Има ги, защото ги има
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Има ги, защото ги има

2200 души ще посетят Беглика фест тази година

Има ги, защото ги има

Малките алтернативни фестивали са трудни предприемачески начинания, които не излизат на печалба и съществуват заради лоялността на посетителите си

Силвия Радославова
7782 прочитания

2200 души ще посетят Беглика фест тази година

© Капитал


Правенето на бизнес най-общо казано означава, че този, който произвежда продукт, удовлетворява нуждите на потребителите и пазара от този продукт, а в замяна на усилията си получава възнаграждение. Често, когато говорим за изкуство, можем да забравим за всичко това. Организаторите на малките алтернативни музикални фестивали в България правят нещо, което засега не им носи печалба и рядко успява да покрие разходите по създаването му. Въпреки това събития като Artmospheric и Беглика фест продължават да се случват всяка година, правят се все по-професионално и генерират все по-позитивен имидж. Общото между двата фестивала е, че не залагат на комерсиалните музикални изпълнители, които имат капацитета да привлекат стотици хиляди посетители. Провеждат се в планински райони, далеч от градската среда. Целевата им група са алтернативно мислещи хора, които по някакъв начин се опитват да странят от масовото (и не се притесняват да спят на палатка!). Тези фестивали никога няма да се наредят на картата до събития от ранга на Spirit of Burgas или Sonisphere. А и не искат.

Алтернативен поглед

"Ние не търсим големи спонсори. Никога няма да позволим голяма компания да си сложи логото и да брандира фестивала", казва директорът на Беглика фест Георги Мавров. Беглика фест не преследва комерсиални цели, нито многохилядна публика. Това е събитие със своя собствена мисия и фасон. Фестивалът се ражда от жаждата за хубава алтернативна музика и идеята за събиране на хора, които да споделят вижданията си за устойчиво развитие. Оказва се, че в България има такива.

Между 19 и 21 август е четвъртото издание, а през миналата година посетителите са били 2.5 хил. души, като заедно с презентаторите и изпълнителите стигат 3 хил. "Тенденцията е фестивалът да върви към смаляване, да идват хора, които знаят за какво са там и им е интересно. Затова и тази година ще ограничим приема на посетители", обяснява Георги. "Ние не искаме да продължава вечно. Може би след 15 години бихме си направили джем сешън за няколко човека на върха на някоя планина и може би това ще му е краят. Би било досадно, ако продължи твърде дълго", допълва той.

Всъщност Беглика фест никога не е бил насочен към масовата публика, самата среда в България не позволява той да се комерсиализира твърде много и да порасне до безкрай. Музикалните изпълнители, които идват, са артисти, често познати само на ограничена група хора, но надарени с таланта да правят оригинална музика. В предишни издания на поляните около язовир Голям Беглик звучаха циганските ритми на оркестър Карандила, BJ (от Balkan DJ) Nevenkо&Crna Trava, френският експериментатор с балкански и световен бийт Dj Click и др. Тази година посетителите ще се срещнат с хамбургския "пиратски" джаз на Kosmo Koslowski, българските Nasekomix, оркестър "101 каба гайди" – Смолян, проектът "Зейра", който наследи "Исихия", Тедосий Спасов квартет и турският майстор на ней (подобен на кавала инструмент) Бурак Малджок, който свири с Мерджан Деде. Заради предимно локалните артисти Беглика фест често се бърка с етно музикален фестивал. Но не е.

Организаторите са силно ангажирани с идеята за устойчивото управление, затова инфраструктурата на къмпинга е изградена от естествени материали, тоалетните са компостни, а всичко, което може да се рециклира след събитието действително се рециклира. Тази година дори ще има кухня, в която ще се готви със слънчеви печки, което значи, че за приготвяне на храна ще се използва директно слънчева светлина. "Капацитетът на кухнята е малък, а специфичният соларен панел прилича на сателитна чиния, която насочва лъчите към тенджера", обяснява Георги Мавров. И тази година ще има презентационен форум, посветен на неконвенционалното земеделие и хранене, на който гости са лектори със световен опит.

Да имаш или да бъдеш

Разходите за организацията на Беглика фест са под 100 хил. лв. годишно, по думите на Георги Мавров. Най-голямото перо е наемът на техника, иначе стремежът е да се канят артисти, които не искат големи хонорари и повече локални, не чак толкова известни автори.

За сравнение при фестивалите, които водят в България световни музикални имена, разходите започват от 1 млн. евро., а организацията на по-малък фест е около 500 хил. евро, по данни на представители на бранша. Хонорарите на звездите винаги са в тайна.

