С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
9 12 авг 2011, 12:48, 7311 прочитания

Има ги, защото ги има

Малките алтернативни фестивали са трудни предприемачески начинания, които не излизат на печалба и съществуват заради лоялността на посетителите си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Правенето на бизнес най-общо казано означава, че този, който произвежда продукт, удовлетворява нуждите на потребителите и пазара от този продукт, а в замяна на усилията си получава възнаграждение. Често, когато говорим за изкуство, можем да забравим за всичко това. Организаторите на малките алтернативни музикални фестивали в България правят нещо, което засега не им носи печалба и рядко успява да покрие разходите по създаването му. Въпреки това събития като Artmospheric и Беглика фест продължават да се случват всяка година, правят се все по-професионално и генерират все по-позитивен имидж. Общото между двата фестивала е, че не залагат на комерсиалните музикални изпълнители, които имат капацитета да привлекат стотици хиляди посетители. Провеждат се в планински райони, далеч от градската среда. Целевата им група са алтернативно мислещи хора, които по някакъв начин се опитват да странят от масовото (и не се притесняват да спят на палатка!). Тези фестивали никога няма да се наредят на картата до събития от ранга на Spirit of Burgas или Sonisphere. А и не искат.

Алтернативен поглед


"Ние не търсим големи спонсори. Никога няма да позволим голяма компания да си сложи логото и да брандира фестивала", казва директорът на Беглика фест Георги Мавров. Беглика фест не преследва комерсиални цели, нито многохилядна публика. Това е събитие със своя собствена мисия и фасон. Фестивалът се ражда от жаждата за хубава алтернативна музика и идеята за събиране на хора, които да споделят вижданията си за устойчиво развитие. Оказва се, че в България има такива.

Между 19 и 21 август е четвъртото издание, а през миналата година посетителите са били 2.5 хил. души, като заедно с презентаторите и изпълнителите стигат 3 хил. "Тенденцията е фестивалът да върви към смаляване, да идват хора, които знаят за какво са там и им е интересно. Затова и тази година ще ограничим приема на посетители", обяснява Георги. "Ние не искаме да продължава вечно. Може би след 15 години бихме си направили джем сешън за няколко човека на върха на някоя планина и може би това ще му е краят. Би било досадно, ако продължи твърде дълго", допълва той.

Всъщност Беглика фест никога не е бил насочен към масовата публика, самата среда в България не позволява той да се комерсиализира твърде много и да порасне до безкрай. Музикалните изпълнители, които идват, са артисти, често познати само на ограничена група хора, но надарени с таланта да правят оригинална музика. В предишни издания на поляните около язовир Голям Беглик звучаха циганските ритми на оркестър Карандила, BJ (от Balkan DJ) Nevenkо&Crna Trava, френският експериментатор с балкански и световен бийт Dj Click и др. Тази година посетителите ще се срещнат с хамбургския "пиратски" джаз на Kosmo Koslowski, българските Nasekomix, оркестър "101 каба гайди" – Смолян, проектът "Зейра", който наследи "Исихия", Тедосий Спасов квартет и турският майстор на ней (подобен на кавала инструмент) Бурак Малджок, който свири с Мерджан Деде. Заради предимно локалните артисти Беглика фест често се бърка с етно музикален фестивал. Но не е.



Организаторите са силно ангажирани с идеята за устойчивото управление, затова инфраструктурата на къмпинга е изградена от естествени материали, тоалетните са компостни, а всичко, което може да се рециклира след събитието действително се рециклира. Тази година дори ще има кухня, в която ще се готви със слънчеви печки, което значи, че за приготвяне на храна ще се използва директно слънчева светлина. "Капацитетът на кухнята е малък, а специфичният соларен панел прилича на сателитна чиния, която насочва лъчите към тенджера", обяснява Георги Мавров. И тази година ще има презентационен форум, посветен на неконвенционалното земеделие и хранене, на който гости са лектори със световен опит.

