Идея за живот

Проект: Smart Hand
Идея: Разработка на изкуствени крайници, задвижвани с импулси на тялото
Концепция: Георги Чипов и Димитър Конев

Ако пишехме тази история в САЩ, тя вероятно щеше да стане сценарий на филм. В него щеше да се разказва колко е важно да не се отказваш да мечтаеш и да не слушаш, когато те съветват да избереш по-лесния път, защото накрая ще успееш. В България обаче Георги Чипов има само началото – изобретател, който мечтае да сподели творението си с хората и да продължи да измисля неща с надеждата, че те ще направят света по-приятно място.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Засега Георги няма фирма, има идея като много от останалите кандидати за наградата на Empower и се надява на финансиране, което ще му помогне поне за началото. Всъщност то вече е поставено – още студент в Техническия университет, Георги е измисли протеза за ръка, която да замества истинската.

Основната работа по софтуера е свършена, това, което остава, е сглобяването на механичната част. Всичко е направено от него вкъщи, без никаква подкрепа от университет, институция или каквато и да е структура, която да застане зад проекта.

"За момента целта е да направим прототип. Има разработена електроника, софтуер също, остава да се направи механиката."



Новата протеза ще струва 2000 - 2500 евро, е пресметнал Димитър, който движи финансовата част на проекта. Други подобни прототипи, които нямат толкова функции, сега се продават за около 30 хил. евро. В България механичните протези не се поемат от здравната каса, но от Smart Hand се надяват тяхната разработка да е много по-достъпна от досегашните възможности за изкуствена ръка.

Принципът й на работа е използването на биосигналите, които мозъкът на човека продължава да изпраща за движение дори на вече изгубени крайници. Протезата ще ги улавя и ще се движи според тях, както го прави и истинската ръка.

Сега имат и проблем с патента – заради дългите срокове на регистрация в България вече мислят дали да не го регистрират в Швейцария.

Освен за ръката Георги има още поне няколко идеи за заместващи крайници. За финансирането на изобретенията си няма граница за парите – Димитър кандидатства по най-различни проекти, търси инвеститори и всякакви възможности.

Разработката на изкуствената ръка е дипломна работа на Георги. Когато се захваща с това, го съветват да не се занимава, защото няма как да се случи. Запалва се по идеята още в първи курс, чете сам, прави модели и сега вече е готов. За вдъхновение казва, че чете много за изобретатели – като Едисон, който след като не успял да изобрети електрическа крушка след хиляди опити, не казал: "Провалих се 2000 пъти", а "Измислих 2000 начина, по които не става електрическа крушка".

За идеите си Георги говори: "Обичам да си измислям разни неща, щуротии. Аз обичам да изобретявам, постоянно наблюдавам света около мен и се опитвам да го подобря."

Блиц: Университетите тук по-скоро пречат, а не помагат

Защо искате да сте сами предприемачи, а не да работите за някоя голяма компания?
- Георги: Защото предприемачът следва собствената си мечта. Ако работим в някоя компания, там работим за нещо друго.

Какви са проблемите на българския бизнес?
- Димитър: Липсата на капацитет, воля и желание от младите хора. Моите връстници много лесно се задоволяват с това, което са постигнали, не си преследват мечтите и не са жертвоготовни.

Смятате ли, че ще успеете да създадете достатъчно добър екип, с който да работите? Това, че сте в България, не ви ли затруднява?
- Георги: Не съм бил другаде, предполагам, че на други места би било по-лесно. Но пък иначе нямаше да интересно, ако всичко ставаше лесно. Ние сме започнали вече, създали сме нещо. То се случва вече, вижда се, че може.

- Димитър: Екип може да се създаде винаги. Пречка в България е, че университетите, специално от инженерингова гледна точка, по-скоро пречат, отколкото да помагат. Няма един професор, който да се е застъпил, да е предоставил лаборатория, да е предоставил изследвания, помощ. Реално всяко едно нещо, инвестирано, преди да започнем да работим заедно, Жоро си го е купувал сам. Сега вече ние помагаме – с платки, двигатели, неща, с които трябва да се експериментира.

Ако вземахте решенията в държавата, какво бихте направили, за да помогнете на бизнеса?
- Димитър: Бих променил образованието. Бих го направил по-практично. Когато излезеш от университета и работиш по кол-центрове на различни компании, не работиш това, което знаеш. Това за мен е недопустимо.

- Георги: Така се получава, че сегашният начин на образование постоянно бълва висшисти, но качествените кадри са много малко. От 150 човека в моята група около 10 мога да кажа, че са инженери, останалите са просто да запълнят бройките. Трябва да се промени образованието, оттам нататък ще се промени всичко.

Как вашият прототип ще е много по-евтин от другите?
- Димитър: Продуктът се състои от три части, всичко е достъпно на пазара с изключение на софтуера за управление, който е изобретение на Георги. Механиката е съвсем обикновени елементи, които се сглобяват. Няма нещо, което да ни накара цената да е по-висока. Това е нашият начин да помогнем на хората.