Беглика фест не може да порасне до такива размери, защото таргетът й не е голям. Потенциалните посетители на такова събитие са малко, за сметка на това обаче са лоялни на марката. Цената на билета за трите дни на феста е 43 лв. в разпространителската мрежа и 48 лв., ако се плати на място. "Увеличаваме цената в последните години, защото подобряваме качеството и тенденцията е да се намалява количеството посетители", казва Мавров.

Все пак в първите две издания, докато организаторите още експериментират, фестивалът приключва на загуба. "Огромни суми от личните ни спестявания, които инвестирахме, буквално не се върнаха", казва Георги. За сметка на това третото издание е успешно и покрива част от разходите на първите две. Тази година Беглика фест започва на нула и има потенциала да приключи с положителен резултат. Според изчисленията на организаторите цената на билета в момента може да покрие разходите на фестивала, при положение че има около 2200 посетители, каквато е и желаната граница.

Не такава е съдбата на Artmospheric. Това е фест за електронна и алтернативна музика (айдием, ембиънт, дъб и др.), чието първо издание е през 2007 г. Тазгодишното беше в края на юли. "Не само тази година, а никога не сме успявали да излезем на плюс от продажбата на билети", обяснява Климент Дичев, един от създателите на Artmopheric. Той разказва, че организирането на такъв тип събития е трудно, защото в България сцената на електронната музика е крехка. Масовата публика не се задържа, българите често сменят музикалните си предпочитания, затова фестивалите за по-комерсиална (лесно смилаема) музика са по-успешни.

Алтернативната електронна музика има ограничен кръг от истински любители, които често са ангажирани в самото й създаване и участват в различни музикални проекти. Въпреки това Климент Дичев (http://www.capital.bg/light/lica/2008/08/13/538116_kliment_dichev/), Павел Стойчев и Михаил Стоянов продължават да реализират спонтанно родилата се идея за фестивал. Те се самофинансират, а средните им разходи на година са около 20 хил. лв. Цената на билетите е била 20 лв. в рамките на предварителната продажба и 40 лв. на място за четирите дни и трите нощи на фестивала. Дошли са само 650 души, за сметка на предходните години, в които са около 1000. Климент отдава спада на общия тренд в последните години "фестивалите да не вървят много".

Приятелска подкрепа

Сред партньорите на Artmospheric са неправителствени организации, фондации, медии и магазини за биопродукти. Тяхната подкрепа обаче не е финансова, по-скоро всеки помага с каквото може – от разпространение на информация за събитието до осигуряване на щандове за храна и напитки. Климент Дичев казва, че фестивалът е възможен заради усилията на екип от приятели, които работят за каузата. На никой не се плаща, хората просто искат да го има този фестивал и за това вършат каквото могат.

Подобни са отношенията и между Беглика фест и неговите партньори. "Няма спонсори с големи бюджети, а по-скоро приятели, които ни подкрепят логистично или с каквото друго могат. Понякога с тях се правят бартери", разказва Георги. Тримата души организират фестивала – един се грижи за комуникацията, един за работата с доброволците, които отиват там няколко седмици преди събитието, за да построят необходимата инфраструктура (компостни тоалетни, тенти, шатри). Мавров се занимава с подбора и поканите на музиканти и комуникацията с участниците. На самия фестивал вече екипът е голям, около 50 души. Подготовката започва година по-рано или почти веднага след края на предходното издание. "В момента подготвяме и следващия дори", казва Георги.

Често такъв тип фестивали срещат подкрепата на общините, в които се провеждат. С Беглика не е точно така. "Батак за жалост е твърде малка община и ние не можем да разчитаме много на тяхната институционална и финансова подкрепа. Срещаме разбиране и не ни се пречи, това е достатъчно", коментира Мавров.

Иначе и през тази година организаторите ще работят с няколко малки вегетариански ресторанта от София. Това са "Слънце-луна", екипът на вече затворения ресторант Back home и чайната на "Бенковски". Те сами преценяват каква част от печалбата си да поделят. "Имаме само препоръчителни ставки", обяснява Георги. "Опитваме се все пак нивото на цените за храната и напитките да не е високо, тоест да са достъпни", допълва той.

Комуникацията с артистите и участниците е доста лесна, атмосферата предразполага повече към компромиси, а не към претенции. Фестът е и място за създаване на добри контакти и партньорства не само между участниците, но и между тях и посетителите.

Най-големите трудности, които срещат организаторите, се коренят в липсата на достатъчно капацитет. "Ние сме много малко хора и поемаме всичко", казва Мавров. Организацията на един фестивал е много рисково начинание и крие подводни камъни – от претенциите на времето до поканени участници, които могат и да се откажат в последния момент. "Опитваме се да работим превантивно, да обезпечим в някаква степен рисковете, така че да няма изненади на място", обяснява той.

Георги Мавров и екипът му не работят с търговска цел, опитват обаче поне да се самоиздържат.

