Тате, направи ми... пък!

Играчките, които Иво Стаменов прави ръчно и абсолютно самостоятелно, са от дърво. При изработката им не се използват никакви бои и лакове. Работата с дървото е негово дългогодишно хоби. Преди започне да гледа на него като на бизнес, работи на пулт в различни радиостанции. След като приключва с кариерата си в радиото, Стаменов прави малка компания за тимбилдинг. Кризата обаче бързо слага край на предприемаческото начинание. "И слава богу, че дойде тази криза. Дъщеря ми, която се казва Калина и винаги ми е казвала тате,  направи ми тази или онази играчка, накрая получи дори дървен компютър", разказва той. Така се ражда идеята за нови и нови играчки и тяхната продажба. Първата направена машина е камион, а решението за моделите винаги е спонтанно. В момента те вече са близо десет.

Засега играчките се продават основно чрез поръчка през интернет. "Първото ни показване пред живи хора беше в рамките на събитието "София диша", разказва Стаменов. Благодарение на отворените пространства по ул. "Шишман" обаче се оказва, че потенциалът на пазара е далеч по-голям от 600-те човека, които следят страницата на Otto eco toys във Facebook. На улицата се появяват много интересни предложения за търговски партньорства, реализират се и директни продажби.

Идеята за направата на семпла играчка от естествени материали, която да се хареса и на детето, и на таткото, е далеч от комерсиалната представа за дървени влакчета, боядисани в шарени цветове. Името на марката се родило някак естествено, защото още от студентските години на Стаменов всичко хубаво на света се е казвало Otto. Подчертано с две t.

Материалите, които се ползват за направа на играчките, са бук, иглолистни дървета и дъб. Произходът им е от най-различни места. Напоследък Иво работи с фирма от Габрово, която реже дървото в размерите, които са му необходими. Големи инвестиции в бизнеса не са правени, Стаменов така или иначе винаги е бил любител и по един или друг повод си е купувал машини за обработка на дърво. "Лека-полека във времето съм си попълвал арсенала и сега купувам някои неща, но постепенно", казва той.

Работата му е свързана с много четене в интернет, чертаене, правене на модели на ръка. Винаги има по един прототип за него и един за Калина. "Детето е щастливо, когато му обръщаш внимание. Така порастват и щастливи хора, а не такива пред телевизора. Калина например не само участва в измислянето на моделите, но и ми пише постоянно препоръки", смее се Стаменов.

Той е най-горд с виенското колело за кексчета, което е прототип, направен и подарен специално на заведението Take a cake. В изработката му са ползвани машини.

По-скоро експеримент

Стаменов работи сам. Всичко е негово дело - от планирането през изработката на моделите до създаването на търговските контакти. Казва, че дори е правил изследване с "Алфа рисърч", което потвърдило видяното на ул. "Шишман". Таргет групата за подобни играчки са по-платежоспособните, образовани хора. "От две години работя в посока на това заниманието ми да стане бизнес. Това е добър период да стъпиш на краката си, да разбереш кой те харесва", казва Стаменов.

Според него подобни играчки нямат място в големите магазини. Действително е видимо, че дървените еко камиончета, TUDUMTUMTUF машини и тем подобни някак не стоят добре до пластмасовия робокоп. В София Иво работи с няколко по-малки магазина, сред които и "Малчугани", разположен в близост до зала "Универсиада". Сега обаче се оглежда за още места, където играчките ще стоят добре и ще се продават. Цените в момента са между 25 и 60 лв. "Предвиждам да слезем и по-надолу, както и да се качим по-нагоре. Ще разширим ценовия диапазон", казва той. В момента се подготвя нов уебсайт, който трябва да стартира есента. Работи се и по нови модели. Стаменов планира да внедри в производството пчелен восък, който ще защитава дървото. И продължава категорично да отказва да използва боя.

"Търсим варианти да предлагаме и в Германия и на други места. Мечтата ми е това да започне да ме храни. Досега аз го храня", казва той. Сега Стаменов прекарва по 12-14 часа в работа. Междувременно се занимава с преводи и куп други неща, за да се издържа.

Производство, издържало във времето

В далечната 1996 г. Александър Кадиев има собствен бизнес, свързан с производството на мебели. Образованието му също е в тази сфера. Интересите му обаче се простират по-далеч. Със старта на приватизацията в България той заедно с негови близки купуват акции в завода за дървени играчки в Банско. "Винаги съм имал интерес към играчките. Не разбирах как се произвежда една играчка. Мебелите ми бяха ясни", обяснява той. С борда на директорите на завода се договарят той да се запознае с нещата, а след това директно да консултира производството като акционер.