Да
имаш или да бъдеш

Разходите за организацията на Беглика фест са под 100 хил. лв. годишно, по думите на Георги Мавров. Най-голямото перо е наемът на техника, иначе стремежът е да се канят артисти, които не искат големи хонорари и повече локални, не чак толкова известни автори.

За сравнение при фестивалите, които водят в България световни музикални имена, разходите започват от 1 млн. евро., а организацията на по-малък фест е около 500 хил. евро, по данни на представители на бранша. Хонорарите на звездите винаги са в тайна.

Беглика фест не може да порасне до такива размери, защото таргетът й не е голям. Потенциалните посетители на такова събитие са малко, за сметка на това обаче са лоялни на марката. Цената на билета за трите дни на феста е 43 лв. в разпространителската мрежа и 48 лв., ако се плати на място. "Увеличаваме цената в последните години, защото подобряваме качеството и тенденцията е да се намалява количеството посетители", казва Мавров.

Все пак в първите две издания, докато организаторите още експериментират, фестивалът приключва на загуба. "Огромни суми от личните ни спестявания, които инвестирахме, буквално не се върнаха", казва Георги. За сметка на това третото издание е успешно и покрива част от разходите на първите две. Тази година Беглика фест започва на нула и има потенциала да приключи с положителен резултат. Според изчисленията на организаторите цената на билета в момента може да покрие разходите на фестивала, при положение че има около 2200 посетители, каквато е и желаната граница.

Не такава е съдбата на Artmospheric. Това е фест за електронна и алтернативна музика (айдием, ембиънт, дъб и др.), чието първо издание е през 2007 г. Тазгодишното беше в края на юли. "Не само тази година, а никога не сме успявали да излезем на плюс от продажбата на билети", обяснява Климент Дичев, един от създателите на Artmopheric. Той разказва, че организирането на такъв тип събития е трудно, защото в България сцената на електронната музика е крехка. Масовата публика не се задържа, българите често сменят музикалните си предпочитания, затова фестивалите за по-комерсиална (лесно смилаема) музика са по-успешни.

Алтернативната електронна музика има ограничен кръг от истински любители, които често са ангажирани в самото й създаване и участват в различни музикални проекти. Въпреки това Климент Дичев (http://www.capital.bg/light/lica/2008/08/13/538116_kliment_dichev/), Павел Стойчев и Михаил Стоянов продължават да реализират спонтанно родилата се идея за фестивал. Те се самофинансират, а средните им разходи на година са около 20 хил. лв. Цената на билетите е била 20 лв. в рамките на предварителната продажба и 40 лв. на място за четирите дни и трите нощи на фестивала. Дошли са само 650 души, за сметка на предходните години, в които са около 1000. Климент отдава спада на общия тренд в последните години "фестивалите да не вървят много".

Приятелска подкрепа

Сред партньорите на Artmospheric са неправителствени организации, фондации, медии и магазини за биопродукти. Тяхната подкрепа обаче не е финансова, по-скоро всеки помага с каквото може – от разпространение на информация за събитието до осигуряване на щандове за храна и напитки. Климент Дичев казва, че фестивалът е възможен заради усилията на екип от приятели, които работят за каузата. На никой не се плаща, хората просто искат да го има този фестивал и за това вършат каквото могат.

Подобни са отношенията и между Беглика фест и неговите партньори. "Няма спонсори с големи бюджети, а по-скоро приятели, които ни подкрепят логистично или с каквото друго могат. Понякога с тях се правят бартери", разказва Георги. Тримата души организират фестивала – един се грижи за комуникацията, един за работата с доброволците, които отиват там няколко седмици преди събитието, за да построят необходимата инфраструктура (компостни тоалетни, тенти, шатри). Мавров се занимава с подбора и поканите на музиканти и комуникацията с участниците. На самия фестивал вече екипът е голям, около 50 души. Подготовката започва година по-рано или почти веднага след края на предходното издание. "В момента подготвяме и следващия дори", казва Георги.