И да, по думите му фестивалът има успех, постига това, което цели, защото хората, които идват, са доволни. Останалото е без значение.

Фолклорни елементи

Фолклорните срещи също имат своето място на българската фестивална сцена. Международният фест на фолклорната носия в Жеравна ще събере 10 хил. посетители между 19 и 21 август, по преценка на организатора, ансамбъл "Българе". От 2007 г. насам година посетителите се увеличават с около 2 хил. годишно. На фестивала не се допускат хора без народни носии, с мобилни телефони, фотоапарати и дори запалки. Идеята е мястото да е автентично и да постигне ефекта на скок във времето, като пренесе и посетители и участници в битността на друга епоха. Мисията на фестивала в Жеравна е да се съхранява българската традиция. Тазгодишното издание струва на организаторите около 100 хил. лв., половината от тях идват от частни спонсори, а цената на билета е 20 лв. По думите на продуцента на "Българе" Христо Димитров тази година трябва да се платят хонорари на 270 участници в ансамбли от различни краища на страната. Фестивалът може да се издържа и без спонсорство, защото има потенциал да привлече разнообразна аудитория от различни възрастови групи. Въпреки това подобен стремеж е обречен, защото легловата база в района на Жеравна е от едва 150 места, а не всички посетители се чувстват комфортно в палатковия лагер. Алтернативи има чак в Котел и Омуртаг. Тази година чуждестранните ансамбли ще са от Полша, Румъния и Сърбия. Носия може да се наеме на място на цена между 60-80 лв.

"Ние не търсим големи спонсори. Никога няма да позволим голяма компания да си сложи логото и да брандира фестивала", Георги Мавров, директор на Беглика фест
Фотограф: Цветелина Белутова

Правенето на бизнес най-общо казано означава, че този, който произвежда продукт, удовлетворява нуждите на потребителите и пазара от този продукт, а в замяна на усилията си получава възнаграждение. Често, когато говорим за изкуство, можем да забравим за всичко това. Организаторите на малките алтернативни музикални фестивали в България правят нещо, което засега не им носи печалба и рядко успява да покрие разходите по създаването му. Въпреки това събития като Artmospheric и Беглика фест продължават да се случват всяка година, правят се все по-професионално и генерират все по-позитивен имидж. Общото между двата фестивала е, че не залагат на комерсиалните музикални изпълнители, които имат капацитета да привлекат стотици хиляди посетители. Провеждат се в планински райони, далеч от градската среда. Целевата им група са алтернативно мислещи хора, които по някакъв начин се опитват да странят от масовото (и не се притесняват да спят на палатка!). Тези фестивали никога няма да се наредят на картата до събития от ранга на Spirit of Burgas или Sonisphere. А и не искат.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    cneakep avatar :-?
    Спеакер

    Само едно въпросче - чува се, че в местонстта има хотел на ... и фестът помага за рекламата и т.н. та затова е там. Ако е така пишете ги и тях за спонсор.

    Иначе колкото повече алтернативни събитития още по-добре.

  • 2
    yantan avatar :-|
    Yanina Taneva

    Откъде ти хрумна това за хотел? Там няма нищо такова.
    Доста по-далеч има едни малки къщички на горското от 40-те години..

  • 3
    krassiblackgreen avatar :-|
    krassiblackgreen

    Миналата година реших да ида на този Беглика фест. Това трябваше да е "фрии" фест, но цената на билетчетата всяка година се повишава. За това изобщо не може да претендира за "фрии", особено като се разчита на печалбарството и комерсиализъм.
    Не ми хареса шумотевицата, прекаленото пренаселване на гората и поляната. Автомобилите паркираха направо на поляната, където трябваше да бъде лагера. До всеки автомобил изникваше палатка, а на места до палатката имаше и нерагламентирани запалени огнища, където въртяха скари.
    На мястото където се провеждаше феста, всички кошчета бяха препълнени и преливаха от пластмасовите чинийки и чашки.
    Бирата и вегетарианската храна бяха в пластмасови опаковки.
    Сергиите и всичко наоколо вместо да бъде алтернатива на консуматорството го подкрепяха.
    Двете нощи в лагера, не успях да заспя, защото почти всички около мен се бяха напили, и крещяха до ранни зори. След 9 сутринта, естествено беше пълна тишина. Беглика фест трябва много неща да бъдат промемени за да претендира, че може да бъде алтернативен фест и да подкрепя зелените идеи.
    Смятам че Беглика фест може да претендира и защитава зелените идеи, ако се осъществи:
    Пълна забрана на алкохола, цигарите и всякакви аксесоари за пушене на територията на феста!
    Замяна на пластмасовите чинийки и чашки с такива от рециклируеми материали.
    Намаляване на децибелите и шума!
    Спиране на всички автомобили на паркинг до фестивала! Което чета, че май тази година може би ще се осъществи.
    Ограничение на броя на посетителите до 500 души Организаторите плануват ограничение до - 2000 души, което е нищо при положение, че миналата година горе долу толкова бяха посетителите. Ще кажа само вие трябва да сте алтернатива на консуматорското общество, така че направете така това да бъде така.