Заводът в Банско има много добър имидж. Преди 1989 г. прави играчки за т.нар. второ направление, тоест качествени стоки за износ. Само количеството от експортния излишък достига до българския потребител. В България е имало три-четири завода, които са произвеждали само за Германия. "За съжаление при приватизацията не успяхме да вземем 51% от акциите, "АКБ Форест" беше собственик с мажоритарен дял", разказва Кадиев. Заводът в Банско е с много голям производствен капацитет и около 250 души персонал. В него са се правили и малки, и големи (напр. дървено люлеещо се конче) играчки.

Почти веднага след приватизацията в Банско се появява англичанин с около 15 чертежа и идеи за нови играчки. "Бяха много красиви и стойностни, добре измислени. Успяхме обаче да вкараме в производство само седем, защото за останалите чисто технологично нямахме мощности", обяснява Кадиев. Моделът работи добре, но за съжаление английският партньор, който измисля моделите, се преориентира към Китай, защото идеята му е да се развива, а китайското производство определено позволява това, давайки количество, което да задоволи търсенето. "Ние също експортирахме, но се оказа, че сме много малки", казва Кадиев. В същото време става ясно, че мажоритарният акционер иска да продаде завода, защото местонахождението му в Банско е отлично за туристическа дейност. Въпреки желанието на Кадиев да запази производството, това не се случва. Сега на мястото на завода за играчки се намира... хотел "Кемпински".

Александър обаче не се отказва. Предприятието и машините са преместени в близост до Свищов. Компанията продължава да работи на ишлеме. Това събитие съвпада във времето с падането квотата за внос от Китай в ЕС. В този момент пазарът се преобръща. Идва и срив в работата. "Всички западни партньори ни благодариха, че сме работили заедно, и отидоха в Азия", разказва предприемачът.

Кадиев обаче иска да запази производството и да насочи продажбите към вътрешния пазар, защото досега е работил главно за износ. Поточната линия е пусната, дори се появява холандска поръчка. В Свищов обаче липсва достатъчно добра работна ръка, майсторите просто са останали в Банско. Тогава идва новата идея – производителите на дървени играчки да се съберат и окрупнят, да направят българска марка играчки, която да е достатъчно силна и качествена, за да издържи на конкуренцията.

Прави това, в което те бива

Така е създадена Асоциацията на производителите на дървени играчки в България. Тя обединява седем производители, които всъщност правят различни части от една играчка. Става дума за няколко по-малки работилници и заводи. "Оказа се, че моделът работи много добре. Преди това имаше моменти, в които някои от нас да не може да направи нещо, защото ще има много висока цена за него или пък ще направи компромис с качеството. Малките производители всъщност правят по-добри неща. В завод това не може да стане. Малкият производител е по-прецизен, гледа всичко", казва той.

Марката Alex wooden toys се появява през 2007 г. Тя е продукт на общите усилия на седемте производители. Фирмата ЕТ Киа – Александър Кадиев, отговаря за търговското представяне. Останалите се явяват нейни подизпълнители, специализирани в работата по отделни компоненти. Произвежда се само за българския пазар. "Когато пуснахме първите дидактически дървени влакчета от детските градини дойдоха запитвания за азбуки, кубчета и други играчки", разказва Кадиев.

Конкуренцията не е силна заради спецификите на пазара. Преди около две години китайска фирма се опитва да произвежда и продава в страната, но влакчето е много по-малко от необходимото и неудобно за децата. Пластмасовите играчки не са конкуренция, защото има клиенти и за едното, и за другото. Цените на дървените играчки са от 3 до 50 лв. за дървена масичка. А Alex wooden toys се разпространяват в Хит супермаркет, магазини "Пъзел" и Pretty things.

Цените за покупка директно от фирмата са същите, каквито и в магазина. "Много по-лоялно е към търговските ни партньори", обяснява Кадиев.

В продажбите има спад най-вече заради свитото потребление. "Преди работехме с 30 магазина, сега работим с осем", казва Александър. Това обаче няма значение, защото играчки винаги ще се купуват. Било то само за Коледа или Денят на детето.

-------

**Свързващ елемент от дърво, използван в мебелната индустрия. Подобен е на дюбела.

Александър Кадиев се занимава с производството на играчки от 15 години, сега той се грижи за марката Alex wooden toys

Фотограф: Надежда Чипева