Малка бизнес мантра
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Малка бизнес мантра

Ако до скоро индийската философия беше само мимолетно увлечение в пазаруването, то сега вече можем да говорим за истинска лоялност на отделни групи потребители към нея

Малка бизнес мантра

Индийските магазини имат разнообразни модели, но в основата стоят ниските цени

20345 прочитания

Ако до скоро индийската философия беше само мимолетно увлечение в пазаруването, то сега вече можем да говорим за истинска лоялност на отделни групи потребители към нея

© Надежда Чипева


Присъствието на пазара на магазини за стоки от Индия не е голяма изненада - цените в тях са достатъчно ниски, за да оцеляват и в кризата. Макар и да имат своите трудности, те не напускат градския пейзаж.

Обикновено търговските обекти се намират в централните части (само в района на ул. "Граф Игнатиев" в София и пресечките й преброихме близо 10 магазинчета). Собствениците са два типа предприемачи. Едните разчитат на личната си преценка и пътуват до Индия, за да подберат нещата, които им харесват. Те не залагат на количество за разлика от вторите, които внасят десетки контейнери през други европейски държави и с мащабите на поръчките си буквално могат да заринат пазара със стоки на изключително ниски цени. От тях зареждат и някои по-малки магазини. Търговските обекти с индийски привкус вече стават и по-специализирани. Някои от тях са със статут на бутици, други са само за дрехи или аксесоари, трети продават не само стоки, но и култура.

Индия идва през Англия

Управителят на веригата индийски магазини Lokah Елена Димитрова има интересна история. Когато преди две години заминава в Англия, едва ли предполага, че ще се върне в България, за да ръководи бизнес. Всъщност Димитрова работи в един от големите индийски магазин в Лондон. Той е собственост на индиеца Джордж Синк, който живее на Острова и се занимава с търговия с индийски стоки от около 10 години. Неотдавна той решава, че може да пренесе модела и в България. Тази географска авантюра не е първата. Той вече има успешни експанзии в Шотландия и Полша. Всичките му магазини в Европа носят едно и също име - Lokah. Българските три не правят изключение.

Първият е отворен през март 2010 г. на ул. "Екзарх Йосиф" в София, вторият е в центъра на Пловдив. За по-малко от година приходите на тези два обекта от веригата са 223 хил. лв. се вижда от годишния финансов отчет на дружеството "Локах", чрез което английската верига работи в България. Третият магазин, който е и най-голям, е открит пак през март, но тази година. Той се намира на ул. "Граф Игнатиев" в столицата и според Димитрова е най-печелившият. И трите магазина предлагат еднакъв асортимент. Във веригата се продават основно аксесоари. "Едва около 2-3% от нашите стоки се преповтарят с тези, които могат да се намерят в другите търговски обекти", казва Димитрова. "Хората вече ни научиха и знаят, че могат да дойдат за аксесоари, бижута и подаръци при нас. Ако търсят дрехи, обикновено им казвам къде са магазините, които им трябват", допълва тя. В началото най-трудно е било да се намерят помещения. Още тогава е ясно, че те трябва да са в центъра, където преминава големият поток от хора, защото дори да не са в настроение за пазаруване, хората обикновено влизат, за да разгледат магазина, изкушени от интересно аранжираните витрини и ниските цени, разлепени на тях.

"Концепцията от самото начало беше магазинът да е винаги пълен и добре зареден, понеже хората обичат да се ровят, да си търсят например техния цвят. Трябва да има разнообразие", казва управителката. Клиентите прекарват много време вътре, не си тръгват след 10-15 минути. Някои взимат много неща, други по нещо малко и дребно. Цените започват от 49 ст. за една гривничка и стигат 1600 лв. за големите обработени аметисти, подходящи за декорация на дома. Най-голям интерес има към минералите, шаловете (където изборът е голям – цветове, щампи, модели за зимата и лятото) и бижутата. Цените на шаловете са от 2 до 20 лв. Стоките идват от Ню Делхи, Непал и Пакистан. Има и правени на ишлеме в други краища на света. За подбора отговаря собственикът, базиран в Англия. Практически той решава какво ще се продава в България. Модата в пазаруването на индийски стоки става ясна първо при него. "През магазина в Лондон минават много туристи и в общи линии показват параметрите на търсенето. Сега са много актуални часовниците, които се носят като колиета, преди бяха палестинските "Арафат" шалове", обяснява Димитрова. В българските магазини, ако нещо не се продава, се пуска на разпродажба, за да не остава стара стока. Зарежданията се правят веднъж седмично.