  • 4
    vechnov avatar :-|
    Hristo'o

    Беглика загубиха много от уважението ми, с ред подвеждания и лъжи още след първата година. По абсолютно никакъв, ама абсолюто никакъв начин не могат да се правят паралели между тях и "Артмосферик"!!! Беглика дава сцена на куцо и кьораво и степента на честност и "интегритет" е далеч, далеч под "Артмосферик".
    Единствената "прилика" е, че Беглика се опитват да.... подражават на "Артмосферик" и то по много нескопосани и нечестни начини.
    Оттам другото е просто, също красиво място сред природата, което за пореден път ще види маса бг пияндета - което е много лоша комбинация.

  • 5
    vechnov avatar :-|
    Hristo'o

    А, и друго. Много съм против да се правят неща на ВСЯКА ЦЕНА.
    От рода на "ами аз това мога, това правя" .. с хиляди компромиси от всякакъв характер, за сметка на хората природата и качеството на музиката преживяването.
    Като някой не може да прави вече нещо, дори и да го е правил както трябва, да си намери друга работа. Няма нищо лошо, нищо срамно.
    По срамно е да имаш "артистични претенции" и да правиш халтура и неща на парче, като "фестивала" Сънмуун в планината..
    Или разни други, дето целта им прозира от километри - ние на всяка цена трябва да се издържаме от този фестивал. "правим така нещата, щото иначе не стават" - ами като не стават, намерете си работа а не правете идиотщини!!!

  • 6
    katerina.vaseva avatar :-|
    katerina.vaseva

    Миналата година един приятел даде съвършено определение за феста: платен пикник за маргинали. :)

  • 7
    alika avatar :-?
    Лика

    Има още едно музикално събитие, в което всичко е напълно безплатно и тази година ще се състои за втори път в Стрелча на 27-ми август - Нищо подобно фест 2011 - http://nishtopodobno.strelcha.bg/ Със сигурност и на неговите организатори не им е никак лесно, но някак намират начин наистина всичко да е безплатно и да се получи здрав купон. Миналата година разбрах случайно за феста, но тази като гледам групите и диджеите смятам пак да си взема палатката :) http://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%98%D0%A9%D0%9E-%D0%9F%D0%9E%D0%94%D0%9E%D0%91%D0%9D%D0%9E-%D0%A4%D0%95%D0%A1%D0%A2/112210335498200

  • 8
    moreni avatar :-|
    moreni

    Бяхме на Беглика тая година.
    1. Това за маргиналите изобщо не е вярно. Хората си имаха определено светоусещане и стил - на обличане, поведение, живеене. Донякъде напомняха хипарите от едно време. Личеше им, че се наслаждават на природата и свободата.
    2. За колите е вярно - трябва по-строг режим на допускане. Не знам как ще го измислят обаче, защото пътят не е само до фестивалната зона, а обикаля целия язовир и обслужва всички къмпинги по него.
    3. Беглика е райско място наистина. Природата беше главен участник във феста, точно както трябваше да бъде.
    4. Теодосий Спасов, Оратница, Козмо Козловски, Насекомикс, Попа шапка и Таралежков направиха страхотен купон!
    5. Идеята за ограничаването на феста е повече от смислена. Подкрепям я. И браво на организаторите!

  • 9
    todor6104 avatar :-|
    todor6104

    Беглика фест сам по себе си е едно печалбарско мероприятие. Събира се всякаква напаст, да не говорим за алкохола и наркотиците. По време на феста се шири абсолютна престъпност. Липсва каквото и да е полицейско присъствие. Хигиената е на отвратително ниво. Денонощния шум и масирано човешко присъствие не са съвместими с функциите на ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ Батлъбоаз, на територията на която се провежда феста. Не съм чул някой да е получил касова бележка срещу платена такса. Пари, пари и пак пари е стимола на "еко" организациите които подкрепят Беглика фест. Бунгалата които ремонтира и достроява Байкария са без разрешение за ползване от РДНСК. Намират се на територията на Защитена местност Чатъма в непосредственна близост до язовир Голям Беглик, където е абсолютно забранено строителството. Когато печелят, могат да си затварят очите "еко" организациите като Коалиция да остане природа, Зени балкани, Българско дружество за защита на птиците и т.н. В ЗМ Батлъбоаз се срещат над десет вида редки птици, как БДЗП подкрепя монтирането на сцени и денонощния шум?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK