С този шрифт на всеки етикет трябва да е отпечатана информация за енергийната стойност – калории или килоджаули на 100 грама или 100 милилитра, въглехидрати, белтъчини, мазнини, захар, сол. Целта е потребителите да съобразят покупката на продукта с хранителния си режим и ако са на диета, да не вземат за себе си от сладките в магазина в центъра на Страсбург.

Всъщност задължителното посочване на енергийната стойност е доста смекчен вариант на първоначалното предложение, обсъждано от парламента да се въведе т.нар. система на светофара. Тя предвиждаше етикетите да се оцветяват в зелено, жълто или червено в зависимост от съдържанието на мазнини, захар и сол. Още миналата година обаче светофарната система беше отхвърлена, след като по Европейската конфедерация на производителите на храни и напитки вложи милиони евро в лобиране против нея, включително чрез реклами по телевизията, дебати с евродепутати и препоръки за гласуване към депутатите. Според производителите подобно нарочване на полезни и вредни храни може да изкриви пазара.

Година по-късно в европарламента лайтмотивът вече е, че не трябва да се казва на хората какво да ядат, а да им се даде възможност да получат ясна информация за това, което се крие в опаковките.

Сирене без мляко и вода в месото

"Сирене, произведено не с мляко, а с растителни мазнини." Това трябва да пише отпред на опаковките точно до марката на продукта, ако той не е истински, а имитация. "Ще има стриктни правила за продуктите имитация. На опаковката им трябва ясно да е написано, че не основната съставка в тях е заместена с нещо друго", каза Зомер. В България от една година е задължително млечните храни с растителни мазнини да се разграничават от останалите на щанда в магазина. Сирене без мляко пък не може да се нарича "сирене". След няколко години това трябва да важи за всички страни в ЕС. В приетия от ЕП регламент е записано, че производителите на месо задължително трябва да посочват, ако в него има вода, която е повече от 10% от теглото му.

Доста от предвидените изисквания наподобяват вече приетите в България. Ако обсъжданията за новия регламент за етикирането не бяха започнали преди три години, българският министър на земеделието Мирослав Найденов спокойно можеше да се похвали, че евродепутатите са се вдъхновили именно от неговите инициативи.

Компромиси за някои

Една група производители няма да бъдат засегнати от правилата за етикетите – алкохолните компании. Запознатите с диетите знаят, че алкохолът е калоричен, макар и неясно точно колко, и се изключва от почти всяка диета за отслабване. Някои депутати обясниха компромиса към производителите на алкохол с добре свършената работа на лобито им в европарламента.

"Колко от нас знаят колко калории има в алкохолните напитки, а имаме право на такава информация", каза Карл Шлитер от групата на зелените. "Смятам, че трябва да се посочва енергийната стойност и на алкохола", каза еврокомисарят по здравеопазването и потребителите Джон Дали.

Сериозно бяха смекчени първоначалните намерения на европарламента да въведе задължително изискване за посочването на страната, в която са произведени продукти като месо и мляко, както и храни, в чието съдържание те са над 50%. Беше записано, че Европейската комисия ще направи проучване дали и как да се приложи това правило. Дотогава то ще важи само за прясното месо, меда, зехтина.

"Този въпрос беше един от най-трудните за решаване. Смятам, че мотивацията зад въвеждането на задължителна информация за страната на произход може да е всъщност протекционизъм за местните производители, чиито продукти ще са предпочитани от вносните", смята Ренате Зомер. Според нея, ако се спазват въведените във всички страни изисквания за хигиената при производството, не би трябвало един и същ продукт да е по-добър от друг само защото е произведен в страна с по-добър имидж.

Етикетите и бизнесът

Не се очаква новите правила за външния вид на етикетите да увеличат разходите на бизнеса, а оттам и на стоките. "Ако всичко е разяснено предварително и България не въведе някое допълнително изискване заедно с новите правила, те не би трябвало да са проблем за фирмите", смята Светла Чамова, референт в сектор "Месопреработване" към Българската стопанска камара. Според нея обаче времето от приемането на регламента до прилагането му трябва да се използва за обучение на производители, контролни органи и клиенти, за да има смисъл от правилата.

Според Ренате Зомер новите правила не само няма да са в тежест на производителите, но и ще им помогнат да търгуват в целия ЕС. "В момента правилата в различните държави са доста объркващи и допълнителните национални правила пречат на конкуренцията и са бариера за свободната търговия на общия европейски пазар. Само общи правила могат да решат тези проблеми", каза Зомер.

Общите правила може да се окажат безполезни, ако страните не спазят един от не толкова обсъжданите и доста общи текстове – обучение на гражданите за това кои храни и вещества са полезни и кои не. Каквото и да е написано на етикетите, с какъвто и шрифт да е, ако хората не знаят какво означава 500 килокалории на 100 грама или какви са свойствата на въглехидратите, то няма да има никакъв смисъл. За склонните да четат книги за диети новите правила поне ще им помогнат да спазват хранителния си режим.