Кой и колко

Хората, които работят в индийските магазини, не са обикновени продавачи. Те трябва да обясняват детайли за стоките и да консултират клиентите. Димитрова не е имала проблем с намирането на персонал. Казва, че момичетата, които работят при нея, са достатъчно интелигентни и само по веднъж е разказала каквото трябва да се знае. "Когато човек има интерес към работата, той се учи бързо", казва Димитрова. Заетите в трите магазина сега са около 10 души.

Най-голямото перо от инвестицията при стартирането на бизнеса е било първото зареждане. "Един контейнер с камъчета оникс струва 23 хил. паунда. Стоката минава първо през Англия. Всяка седмица се докарват по едно или две палета, а стойността на всяко е около 7-8 хил. паунда", изброява тя. Отделно идват и разходите за наеми. Инвестицията по думите на Димитрова се е върнала бързо. Така било още с откриването на първия магазин.
Клиентите, които познават индийската култура и търсят конкретни неща в магазините, са по-скоро малцинство, но не липсват. Масовите купувачи в по-голямата си част са хора на средна възраст. Тийнейджърите купуват по-евтините неща – силиконови гривни, шалчета, значки.

Около 80% от хората, които влизат, си купуват по нещо по думите на Димитрова. Засега няма планове за отваряне на нов магазин, но прогнозата й за бъдещето на бизнеса е оптимистична.

Личният подбор

Къде мога да намеря "Мухоморка"? На който и по-млад човек в София да зададете този въпрос, ще ви упъти към уютно, скътано между сградите магазинче на ул. "Шишман", близо до пресечката й с ул. "Граф Игнатиев". Причината за популярността му е не само в това, че от цели 12 години не е сменило мястото си, но и защото е едно от първите, които предложи част от азиатската култура на българския пазар. В него могат да се намерят неща, които други магазини не предлагат, повечето от които са ръчна изработка, внесени от Индия, Непал, Индонезия, Тайланд, Сирия и други екзотични за българите места.

За разлика от останалите търговци, които внасят стоки от Индия, хората от "Мухоморка" подбират лично нещата. "Когато отиваме до Индия, ние стоим там по месец-два, а понякога и повече - правим поръчките и чакаме изпълнението им. Аз, докато не видя опакован контейнера, не си тръгвам", казва Станимир Хилан от "Мухоморка". И не пазаруват от складовете, а търсят контакт директно с производителя и така си гарантират контрол над стоките, които внасят. Целият модел на компанията е много по-различен от традиционно приетото - при тях бизнесът е следствие на страстта към пътуването и откриването на нови места, а не обратното. Може би това е и причината да гледат по-философски на слабия пазар и свитите продажби. За компанията оборотите са намалели с около 40% спрямо пиковите години, затворени са три от магазините на "Мухоморка", а персоналът е намален от 25 на 14 души. В момента в трите магазина, работещи под името "Мухоморка", продават стоки от Индия за около 100 хил. лв. на година. В годините между 2004 и 2008 същите тези обекти са правили годишен оборот от близо 200 хил. лв. "Всичко се сви, разбира се, но не е спряло", казва Станимир Хилан.

Магазините "Мухоморка" не са еднотипни. Те са различни и всеки си има свой профил. Първият е anti-fashion и основно набляга на нестандартни дрехи, аксесоари, бижута и дребни аксесоари за къщата. Във втория преобладават стоките за дома - лампи, огледала, статуетки, ръчно изработени кутии и шкафчета, тъкани на ръка покривала за легла и други, за което говори и името му - home art. В "Мухоморка Kids" могат да се намерят както нестандартни детски дрехи и обувки, така и ръчно изработени и рисувани дървени играчки, като люлеещи се кончета например.

Хипи начало

"За пръв път пътувахме до Индия през 2000 г., което тогава все още се приемаше като екстремно преживяване. Стоката, която донесохме, беше главно дрехи, като преобладаваха тениските с индийски божества, каквито на българския пазар нямаше", разказва Станимир Хилан. Тогава те пазаруват от т.нар. Hippy market, където се предлагат основно дрехи и аксесоари от модата, завладяла развитите държави през 60-те години и която продължава да има своите привърженици и до днес. "Такива неща бяхме виждали навсякъде в Европа и ни харесваха, а тук липсваха. Ето защо това беше ниша и реално все още е, защото само ние ги внасяме", казва Станимир Хилан. Макар и изработени в Индия, всички дрехи, продавани на този Hippy market, са предназначени за пазарите в Европа и Америка. Интересното при тях е, че се шият от типични за Индия платове, но по модели, които нито един местен не би носил.

При следващото си пътуване до Индия от "Мухоморка" започват да внасят и други стоки – дървени и стъклени лули, наргилета, купи и свещници, както и натурални ароматни пръчици, които се правят от различни билки и цветен прашец. Внасят статуетки, сребро, мъниста, лампи, логически игри и др. Следват мебелите...

Парченце от индийска къща

Шкафове с резбовани чекмеджета, огледала с изрисувани рамки или гравирани столове. Зад на пръв поглед екзотичните мебели от Индия, които "Мухоморка" внася в България, стои цяла история, свързана с културата и ресурсите на една държава. Това не са просто мебели, а са част от рециклирани къщи. "С тези производители, от които доставяме и сега, се запознахме през 2003 г. Мебелите, които те правят, в по-голямата си част са от старо дърво, което идва от разрушени сгради", разказва Станимир Хилан. Мебелите идват от щата Раджастан, където е пустинята Тар. Там на практика дъжд почти не вали и дървото е много ценно. Ето защо, за да не се похабява материалът, местните хора започват буквално да "рециклират" старите къщи, като ги превръщат в различни мебели и аксесоари за дома. "С годините това се е превърнало в индустрия. В момента там идва дърво от цяла Индия, дори и от Непал. На практика всяка съборена къща поема натам", допълва Станимир Хилан.

За девет години "Мухоморка" са внесли и продали над 10 контейнера с мебели от Индия. В началото го правят в специално открития за целта магазин за мебели под едноименния бранд до хотел "Плиска". Заради високия наем и свития пазар обаче го затварят и продължават да продават мебелите в другите си обекти и склада. "От една страна, внасяме мебели, но нямаме магазин за тях, от друга обаче, вече 12 години сме на пазара и много хора ни знаят и търсят и продажбите вървят", казва Станимир Хилан.
Тези мебели обаче, казва той, не са подходящи за обзавеждане на цяла къща - те са нещо, което може да бъде допълнителен акцент в интериора на едно жилище, но не и да го формира изцяло.

Каквато шарка на пазара се явяват и всички индийски магазини - има ги за цвят, а не за превземане на едри сегменти. А явно има и предприемачи, харесали трайно индийския профил.

Присъствието на пазара на магазини за стоки от Индия не е голяма изненада - цените в тях са достатъчно ниски, за да оцеляват и в кризата. Макар и да имат своите трудности, те не напускат градския пейзаж.

Обикновено търговските обекти се намират в централните части (само в района на ул. "Граф Игнатиев" в София и пресечките й преброихме близо 10 магазинчета). Собствениците са два типа предприемачи. Едните разчитат на личната си преценка и пътуват до Индия, за да подберат нещата, които им харесват. Те не залагат на количество за разлика от вторите, които внасят десетки контейнери през други европейски държави и с мащабите на поръчките си буквално могат да заринат пазара със стоки на изключително ниски цени. От тях зареждат и някои по-малки магазини. Търговските обекти с индийски привкус вече стават и по-специализирани. Някои от тях са със статут на бутици, други са само за дрехи или аксесоари, трети продават не само стоки, но и култура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    jeg_er avatar :-P
    Тя

    Прекрасна статия - позитивна, зареждаща и пропита със страст към Индия и бизнеса, свързан с нея. Благодаря, Капитал :-) Ще ми се да има повече такива четива.

  • 2
    1con avatar :-P
    1con

    [off]
    "Къде мога да намеря "Мухоморка"? На който и по-млад човек в София да зададете този въпрос, ще ви упъти към уютно, скътано между сградите магазинче..."

    Явно вече не съм по-млад :)
    [/off]


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Блокчейн туристи

Блокчейн туристи

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.