Често такъв тип фестивали срещат подкрепата на общините, в които се провеждат. С Беглика не е точно така. "Батак за жалост е твърде малка община и ние не можем да разчитаме много на тяхната институционална и финансова подкрепа. Срещаме разбиране и не ни се пречи, това е достатъчно", коментира Мавров.

Иначе и през тази година организаторите ще работят с няколко малки вегетариански ресторанта от София. Това са "Слънце-луна", екипът на вече затворения ресторант Back home и чайната на "Бенковски". Те сами преценяват каква част от печалбата си да поделят. "Имаме само препоръчителни ставки", обяснява Георги. "Опитваме се все пак нивото на цените за храната и напитките да не е високо, тоест да са достъпни", допълва той.

Комуникацията с артистите и участниците е доста лесна, атмосферата предразполага повече към компромиси, а не към претенции. Фестът е и място за създаване на добри контакти и партньорства не само между участниците, но и между тях и посетителите.

Най-големите трудности, които срещат организаторите, се коренят в липсата на достатъчно капацитет. "Ние сме много малко хора и поемаме всичко", казва Мавров. Организацията на един фестивал е много рисково начинание и крие подводни камъни – от претенциите на времето до поканени участници, които могат и да се откажат в последния момент. "Опитваме се да работим превантивно, да обезпечим в някаква степен рисковете, така че да няма изненади на място", обяснява той.

Георги Мавров и екипът му не работят с търговска цел, опитват обаче поне да се самоиздържат.
И да, по думите му фестивалът има успех, постига това, което цели, защото хората, които идват, са доволни. Останалото е без значение.
Фолклорни елементи

Фолклорните срещи също имат своето място на българската фестивална сцена. Международният фест на фолклорната носия в Жеравна ще събере 10 хил. посетители между 19 и 21 август, по преценка на организатора, ансамбъл "Българе". От 2007 г. насам година посетителите се увеличават с около 2 хил. годишно. На фестивала не се допускат хора без народни носии, с мобилни телефони, фотоапарати и дори запалки. Идеята е мястото да е автентично и да постигне ефекта на скок във времето, като пренесе и посетители и участници в битността на друга епоха. Мисията на фестивала в Жеравна е да се съхранява българската традиция. Тазгодишното издание струва на организаторите около 100 хил. лв., половината от тях идват от частни спонсори, а цената на билета е 20 лв. По думите на продуцента на "Българе" Христо Димитров тази година трябва да се платят хонорари на 270 участници в ансамбли от различни краища на страната. Фестивалът може да се издържа и без спонсорство, защото има потенциал да привлече разнообразна аудитория от различни възрастови групи. Въпреки това подобен стремеж е обречен, защото легловата база в района на Жеравна е от едва 150 места, а не всички посетители се чувстват комфортно в палатковия лагер. Алтернативи има чак в Котел и Омуртаг. Тази година чуждестранните ансамбли ще са от Полша, Румъния и Сърбия. Носия може да се наеме на място на цена между 60-80 лв.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Училище за писатели Училище за писатели

Творческа академия "Заешка дупка" предлага курсове за млади писатели в седем различни направления

13 сеп 2019, 1244 прочитания

Интернет, какво ми казваш? Интернет, какво ми казваш?

Българската компания Identrics обучава машини, за да извлича полезна информация за бизнесите в интернет

5 сеп 2019, 3915 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Предприемач" Затваряне
Направо от фермата

Държавата предвижда субсидии за производителите на храни, които продават директно

"Шпионският" скандал: 17 мига от есента

Разследването срещу лидера на Движение "Русофили" Николай Малинов изглежда повече като за предизборна вътрешнополитическа употреба, отколкото като реален шпионски скандал с Москва

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Как започва вносът на боклуци в България

Отпадъци за горене започват да се внасят в периода 2014 - 2016 г., като зад начинанието е бившият директор на "Лукойл България" Валентин Златев.

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

Изкуството, майна

Нощта на музеите и галериите се завръща в Пловдив (13-15 септември) със силно международно участие

Кино: "То: Част втора"

Сумата от всичките ни страхове по Стивън Кинг