най-големите университетски болници и многократно е търсил място, където някой да продължи да се грижи за пациентите му с тежки операции след изписването им от клиниката.

Подобна е историята на почти всички собственици на хосписи. Те са лекари, които инвестират в създаването на хосписи лични средства, ипотекират имотите си или събират пари назаем от приятели. Причината е, че банките като цяло отказват да финансират нови лечебни заведения, особено такива, които нямат договор със здравната каса и не могат да представят ясен план за бъдещите си приходи. Първоначалната инвестиция в такова здравно заведение е около 300 хил. лв. Проблемът е, че тя се изплаща само от такси от самите клиенти, и то сравнително бавно, тъй като здравната каса не иска да изработи механизъм, по който да плаща за долекуване и палиативни грижи (за тежко болни в последен стадий) на хосписите и на болниците.

Средните цени на ден за лечение в хосписи са между 30 и 50 лв., съществуват и месечни такси от около 500-600 до 1200-1500 лв. в зависимост от лекарствата, нуждата от лечение и състоянието на болния. В общия случай колкото е по-кратък престоят, толкова цената е по-висока. Обикновено леглата в подобни заведения са между 10 и максимум 30, като в повечето случаи стаите са единични или двойни.

Въпреки нарастването на броя на хосписите те са далеч по-малко от необходимото. Освен трудната икономическа среда, оказва се, че е проблем е и тяхната специализация - например само за онкоболни, други за хора с деменция и т.н. В нея има много смисъл, тъй като по този начин се осигурява повече спокойствие на болните. Именно поради тази причина д-р Колчаков смята да направи специализирани хосписи за конкретните заболявания. Това, от друга страна, обаче води до откази от приемане на пациенти. От това най-много страдат хората с психични заболявания или деменции. Затова хосписите предлагат дневни центрове - "детска градина за възрастни", в която освен че се забавляват и вършат нещо, пациентите са под наблюдение дали пият хапчетата си и вечер близките им могат да ги вземат обратно в къщи. Към тази услуга обаче все още няма особено голям интерес.

Неоползотворените възможности


Тъй като според българското законодателство хосписите трябва да са търговски дружества, те губят възможност за финансиране по донорски програми. Почти във всички останали европейски страни такива лечебни заведения са неправителствени организации в обществена полза и получават дарения от фондации и международни организации.

Друта неоползотворена възможност са частните здравни фондове да инвестират в хосписи за своите клиенти, смята Юлиан Узунов, управител на консултантската компания ТМА.
Според него обаче продължава да е основно задължение на касата да намери начин, по който да подпомогне долекуването и престоя в такива заведения.

"Трябва да има възможност, ако условията в общинските хосписи или домовете за стари хора са лоши, клиентите да могат да си доплащат и да преминат в частен хоспис. Общините имат огромно поле да разгърнат социалната си функция, като реновират стари сгради, за да оказват социална услуга на възрастните и болните си граждани или пък предоставят възможност за публично-частно партньорство, но не го правят", коментира той.

Какво представлява хосписът?

Понятието произлиза от латинската дума hospitium, което означава частен пансион, като в съвременното му значение е най-общо казано място, в което се полагат грижи за болни в последен стадий и се облекчават максимално страданията им. Според българското законодателство хосписите трябва да са дружества, регистрирани по търговския закон и по закона за лечебните заведения. Реално тяхната дейност се следи от регионалната здравна инспекция. В тях могат да се лекуват и пациенти с тежки хронични заболявания, които се нуждаят от специално медицинско наблюдение – хора с инсулти, деменция, психиатрични, онкологични заболявания.

Разликата от домовете за стари хора е, че в последните могат да живеят предимно хора, които са здрави и могат да се самообслужват, и не се приемат тежко болни. Домовете за възрастни като цяло, включително и за тежко болни, се финансират от общините и условията в тях не са много добри. Подобни домове има в почти всички областни градове, а пенсионерите трябва да внасят месечно 70-80% от пенсията си или да покриват реално разходите. Докато в тези домове не е нужно да има лекар, в хосписа присъствието му е задължително и е добре той да бъде специалист по съответните заболявания, коментира д-р Огнян Мутафов.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новите моторетки от Русе 10 Новите моторетки от Русе

Десислава Николова навлиза в третата си година на продажби на проектираните от екипа й скутери Motoretta

19 апр 2019, 16757 прочитания

Сладолед за големи 3 Сладолед за големи

Деян Тошев и Албена Стоянова започват експеримента с алкохолния сладолед през юли миналата година

12 апр 2019, 4906 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

Намалява броят на българските студенти в САЩ

През миналата учебна година в американски университети са учили 826 души от страната

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Чети етикета

ЕС налага общи правила за информацията на опаковките на храните

Пламъците над "Аванти"

Компанията за внос и продажба на алкохол и цигари има вече два опожарени обекта

Фотоистория: Катедралата "Нотр Дам" – емблемата на Париж

Строителството започва през 1163 г. и завършва през 1345 г., като сградата се смята за шедьовър на готическата архитектура

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

20 въпроса: Иван Шопов

На 18 май той ще представи на живо ремиксирана версия на Kanatitsa, съвместния си албум с фолклорното трио "Авигея"

След Хавел и потоп

Чешкият журналист Даниел Кайзер за кнгите си "Дисидент" и "Президент" и състоянието на журналистиката в Централна и Източна Европа